Синът ми

[katrin82]

Здравейте,извинявам се че първият ми пост е за помощ,но се чувствам в безизходица а знам,че само тук бих могла да получа ценен съвет.Ето и историята ми - разведена съм с дете,синът ми е на 7г.Откакто сме разведени с бившия ми съпруг,аз не съм спирала малкия да ходи при него,бившия ми съпруг живее с родителите си и като е там го гледа майка му,той не се занимава с детето,за него бащинството се състои в това да му купи каквото поиска и да го научи да обижда.Колкото време е бил при мен малкия тези 2г откакто сме разделени толкова е бил и при тях,два,три дена беше при мен,после 2,3 дена при тях и така,което сега отчитам като моя голяма грешка,в резултат той стана много разглезен.Сега до мен имам мъж с който искаме да създадем семейство,малкия го прие много добре в началото,просто всичко вървеше чудесно,но понеже е разглезен а ние  му се караме, и му правим забележки и като вижда,че не е на неговата,започва да иска да ходи при баща си а там за него е рай,както казах там го гледа гледа баба му, не му се карат,не му правят забележки,купуват му се каквото иска и върти всички около себе си и не иска да стои при нас,защото му се караме,това е причината и поради който не иска да ходи и при моите родители,защото и те му се карат.Незнам как да постъпя в този случай,проблема не е в мъжа,който е до мен,защото виждам как той му обръща внимание,как го гледа и как му се радва а и малкия още преди ,винаги като съм му се скарвала е искал при баща си,като се опитам да не го пусна там,той започва да пищи,реве,повръща от инат и аз го пускам и просто незнам как да постъпя.Искам семейство а и на малкия ще му се отрази добре една стабилна семейна среда,но с това което става незнам как може да се постъпи и той да разбере,че мястото му е при мен и не може да става все на неговата.На моменти се страхувам,че си губя детето и трябва  да се примиря с това,че те го разглезват а аз да стоя отстрани и да наблюдавам само,просто незнам в друг град ли да отидем да живеем,как да постъпя за да е най правилно за малкия.Като го питам защо не иска при мен той казва само-защото ми се карате- и до там.Това е моята история,надявам се да съм се изразила правилно,защото в главата ми е голям хаос.Благодаря ви предварително.Желая ви един много,много хубав ден.

[Barba]

Привет,

 

Разбирам като майка и знам колко  е трудно, искаш да намериш своето щастие - ново семейство. Но мисля, че е добре да се разсъждава и от гледна точка на детето и това как той се чувства. Дайте време на детето, да се адаптира - това е голяма промяна за неговия живот - новия човек.. Не мисля, че ще му помогнете, ако постоянно му се карате и обяснявате колко е разглезен.  Вие имате проблеми с бащата и неговото семейство, но защо искате и той да има. Аз също не съм съгласна с много неща във възпитанието, когато е при свекърва ми и свекър ми и т.н, но знайте едно - те го обичат, а това е най-важно. За едно дете е най-важно да получава много любов и от колкото повече страни я получава толкова по-добре за него. Покажете му и вие колко много го обичате, не го упреквайте, сменете подхода и ще видите, че и той ще се приближи към вас. Моята дъщеря е така.

Какво би станало, ако го отделите от баща му и неговите баба и дядо, които го даряват с обич - още един голям удар и загуба за детето ви. Веднъж е преживял развод, сега нова промяна... Не го лишавайте от тях. Хората са различни, бъдете по-толерантна, дарявайте му любов, покажете му, че той няма да ви изгуби с тази нова промяна. Нормална е неговата реакция - той усеща, че вече не е само той в живота ви и поведението му провокира липсата на внимание. Той жадува за вашето внимание. Покажете му любов и нежност, сега е трудно за него. Любовта, нежността и вниманието нямат нищо общо с разглезването. Така ще расте уверен, ще му давате сила да се справи с всичко, стига той да чувства вашата подкрепа.

 

Желая ви щастие и любов в новото начало !

[Диляна Колева]

Здравей Катрин, намираш се в ситуация, която не е от приятните за която и да е майка. 

Детето е последния човек, който е отговорен за ситуацията, в която е поставено, не забравяйте това. То оцелява както може, оцелява емоционално. За него това е изключително объркано положение и желанието на едната и другата страна да го вербуват на своя страна или да го превъзпитават е допълнително напрежение от което той ще се стреми да избяга. 

