проблеми от всякъде...

[марсин]

Здравейте ,приятели ....написаното по-долу от мен е неприятно и негативно , за което се извинявам ........пиша тук,защото явно не мога да се справя сама с проблема си,който вече сериозно ме плаши....От около 2г изживявам кофти период от живота си, когато  Съдбата ми ме поставя в ситуации,в които нямам какво да направя/според мен/.....Явно не е било случаен интересът ми и след това обучението ми в йога ...сега донякъде тя ми помага,но...не успява напълно.....Страхувам се за себе си,понякога мисля,че лудвам...

   В службата преди години бях любимка на шефа и той не криеше това  и ми донесе много неприятности ,до пълно отлъчване от колежките ми....старшата сестра успя да ме вкара във филми, благодарение на които  колежките ми сега бягат далече от мен и което е още по-кофти за мен - никоя от тях не ми казва какво се говори за мен...като подпитам някоя ,ми казва "не,бе,така ти се струва"..а допреди 2г бяхме много силна група......напоследък шефа ни също се отнася по по-различен начин към мен,сравнено с "преди"...Не контактувам с никоя..по коридорите се разминаваме само със "Здравей" и до там...а те се събират и се смеят, говорят си и  им е весело....Виновна без вина съм,реално....и това ме боли..много...чувствам се безкрайно сама...

  

Лекарката ,с която работя от 3г в един кабинет също е кофти човек /чудесен диагностик,но робува на низки  страсти - интригантства ,не само срещу мен,дори се беше съюзила с въпросната старша сестра и ме предизвикваше,аз да недоволствам и  ходеше да се оплаква на нея/на старшата ми сестра, която пък "пееше" всичко на шефа ни /..........тя пък се дразни от моите успехи /също сама ,като мен,но е по-възрастна от мен и е негативен човек,няма приятели / и от успехите на сина ми ...колко тъпо звучи всичко това....................А като направих дисковата херния колко доволна беше тя ...никога няма да забравя усмивката й,когато й казах,че от скенера излезе тази диагноза.....А как ми прави напук,не е истина ...днес - един пациент се казва "Данчо"..тя го чете от компютъра и ми казва "Йордан" , и аз търся в папката с Й и не го намирам там..... тя ме гледа през цялото време,докаот търся ,със същата усмивка  и ми казва "Извинявай,бе - Данчо....без да искам "..........и това е много често и е на фона на много напрежение от многото работа-този кабинет е най-натоварен ! ....и ако аз реагирам с мърморене или нещо подобно ,тя ходи да се оплаква на шефката ми,която пък ме "пее" на шефа ,и ми разнасят славата на неетичен човек ........ето такъв тип са ситуациите,които ми предлага съдбата ми.....иди и доказвай,че нямаш сестра...

 

Проблем имам и със съседите...бяхме приятелски семейства, те имат 2деца.....отидоха си на село на вилата и си заживяха там,а тук в апартамента се върнаха децата им, за да ходят на училище , а ние с мъжа ми се разделихме.......и започнаха неудобствата за мен...младежите над нас започнаха да слушат по-силно музика и постепенно удължаваха времето на това силно слушане до 4-5 сутринта и това няколко седмици..не всяка вечер,но нали са сами,без възрастни при тях,се събираха по-често компанията им ...а аз ставам сутрин в 6 и започнах да мърморя...те ми се смееха...като започнах да чукам по стената, те чукаха повече от мен/+  силната музика /...явно са ес оплакали на баща си ,защото веднъж като се видяхме той ми каза "Защо чукаш??..няма да чукаш ,че да не ти го....." и аз тогава разбрах,че не мога да се разбера с тях....и те по същия начин вероятон са ме "вкарали в някой филм" ,защото има една групичка жени пред блока ни,чиито представител преди години беше майката на младежите  , ме отбягват..по същия начин като колежките ми....не всички съседи,но  все пак усещам същата ситуация....След този разговор с баща им,момичето  започна да  ходи с токчета по терикота , да изтърват метални неща в 2-3ч посред нощ  , но аз вече не смея да показвам недовоството си ,защото баща им ме заплаши.....Реших, да не си плащам месечната такса за входа ,но касиерът беше категоричен"А,не може така..има си Полиция за това",а аз ен искам да стигам чак до там...престъпно ми е някак......но същия този наш касиер на следващия ден казал на "бащата"   "съседката ще пуска Жалба в полицията " и ме среща той и ми казва "ЗНаеш ли к*ва Полицията ще ти дам......Ще те осъдя за психически тормоз,да знаеш...не ти мен-АЗ ще те осъдя теб ! "..от което на мен тотално ми рухна всяка надежда за спокойствие  в моя дом......И сега...те до 23,00ч са кротки ,но след този час започва едно дрънчене по терикота ,суркане на нещо до към 00,30 и около 3-4 ч някакво простъргване,което снощи продължи цяла минута.....събуждам се със силно  сърцебиене и моя сън е до там....и не мога да направя нищо....страхувам се от тези хора.....те са низки и бедни души  и ми правят напук....

