190.Ликвидиране и прилагане - Утринно Слово, 21 февруари 1937 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

 

Добрата молитва

 

Псалм 23

 

Духът Божи - песен

 

Беседа: Ликвидиране и прилагане - Утринно Слово от Учителя, държано на 21 февруари 1937 г., София, Изгрев.

 

Молитвена програма за край: 

 

Няма Любов като Божията Любов

 

Той иде

 

Господнята молитва

 

 

 

Вие искате да се развивате добре, да работите върху себе си. – Щом е така, прилагайте правилата, които ви давам. Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. Той се отнася еднакво и с малките, и с големите същества. Христос казва: „Отец ми никого не съди“. – Защо? – Защото знае условията, при които всяко същество живее. Някои се страхуват от Господа, защото гледат на Него като на човек. Велик е Бог в своите прояви! Той се отнася снизходително към всички същества, но щом разбере, че някой човек обича да лъже, Той изменя отношенията си към него. Затова казвам: Изключете лъжата от живота си. Не се позволява никаква лъжа, нито пред Бога, нито пред себе си, нито пред своя ближен. Живот без лъжа – това се иска от всеки човек. Мъчно се изправят погрешките на лъжата. Само чистият живот е в състояние да организира вътрешното естество на човека. Следователно, като дойда до човека, аз не се интересувам, дали той говори истината, или не. За мене е важно аз да говоря абсолютната истина. Ако направя една погрешка, ще я изправя. Не казвай на хората, че си сгрешил, но изправи погрешката си. Само така хората могат да обичат.

И тъй, не си позволявайте три неща: да измъчвате ума, сърцето и душата си. Служете на Бога с любов и с радост! Това е новото, което днешният ден носи.

 

Ликвидиране и прилагане

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

 

...Серафимите и херувимите са огън, който изгаря всичко. Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Като говорим за изгаряне, ние внасяме нещо отрицателно в умовете на хората, но това зависи и от тяхното тълкуване. Тълкувайте нещата правилно. Има опасност от криво тълкуване при четенето на свещените книги. Който тълкува, мисли, че внася нещо ново, а всъщност той повтаря старото. Така постъпват всички сегашни хора. Те казват: „Да се обичаме, да бъдем добри, да почитаме баща си и майка си!“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко. От млякото правят масло и сирене. Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома. Интересува се той от думите ми, защото не са проникнати от истината. Днес, каквото и да се говори на хората, те се отегчават. Всеки иска да чуе нещо ново, което никога не е чувал. Религиозният иска да му се каже нещо върху религията. Думата „религия“ не е много съдържателна. Като се разболее, човек става религиозен. Религията подразбира нещо външно, без вътрешно съдържание. Ще кажете, че не е добре да се говори така за религията. Това се отнася за религията като външна форма, а не за религиозното чувство на човека. Каква религия е тая, която вярва в парите? Днес вярваш, че някой ще ти плати добре; на другия ден, като не ти плати, не вярваш. Сега, за вас е важно това, което всеки ден възприемате от разумния свят като блага, които трябва да използвате. Кога може човек да използва разумно тия блага? – Като стане съзнателен. В първо време той е малко дете, в люлка. То прави постоянно погрешки, за които никой не го съди. Щом порасне, не му позволяват да греши. Всяка грешка се наказва. От четири до седем години то ходи на забавачница. След това го записват ученик в първо отделение. Като свърши четирите отделения, то постъпва в прогимназия, после в гимназия, в университет, докато свърши образованието си. Съзнателен ли е този човек? – Отчасти. Той влиза в живота, оженва се и изучава специфичен университет. Раждат му се деца, които също растат, учат се, женят се. Като се занимавате с училището, с децата и с внучетата, не усещате как минават годините и като станете на 100–120 години, чудите се, че като сте живели толкова много, нищо не сте направили. Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. Старият ще каже: „Отивам вече на другия свят, предавам службата си“. Какво виждаме днес? Всички хора уреждат работите си на земята, но все неуредени остават. Някои от вас не са свършили университет; други не са свършили гимназия; трети не са свършили прогимназия. Мнозина са свършили университет, но не са отгледали децата си. Други не са ги оженили. В края на краищата всички се критикуват, че тоя или оня не живеят добре. Не е лесна работа да разбереш кой как живее. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи. Ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани...

 

...Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бяхме едно време! Какво беше по-рано!“ – Може да е било по-добре, но може да е било и по-лошо. Има две мнения по тоя въпрос. Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча и тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа. Пак си казал: „Така ли беше едно време?“ Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“.

