Патриотизъм

[Донка]

Раковски прекрасно го е казал - Любовта към Отечеството. Любовта подразбира готовност да се дава  без да се търси отплата - отплатата е чувството, което човек изпитва при самото даване. Отечеството е земята и хората, където човекът се е родил, проговорил, израснал и оформил като личност - културата, която лежи в основата на неговия човешки разум. Без тази култура човекът е листо на вятъра, растение без корен.... Виготски е доказал с много наблюдения и експерименти, че ако по време на социализацията на детето няма поне една стабилна езикова и културна основа, детето не успява да развие интелектуалния си потенциал, тъй като няма здрава решетка от понятия. Възможно е едновременно да се изградят две или 3 такива решетки, но задължително трябва да са отделени една от друга - на мама, на тате, на баба... 

Раковски не сравнява Отечеството - всеки човек си има своя представа за своето Отечество и всяко Отечество е мило. Няма едно отечество, което е над другото Отечество. 

Любовта към Отечеството превъзхожда не въобще всички добрини, а само световните, т.е. добродетелите на светския живот.  Божествените добродетели се отнасят към цялата Вселена, тъй като тя също е наше Отечество. 

[Кон Круз]

Мислех, че "световни добрини" означава "универсални ценности". Например - милосърдие.

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

 

Камбаните ще зазвънят, дълкокосите люде ще се облекат в златни торби¹ и ще започнат да се молят за убийства. И ще се начене отново старото, отдавна известно, ужасно дело. Ще се засуетят и вестникарите, очакващи двойни доходи, като разбунват хората да си придават вид на патриоти и на ненавиждащи убийствата. Ще се засуетят радостно и животновъдите, търговците, продавачите на боеприпаси, очакващи двойни печалби. Ще се засуетят всякакъв тип чиновници, предвиждащи възможността да откраднат повече, отколкото крадат обикновено. Ще се засуетят военните началства, задето ще получават двойни заплати и дажби, и ще се надяват за убийствата да получават високо ценени от тях дрънкулки — нашивки, кръстове, ширити, звезди. Ще се засуетят господата и дамите безделници, преди да се запишат в Червения кръст, готови да превързват онези, които съпрузите и братята им ще убиват, и ще си въобразяват, че вършат същинска християнска работа.

И заглушавайки отчаянието на своите души с песни, разврат и водка, хора — стотици хиляди прости, добри хора с оръжия за убийства в ръцете — откъснати от своите жени, майки и деца, ще се скитат там, накъдето ги подкарат. Ще вървят, мръзнат, боледуват, умират от болести, а накрая ще стигнат мястото, където ще започнат да ги избиват с хиляди, и те самите ще убиват хиляди, без да знаят защо, понеже не са виждали другите хора, които не са им правили нищо и не биха могли да им причинят зло.

И когато болните, ранените и убитите станат толкова много, че няма къде да ги държат, и когато въздухът така се зарази от загниващото пушечно месо, че стане неприятно чак за началството, ще се спрат за кратко, ще вдигнат ранените, ще ги изнесат, ще изхвърлят на купчини всичко, до което са се докосвали болните, а убитите ще заровят, посипвайки ги с вар, и отново ще поведат цялата измамена тълпа към повече от същото, докато не се отегчат тези, които са започнали всичко това, или докато онези, които се нуждаят от това, не получават всичко, което им е било нужно. И отново ще карат хората да подивяват, беснеят и озверяват, и ще намалее любовта в света, и вече настъпилото охристианение² на човечеството ще се върне назад с десетки и стотици години. И отново същите хора, на които това е угодно, с увереност ще почнат да говорят, че щом е имало война, значи тя е била необходима, и отново ще наченат да подготвят за същото следващите поколения, развращавайки ги от детството.³

[…]

А понеже от детството и с всички възможни средства — учебници за учениците,⁴ църковни служби, проповеди, речи, книги, вестници, стихотворения, паметници — всичко това в едно и също направление оглупява народа, след това ще съберат принудително или с подкупи няколко хиляди човека, и когато тези насъбрани хиляди, към които ще се присъединят и всички зяпачи, които винаги са радостни да присъстват на всяко зрелище, и когато цялата тази тълпа под звуците на пушки, музика и под всякакви блясъци и светлини започне да крещи онова, за което е зададен тон, ще ни кажат, че това изразява чувствата на целия народ. Но, първо, тези хиляди, е, нека са и десетки хиляди хора, които викат нещо на такива тържества, съставляват само една малка, десетхилядна част от целия народ; второ, от тези десетки хиляди провикващи се и размахващи шапки хора поне половината, ако не са докарани насила, както става у нас в Русия, са били подлъгани с някаква примамка; трето, сред тези хиляди едва ли има десетима, които знаят за какво става дума, а останалите биха викали и махали с шапка по съвсем същия начин, ако се случваше напълно противоположното на това, което се случва; четвърто, там присъства полиция, която незабавно ще накара да млъкнат или ще отведе всички онези, които не викат онова, което иска и изисква правителството, както това редовно се правеше по време на френско-руските тържества.

