Теория на големият взрив

[крапец]

Папата призна теорията за големият взрив, от теологична гледна точка ТГ е напълно съвместима със сътворението от бог.

http://www.varna.utre.bg/2014/10/29/271552-papata_prizna_teoriata_za_golemia_vzriv

Как се съвместяват еволюционизмът със креационизма, бог сътворява света , а въобще имало ли е еволюция ? и ако е имало, тази еволюция може ли, да се интерпретира като божия намеса. Дарвиновата теория доказана ли е на 100% ?

[Станимир]

Явно срещу фактите и папата е безсилен. Теорията на Дарвин, дори и несъвършена се основава на факти. Или Бог трябва да е бил голям шегаджия за да зарови всички тези скелети на динозаври в земята за да можем ние сега да ги намираме и да се чудим какво представляват. Големият взрив също е факт. И това е по-скоро в съгласие с някои източни учения, за редуването на периоди на активност и покой във вселената.

[mvm]

папата да не е бил свидетел на Големия взрив, и да не е седял отдясно на Бога, като е създавал света,

че така уверено се е изказал.

медийна изява за напомняне за папската институция, че напоследък я позабравихме,нищо повече според мене

[крапец]

Според мен, Дарвиновата теория, не е много убедителна. Защо до сега не е намерен нито един скелет вкаменелост, от преходни животински видове.

Има много алтернативи на теорията за големият взрив, ето една от тях.

http://30dumi.eu/archives/66111

Редактирано Ноември 8, 2014 от крапец

[крапец]

А ето и една статия, оборваща ТГ.

http://www.epochtimes-bg.com/201403/140814340.html

[Станимир]

Дариновата теория може да не е убедителна, но се основава на факти. Еволюцията е реален процес, дори и да не се осъществява точно така, както е предполагал Дарвин. А междинните звена липсват просто защото еволюционният преход от един вид към друг се осъществява по друг начин. Физическата форма е само следствие и инструмент, а еволлюцията на формата е само една трета част от цялостния еволюционен процес.

Тази теория за увеличаващата се маса предизвиква множество въпроси. На първо място следва да се обясни механизмът по който става това увеличаване. Освен това такъв процес би бил възможен за наблюдение, тъй като масата на обектите във Вселената е измерима. Увеличената маса води до увеличаване на гравитационното привличане с течение на времето, а също така предполага това привличане в миналото да е било далеч по-слабо. Но тогава си мисля, че съществуващите в момента космически обекти не биха могли да се образуват, защото гравитацията е основната сила, която ги формира, а за това са нужни стойности близки до настоящите. В бъдеще пък, ако допуснем теорията за вярна, би следвало да се очаква всички космически обекти в един момент да преминат критичната маса необходима за образуването на черна дупка и да се превърнат в такава.

Големият взрив е просто наименование, което в никакъв случай не трябва да се разбира в смисъл, че Вселената е възникнала в резултат на някакъв взрив. Също така теорията за големия взрив не изключва задължително съществуването на други Вселени преди настоящата. Вселената се разширява и ако този процес се проследи назад във времето то се достига до някакъв период от време когато Вселената би следвало да представлява само една точка. Всичко останало свързано с въпроса още дълго време ще си остане неизвестно за науката, а и не само на науката. Все пак науката се оснавава на наблюдения, а възникването на Вселената и още повече съществуването на предходни Вселени, няма как да бъде наблюдавано, нито да бъде проследено по някакъв начин от хората.

[крапец]

Дариновата теория може да не е убедителна, но се основава на факти. Еволюцията е реален процес, дори и да не се осъществява точно така, както е предполагал Дарвин. А междинните звена липсват просто защото еволюционният преход от един вид към друг се осъществява по друг начин. Физическата форма е само следствие и инструмент, а еволлюцията на формата е само една трета част от цялостния еволюционен процес.

Тази теория за увеличаващата се маса предизвиква множество въпроси. На първо място следва да се обясни механизмът по който става това увеличаване. Освен това такъв процес би бил възможен за наблюдение, тъй като масата на обектите във Вселената е измерима. Увеличената маса води до увеличаване на гравитационното привличане с течение на времето, а също така предполага това привличане в миналото да е било далеч по-слабо. Но тогава си мисля, че съществуващите в момента космически обекти не биха могли да се образуват, защото гравитацията е основната сила, която ги формира, а за това са нужни стойности близки до настоящите. В бъдеще пък, ако допуснем теорията за вярна, би следвало да се очаква всички космически обекти в един момент да преминат критичната маса необходима за образуването на черна дупка и да се превърнат в такава.