Ако от една страна бащата решава да вербува с липса на контрол, а от другата страна детето е постоянно критикувано неговата представа за граници и норма на поведение ще се обърка до степен, в която ще усложни по следващите му взаимоотношения в училище и приятелския кръг.

Какво е необходимо да направите? Много важно е, детето да не се чувства нападнато и критикувано. Да не бъде наказвано с цел превъзпитание, колкото и нелогично да звучи това, факт е. 

Какво ще се получи, ако се опитвате да го превъзпитавате, чрез наказания и караници. Представете си, че си взимате куче, което е малко и още няма навици. Виждате, че то всеки ден отива в хола и се изпикава на килима. Вие го взимате, натривате му носа в изпиканото и за наказание го изхвърляте през балкона. Но на следващия ден, то пак отива и се изпикава на същото място. Вие правите същото - натривате носа и през балкона. Това продължава повече от седмица, когато  в един ден виждате, че кученцето отива в средата на хола, изпикава се, натрива си носа в килима и скача през балкона. 

Т.е. наказанието, чрез критика и агресия водят до привикване, но не и до промяна на поведението. Тъй като то е нелогично. Логичното в тази ситуация е да наблюдавате, кога кученцето прави това и да започнете да го извеждате в този час, за да се изпикае където му е мястото. Т.е. целта ви е не промяна на дадено поведение, а канализирането му в правилна посока.

За да постигнете резултат е необходимо да смените подхода, да не се карате, а да питате, за да разберете, защо се чувства така детето или да наблюдавате. Да не наказвате, а да поставяте граници с ясни обяснения. В подобни моменти детето има нужда от разбиране , а не от превъзпитание. Работете с мотивацията му, мотивирайте го, поставяйте му предизвикателства. Направете времето си с него игра, а не превъзпитателно училище. Само така ще се приближите към него и ще подобрите отношенията си.

Редактирано Октомври 1, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[katrin82]

Здравей Катрин, намираш се в ситуация, която не е от приятните за която и да е майка. 

Детето е последния човек, който е отговорен за ситуацията, в която е поставено, не забравяйте това. То оцелява както може, оцелява емоционално. За него това е изключително объркано положение и желанието на едната и другата страна да го вербуват на своя страна или да го превъзпитават е допълнително напрежение от което той ще се стреми да избяга. 

Ако от една страна бащата решава да вербува с липса на контрол, а от другата страна детето е постоянно критикувано неговата представа за граници и норма на поведение ще се обърка до степен, в която ще усложни по следващите му взаимоотношения в училище и приятелския кръг.

Какво е необходимо да направите? Много важно е, детето да не се чувства нападнато и критикувано. Да не бъде наказвано с цел превъзпитание, колкото и нелогично да звучи това, факт е. 

Какво ще се получи, ако се опитвате да го превъзпитавате, чрез наказания и караници. Представете си, че си взимате куче, което е малко и още няма навици. Виждате, че то всеки ден отива в хола и се изпикава на килима. Вие го взимате, натривате му носа в изпиканото и за наказание го изхвърляте през балкона. Но на следващия ден, то пак отива и се изпикава на същото място. Вие правите същото - натривате носа и през балкона. Това продължава повече от седмица, когато  в един ден виждате, че кученцето отива в средата на хола, изпикава се, натрива си носа в килима и скача през балкона. 

Т.е. наказанието, чрез критика и агресия водят до привикване, но не и до промяна на поведението. Тъй като то е нелогично. Логичното в тази ситуация е да наблюдавате, кога кученцето прави това и да започнете да го извеждате в този час, за да се изпикае където му е мястото. Т.е. целта ви е не промяна на дадено поведение, а канализирането му в правилна посока.

За да постигнете резултат е необходимо да смените подхода, да не се карате, а да питате, за да разберете, защо се чувства така детето или да наблюдавате. Да не наказвате, а да поставяте граници с ясни обяснения. В подобни моменти детето има нужда от разбиране , а не от превъзпитание. Работете с мотивацията му, мотивирайте го, поставяйте му предизвикателства. Направете времето си с него игра, а не превъзпитателно училище. Само така ще се приближите към него и ще подобрите отношенията си.