[…]

Но какво е това високо чувство, което според управляващите елити трябва да бъде възпитавано в народите?

Това чувство в най-точното му определение не е нищо повече от предпочитанието на своята държава или своя народ пред която и да е друга държава и народ, едно чувство, доста ясно изразено в немската патриотична песен: „Deutschland, Deutschland uber alles“ („Германия, Германия над всичко“), в която е необходимо само Deutschland да се замени с Russland, Frankreich, Italien или N.N., т.е. с някаква друга държава, и ще се получи най-ясната формула за високото чувство на патриотизма.⁵

Напълно вярно е, че това чувство е много желано и полезно за правителствата и за целостта на държавата, но не трябва да се изпуска от погледа, че това чувство изобщо не е висше, а напротив, много е глупаво и много неморално; глупаво, защото ако всяка държава смята себе си за по-добра от всички останали, очевидно е, че всички те грешат, и са неморални, защото неизбежно привличат всеки човек, който го изпитва, за да осигури изгода за своята държава и народ във вреда на другите държави и народи — това е влечение, напълно противоположно на основния морален закон,⁶ признат от всички: да не правим на друг и на другите това, което не бихме искали да правят на нас.

[…]

Патриотизмът е бил нужен за образуването на силни държави, обединяващи различни народности⁷ и защитаващи се от варвари. Но откакто християнското просвещение е преобразувало отвътре всички тези държави, давайки им една основа, патриотизмът е станал не само ненужен, но се е превърнал и в единственото препятствие за обединението между народите, за което те са готови заради своето християнско съзнание.⁸ Патриотизмът в наше време е жестока традиция от вече изживян отрязък от време, която се поддържа само от инерцията и понеже правителствата и управляващите елити чувстват, че на този патриотизъм се дължи не само властта им, но и съществуването им, като старателно, с хитрост и насилие го подклаждат и поддържат в народите. Патриотизмът в наше време е като дърветата, които някога са били необходими за построяването на стените на зданията, и без да се взима предвид, че те вече пречат на използването на зданията, все пак не се премахват, понеже съществуването им е изгодно за някои.

Между християнските народи вече отдавна няма и не може да има никакви причини за раздори. Невъзможно е даже да си представим, как и защо мирно и съвместно работещите на границата и в столиците руски и немски служители биха започнали да се карат помежду си. И дори по-малко възможно е да си представим вражда между някакви селяни в държавата, доставящи хляб на немците, а немците, доставящи му шишове и каруци, същото важи за френските, немските и италианските работници. Дори е нелепо да се говори за кавга между учени, художници, писатели от различни националности, живеещи от общи интереси, независими от националността и държавността. Досущ като циганите, [държавите] ръсят с пипер под опашката на коня, извеждат го навън, увиснали на повода му, и се преструват, че насила могат да удържат този буен кон.

[…]

Правителствата уверяват народите, че се намират в опасност от нападение на други народи и вътрешни врагове, и че единственото средство за спасение от тези опасности се състои в робската повинност⁹ на народите към правителствата. Това е напълно очевидно по време на революции и диктатура, като това се случва винаги и навсякъде, където има власт. Всяко правителство обяснява своето съществуване и оправдава своето насилие с това, че ако го нямало, щяло да стане по-лошо. Като уверяват народите, че са в опасност, правителствата ги подчиняват на себе си. Когато народите се подчиняват на правителствата, тези правителства принуждават народите да нападат други народи. И по този начин сред народите се потвърждава уверението на правителствата за опасността от нападение на други народи.¹⁰

Divide et impera («Разделяй и властвай»)

Патриотизмът в най-простото и най-ясното му несъмнено значение не е нещо друго за властниците, освен оръжие за постигането на властолюбиви и користни цели, а за управляваните — отричане от човешкото достойнство, от разума, от съвестта, и робско самоподчинение пред тези на власт. По този начин се проповядва навсякъде, където се проповядва патриотизъм.

Патриотизмът е робство.