Големият взрив е просто наименование, което в никакъв случай не трябва да се разбира в смисъл, че Вселената е възникнала в резултат на някакъв взрив. Също така теорията за големия взрив не изключва задължително съществуването на други Вселени преди настоящата. Вселената се разширява и ако този процес се проследи назад във времето то се достига до някакъв период от време когато Вселената би следвало да представлява само една точка. Всичко останало свързано с въпроса още дълго време ще си остане неизвестно за науката, а и не само на науката. Все пак науката се оснавава на наблюдения, а възникването на Вселената и още повече съществуването на предходни Вселени, няма как да бъде наблюдавано, нито да бъде проследено по някакъв начин от хората.

Е няма факти които да потвърждават, липсващото звено, така че теорията на Дарвин не е вярна, и какви факти даваш за подкрепа на твърдението ти че еволюцията е реален процес, намирани са вкаменелости на видове отпреди милиони години които по нищо не се различават от настоящите. Как обясняваш това чрез някаква еволюция, нали всички видове са изменчиви поради естественият потбор ?. Пък за ТГ и нарастващата маса, орбитите на планетите при по слаба гравитация, ще са същите, поради еквивалента на гравитационната и инерчна маса, тоест, при по слаба гравитация няма да се наблюдава по различно разположение на орбитите, защото и инертната маса ще е пропорционално намалена на гравитационната маса. Но червеното отместване е показател че е възможно в по раншната вселена масата на изграждащите я частици, да е била по малка, и червеното отместване се дължи на по плавните електронни преходи.

Редактирано Ноември 8, 2014 от крапец

[крапец]

 

 

Вселената се разширява и ако този процес се проследи назад във времето то се достига до някакъв период от време когато Вселената би следвало да представлява само една точка.

Нищо реално не може да съществува във точка, само математическите абстракции, позволяват това. 

[Станимир]

Нищо реално не може да съществува във точка, само математическите абстракции, позволяват това.

Не е задължително вселената някога да е съществувала в точка. Аз мога да си обясня теорията за големия взрив по друг начин и той е общо взето в съгласие с всички учения с които съм запознат.

Всяко физическо тяло си има център, около който се организира изграждането му. Центърът е само отправната начална точка от която започва разгръщането на вселената. Самата материя, която съставя вселената е съществувала и преди т. нар. голям взрив, но в неорганизирано състояние (т.е. непроявена). Проявлението започва от централната точка и се разгръща следвайки определени принципи. След това следва период в който материята отново се връща в своето изначално, непроявено състояние за да може целият процес да продължи с възникването на нова вселена.

 

Колкото до споменатата теория на Ветерих, прегледах една негова публикация. В българските статии нещата не са представени съвсем точно. А и ако масата на атомните и субатомните частици се увеличава с времето (пак неясно по какъв начин и защо), то същото би трябвало да е валидно и за светлинните частици при които се наблюдава споменатото червено отместване. Но тази промяна в светлинните частици би следвало да съответства на промяната в масата на излъчващите ги частици и в такъв случай появата на червено отместване ми изглежда доста съмнителна. Аз разбира се не съм физик, за разлика от автора на дискутираната теория, но въпросът ми все пак стои открит за всеки, който може да отговори. Разбира се, най-лесно е да получа отговор, че фотоните нямат маса и затова при тях няма какво да се промени, но аз не бих могъл да приема подобен отговор, просто защото считам, че това не е вярно и че всички материални частици имат маса дори и тя да не може винаги да бъде измерена от учените.

[крапец]

 

 

Не е задължително вселената някога да е съществувала в точка. Аз мога да си обясня теорията за големия взрив по друг начин и той е общо взето в съгласие с всички учения с които съм запознат.

Всяко физическо тяло си има център, около който се организира изграждането му. Центърът е само отправната начална точка от която започва разгръщането на вселената. Самата материя, която съставя вселената е съществувала и преди т. нар. голям взрив, но в неорганизирано състояние (т.е. непроявена). Проявлението започва от централната точка и се разгръща следвайки определени принципи. След това следва период в който материята отново се връща в своето изначално, непроявено състояние за да може целият процес да продължи с възникването на нова вселена.

Да навярно е така, и аз съм на това мнение, нещо подобно на изкристализирване на вода, от по хаотичните частици на средата, изграждащи самото пространство , възникват кристали, организирани пространственно. Които биха могли да се интерпретират от физиците като елементарни частици, изграждащи вселената.

 

 

Колкото до споменатата теория на Ветерих, прегледах една негова публикация. В българските статии нещата не са представени съвсем точно. А и ако масата на атомните и субатомните частици се увеличава с времето (пак неясно по какъв начин и защо), то същото би трябвало да е валидно и за светлинните частици при които се наблюдава споменатото червено отместване. 

