Имам нужда от помощ, мнение, съвет

[kentaro]

Здравейте,

 

Постът ми вероятно ще е много дълъг, но се надявам някой да го прочете докрай и да ми даде някакви насоки, защото определено имам нужда от помощ – този път за себе си.

 

Не знам откъде да започна. Знам само, че не се чувствам добре психически и, че се чувствам така от някъде година. Историята може би трябва да започне с това, че преди няколко месеца пуснах една тема тук, в която търсех подкрепа и помощ за приятелката ми, която разви тревожно състояние с натрапливост. Темата е ТАЗИ ТУК, можете да я видите за повече информация, а и аз да не се повтарям. Та какво стана - ходихме 5 месеца на психотерапевт 1-2 пъти в седмицата с тенденция в края на терапията да разреждаме срещите. По време на терапията тя пиеше (и сега все още пие, но 1-2 пъти в седмицата с тенденция да спира) Тритико в някакви много ниски дози – 25-75 милиграма и другото беше психотерапия – разговори с психотерапевт. През юни беше последната ни среща със специалиста, но по мое настояване се видяхме и с друг, добре известен тук терапевт, с който тя има спорадични срещи до август 2014. В края на терапията всичко изглеждаше наред, след разговор на 4 очи със втория специалист ми беше казано, че тя не е класически случай на ОКР, че нещата са наред, и че не е клинично болна в никакъв случай, а разранените й пръсти са израз на някаква тревожност, както и че просто е по-тревожна натура и вероятно такава ще си остане до края на живота. От някъде юни месец досега тя не е имала кризи и дори пръстите на ръцете й зараснаха почти докрай по мое изрично настояване и обещание от нейна страна, че няма да ги чопли, което тя спазва и до днес. С две думи всичко май изглежда наред.

 

Да, но в процеса мисля, че аз се повредих емоционално. Не знам как точно да опиша състоянието си, но мисля, че в мен има някакъв голям СТРАХ от това, което се случи, някаква травма. Не мога да се оттърва от мисълта, че тези нейни кризи са се случвали в миналото й, преди да се познаваме, и че ще се случват и занапред. Не мога да се оттърва от усещането, че живея с психично болен човек. Този страх ме дълбае, той е в мен. Боря се с него, успявам да го туширам, да го пъхна в една малка кутийка и да го тикна някъде дълбоко в мен, докато след седмица или 10 дни той пак не изскочи и борбата в мен с него не започне отново. И така отново и отново и отново от близо година насам, откакто си дадох сметка, че тя има проблем и не отидохме при специалист. Не мога да се преборя сам и това се отразява на отношенията ни. Искам 100 процента гаранция, че този проблем няма да се появи или че е бил разрешен, а такава няма и това допълнително ме тормози. Изобщо нервите ми са много опънати, трупам негативна енергия в себе си, която изведнъж изригва и става на скандали с приятелката ми...

 

Много пъти съм се опитвал да се самоанализирам защо стигнах дотук. Мисля, че състоянието ми в момента е резултат на обща личностна криза, която изживявам. Криза, която е породена от възпитанието ми като дете, от моделите ми за света и живота, които са ми били насадени от родителите ми, от житейските несполуки, от борбите, които водя всеки ден, от негативното ми отношение към света. Родителите ми ме възпитаваха, че ако съм отличник ще успея в живота – факт, който много години по-късно осъзнах, че не е верен, че всеки с психически проблем е луд (значи и аз съм такъв), че ако направиш А, непременно ще стане Б и такива неща. Самият аз преминах и преминавам през много несполуки и трудности в живота си – едва завърших висше образование по финансови причини, не попаднах на подходящи хора след това и в момента нямам кариера или поприще в живота, безработица, липса на социален и любовен живот, нужда от преквалификация и в момента отново следвам и много други. Чувствам се пълен загубеняк, провален човек, изостанал във всяка една област. Изгубих се, не знам кой съм, защо ме има, за какво съществувам, какво да правя с живота си и как... няма ме. Чувствам се като малка лодка насред океана по време на голяма буря, чувствам се безпомощен, като боксьор получил няколко силни удара в главата и замаян от това. Не знам накъде да тръгна и какво да правя. На 34 съм, и не се чувствам нито готов за семейство, нито за деца, нито за нищо. Мисля, че няма да има какво да дам на децата си и че не искам те да живеят моя живот. Затова не искам и да имам. Лошото е, че всеки вече ми натяква, че трябва да се женя, защото ми е дошло времето, и от 2 седмици даже съм с краен срок от приятелката си за нещо по-сериозно (годеж и сватба), което не ме кара да се чувствам щастлив, ама въобще, и подхранва страха, за който говорих по-нагоре. Май винаги съм се чувствал така, но преживяното с приятелката ми го отключи съвсем.

 

Понякога си мисля, дали не е по-добре да се разделя с приятелката си, но май това не е изход, защото ще заменя страха от оставането с нея със страха, че ще остана сам в живота си. Страх ме е, че ще остана сам, но ме е страх и от сериозни стъпки и си мисля, че това ще е така с всяка една жена, отчасти заради нежеланието ми за семейство и деца  и заради страха, че правя погрешен избор на партньор. Освен това, ако се скъсам с приятелката си, ще трябва да се върна да живея при родителите ми пенсионери и това ме ужасява, тоест не е нещо което искам. Да не говорим за новото чувство за житейски провал, което ще ме преследва. Сигурно съм за психотерапевт и аз, но преди няколко месеца пак изгубих работата си и не мога да си го позволя...

