Страх

[Mon30]

Здравейте,

силно се надявам,че някой може да ми помогне с някой съвет...

 

Проблемът ми е,че някакви безумни мисли са се насадили в главата ми и ми е ужасно трудно да се боря с тях,става въпрос за моето отношение към приятеля ми и неговите близки и приятели.Заедно сме от една година и аз съвсем съзнателно (но с голямо чувство за вина,появяващо се все по-често)успях да го отделя от всичките му приятели,които аз не одобрявам.Ние живеем в чужбина и в момента не общуваме почти с никой благодарение на мен,тук моят приятел имаше един близък приятел,който не можех да понасям и го накарах да избира между двама ни(ужасно ме е срам от това и зная,че имам проблем),той се почувства ужасно,че трябва да избира между верен приятел и жената,която обича,но в крайна сметка се отказа от него и полека спряха да общуват.В мислите си постоянно ревнувах от този приятел,тъй като бяха неразделни,живеехме с него,излизахме с него все беше до нас,около нас давахме му отчет за всичко,къде отиваме,кога ще се приберем аз се чувствах ужасно всякаш той е първата съпруга.Преодоляхме го някак,но не беше краят,преди около месец аз се вбесих и от брат му и с много уговорки го отдръпнах и от него,дори не го познавам,но той е наркоман с много проблеми и аз държах да стои далеч от моето семейство,без да се съобразявам с моя приятел и чувствата му.Може би искам приятеля ми да е само с мен винаги без да има никой около нас и въпреки,че той в името на любовта търпи всичко това и го прави за да сме добре аз се чувствам ужасно и много искам да спра да съм така задушаваща за любимия си.Имам дете от друг мъж и приятеля ми го приема невероятно добре с голямото си сърце и доброта,той ми дава толкова много,а аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен.Ревността също е огромен проблем при нас,адски ревнива съм не му вярвам,проверявам му телефона,чета му съобщенията,имейлите и винаги има нещо за което се хващам и наистина страдам ужасно,а може и да не е толкова сериозно,колкото аз си втълпявам,например да е харесал някоя снимка на друга жена или в миналото му да си е писал с други жени,това ме кара да мисля,че след като в миналото си се е интересувал от жени,които са далеч от мен като цяло( така наречените "леки жени")ще му се прииска все някога да се върне към предпочитанията си и ще ме остави.Всички ужасни неща ги правя от страх да не го загубя,много го обичам и не бих го понесла,но в отчаяните си опити да му остана само аз,та само мен да обича,мисля,че ще стане обратното ще го прогоня.Искам да си помогна преди да е станало твърде късно,той твърди,че е готов да пожертва всичко за мен,но зная,че един ден ще му писне и тогава ще ме пожертва мен.Моля да ми дадете съвет,направих опити да се срещна със специалист,но тук е невъзможно,мога да разчитам единствено на себе си и на силата на любовта си към него за да преборя страховете си,да осъзная колко лошо постъпвам и да се променя.

[д-р Тодор Първанов]

Toва което описвате, в никакъв случай не е любов.Тук личи само един страх, да не будете сама.Любовта е нещо съвсем друго.То е грижа за другият и уважение, изразяващо се в приемането му такъв какъвто е заедно с контактите които има.Страхът ръководи вашето поведение, а не любовта.

Правя това уточнение, защото в него е и решението-трябва да се научите да обичате.Като обекта на вашата обич трябва да станете самата вие.Наистина, колко много, човек трябва да не се уважава и обича,позволявайки си  да следи и контролира човека да себе си.Голямо унижение е.Пиша ви това, не за да ви упреквам, а за си дадете сметка, колко ниска самооценка имате.

С две думи, трябва да работите за повишаване на самооценката си, така, ще започнете да уважавате и обичате себе си и прекратите това унизително и самопогубващо поведение. Самопогубващо, защото  то, неминуемо ще доведе, до раздялата ви.

[Орлин Баев]

"...аз чувствам,че ще го изгубя от страховете си,че с други хора е по-щастлив отколкото с мен'

 

Чувството си е ваше и няма нищо общо с приятеля ви. Дълбоко във вас стоят програмите "Аз не ставам, самотна и изоставена съм", които тригерират механизма на ревността ви. Парадоксът е, че именно когато вярвате на собствените си програми, които ви карат да ревнувате, причинявате изоставянето и самотата си. Защото колкото и да е добър един мъж, ако е поне малко мъжествен, в един момент или тотално би загубил идентичността си, смачкан от проекцията на страховете ви в него във вид на ревност (а вие бихте ли искала да бъдете с такова смачкано, под-чехлено и немъжествено същество?), или би събрал кураж и самосъхранителна решителност да ви напусне - за да опази това, което е останало от него... 

 

Колегата е прав - не обичате. Нито себе си, нито него. Променете нещата. Започнете процес на психотерапия, в който можете да преобразувате базисните програми, спиращи потока на любовта! 

