Проблем с възприятието, може би и самооценката

[Vallery]

Здравейте,
Както повечето хора, и аз , поради усещането, че не са наред  нещата в главата ми, реших да потърся помощта ви. Изчетох доста от постовете в сайта и се престраших да  пиша. Много се надявам да не ме отрежете.
Не знам съвсем от къде да започна. Може би от това, че напоследък се чувствам доста зле, депресирана и като се погледна в огледалото не се трая. Предполагам, че в следствие на бездействие ,което е временно,  а и на много други предпоставки от миналото ми. Вчера ,например, се събудих със сълзи на очи. Сънувах, как мой близък приятел, по-възрастен от мен , когото възприемам като баща,  изразява неодобрението си към мен. За втори път ми се случва да сънувам нещо подобно и да се събудя в това състояние. Не знам дали е важно да се спомене, но баща ми почина , когат бях на 10, а приживе беше доста суров към останалите членове на семейството-скандали, побой, не към мен, тъй като бях най-малка и се стремях да си мълча. Не изразявах желания или непослушание. Когато почина, аз не страдах ни най-малко, а само след години, когато си спомнех мили моменти, прекарани с него.
 Та сега имам усещането , че съм пълна с трески и клони за дялане. Често забравям за женственото в себе си и се държа някак надуто в речта си например, в походка ... в дребните неща. Мисля, че това е някакъв тип защита. Правя се на мнго силна. А не съм. Съвсем не се чувствам така. Това поведение е заработено отдавна, това важничене и доста се е затвърдило. Рядко изпитвам желание да се държа сериозно или пък по-женски. Може би звучи смешно. Освен това непрекъснато се стремя да разсмея, да бъда забавна, да накарам хората да имат желание да общуват с мен. И се страхувам от неодобрението им. Това са едва част от проблемите, които имам със себе си.
Може би най-сериозният проблем, който е вече на физическо ниво е чувството за нереалност, за чието съществуване не подозирах , докато не го изпитах. Бързам да кажа, че то не е катко хората описват при панически атаки, ами е постоянно и го изпитвам от няколко години насам. Посещавах психолог известно време, после психиатър, пих дори разни хапчета. От психолога се почувствах по-добре във връзка с депресията си, но нито той, нито хапчетата не ми помогнаха да се отърва от  това чувство за нереалност. Вече свикнах да живея с него. Понякога не му обръщам внимание, понякога се чувствам по-силна, то понякога отслабва, но дойде ли депресията, ето го и него с пълна сила. И ме плаши много. Страхувам се, че не съм в час, тъй като не мога да го контролирам и е на физическо ниво. Напоследък беше примесено с леко усещане за световъртеж. Иначе е сякаш гледам през филтър. Знам , че това е реалността , имам достатъчно ясна представа за това, но някак не се чувствам част от нея понякога.
Мое скорощно преживяване, което ми се стори доста разтърсващо-изгледх  интервю на Орлин за хипнозата. Той хипнотизира едно момиче в ефир. Аз реших, че ще се опитам и аз да се поддам. По някое време той каза да си се представим като дете и как отиваме вече като големи при себе си-детето , и го гушкаме и му казваме, че го обичаме и т.н. Е направих го и прихнах в сълзи в този момент. И сега ми се плаче, като се сетя.
Друга скорощна случка , която силно ме разтърси – мой колега ме изкритикува , тъй като не бях с униформата си, със следните думи-„Ти си майка, вече, не си дете“(имам хлапенце на 6 годинки) , от което се почувствах толкова малка. Много ме заболя, макар че този човек не ми е близък, знаех , че е прав. Защото инфантилнто ми поведение, с цел разсмиване на околни и привличане на внимание , цялото ми подсъзнателно старание за постигане на одобрение отиде на кино  този момент. Това е и друг нюанс от моите трески за дялане -фактът, че непрекъснато имам нужда от внимание, да го привличам, от  съвети, не знам дали съм достатъчно адекватна да се справя сама, а може би се стремя и страхувам да не разочаровам никого и затова питам всеки. От мноого отдавна помня, как когато имам проблем, питам всичките си близки какво да правя. Изобщо, май съм доста слаба. И все по-слаба се чувствам, защото съм и разсеяна от всичките тези мисли. А в момента не мога да имам пряк досег до психотерапевт, защото не съм в България. А ми се живее спокойно и пълноценно и искам да направя необходимото да си помогна(казвайки това , в мен е прокрадва мисълта –„а не искаш ли друг да ти помогне , да поеме отговорността за това вместо теб?“...) Ще бъда много благодарна на отговорите ви.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Мога да ти помогна само, като дефинирам проблема. И той, наистина е, в ниската ти самооценка.Ти се стремиш да се харесаш на хората, а това е много трудно и стресиращо. Дереализацията, която усещаш е, типично оплакване свързано със стреса.

Решението е, да работиш за промяна на самооценката си.За съжаление, аз не знам точно какво трябва да направиш сама, за да стане това факт.Знам, само как, това става в процеса на психотерапията, но тя се прави от двама ни, от мен и от клиента ми и всеки има определена роля в този процес.

Може би, колегите ще ти дадат идеи как да го направиш сама.

Редактирано Октомври 14, 2014 от д-р Тодор Първанов

[Диляна Колева]

 в мен е прокрадва мисълта –„а не искаш ли друг да ти помогне , да поеме отговорността за това вместо теб?“...) Ще бъда много благодарна на отговорите ви.

Всяко наше действие и решение в този живот си има определена цена.

Какво си готова да платиш , за да бъдеш зависима? От някого, от всички? Струва скъпо, целия ти потенциал, цялата ти същност, всичко креативно и творческо в теб. Готова ли си да платиш всичко това, заради някакво си внимание?

За да си независима цената е много по - малка. Трябва да платиш с твоята смелост и отговорност. Плащаш и целия ти живот е пред теб, всичкия фалш и маски, роли, игри, глупости, пада, няма ги. Оставаш само ти. Какво облекчение.

Ставаш лека, подвижна, света добива друг образ, можеш да реализираш всички твои идеи, да смениш професията си, да заживееш където искаш, да дадеш воля на фантазиите и да сбъднеш мечтите си. Цената , да разчупиш рамките, в които си се опаковала, да скъсаш опаковките и да отвориш подаръка - твоя живот.

Не е трудно, цената - СМЕЛОСТ.

Смелост да приемеш ограничените определения и да ги сложиш там където им е мястото на приносителя им. Смелост да направиш каквото си решила, въпреки, че другите ще се присмеят, смелост да повярваш, че всяка добре планирана цел е постижима.

Когато си готова ще се появят и хората, онези другите. Не случайно духовните учения казват: "Когато ученикът е готов, учителя го намира."

Какво те спира? Онзи страшен, смешен страх от себе си. Окачи го на верижка и го носи като медальон, за да ти напомня, че всеки път, когато пожелае можеш да го свалиш и да хвърлиш където ти хареса.

Началото....... да заобичаш себе си. Защо не се обичаш? Защото някой не те е научил. Остави го да живее своя живот, заживей своя, заобичай се.

 

УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ

"Вълшебната кухня"

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.

Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."

Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.

Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."

Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."

Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.

И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"

Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."

Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."

Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."

Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.

Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.

Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.

 

Най - невероятното пътешествие е пътуването към себе си, не го отлагай.