 

Преди няколко дена един наш брат, на възраст 45–50 години, иска да вдигне на гърба си един чувал, тежък около сто килограма. Като го видял, казал му: „Добре е да викнеш двама млади братя да ти помогнат“. – „Няма нужда, аз сам ще си го вдигна и пренеса.“ Той се засили, вдигна чувала на гърба си. В първия момент се залюля, но после се закрепи и занесе чувала на определеното място. Казвам: Макар и възрастен, тоя брат може да свърши такава работа, каквато и млади не могат да свършат. Той е силен, може да носи товар от 80–100 килограма. Всеки човек ще бъде поставен на такива изпитания, чрез които да изпитат силата му. Виждам братя и сестри, които обичат да проповядват. Те казват: „Това трябва да се направи, онова да се направи“, но като дойде до тях, те да направят нещо, крият се. Виждам един брат, физически слаб, надигнал един чувал с тежест 30–40 килограма, едва го носи, сълзи му текат от очите. Те го гледат, но никой не му помага. Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. Той носи чувала и плаче. Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. Ако някой хлопа силно, това показва, че той е сприхав, не е музикален. Аз го наричам „султан чорбаджия“. Преди да хлопа, някой стои известно време пред вратата и мисли колко пъти да тропне. Той съобразява нещо. Някой тропне един път. Казвам: Няма да отворя. Ако хлопне два пъти, мога да отворя, мога и да не отворя. Тропне ли три пъти, ще му отворя. Тройката е положително число. Четворката е число без всякакво съмнение. Изобщо, като тропате на вратата, аз броя по колко пъти се хлопа и правя своите научни изследвания. Мнозина хлопат по един път, но аз не им отварям. После ме питат защо не съм им отворил. Според мене тия хора са крайно пестеливи, не изразходват енергията си. Те искат с едно хлопане да им се отвори вратата и да разберат много неща. И духовете хлопат. По хлопането им се разбира кой какъв е. Когато зададете един въпрос на някой дух, и той хлопне само веднъж, това показва, че от работата, която ви интересува, нищо няма да излезе. Ако хлопне два пъти, това показва, че или ще излезе нещо от работата, или нищо няма да излезе – зависи от условията. Казвам: Всяко нещо, към което се стремите, трябва да има определена цел. Седя един ден между младите братя и сестри и им обръщам внимание на малките величини. Например, много от тях са свършили университет, но като ги питам на колко е равно a+b, те дават различни отговори. Един от тях казва, че a+b=a+b. Друг казва, че a+b=c. Трети казва, че a+b=ab. Защо a+b=ab, той отговаря: Ако a=2, b=2, то 2+2=2х2. Това равенство е вярно само за числото 2, но не и за другите числа. Например 5+5 не е равно на 5х5. Лесно се казва, че знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите, но важно е да прилагате тия действия при всички свои несгоди, да се справяте с тях. Има болести, които се лекуват с изваждане, други – с умножаване или деление. Всеки трябва да знае кое действие да приложи при дадена болест. Ако знаеш, добре; ако не знаеш, ще носиш болестта дълго време със себе си. Знанието е потребно, да освободи човека от всички мъчнотии и препятствия. Без знание нищо не се постига...

 

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. Всеки, който върши Божията воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си“. Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. В Стария Завет има пример, където 400 пророци се молеха на Ваала, но не получиха никакъв отговор. След това пророк Илия се обърна към Господа с молба, да му се изяви, и след малко получи отговор на молитвата си: огън слезе от небето и изгори жертвата, която беше поставил на жертвеника. От голяма ревност към Бога Илия изби всички пророци. Какво щяхте да направите вие, ако бяхте на мястото на пророк Илия? Лъжливите пророци и днес пълнят главите на хората. Ако искате да се освободите от тях, ще вземете гребен, както чистите паразитите от главата си, и ще ги извадите навън, да ги избиете...

 

 Ликвидиране и прилагане 

.

Редактирано Ноември 1, 2014 от Слънчева

[Розалина]

 

 Пазете се от желанието да знаете всичко и от еднообразието в живота. Пророкът казва, че и Бог не иска да знае всичко. Наистина, има пророци, които казват за Господа неща, за които на ум не Му е дохождало. Те говорят от името на Бога неща, за които Бог никога не е мислил. Да знаеш всичко, това значи да имаш отношение към истината. Само истината дава знания. Лъжата не дава никакво знание.

 

Днес ние сме на края на една епоха, където всичко старо изгаря. Всички стари възгледи се топят и заместват с нови. Иде новото в света.                                                                                                                                                                                                                                                                     Мнозина се опитват да ме лъжат, но аз зная, че това, което казват, не е съгласно с истината – астрологически не е вярно. Всички неща са строго определени. Определено е кой ден и час ще се роди един обикновен човек или един министър. Казваш, че си роден в седем часа сутринта. – Не е вярно. По чертите на лицето ти се чете, че си роден в четири часа след обяд. За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му. Също така е определено кога ще се роди една наша мисъл или едно наше чувство. Пазете се от мисли и чувства, които не са родени на своето време. При това, като се разговаряш с някого, запитай се говориш ли истината, или не.

 

 

Вие искате да се развивате добре, да работите върху себе си. – Щом е така, прилагайте правилата, които ви давам. 

 

 Живот без лъжа – това се иска от всеки човек. Мъчно се изправят погрешките на лъжата. Само чистият живот е в състояние да организира вътрешното естество на човека.

 

Сега, нека всеки от вас си зададе въпрос, докъде е стигнал: в забавачницата, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета или на специализация. Като си отговорите, започнете да се самовъзпитавате. 

Служете на Бога с любов и с радост! Това е новото, което днешният ден носи.

 

В Божията Любов е благото на човека.

 

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Редактирано Ноември 1, 2014 от Розалина