Както се казва "защо все на мен".......а аз приемам себе си за Чиста душа , никой не се страхува от мен,а така искам,понякога........

 

Срамувам се и съжалявам,че пиша всичко това ,но  е ,защото ...имам огромна нужда от помощ....Астрологията твърди,че имам да отработвам кофти аспект на Луната си от преди и съм в житейска криза,произтичаща от съвпада на тр Уран с моето Слънце.

Психоложката ми твърди,че трябва да се науча да приемам хората такива,каквито са и да нямам очаквания и да гледам всички от "една плоскост/височина" .......всяка сутрин се моля да имам сили да обичам враговете си и да съм състрадателна и съпричастна към всичкки хора , но това не ме прави по-различна отпреди.......сякаш колкото повече усъвършенствам Духовносттта си ,толкова повече ме  задушава бримката на низките вибрации на хората около мен ...знам,че тези трудности ме правят мъдра ,но ...не искам да съм мъдра,искам да съм си спокойна и като другите.....

 

От лошото има и по-лошо,но до кога....не искам да ставам като тях и да ес принизявам ,не......

 

Най- болезнен за мен напоследък  е проблема с правенето  напук...не знам как да го оправдавам и приемам, когато ме кара да страдам абсолютно несправедливо.... боли ме не ,защото го изживявам,а защото не зная как да изляза от такива ситуации и хора...а те постоянно нахлуват в Живота ми....защо..докога?...Защо толкова много негативизъм и абсурдни ситуации, еднакви в същността си и несправедливостта си към мен...с какво ги предизвиквам?.....а така неистово  се стремя към хармония....

 

Моля за извинение , поради негативния характер и дългите разяснения по проблема ми.

  Надявам се ,който я прочете до края й ,ако има мнение по проблема ми, да го сподели с мен тук / ще съм благодарна.../

 

Бъдете здрави

Редактирано Ноември 5, 2014 от марсин

[Диляна Колева]

Марсин, ти си поставила себе си в позицията на жертва. 

Нито Луна, нито Уран, нито съседите, нито шефката ти е нужно да приемаш – като под това предполагам разбираш "одобрявам", "разбирам", тълкуваш или изпращаш в графата "ниски вибрации". Ситуациите ти са провокирани от това, че не умееш да се самозаявяваш. 

Когато човек се чувства жертва, той се държи като жертва, изглежда като жертва, дава заявка за жертва и всички го приемат за жертва. Дори има един момента на несъзнателно приканване да се държат с теб като с жертва. 

 

 

 

От лошото има и по-лошо,но до кога....не искам да ставам като тях и да ес принизявам ,не......

 

 

Как ти звучи обърнатия вариант на твоите думи - " От доброто има и по - добро и аз съм отговорна това да се случи"

 

Докато си подготвена за по - лошо и очакваш някой да го случи, то това ще стане. За да промениш нещо е необходима да поемеш адекватна отговорност за случващото ти се, и да я приведеш в действие за това се изисква смелост. За да се случи това е необходима работа по твоята самоувереност, чувството ти за вина, което е толкова силно, че от поста ти оставам с усещането, че ти си готова на всичко това и едва ли не мислиш, че го заслужаваш.

Има един егоизъм нарича се "здравословен егоизъм", ако ти не го приложиш, всичко това ще продължава да ти се случва. Една притча, за това , защо не е добре да си състрадателна и съпричастна с всички и още по - малко да обичаш враговете си. Да приемаш тяхната същност, да не ги съдиш и да таиш омраза към тях , да, но да ги обичаш и то всичките. ...... Обичането е силно чувство, ако се научим да го споделяме с най - близките в оня смисъл, който е заложен в него е голяма стъпка.