Пропагандаторите по света посредством аналогии твърдят следното: «две животни не могат да поделят своята плячка освен чрез бой,¹¹ така постъпват децата, варварите и варварските народи.» Но разумните хора решават несъгласията си с разсъждения, убеждаване, преотстъпване на неразрешените въпроси на незаинтересовани разумни лица. Така са длъжни да постъпват и народите в наше време. Тези разсъждения ще се докажат като напълно правилни. Съвременните народи са стигнали до период на разумност, нямат враждебност един към друг и биха могли да отстраняват несъгласията си по мирен път. Но това разсъждение е вярно само по отношение на народи, и само за народите, които не са под властта на правителства. Народи, подчиняващи се на правителства, не могат да бъдат разумни, понеже подчинението на правителства само по себе си е признак за най-голямо безразсъдство.

[…]

Ужасно е да се каже, но нямаше и не би могло да има такова съвкупно насилие на някои хора над други, ако не се извършваше в името на патриотизма. В името на патриотизма руснаците се биха с французите, французите – срещу руснаците, а в името на патриотизма, руснаците и французите сега се готвят за бой срещу немците, и в името на патриотизма немците сега се готвят за война на два фронта. Но не са само войните — в името на патриотизма руснаците задушават поляците, а немците — славяните; в името на патриотизма комунарите убиваха версайци, а версайци — комунарите.

Автор: Лев Толстой

Превод от руски:¹² Иван Стаменов

 

 

Бележки:

1. Несъмнено Лев Толстой има предвид ортодоксалните свещеници, които и по негово време, и до ден днешен са използвани активно от държавата за военно-патриотично обуначване на народа — бел. пр. [^]
2. Оставям руската дума, понеже се разбира чудесно и на български, а я намирам и за по-благозвучна от „християнизация“ — бел. пр. [^]
3. И до днес това, което описва авторът, е особено валидно за Русия, където военно-патриотичната поквара на децата и младежите буквално започва от детската градина. В наши дни властниците сред политиците, ортодоксалното жречество и военните офицери стигат до пълен цинизъм, като провеждат военно-патриотични мероприятия, например ежегодния Ден на наборника — „в памет на Лев Толстой“ и в актови зали, носещи името на руския автор. Това е очаквана подигравка с творчеството на Толстой, ако знаем, че трудовете му, изобличаващи политическите, духовните и военните власти, не се преподават на руските ученици, така че младите, които са главна цел на покварата, няма да разберат, че гаврата е двойна — бел. пр. [^]
4. Военно-патриотичната поквара на българските деца не престава и след премахването на наборното робство в държавната армия. Намираме я в темите, преподавани на девето- и десетокласниците, като предстои учебните часове да се увеличат от следващата година, за да се увеличат и шансовете на държавата да набира повече „доброволци“ за военно обучение и евентуални бъдещи мобилизации на пушечно месо във военно време. Лъжовната и/или манипулативна същност на тези пропагандни уроци за децата личи още от първите им страници, както съм показал в този бърз анализ на Тема 1 и Тема 3. Струва ми се излишно да обяснявам, защо държавната образователна система има егоистичния интерес да пълни главите на децата с исторически лъжи и военна пропаганда, обхващаща десетки учебни часове, но никога не би допуснала настоящият труд на Лев Толстой да се чете пред учениците — бел. пр. [^]
5. Съгласно определението на духовната наука, патриотизмът е вродено чувство и в чистата си форма се изразява в социализация с другите представители на народа и готовност за доброволна служба на обществото. От друга страна, национализмът (шовинизмът) е извратена форма на вродения патриотизъм, като покварата се извършва под влиянието на определена категория духовни същества, а на светски план се пропагандира от държавата и нейните институции, армията, медиите, държавно-църковните служители, а се предава и като щафета от старите на новите поколения, от бащи и дядовци на синове и внуци. От тази гледна точка не съм съвсем съгласен с Толстой, че патриотизмът е отживелица, доколкото това би означавало да приемем, че животът на човека сред себеподобни е отживелица. Но той е напълно прав, че национализмът (шовинизмът) е наричан патриотизъм от противниците на човечеството, за да обърква човешките представи — бел. пр. [^]
6. Тук Лев Толстой със свои думи потвърждава духовно-научния факт, че национализмът е най-мощният антихристиянски импулс в нашата епоха — бел. пр. [^]
7. Според мен не може да се говори за патриотизъм, нито дори за национализъм, когато става дума за обединяващ фактор на различни етноси. Национализмът не търпи дори различните етноси в рамките на държавата, като в случая на България могат да се посочат маргинализираните турци, цигани и евреи, които пък по свои националистически подбуди гледат враждебно на българите. За шовинизма дори не е нужно някой етнос да има своя политическа държава. Националистите взимат на мушка даже хора от своя етнос, ако не отговорят на строгите им държавно удобни критерии — например българските националисти мислят, че сънародниците им задължително трябва да са „православни“, да гласуват на избори, да са отбили военна служба, да са семейни с деца и пр. Ако някой не отговаря на тези и други критерии, е сочен за вътрешен враг, свързан с външни врагове. Смятам, че Лев Толстой на това място припознава национализма с икономически, верски и други общи интереси на различните етноси, живеещи в дадена област. Дори само стопанските им интереси биха ги насърчили да се отбраняват от варварско плячкосване, без в това да се търси и намира какъвто и да било национализъм — бел. пр. [^]
8. Съгласен съм, че основите на християнството са положени, но не съм съгласен, че народните маси са стигнали до истинско християнско съзнание. Иначе Лев Толстой просто нямаше да има поводи да пише този труд — бел. пр. [^]
9. Руското значение на тази дума е: пълно подчинение, състояние на безпрекословно изпълнение на заповеди, разпореждания и указания; на български език има същите значения, но се използва и като синоним на робство, при което би се получила тавтологията „робско робство“. В този смисъл давам пояснения преди всичко за руското значение, което също реално описва робство, но в по-тясно определен контекст — бел. пр. [^]
10. Въпреки че от десетилетия европейските народи не са воювали помежду си, думите на Толстой продължават да са напълно актуални, ако съобразим, че „патриотичната“ държавна пропаганда сега не ни занимава непременно с опасностите от съседски държави, а с опасностите от някакви безлични врагове, групи терористи, за които се очаква наивно да вярваме, че съществуват без благословията на световния господстващ елит — бел. пр. [^]
11. Дори за животните това не е вярно, особено за опитомените, но и хищници най-редовно пият и се хранят глава до глава — бел. пр. [^]
12. Толстой Л. «Христианство и патриотизм». 17 март 1894 г. Москва. ПСС, т