Много ви благодаря за отговора,ще направя това което казвате,не се бях замисляла от тази гледна точка.Още веднъж много ви благодаря,желая ви хубав ден.

[katrin82]

Привет,

 

Разбирам като майка и знам колко  е трудно, искаш да намериш своето щастие - ново семейство. Но мисля, че е добре да се разсъждава и от гледна точка на детето и това как той се чувства. Дайте време на детето, да се адаптира - това е голяма промяна за неговия живот - новия човек.. Не мисля, че ще му помогнете, ако постоянно му се карате и обяснявате колко е разглезен.  Вие имате проблеми с бащата и неговото семейство, но защо искате и той да има. Аз също не съм съгласна с много неща във възпитанието, когато е при свекърва ми и свекър ми и т.н, но знайте едно - те го обичат, а това е най-важно. За едно дете е най-важно да получава много любов и от колкото повече страни я получава толкова по-добре за него. Покажете му и вие колко много го обичате, не го упреквайте, сменете подхода и ще видите, че и той ще се приближи към вас. Моята дъщеря е така.

Какво би станало, ако го отделите от баща му и неговите баба и дядо, които го даряват с обич - още един голям удар и загуба за детето ви. Веднъж е преживял развод, сега нова промяна... Не го лишавайте от тях. Хората са различни, бъдете по-толерантна, дарявайте му любов, покажете му, че той няма да ви изгуби с тази нова промяна. Нормална е неговата реакция - той усеща, че вече не е само той в живота ви и поведението му провокира липсата на внимание. Той жадува за вашето внимание. Покажете му любов и нежност, сега е трудно за него. Любовта, нежността и вниманието нямат нищо общо с разглезването. Така ще расте уверен, ще му давате сила да се справи с всичко, стига той да чувства вашата подкрепа.

 

Желая ви щастие и любов в новото начало !

Благодаря ти Синчец Ще му показвам моята любов непрекъснато.

[д-р Тодор Първанов]

Прочетох и двата предни поста по няколко пъти, и смятам,че проблема, който имате е подценен.

Преди да продължа, ще напомня, че от 20 години работя като психотерапевт.Работил съм с няколко хиляди човека и средната възраст на клиентите ми винаги е била под 30 години.Тоест, за моя жалост аз работя с деца, нещастни, объркани, недоволни от себе си и живота деца.Предполагам, се досещате вече, коя е причината те да са в това състояние, ако не ще ви я кажа- това е семейната среда в която са израснали.  За това смятам, че най-важните неща които трябва да направи един пълнолетен човек  са две –едното е, да избере подходящ партньор, другото да възпита добре деца си.За съжаление, второто е един многогодишен, непрекъснат процес, плодовете от който се виждат, едва когато детето навърши двадесет и няколко години.Критериите за успешен родител са, детето няколко години след като завърши образованието си, да живее самостоятелно и да се чувства добре психически.Или казано по-просто, да се е адаптирало към условията на живота.Всъщност, това е критерия за всеки родител, независимо дали е човек, куче, котка или друго животно.

За да стане тази адаптация успешна и безболезнена, детето трябва да се възпитава- да му се подпомогне, да формира определени черти в характера си, които да са предпоставка за този процес.Тук няма да се спирам на методите за възпитание, но само ще отбележа, че когато една жена се обърнала към психолог, за да го попита от кога трябва да започне да възпитава детето си, което било на три месеца, той и отговорил ,че вече е закъсняла с цели три месеца.

 

 Какъв трябва да бъде подхода, за да се създадат нужните  качества в характера на едно дете?Той е съчетание от две неща, едното е любов,  другото е, твърдост, при определяне кое е позволено и кое не.Не е възможно у детето да се изгради ,, добър ,, характер само с едното.

Ако е налице само твърдостта, то детето гледа на родителите си с неприязън, бори се с тях и нещата не са добре-понеже тук проблема е друг, няма да го разглеждам подробно.

Какво става, ако детето само е дарявано с обич, без да се изисква от него нищо или така нареченото разглезване?