 

„Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.“

 

Ведическа история из "Динамика на подсъзнанието"

[марсин]

Привет,Диди ,благодаря за поста ти ...може би несъзнателно да съм подготвена за най -лошото /От лошото има и по-лошо / , но принципно аз не усещам себе си така.....до този извод /за лошото /стигнах скоро , анализирайки случващото ми се напоследък.....уж съм позитивен човек и вярвам ,че от Доброто има още по-Добро и се стремя към него / по-отворена съм към него и го виждам по-лесно,принципно/  , но може и да не се познавам..отстрани нещата са по-различни ....Отн приемането ми като жертва...не знам-щом г оусещате ,значи е така...макар,че ..ами силен характер съм и не обичам да бъда съжалявана,ама никак......но винаги обичам да ми е по-леко и по-лесно - "мога да нося , а мога и да не нося":))

Когато сме разговаряли с психоложка и тят ме съветва да се науча да приемам и обичам враговете си  , усещах,че не трябва с всички да съм еднаква, наистина......в контактите си с хората доскоро се раздавах...бях изцяло отворена към тях ,защото вярвах,че всички са добри , докато.......осъзнах ,че никак не е така...поне към мен не проявяват същата добронамереност,която аз излъчвам към тях...и това ме накара да се променя , което и ме притеснява....започнах да се затварям,ограничавам контактите си ,до приятели от най-близко ниво и до там...и това ме прави не себе си ,обаче и го осъзнавам като някаква наказателна мярка за себе си и ме боли от това....може би защото ми се насъбра много ,за кратко време....

 

Пожелавам Ви успешен и спокоен ден

[марсин]

 

 Ситуациите ти са провокирани от това, че не умееш да се самозаявяваш. 

 

 

 

..това значи да отстоявам себе си ли?

[Диляна Колева]

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.

Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.

Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.

Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)

Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.

Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 

Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".

Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.

Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. 

Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

[марсин]

..уау,Диди , благодаря сърдечно за поста ти

 Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.

Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.

Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.

Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)

Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.

Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 

Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".

Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.

" определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт." - не знам ...принципно в някаква ситуация ,първо търся причината в себе си и след това се замислям за другите/извън мен/

 

 

" Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака," -  принципно вярвам в доброто начало на нещата  и никога не очаквам някой да е злонамерен към мен.....осъзнавам,че някой е зле настроен към мен късно,когато вече се е случило нещо спрямо мен,но предварително -не сякаш.....

 

"неспособна да кажеш НЕ..да бъдеш автентична и да влезеш в конфронтация"...ето това е според мен,Диди ..това са нещата,които не умея да правя,като не мога да кажа защо.....казвам "НЕ",когато вече нещо е много прекалено..не се страхувам,че ще бъда отхвърлена/знам,че не мога да се харесвам на всички, а и не искам /  , трудно ми е да казвам "НЕ"...може би не се сещам в точния момент да го кажа и когато осъзная,че нещо ми вреди,вече е късно..може би не умея да оценявам ситуации и хора..или нещо подобно.....имам някакъв страх да влизам в конфронтация ,защото не съм убедена,че съм права/за себе си знам,че съм,но за другия дали ще съм права-не знам /.....

 

Отн мен и "следващия ход"- мисля много..винаги ....трябва ли..не трябва ли....ами ако стане още по-зле/защото аз,за да изпадна в такава кофти ситуация, ми се е насъбрало много "кофти " , а трудно приемам нещо за "кофти" /...страхувам се,че другия е лош човек,а аз не съм като него /не съм толкова духовно пораснала,че да успявам да противодействам с двойно по-голяма сила на  низостта/ ..винаги се страхувам,когато контактувам с низки души :)/а всичките ,с които имам проблемни отношения са такива по моя "критерий" /...предпочитам да правя следващия си ход късно,когато съм премислила всички "за и "против" и когато съм убедена,че съм права и силна...  Какво според Вас мога да направя,когато има много дълбоко интриганстване срещу мен и как да реагирам,когато ми правят напук?

 

..прецаквана съм много пъти в живота си, губила съм много  / умея да губя и губя с достойнство /   и  не са ме впечатлявали толкова  тези неща ,но сега....толкова концентрирано е всичко - за кратко време и много.....нужна ми е промяна вероятно...

