Проблем с възприемането на сексуалността?

[В_търсене_на_истината]

Здравейте,

 

Пише ви един млад мъж. Мисля си, че съм наясно с проблема ми и причините му, но ще е интересно да чуя и мнението на хората в този форум.

По природа не съм от агресивните мъжкари, дори съм тяхна противоположност. Още от пубертета имам проблеми с възприемането на сексуалността и възприемането на мен самия като сексуален обект - мисля, че това има общо с факта, че в тези години не съм имал около себе си мъжко присъствие, а основно женско, и ми е липсвал модел на поведение. Имам предвид например неща като това, че ми е било гузно от сексуални мисли, защото подсъзнателно съм изпитвал неудобство от роднините ми жени и как те биха приели това. Въпреки че не съм възпитаван в ултра консервативно или много религиозно семейство, по някакъв начин в мен се оформи (може да има връзка с нещо от детството, не мога да кажа) страх от наказание - един вид, че ако мъжът мисли прекалено много за секс или се самозадоволява прекалено често, ще бъде наказан - от съдбата или от някаква сила, не мога да определя. Съответно често съзнателно или несъзнателно съм потискал сексуални мисли. Освен това ако гледам новини и чуя за някаква трагедия със загинали хора, или пък за хора, починали от заболяване, отново по някакъв начин се опитвам да потисна тези мисли както и желанието за самозадоволяване, а не знам дали това изобщо е здравословно.

Другото нещо е, че по принцип имам страх от болести и понякога натрапчиви мисли, свързани с тях, което по някакъв начин се съчетава с чувството за вина. Като повечето мъже изпитвам влечение към женски гърди - в същото време понякога изпитвам и вина от това, защото има жени, които страдат от тежки заболявания на гърдите като рак - тоест в съзнанието ми се оформя някакво противоречие, което вреди на сексуалните ми възприятия - започвам да си мисля, че е лошо мъжът да си фантазира за тази част от тялото на жената при положение, че има жени с такива заболявания.. Не знам дали звучи смислено и логично, но това са нещата както ги чувствам. 

С жените контактувам съвсем нормално, но не и в сексуален план - като че ли сам не мога да си се представя като участник в нещо такова, та може би не е изненадващо, че и те не ме виждат по този начин. 

Мислите ли, че просто характерът ми е по-различен в това отношение от този на повечето други мъже или има и психологическа обремененост, която затруднява възприемането на сексуалността и че може да се направи нещо по въпроса, като например консултация с психолог?

[д-р Тодор Първанов]

Това поведение е типично за момчета отглеждани без мъжко присъствие. Наистина ние се обучаваме за предстоящите си  социално роли, като наблюдаваме собствените си родители.Когато единият от тях липсва, дефицита не може да се компенсира от другия. В случая описан от тебе, се получава така нареченият мъж ,, интер секс,,. Той не се разпознава нито от мъжете, нито от жените, за истински  мъж. Обикновено е хетеросексуален, но жените не го възприемат за такъв и не гледат на него като сексуален обект.За тях, той е идеалният приятел, с когото те биха искали да споделят, но не и да правят секс. Често при срещата си с тях съм чувал ,, Писна ми да бъда най-добрият приятел, искам да бъда и гадже за някоя, да правя секс с нея, но уви всички ми казват, че за тях аз съм само приятел и не могат да си представят как ще правят секс с мен,,.

 

Решението на проблема ти не е просто. Трябва да потърсиш психолог и с него да поработите за решаването му.Препоръчвам да е мъж.

[В_търсене_на_истината]

Д-р Първанов, благодаря за изказаното мнение. Бих искал да Ви задам само още един въпрос - чувството на вина, която се появява понякога във връзка с мислите за женски гърди, също ли го отдавате на силното женско присъствие и липсата на мъжко, или тук говорим по-скоро за натрапчиви мисли и ОКР? И според Вас (като лекар и мъж) напълно безпочвено ли е това чувство на вина или не?

[д-р Тодор Първанов]

Натрапливите мисли са нещо което навлиза в съзнанието въпреки желанието на човека.Той осъзнава тяхната безсмисленост, но въпреки това им се поддава.Вината, която ти изпитваш няма такъв елемент и за мен е продиктувана от възпитанието ти.