 

Не знам вече нищо, знам само, че така не мога да продължавам... и благодаря на всички, изчели това докрай.

[д-р Тодор Първанов]

Решението на проблема ви е много лесно-потърсете един от двамата психотерапевти с които е работила приятелката ви.

Нуждаете се от малко професионална помощ, нищо повече.

[ChangeYourLife]

"Да се бориш за мир е като да се чукаш за девственост".

Не се бори със страха си, защото тази борба е обречена на провал.

Ключовите думи са, приемане, обич и трансформация.

Стига си се анализирал, само ще се оплетеш повече в мисли и само ще се разтревожиш повече.

И аз съм изпитал много страхове на гърба си и знам за какво става въпрос. Ума е животно, което ако не опитомиш, то ще опитоми теб.

Просто се успокой и нека каквото е рекъл Бог, това да се случва.

[д-р Тодор Първанов]

По повод поста на Кентаро на лични получих въпрос, чиито отговор

е бъде полезен за него и за това го публикувам.

 

,, Ако няма любов има ли смисъл да се продължава? 

Питам тук, а не в темата на мъжа, чиято приятелка по негови думи е "психично болна", за да не го объркам съвсем, но .. мислите ли че е етично да го съветвате просто да потърси помощ, когато е видно, че той не обича жената? Ако я обичаше сигурно нямаше да пише такива теми и да се гризе от съмнения, всичко щеше да е ясно.
Как мислите Вие??
Наистина ми е интересно да разбера разсъжденията ви по въпроса и мотивацията зад отговора ви, че всъщност нищо кой знае какво не му има.
Питам с искрено уважение, не се заяждам  ,,

 

Моят отговор беше--

 

,,По време на семинар, на който изнасях лекции за проактивността, един човек дойде при мен и ми каза:

-          Стивън, много ми харесва това, което говориш, но всяка ситуация е толкова различна. Например бракът ми. Аз наистина съм разтревожен. И аз, и съпругата ми вече не изпитваме чувствата, които ни свързваха. Мис­ля, че вече не се обичаме. Какво да направя?

-          Чувството е изчезнало, така ли? - попитах.

-          Точно така - потвърди той, - а имаме три деца и това също ни безпокои. Какво ми предлагаш да направя?

-          Обичай я - отговорих.

-          Вече ти казах, че не я обичам.

-          Обичай я.

-          Нищо не разбираш. Чувството го няма.

- Тогава я обичай. Ако чувството го няма, това е до­бър повод да започнеш да я обичаш.

- Но как се обича, когато не обичаш?

- Приятелю, „обичам" е глагол. Любовта-чувство е плод на глагола „обичам". Затова я обичай. Помагай й, слушай я, разбирай я, цени я, служи й, жертвай се, утвър­ждавай я. Готов ли си да направиш всичко това?

Любовта е една от най-красивите думи в литерату­рите на всички развити общества. Реактивните хора я превръщат в чувство. Те се ръководят от чувства и Холивуд има голяма вина за това, карайки ни да вярваме, че не сме отговорни, а сме продукт на нашите чувства. Но холивудският сценарий не отговаря на действител­ността. Ако чувствата определят действията ни и ни ръководят, това означава, че сме абдикирали от своята отговорност и сме предали властта си.

Проактивните хора превръщат любовта в дейст­вие. Любовта е нещо, което се прави - саможертва, се­беотдаване - както майката дава живот на детето си. Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. Любов­та е ценност, която се актуализира чрез свързаните с любовта действия. Проактивните хора подчиняват чувствата си на ценности. Любовта-чувство може да бъде възкресена.

 

http://www.helikon.b...хора_23707.html

 

Обичта е действие и като такова то може да бъде избрано.

 

Ето един хубав пример за такъв избор-

http://www.beinsadou...showtopic=13307

 

Но за да се направи такъв избор, човека трябва да бъде освободен от страховете си, това ще направи психотерапията.

Редактирано Ноември 11, 2014 от д-р Тодор Първанов

[kentaro]

Благодаря ви за отговорите и съветите.

 

Да, наистина любовта ми към нея е смачквана от проблемите, които имаме, но няма как да е другояче като се има предвид какво се случваше и как се чувствам аз самият. От два-три дена сме на нова вълна - преди 2 седмици приятелката ми се е видяла с нейна друга приятелка с новородено бебе, с което си е направила няколко снимки. И сега се почна - ама нали на бебето очите не са били увредени от светкавицата на фотоапарата, ама не знам кво си... все едно гледам ранна версия на самата нея отпреди година. Няма "кризи" както преди, но все пак... Това нейно поведение ме побърква, вече съм уверен, че тя не става за майка и партньор и даже днес взех решение да се разделя с нея пък каквото ще да става. Не мога да бъда човек, който постоянно трябва да я вкарва в релси и да стиска палци, че няма да я прихване някаква друга глупост...