Редактирано Октомври 19, 2014 от Орлин Баев

[Mon30]

Здравейте отново и благодаря за отговора.Посетихме с моят приятел психолог тук,но не беше това което очаквахме.Разговаряхме открито за проблемите си с него около 2 часа и заключението бе,че всичко идвало от недоверие,не предложиха терапия,единствено ни препоръча да четем материали и да насочим мислите си към позитивното,препоръчаха ни масажи,плуване да сме си разтоварвали мозъка и да се отдадем на приятни моменти.Много е сложно с писане да опишеш чувствата си особено когато си объркан,афектиран и се обвиняваш за нещо.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.Само за уточнение искам да кажа,че и двама ни в предишните ни връзки са ни предали чрез изневяра.За мен ви обясних какво точно правя,при него е горе долу същото с изключение,че той ме ревнува предимно от родителите ми и си мисли,че те са преди него за мен.Според вас не обичаме явно,но не можем да се съгласим,защото и двамата минахме през много препиятствия за да сме заедно и сме ужасно привързани един към друг,може и аз да съм се изразила погрешно,съжалявам,че пиша малко объркващо,но за мен беше трудно да предприемем нещо такова,да разказваме лични неща на непознати хора.Разделяли сме се за ден и само толкова успяхме да се отдалечим един от друг.Като изключим тази ужасна ревност от околните сме щастливи,приятели сме,грижим се един за друг,радваме се заедно,болката също преживяваме заедно,но и двамата жертвахме близки хора които не одобряват връзката ни и сега се замисляме за тях.Как се преживява вината,че наранихмме хора за да сме заедно.За това,че нямам висока оценка за себе си е така все пак се мислех за красива жена,успяла,а накрая бях предадена и изоставена.Престраших се да ви пиша,само защото чакаме дете и искам това дете да има баба и дядо,а няма как да се случи ако не се променим,никой от двама ни няма силата да преглътне всичко и да заяви открито пред всички,че ние искаме да сме заедно и че както и да се опитват да ни разделят,ще си останем заедно,проблема за близките и приятелите ни е че единия има финансови възможности,другия е от много бедно семейство и това е огромен проблем според всички,единия излиза използвач,другия жалостив,както вие така и всички останали не вярват,че се обичаме.Приятелят ми дори предложи да станем като Ромео и Жулиета само за да ни повярват,но знаем,че това е лишено от смисъл.Страх ме е не да съм сама,а да съм без него,никой друг не ме вълнува и аз съм невероятен инат,а сега инатът ми бе пречупен,никога не съм се чувствала виновна за каквото и да е преди.Ще ни помогнат ли тези неща,които ни препоръча колегата ви или ще трябва да се приберем за да можем да се подложим на терапия?Извинявам се за торнадото от чувства,което бушува в мен в момента,не зная дали е подходящ момента да изразявам мисли,които се менят през ден,но бременността напредва,а с нея и нашия страх за бъдещето на детето ни.

[Диляна Колева]

.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.

 

Не знам дали ще ви помогне да се справите сами, но...... алтернатива.

Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това.

Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.”

Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка.

Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена.

Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора.

 РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 Какво може:

 

-         обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение

-         играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”)

-         изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения

 

Какво не може:

 

-         да нарушавате споразуменията

-         да проявявате ревност в нейната негативна форма,  и с това да карате партньора си да страда

-         агресивна, зла ревност, ревност с истерии

-         да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си

 

Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат.

 КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ

-         погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор

-         формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте

-         Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек.

-         Разсейвайте се с работа

-         Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение.

-         Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.

Редактирано Октомври 20, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Нещата които е препоръчал колегата ще облекчат ситуацията.Но няма да я решат напълно. Ще ти поясня защо.

Има два типа хора, едните са със стабилна самооценка, другите са с ниска самооценка.Теоретично,  връзките които са възможни са три вида.

 

Първата е, в която двамата са със стабилна самооценка.Това една щастлива, трайна връзка, в нея двама са взаимно допълващи се, всеки един се стреми да дава максимално грижи на другия, без да изисква някаква промяна от него.Това е една връзката, в която всеки запазва своята цялост и обсебване няма-и двамата могат да функционират спокойно и сами, но избират да се наслаждават на това да правят някого щастлив.

 

Втората връзка е, между двама с ниска самооценка.Това е също много трайна връзка, но за разлика от първата, хората в нея са нещастни.Тъй като и двамата са с ниска самооценка, в тях непрекъснато, под някаква форма живее страхът,че партньора им ще ги изостави заради някой друг.Така че и двамата имат за цел да прекратят връзките на човека до себе си с всеки, който може да им го отнеме-родители, приятели и най-вече хора с които може да направят нова връзка.В тази връзка, всеки иска да промени другия, и това води до много спорове и кавги. Така всеки започва да се чувства нещастен, но не напуска връзката.Защото? Защото го е страх да остане сам.Понеже самооценката му е ниска той се страхува, че ще остане сам до края на живота си и не напуска партньора си.За това, двамата се карат, разделят се и пак се събират и така до края на живота си.Живот, който е нещастен.

 

Третата връзка, между човек с висока самооценка и ниска е практически невъзможна.Тя граничи с первезия - човека с висока самооценка е зрял човек, а този с ниска е едно малко дете.Не може възрастният да прави любов с дете.

 

В първият си пост ви писах, че имате ниска самооценка, там  нямах време да се обоснова и обясня това което ви пиша сега- и вашият приятел е с такава.

Тоест, вие сте във втората  ситуация- връзка между двама човека с ниска самооценка. ТРАЙНА, НО НЕЩАСТНА.

 

С две думи – и двамата се нуждаете от работа с психолог или психотерапевт.

Как ще я осъществите е вече ваша работа.