 

Ще се опитам накратко да опиша резултатите.Ще започна,че едни от най-важните качества, за да може да се адаптираме към живота и да бъдем успешни, постигайки предварително избраните си цели  са две.Това са интелекта и силата на волята ни. И докато интелекта е нещо вродено, то силата на волята се създава.Една от дефинициите за воля гласи, че това е целенасочена човешка дейност, насочена към получването на определени бъдещи резултати. Тази дейност не винаги е приятна, понякога дори е обратното, но мисълта за облагите, които ще получим при постигането на целта, поддържа усилията ни.Волята е тясно свързана с търпението, упоритостта и силата на характера. Благодарение на нея повечето хора се трудят цял месец, а получават резултатите от труда си следващият месец.Всъщност, тя е в основата на това, ние да се трудим и задоволяваме по почтен начин нуждите си.

Кок се формира волята в детето?

Простичко е, като между задоволяването на някои негови несъществени потребности и получаването им,  се създаде препятствие, което то трябва да преодолее. Отбелязавам-потребностите трябва да са несъществени.Например, детето иска сладолед.Това не е съществена потребност, детето може и без сладоледа, но желанието му, може да се използва от родителя за формирането на волята му, като между закупуването на сладоледа и детето се постави условие, което то да преодолее-например да изхвърли кофата с боклука.Така, всички несъществени желания, могат и трябва да се превърнат във важен възпитателен елемент, който да доведе до усвояването и приемането на един от основният принципи в живота- за да получиш, първо трябва да дадеш.

Ако тези препятствия ги няма и всички желания на детето биват задоволявани, то започва да живее в един нереален свят мислейки си, че може да има всичко без усилия , на готово.Тази нереалност може да се поддържа най-много до  завършването на образуванието.Тогава детето се изправя пред жестоката за него реалност-никой не е склонен да му дава нищо, без то да положи усилие.Само че, то не е научено да полага целеносечени усилия, да проявява търпение и упоритост.То иска всичко да става на момента и веднага и най-вече бе никакви усилия.Когато това не става, започват обвиненията, колко света е несправедлив, как за другите има, а за него няма и т.н..Тогава започват да се появяват и невротичните оплаквания, на него му е лошо, получава нервни кризи, агресивни изблици  и други такива неща. И познайте, кой си изпаща най-много от това? Познахте, това са точно тези които са го разглезили и научили,че може да има всичко без да полага никакви усилия.Цялата му агресия се насочва към тях и  те стават виновни за неговата неуспешност, то си е  и така де.

Защо отношението му към тези, които са задомявали всичките му нужди е грубо и пренебрежително? Основен психологичен закон е, че колкото повече труд и усилия сме положили за постигането на нещо, толкова повече го ценим.Само че, детето е полочвало всичко без усилия, така,че то не само не цени това която му се дава, но не цени и тези които му го дават или както се изрази една клиентка- баща ми е само портфейла с пари от които аз се нуждая.

С две думи, ситуацията при разглезването е такава, че детето, което вече е голям мъж или жена е несамостоятелно и зависещо от родителите, а последните си скубят косите разбрали,че всъщност със своето разглезване са постигнали този плачевен резултат.

И ако ме питате, често ли се срещам с такива случаи, отговора ми е ,,да,,.

Има хора, които с много труд в началото на деветдесетте са постигнали финансова независимост и стабилни доходи.Желаейки да спестят на децата си, трудностите през които те самите са миналите, те започват да задоволяват всяко тяхно желание и каприз и резултат е…..

Ще си позволя да разкажа за едно такова момиче.То беше на двадесет и няколко години.Повода да ме намери беше странен-искаше да си върне приятеля, с кого е имало няколко месечна връзка.Разказа ми,че след като момчето, преди повече от година и е казало,че повече не иска да бъде с нея е изпаднала в жестока ,, дупка,,.Не можела да спи, да се храни, да води нормален живот.За това, през цялото време правила опити да се съберат, отишла дори да живее в страната в която той живее, само и само да бъде близко до него.Момчето обаче не само не искало да поднови връзката си с нея, но започнало да я обижда, унижава и т.н..Тогава тя се обърнала за помощ и съвет към майка си и когато и двете не успели, да постигната резултат им хрумнало да се обърнат към мен.Разказа и беше много дълъг, като  почти всяко трето изречение беше ,, Аз го обичам и не мога без него,,

Бях шокиран от униженията, на които се беше подложило това момиче, съчувствах и на приятеля и представяйки си какво преследване е .Опитах се разумно да и обясня, че всеки сам решава, с кого да бъде и не може да накараме някого да ни обича насила.Вложих цялата си енергия за да я убедя, че трябва да се примири и продължи живота си без него.

