312.Мек ответ НБ ,9.10.1927 г

[Розалина]

Молитвен наряд за неделя:

В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61

 

 

Беседа: 312. Мек ответ - 9 октомври 1927 г. Русе.

 

 

Молитвен наряд за край :

 

Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

 

Притчи, 15 гл.

 

Сега, ще ви препоръчам да четете Притчите, едни от които са по-мъчни за разбиране, а други – по-лесни. Те съдържат практически правила за всички положения, на които човек може да се натъкне в живота си.

 

Най-важният стих от 15 гл. на Притчите е следният: „Смирението предхожда пред славата." Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате пред вид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавлението. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейният край. Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край. Някой казва: Няма ли край това нещо? – Има край. Щом има край, то е зло. – Ами това нещо няма ли начало? – Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в небето. Добрият, красивият живот има начало, няма край. Лошият живот има край, няма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо, и на вас казвам: питайте само за ония неща, които имат начало, а нямат край! Не питайте за неща, които нямат начало, но имат край! Следователно, дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията, или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат.

 

За обяснение на последната мисъл, ще приведа следния пример. Един беден българин отивал пеш от Одрин за Цариград, по някаква важна работа. Той се доста уморил от дългото пътуване, та взел да се моли на Бога, дано се намери отнякъде един кон, да се качи на него, да си почине малко. Като вървял така, случайно се обърнал назад и видял един турчин на кон, а след него тичало едно малко конче. – Хей, гяур, спри! – извикал турчинът. Българинът спрял, като същевременно си помислил: Ето, Бог ми изпрати едно конче. – Гяур, вземи кончето на гърба си! – заповядал турчинът. Уморен, не уморен, той вдигнал кончето на гърба си и продължил пътя си за Цариград. Като вървял с кончето на гръб, той се обърнал към Бога с думите: Господи, Ти ли ме криво разбра, или аз криво се молих? В такова положение може да изпадне всеки човек, който, тръгнал веднъж в Божия път, се чувствува всякога незадоволен. Не трябва да бъде така. Тръгнеш ли веднъж в Божия път, ти трябва да бъдеш смирен, ако искаш живота ти да се изправи.

 

Често хората делят живота на обикновен или светски и на религиозен или духовен. Не, животът не може и не трябва да се дели. Животът е един. Той е добрият, разумният живот, даден от Бога. Дето и да поставят добрият човек, като слуга, като доктор, като учен, като министър, той навсякъде ще се прояви като добър слуга.

 

Редактирано Октомври 12, 2014 от Розалина

[Розалина]

„Безумник презира поучението на отца си; А който пази обличение, благоразумен е". ( - 5 ст.)

 

Съвременните хора не обичат да им правят бележки. Трябва ли коларят да се обижда, когато някое малко дете му обърне вниманието, че една от осите на неговата кола е паднала? Трябва ли той да се обърне към това дете и да му удари плесница, само затова, че то се осмелило да го спре в пътя му? Ако, след такава забележка, той набие това дете, този колар е болезнено честолюбив. Напротив, коларят трябва да благодари на детето, да го качи на колата си, да го повози малко и да му каже: Благодаря ти за голямата услуга, която ми направи; ако ти не беше видело падналата ос от колелото, аз щях да остана сред пътя. За всяка бележка, която ни се прави, от когото и да е, по какъвто начин и да е, ние трябва да благодарим. Бог изпраща хората да ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме. Дали този човек, или това дете ще ти говори меко или остро, това е негова работа. За тебе е важно да ти се каже, че една от осите на твоите колелета е паднала, а как ще ти се каже, не е важно. Вслушвайте се във всяка дума, която излиза от човек, изпратен от Бога.

 

Редактирано Октомври 12, 2014 от Розалина

[Розалина]

Вчера четохме в Портала Утринно слово от 1937 година(тук).Днес имаме неделна беседа от 1927 г - "Мек ответ".Мисля си,как темите и на двете беседи са за мекотата в общуването,в поведението,в начина,по който контактуваме със света около нас.И в двете беседи има доста сериозни други теми ,но сякаш тази,за мекотата ,ми  излиза освен като обща и като важна.