 

1.  

[royalrife]

"патриотизъм", "отечество", "бащин дом". Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си." Принципи на нещата

[АлександърТ.А.]

Защо са различни ,,Европейски" и,,Атлантически" ценности .

 

[АлександърТ.А.]

Svetla Baltova

1 дни  · 

 

 

 

 

Кристиян Шкварек

1 дни  · 

Днес е една от най-важните дати в историята на Европа, силно пренебрегвана след столетия на западо-центризъм в историографията.

За съжаление и българската историография, повлияна от Възраждането и ерата на национализма я пренебрегва. А би следвало да е на върха в историческия ни календар, защото ни нарежда сред малкото народи, които са обръщали собственоръчно хода на световната история.

На днешната дата преди 1304 г. войските на Умаядския халифат, предвождани от Маслама, вдигат едногодишната обсада на Константинопол. Това става благодарение на военните действия на българите предвождани от Тервел.

Ислямската заплаха, надвиснала над нас и цяла Европа е окончателно спряна. Арабите дават повече от 20,000 жертви от над 80,000 армия, а българския държавник Тервел е обявен за спасител на християнския свят. Неговото име е разпознавано и тачено в цяла християнска Европа през средновековието, докато ерата на Ренесанса и модернизма не започват да замитат историята на Византия и източното християнство под килима.

На Тервел е редно да се наблегне значително от страна на съвременната ни държава, историография и дори творчество. София задължително трябва да има негов паметник в центъра на града така, както Шарл Мартел и Ян Собиески имат съответно в редица страни.

Лично съм наблюдавал как поляците успешно наложиха и налагат Ян Собиески като своя "марка" в съвременната, международна историография. Ние трябва да направим същото с Тервел, както впрочем е било в продължение на векове след победата му.

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

Правителствата уверяват народите, че се намират в опасност от нападение на други народи и вътрешни врагове, и че единственото средство за спасение от тези опасности се състои в робската повинност⁹ на народите към правителствата. Това е напълно очевидно по време на революции и диктатура, като това се случва винаги и навсякъде, където има власт. Всяко правителство обяснява своето съществуване и оправдава своето насилие с това, че ако го нямало, щяло да стане по-лошо. Като уверяват народите, че са в опасност, правителствата ги подчиняват на себе си. Когато народите се подчиняват на правителствата, тези правителства принуждават народите да нападат други народи. И по този начин сред народите се потвърждава уверението на правителствата за опасността от нападение на други народи.¹⁰

 

^{Лев Толстой}

Редактирано Август 17, 2023 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Ето това  е притеснително , заличаване на местните велможи .Всеки издигнал се местен , държи на ареала си и едва ли това се харесва на новите господари .

 

[Донка]

Думата "родолюбие", според мен, е точният термин на нашия роден език. Като използваме чуждата дума "патриотизъм", смятайки я за равносилна на нашата "родолюбие", ние променяме истинския смисъл.... Опасно е. В руски език. също има дума "родолюбие", но Толстой като гений на езика отлично разбира разликата в смисъла на една и другата дума.