След като свърших тя помълча и каза- ,,Това е невъзможно.Не може аз да нямам нещо.Свикнала съм да имам всичко което пожелая, в първи клас вече имах малко моторче, във втори имах … и така започна да изрежда неща, които нейните родители са и купували само след една нейна дума.,, Премина през колата, жилището и т.н..

Накрая завърши ,, Разбирате ли сега, защо не мога да се примиря, някакъв си келеш да не ме отреже.Трябва да го имам.,,

Тръгна си недоволна от мен и повече не я видях.

 

С две думи, проблема е голям.Предполагам вече сте говорили със свекърва си и свекъра си.Ако не сте, направете го.Ако няма ефект, бягайте в друг град.Така, срещите ще са по-редки.И помнете, когато той стане голям, вие, а не свекъра и свекървата ще си скубете косите.

ПП. Аз имам кучета и ги възпитавам с награди.Но наградата се дава само когато кучето е направило това което искам. Например, искам да го науча да пишка на определено място-винаги когато то пишка там, получава лакомство, но когато пишка на друго място, колкото и да ме гледа умолително, награда няма.Тоест, то си заслужава наградата.

Това е по повод примера на Диди.

 

 

[Barba]

Привет Картин отново ,

 

Мисля, че със сърцето си ще усетиш кое е правилно в твоята ситуация . Ние сме жени, майки, нормално е да избираме винаги любовта )). Аз не говорех за разглезването като задоволяване на прищевки и т.н - това не е било моята насока, а любовта и по-скоро разбирането и търпението към детето. Аз също не задоволявам постоянно прищевките на детето, но се старая и да и обесня защо е така, а не да се карам и наказвам. Много ми е трудно и аз се карам и крещя понякога, но това не и помага да разбере и осъзнае....

Особено в твоя случай, мисля, че има нужда  в момента от разбиране детето и подкрепа и любов, понеже е наистина нов и труден период. Разбира се не от разглезване, такова за което говори и  д-р Първанов. Истината е винаги някъде по-средата )).

Не бягай . Бягството не е решение на проблема . Балансирай )).

Пожелавам ти много любов, търпение и воля ))

[katrin82]

 

 

Прочетох и двата предни поста по няколко пъти, и смятам,че проблема, който имате е подценен.

 

Преди да продължа, ще напомня, че от 20 години работя като психотерапевт.Работил съм с няколко хиляди човека и средната възраст на клиентите ми винаги е била под 30 години.Тоест, за моя жалост аз работя с деца, нещастни, объркани, недоволни от себе си и живота деца.Предполагам, се досещате вече, коя е причината те да са в това състояние, ако не ще ви я кажа- това е семейната среда в която са израснали.  За това смятам, че най-важните неща които трябва да направи един пълнолетен човек  са две –едното е, да избере подходящ партньор, другото да възпита добре деца си.За съжаление, второто е един многогодишен, непрекъснат процес, плодовете от който се виждат, едва когато детето навърши двадесет и няколко години.Критериите за успешен родител са, детето няколко години след като завърши образованието си, да живее самостоятелно и да се чувства добре психически.Или казано по-просто, да се е адаптирало към условията на живота.Всъщност, това е критерия за всеки родител, независимо дали е човек, куче, котка или друго животно.

 

За да стане тази адаптация успешна и безболезнена, детето трябва да се възпитава- да му се подпомогне, да формира определени черти в характера си, които да са предпоставка за този процес.Тук няма да се спирам на методите за възпитание, но само ще отбележа, че когато една жена се обърнала към психолог, за да го попита от кога трябва да започне да възпитава детето си, което било на три месеца, той и отговорил ,че вече е закъсняла с цели три месеца.

 

 

 Какъв трябва да бъде подхода, за да се създадат нужните  качества в характера на едно дете?Той е съчетание от две неща, едното е любов,  другото е, твърдост, при определяне кое е позволено и кое не.Не е възможно у детето да се изгради ,, добър ,, характер само с едното.