..замислям се,че когато бяхме деца,майка ми винаги хвалеше другите деца,а аз бях "калпазанка"  / макар,че бях отличничка  и изпълнявах всичко,което ми кажеха родителите ми у дома/  -това може би също ми се отразява в поведението и мисленето сега....

[Диляна Колева]

първо търся причината в себе си и след това се замислям за другите/извън мен/

 

 

и никога не очаквам някой да е злонамерен към мен....

 

 когато осъзная,че нещо ми вреди,вече е късно................

 

защото не съм убедена,че съм права/за себе си знам,че съм,но за другия дали ще съм права-не знам /.....

 

мисля много..винаги ....трябва ли..не трябва ли....ами ако стане още по-зле

 

страхувам се,че другия е лош човек,а аз не съм като него /не съм толкова духовно пораснала,че да успявам да противодействам с двойно по-голяма сила на  низостта/ ..винаги се страхувам,когато контактувам с низки души :)/а всичките ,с които имам проблемни отношения са такива по моя "критерий" /...предпочитам да правя следващия си ход късно,когато съм премислила всички "за и "против" и когато съм убедена,че съм права и силна...  Какво според Вас мога да направя,когато има много дълбоко интриганстване срещу мен и как да реагирам,когато ми правят напук?

 

..прецаквана съм много пъти в живота си, губила съм много

 

..замислям се,че когато бяхме деца,майка ми винаги хвалеше другите деца,а аз бях "калпазанка"  / макар,че бях отличничка  и изпълнявах всичко,което ми кажеха родителите ми у дома/  -това може би също ми се отразява в поведението и мисленето сега....

Всичко, което маркирах е типично за житейската позиция "жертва".

Като "Творецът" или "Авторът" , другата житейска позиция, която е много по - приятна , никога няма да си прецакана, ти просто ще имаш възможности за промяна.

 

Няма да са ти нужни етикети, като низи души и висши души, всички ще бъдат учители и всяка комуникация с тях ще е безценен урок, който носи само положителна вибрация, защото ще сигнализира - променяй се, развивай се , бъди смела, живей. В тази насока ще ти препоръчам горещо да прочетеш няколко пъти прекрасната притча "Малката душа и Слънцето" -  http://lammen.alle.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B8/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8/

 

Творецът не очаква нищо, нито злонамереност, нито добронамереност, той го създава. Очакването е паразитна реакция, с която доброволно даваме правото на другия да определи какво да ни даде и какво не. Така изпадаме в парадокса, от една страна му даваме това право, а от друга страна после сме недоволни. И....... великото разочарование. Да залагаш някакви предположения е нормално , но да оставиш очакванията да определят емоционалния ти живот вече си е предателство на себе си.

 

На авторът нищо не му вреди, то е основа да сътвори нещо ново, ако е достатъчно креативен и с добър потенциал това може да е ново начало, ако в този момент не е, то може да е поне старт на нов мисловен модел.

 

За "Творецът" и за "Авторът" няма "трябва" има "може" и "не може", като второто не носи негатив, а вариант за нови възможности. Той съобразява това спрямо собствените с емоции и чувстване, а не съобразени с угодата на другия. Това не означава да не уважаваме мнението и потребностите на другите , не. Да ги приемем, но не и да ги одобряваме, ако сме на различно мнение, да уважим правото им на избор , но не и да го примаме за свое, ако тое в разрез с нашите принципи. Да имаме смелостта, ясно , точно и отговорно да изложим позицията си, по ясен и достоен начин. Да чукаме на някого от долния етаж, защото ни е шумно не е заявяване на позиция, а скрито обвинение през един панел.  

 

Всичко това се учи, твоето родителско училище, явно те е научило на друг тип поведение, ти си го усвоила до съвършенство и сега събираш плодове. Но и другото се учи, вече не от родителите, а точно по този начин по който ти се случва, чрез ситуации, които те докарват до безисходен вариант , в който единствения изход е да промениш модела си, себе си, ..... и е много важно това да се случи в твоя полза, а не обратното.

Добре е да посещаваш психолог, започва вече да пробива и в България така наречената "лайф коучинг" консултация, която е много подходяща за този тип проблематика, надявам се да ти помогне.