Има и статични модели на вселената, Айнщайн е бил последовател на такъв модел, та червеното отместване може да се дължи на така нареченото " стареене на светлината ", доколкото този термин е подходящ, като пътува светлината от милиарди парсеци, фотоните и губят част от енергията си, естественно че тази енергия няма къде да отиде и не може да се унищожи, просто преминава в някаква непозната до сега, за физиката, форма на съществуване. Това е мое предположение.

[Inatari]

В тази тема е добре да се спомене задължително името на  Стивън Хокинг, който посвещава докторантския си тезис на теорията за големия взрив, сингулярните точки и черните дупки. Гений, който въпреки тежката диагноза успява да бъде активен и до днес на възраст от 73 г.

 

Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик, до 2009 - Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон)^[1]. Роден на 8 януари 1942 в Оксфорд, Англия. Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване — амиотрофична латерална склероза — Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

 

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако Теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време^[4]. Хокинг също така е предположил, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показал че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява, изчислил е максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“ но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

В англисиската версия на уикипедия е дадена доста повече информация:
http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Hawking

Хубаво е да се гледа и филмът : "Теорията на всичко", за неговия живот, научна дейност и награди.

Ето и негови публикации:

 

1. „Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
2. „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)

Научно-популярни:

1. „Кратка история на времето“ (1988, издадена в България от ИнфоДар, ISBN 954-761-074-0, превод Красимира Матева)
2. „Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993)
3. „Вселената в орехова черупка“ (2001)
4. „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
5. „По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005, в България издадена 2007 година от БАРД, превод Иван Златарски)
6. „Големият замисъл“ 2010 /"The Grand Design"2010 / съавтор е американският физик Ленард Млодинов *превода не е официален

[kipenzov]

Като се споменава С.Хокинг, то ще дам пример от едно предаване по NATGEO, което водеше и му гостуваха млади учени. Позната метафорична форма на популяризиране на определена идея - един "мъдър", на който се задават въпроси от "любознателни незнаещи" и така въвлечени в "историята, сюжета" да можем да "попием" основната идея и да си я интерпретираме. Няма лошо, но го няма балансиращият критицизъм и формата се превръща от откровение в чисто внушение. 

Както и да е, в предаването имаше много интересен момент. Беше представена една снимка на някаква част от небосвода. А на друга - разположението на всички небесни тела от предната снимка, но след някакъв период от време. Не помня точно колко дълъг, но беше избран такъв, че след изчисляването и изобразяването на движението да има видимо на снимката и с просто око отместване по траекторията на всеки обект, около 20ина звезди(имаше на снимката).

Интересният момент беше, че която и звезда от "бъдещата" снимка да се фиксираше върху местоположението й от "настоящата" снимка, се получаваше, че всички останали обекти се "отдалечават" от нея. Това се получаваше за всяка една звезда при налагането на изображенията.

Съответно "историята", "повествованието на разказвача", продължи с някаква разговорка за червеното отместване, но "импулсът на внушението" от представените две снимки си остана.

А всеки съзнателен човек за този момент на "синтез от двете снимки" би се запитал "Защо се получава този ефект?" и пускайки го през ума си би стигнал до логичното съждение, че всички космически обекти се отдалечават един от друг, но това "обърнато във времето" води до подсъзнателно калкулираният извод, че всики са били на едно място в даден момент, в една точка, сингулярност, където безкрайната маса се съдържа в безкрайно малък обем.

Красиво наистина! Само че - базирано на локално наблюдение! Същински антропоцентричен подход на изследване.

Само дето характерното на знанието е, че и то има фрактална природа и във времето се повтаря един модел - старото се заменя от ново. А така се проявява и основния, първичния принцип на материалното проявление - Движението, промяната.

От този принцип се обуславя и нуждата от Време. Характеристика на проявеното, която изразява промяната.

Това, което след Хогинг вече се налага е новото научно разглеждане на времето, защото "картинката на всичко, пръкнало се от една точка" се базира на едномерната природа на времето. От нея реципрочно статична е и скоростта на светлината. Така се получава и монолитния поток на живота, което не може да обясни формовото разнообразие обаче. Това не може и Дарвиновата еволюция да го обясни, защото има форми, за чието изграждане няма проследими причинно-следствени връзки. Примери много, но аз знам поне два - окото на инсектите и структурата на пеперудата. Отплеснах се....

Та, новото е въвеждането на повече от едномерното време, съответно скорости отвъд светлинната.

Ето интересна статия по въпроса.

Тахионите – акушерите на Вселената