 

Ако е налице само твърдостта, то детето гледа на родителите си с неприязън, бори се с тях и нещата не са добре-понеже тук проблема е друг, няма да го разглеждам подробно.

 

Какво става, ако детето само е дарявано с обич, без да се изисква от него нищо или така нареченото разглезване?

 

 

Ще се опитам накратко да опиша резултатите.Ще започна,че едни от най-важните качества, за да може да се адаптираме към живота и да бъдем успешни, постигайки предварително избраните си цели  са две.Това са интелекта и силата на волята ни. И докато интелекта е нещо вродено, то силата на волята се създава.Една от дефинициите за воля гласи, че това е целенасочена човешка дейност, насочена към получването на определени бъдещи резултати. Тази дейност не винаги е приятна, понякога дори е обратното, но мисълта за облагите, които ще получим при постигането на целта, поддържа усилията ни.Волята е тясно свързана с търпението, упоритостта и силата на характера. Благодарение на нея повечето хора се трудят цял месец, а получават резултатите от труда си следващият месец.Всъщност, тя е в основата на това, ние да се трудим и задоволяваме по почтен начин нуждите си.

 

Кок се формира волята в детето?

 

Простичко е, като между задоволяването на някои негови несъществени потребности и получаването им,  се създаде препятствие, което то трябва да преодолее. Отбелязавам-потребностите трябва да са несъществени.Например, детето иска сладолед.Това не е съществена потребност, детето може и без сладоледа, но желанието му, може да се използва от родителя за формирането на волята му, като между закупуването на сладоледа и детето се постави условие, което то да преодолее-например да изхвърли кофата с боклука.Така, всички несъществени желания, могат и трябва да се превърнат във важен възпитателен елемент, който да доведе до усвояването и приемането на един от основният принципи в живота- за да получиш, първо трябва да дадеш.

 

Ако тези препятствия ги няма и всички желания на детето биват задоволявани, то започва да живее в един нереален свят мислейки си, че може да има всичко без усилия , на готово.Тази нереалност може да се поддържа най-много до  завършването на образуванието.Тогава детето се изправя пред жестоката за него реалност-никой не е склонен да му дава нищо, без то да положи усилие.Само че, то не е научено да полага целеносечени усилия, да проявява търпение и упоритост.То иска всичко да става на момента и веднага и най-вече бе никакви усилия.Когато това не става, започват обвиненията, колко света е несправедлив, как за другите има, а за него няма и т.н..Тогава започват да се появяват и невротичните оплаквания, на него му е лошо, получава нервни кризи, агресивни изблици  и други такива неща. И познайте, кой си изпаща най-много от това? Познахте, това са точно тези които са го разглезили и научили,че може да има всичко без да полага никакви усилия.Цялата му агресия се насочва към тях и  те стават виновни за неговата неуспешност, то си е  и така де.

 

Защо отношението му към тези, които са задомявали всичките му нужди е грубо и пренебрежително? Основен психологичен закон е, че колкото повече труд и усилия сме положили за постигането на нещо, толкова повече го ценим.Само че, детето е полочвало всичко без усилия, така,че то не само не цени това която му се дава, но не цени и тези които му го дават или както се изрази една клиентка- баща ми е само портфейла с пари от които аз се нуждая.

 

С две думи, ситуацията при разглезването е такава, че детето, което вече е голям мъж или жена е несамостоятелно и зависещо от родителите, а последните си скубят косите разбрали,че всъщност със своето разглезване са постигнали този плачевен резултат.

 

И ако ме питате, често ли се срещам с такива случаи, отговора ми е ,,да,,.

 

Има хора, които с много труд в началото на деветдесетте са постигнали финансова независимост и стабилни доходи.Желаейки да спестят на децата си, трудностите през които те самите са миналите, те започват да задоволяват всяко тяхно желание и каприз и резултат е…..

