Bioban Добавено Октомври 26, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 Здравейте ! Радвам се,че има къде да споделя проблема си и да получа някои насоки за това как да се справя с него. Аз съм жена на 27 години. Преди 7 години срещнах мъжа си и връзката ни беше много страстна . През първата година всеки ден имахме сексуални контакти ,всичко беше чудесно. След това забременях ,родих първото ни детенце и всичко се промени. Сама отглеждах детето ни ( без помощ от баби) и съсредоточих цялото си внимание върху малкото бебе. Понеже аз съм отгледана от много критична и студена майка , исках да компенсирам с детето си . Целият свят се въртеше около детенцето ,а мъжът ми остана на втори план . Много често бях недоволна от него ,мислих,че не обръща достатъчно внимание на детето ,а истината е ,че аз му обръщах прекалено много внимание .. След време осъзнах това ,но сякаш беше много късно . Сексуалните ни контакти намаляха и мъжът ми започна да се оплаква от това . А на мен това натякване ( " от кога не сме правили секс " ) ми действаше отблъскващо -приемах го като задължение ..И така години наред сме правили секс само по негова инициатива , веднъж в седмицата или на 10 дни -на някои хора това може да не им се стори малко ,но за мъжа ми е абсолютен минимум ..Още повече че най-вероятно той се чувства нежелан ,щом винаги той започва сексуалния акт ..Отблъскващо ми действа и това ,че не си обръщаме достатъчно внимание на външния вид ,не е както преди ,макар че външно не сме се променили ..просто не се стараем да сме добре облечени ,в спретнат вид,а гледаме да ни е удобно . Може би звучи несериозно,но на мен това ми влияе.. Преди половин година се роди и второто ни детенце и нещата станаха съвсем зле . Нямам желание за секс ,вече никакво. Сега кърмя и ми става много неприятно, когато мъжът ми се опитва да докосне гърдите ми.Проблемът се задълбочава. Когато започваме да правим секс ,знам какво ще се случи и това също ми действа отблъскващо-явно не сме толкова креативни ,за да измислим нещо ново . Аз също мисля ,че не съм напълно освободена в секса ,по-скоро съм консервативна ,откакто се родиха децата . Непрекъснато поставям граници на мъжа си ,не харесвам много от нещата ,които преди съм харесвала. Ходила съм на гинеколог и съм си пускала изследвания на хормони -всичко ми е наред. Затова мисля ,че проблемът е в главата ми. Интересното е ,че като започнем да правим секс в един момент започвам да се чувствам добре и накрая имам и оргазъм . Също нещо,което ми прави впечатление е ,че ако се самозадоволявам си представям как мъжът ми прави секс с момиче на около 20 години ,което му се възхищава.. Какво пък значи това ? Иначе много харесвам мъжа си външно и като човек . Като изключим този проблем се разбираме много добре - смеем се,забавляваме се,гледаме си дечицата и им се радваме,нямаме други сериозни проблеми.Но знам ,че мъжът ми е неудовлетворен ,което понякога го прави и нервен ,често ми мрънка и че нищо не предприемам ,за да реша проблема.. С удоволствие бих започнала психотерапия ,ако се налага ,но в нашия град няма такъв специалист. Ще се радвам ,ако споделите вашето мнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 26, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2014 "Отблъскващо ми действа и това ,че не си обръщаме достатъчно внимание на външния вид ,не е както преди ,макар че външно не сме се променили ..просто не се стараем да сме добре облечени ,в спретнат вид,а гледаме да ни е удобно . Може би звучи несериозно,но на мен това ми влияе.. " На всеки нормален човек това влияе. При мъжа сексуалността е в известна степен по-самостойна и нагонна, не толкова емоционално зависима, както при жената, но...и мъжът е човек. Така че, поговорете за това. И извън разговора, направете промени. Започнете от вас самата и ги изисквайте и от него. Поддържайте се - като килограми, визия, грим, обезкосмяване, маниери... Защото така преди всичко показвате уважение и зачитане на самата себе си. Казвам това, защото ми се струва, че липсата ви на желание основно се дължи освен на споменатите причини, на променената визия за самата себе си от изкусителна жена, в майка... До някъде това е нормална промяна, разбира се, но след първите няколко месеца след раждането, е съвсем нормално да възвърнете себевъзприятието си като за ЖЕНА, освен за майка. за това говори и подсъзнанието във фантазията ви: "нещо,което ми прави впечатление е ,че ако се самозадоволявам си представям как мъжът ми прави секс с момиче на около 20 години ,което му се възхищава.. " До голяма степен току що дадох насоки за тълкуване на тази фантазия. По-голямата част от ума ви свързва сексуалността с качествата на младостта, красотата, относителната свобода от големи отговорности, собствената изкусителност, но и известно преклонение пред партньора. Появата отново на това преклонение зависи и от вас и от него. От вас - освен грижите за външния вид и себехаресването, според мен в собствената ви психика е нужно отново да освободите пространство за себевъзприятие като ЖЕНА, освен като майка. Както и да намерите баланса с отговорностите за децата, да имате време за вас самата и за вас двамата - ако има баби, които да помагат, чудесно. Ако ли не, има бавачки и гледачки... От мъжа ви също зависи много - да се грижи за външния си вид, да ви ухажва и започва по-отдалеч с любовната игра. Как отдалеч? През погледа с любов, нежното докосване, малкото подаръче, липсата на бързане, повече акцент върху обичта и гальовността и чак след това върху секса... Та, от двама ви зависи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bioban Добавено Октомври 28, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2014 Благодаря за отговора,господин Баев Много точно анализирахте проблема ми , Съгласна съм с всичко ,което казвате -наистина твърде много влизам в ролята си на майка и забравям всичко друго ,което съм. Говорих с мъжа си и той е съгласен да се опитаме да променим нещата ..Ще ви пиша какво се е случило . Бих искала да помоля ,ако тук има жени, минали през това, да споделят опита си .. Как не забравихте себе си след раждането на детето ? Изпитвахте ли чувство за вина ,когато обръщахте внимание на себе си за сметка на децата ? Благодаря ви предварително Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Rwanda Добавено Октомври 29, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 29, 2014 Здравей, Аз имам дете на 1,5. Първите месеци (3-4) и аз се чувствах объркана от новата роля да бъда майка. Също отглеждам детето си без помощ. Но още на втория месец започнах да посещавам фитнеса, за да възвърна формата си, а и да правя нещо за себе си. Започнах, колкото и оскъдно да беше времето ми, да отделям време да изглеждам добре. Докато кърмех и аз се чувствах странно по време на интимност с мъжа ми, на няколко пъти и аз си мислех как ще правя нещо с мъжа ми, та аз съм майка вече!?!?! Но след няколко пъти и с течение на времето, всичко си беше както преди. Повтаряла съм си и съм възприела, че аз съм жена, животът ми е съществувал и преди появата на детето ми. Преди детето ми сме били аз и мъжа ми и сме имали хубав съвместен живот и дъщеря ми е добре дошла да се присъедини към нашето ежедневие. Просто излез от заблудата, че ако си обръщате внимание, ще е за сметка на детето!!!! Двете могат чудесно да се съчетаят! Ние се чувстваме млади, живеем като такива. И не забравяй, че мама и тати, които се обичат, милват и целуват са добър пример и предпоставка за прекрасно детство. Орлин Баев и д-р Тодор Първанов 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.