[марсин]

"- Помни завинаги, - усмихвал се Бог,- Аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…"

много поучителна притча,в която открих  мои проблеми ,наистина...

 

..днес е пълнолуние и реших да гладувам и да изчистя нещо от себе си .....без да съобразя с тази тема  и проблемите ми, които Вие  ми показахте и начините , с които мога да променя мисленето си...надявам се,че с това гладуване по пълнолуние слагам край на стария модел и начало на новия си модел на мислене и поведение....Промяната в мен започва / благодарение на Вас , Диди /

 

 

/ дано обаче  не ме дърпа назад  правенето напук , отправено към мен  и звуците ,които стържат мозъка ми и ме събуждат със сърцебиене вечер ... /

 

 

Бъдете щастлива , Диди

[Диляна Колева]

 

 

 

 

 

 

Бъдете щастлива , Диди

Благодаря Марсин!

 

 

 

 

/ дано обаче  не ме дърпа назад  правенето напук , отправено към мен  и звуците ,които стържат мозъка ми и ме събуждат със сърцебиене вечер ... /

 

 

 

Ако позволя на нещата, които ме дразнят да съществуват и се примиря с тях, ще си докарам единствено емоционални, а в последствие и физически неразположения.

 

Уменията за общуване са изключително важни, това е една от любимите теми по които работя.

За да постигнеш резултати в общуването с хората и да получиш това, което искаш....... нещо повече да ти го дадат с удоволствие е изключително важно как го заявяваш.

 

Преди време ми се появи теч в кухнята, от повреда на съседите от горния етаж. Не ми се занимаваше със съседски разговори и не познавах добре жената и не знайно защо реших, че ще чакам, течът да спре от само себе си Всеки ден ставах, гледах го и се ядосвах. Не исках да поема никаква отговорност и чаках нещата някак си да се оправят от само себе си. Да, ама не. Течът ставаше, все по - голям. 

Знаех, че съседката от горе, ако реши, няма да направи нищо или ще го направи, когато си поиска, затова беше много важно как ще подходя. За целта се посъветвах с възрастната съседка до мен, която познава всички в блока от години, разбира се първото нещо, което ми каза, беше, как тя имала същата авария и колко месеци и скандали със съседите от горе е имала и колко трудно стигнала да поправянето и. Съвета и беше да го ударя на жалба, че съм сама, че не мога да се справя, и т.н., да предизвикам съжаление. Тази стратегия обаче никак не ми хареса. Най - малкото не е в моя стил. След няколко дена размисъл, реших, че тъй като това е мой проблем, но няма как да го поправя, ако не бъда допусната в дома над мен, няма как да го поправя, дори и да искам. 

Да го удрям на жалби, щеше да е жалко за мен, да прехвърлям отговорността щеше да предизвика съпротива, да се опирам на закони за етажната собственост щеше да е загуба на време. Появих се на вратата на съседката с единствената стратегия, която измислих: "Имам теч, знам че не знаете, но при мен се получава изключително неприятно. Тъй като проблема е по - скоро мой, ще съдействам по всички възможни начини, дайте да видим какво можем да направим." От среща ми се отговори с желание и готовност за бързо справяне с проблема. 

Дадох си сметка, колко безсмислено е да чакаме проблемите да се решат от само себе си, или да се съветваме с хора, които ще ни кажат само и единствено собствения си житейски опит ( както правя и аз сега), който не винаги е положителен, или да мисля стратегии, в които да не съм Себе си, да отказвам да поема отговорност за справянето със ситуацията и ежедневно да изпращам лоши мисли на участващите в ситуацията , без дори да съм им казала какво ме тревожи.

 

Марсин, желая ти успех в откриването на новите стратегии.

[марсин]

Благодаря за пожеланието за успех .........

 

...хора разни,свят широк....винаги съм казвала ,че е въпрос на късмет   на какви съседи попадаме , понякога....ако са някои недобросъвестни , иди им обяснявай,че имаш проблем и ти е кофти ..те просто ще кажат "Аз нямам проблем- спасявай се" /изпитано /....за съжаление...Липсва "разбирането", липсва мисленето ,че утре аз може да закъсам по същия начин и да имам нужда от същата тази помощ...човек до човек опира,ама ха де... и това ще приемем  /по аналогия на  "и това ще мине " )) /....