 

Ще си позволя да разкажа за едно такова момиче.То беше на двадесет и няколко години.Повода да ме намери беше странен-искаше да си върне приятеля, с кого е имало няколко месечна връзка.Разказа ми,че след като момчето, преди повече от година и е казало,че повече не иска да бъде с нея е изпаднала в жестока ,, дупка,,.Не можела да спи, да се храни, да води нормален живот.За това, през цялото време правила опити да се съберат, отишла дори да живее в страната в която той живее, само и само да бъде близко до него.Момчето обаче не само не искало да поднови връзката си с нея, но започнало да я обижда, унижава и т.н..Тогава тя се обърнала за помощ и съвет към майка си и когато и двете не успели, да постигната резултат им хрумнало да се обърнат към мен.Разказа и беше много дълъг, като  почти всяко трето изречение беше ,, Аз го обичам и не мога без него,,

 

Бях шокиран от униженията, на които се беше подложило това момиче, съчувствах и на приятеля и представяйки си какво преследване е .Опитах се разумно да и обясня, че всеки сам решава, с кого да бъде и не може да накараме някого да ни обича насила.Вложих цялата си енергия за да я убедя, че трябва да се примири и продължи живота си без него.

 

След като свърших тя помълча и каза- ,,Това е невъзможно.Не може аз да нямам нещо.Свикнала съм да имам всичко което пожелая, в първи клас вече имах малко моторче, във втори имах … и така започна да изрежда неща, които нейните родители са и купували само след една нейна дума.,, Премина през колата, жилището и т.н..

 

Накрая завърши ,, Разбирате ли сега, защо не мога да се примиря, някакъв си келеш да не ме отреже.Трябва да го имам.,,

 

Тръгна си недоволна от мен и повече не я видях.

 

 

С две думи, проблема е голям.Предполагам вече сте говорили със свекърва си и свекъра си.Ако не сте, направете го.Ако няма ефект, бягайте в друг град.Така, срещите ще са по-редки.И помнете, когато той стане голям, вие, а не свекъра и свекървата ще си скубете косите.

 

 

ПП. Аз имам кучета и ги възпитавам с награди.Но наградата се дава само когато кучето е направило това което искам. Например, искам да го науча да пишка на определено място-винаги когато то пишка там, получава лакомство, но когато пишка на друго място, колкото и да ме гледа умолително, награда няма.Тоест, то си заслужава наградата.

Това е по повод примера на Диди.

 

 

 

 

Благодаря за отговора ви д-р Първанов,точно това за което говорите ме плаши най-много,искам да стане един уверен в себе си човек.Знам,че семейната среда е най важна за детето и затова така се страхувам да не объркам нещо на този етап и да го отдалеча от мен.

Опитах се да говоря със свекърва ми,но тя не вижда нищо нередно в това,което правят,казва само "Ами какво да го направя като иска и баща му беше така" или казва на детето "Майка ти не дава",тя е много добър човек и го обича,но не вижда че му вреди.

Ще последвам съвета ви за волята и ще опитам още веднъж да говоря със свекърва ми.Благодаря отново знаех,че тук ще намеря отговор.Желая ви прекрасен ден.

Редактирано Октомври 2, 2014 от д-р Тодор Първанов

[katrin82]

Привет Картин отново ,

 

Мисля, че със сърцето си ще усетиш кое е правилно в твоята ситуация . Ние сме жени, майки, нормално е да избираме винаги любовта )). Аз не говорех за разглезването като задоволяване на прищевки и т.н - това не е било моята насока, а любовта и по-скоро разбирането и търпението към детето. Аз също не задоволявам постоянно прищевките на детето, но се старая и да и обесня защо е така, а не да се карам и наказвам. Много ми е трудно и аз се карам и крещя понякога, но това не и помага да разбере и осъзнае....

Особено в твоя случай, мисля, че има нужда  в момента от разбиране детето и подкрепа и любов, понеже е наистина нов и труден период. Разбира се не от разглезване, такова за което говори и  д-р Първанов. Истината е винаги някъде по-средата )).

Не бягай . Бягството не е решение на проблема . Балансирай )).

Пожелавам ти много любов, търпение и воля ))

Здравей Синчец  разбрах те какво искаш да ми кажеш

Надявам се да намеря правилния подход към него,просто много се страхувам да не го изгубя по някакъв начин или да стане човека който описва д-р Първанов.

Съветите,които получих тук са много ценни за мен и съм много благодарна за това.

Благодаря ти Синчец Хубав ден,изпълнен с много любов ти желая