Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Агресия и агресивно поведение при жена


Recommended Posts

Здравейте,

Бих искала да помоля специалистите от форума и неговите читатели за съвет, тъй като никъде в интернет не мога да открия достатъчно информация по тази тема. Накратко, живеем в свят, пълен с всякакъв вид агресия и агресивно поведение, ежедневието ни също е доста забързано и изнервено. Във връзка със ситуация в моя личен и професионален живот в тази посока искам да попитам как мога да се справя с вербална агресия от страна на колежка на работното място към мен. Каква трябва да е моята адекватна реакция на нейните нападения и тормоз с думи, които ме обиждат и огорчават. Обикновено го прави пред колектива, макар да се старае другите да не чуят какво точно ми казва, но все пак да се почувствам унизена и уязвена пред всички. Смятам, че поведението й е продиктувано от завист и злоба, чисто женска, но и професионална за това, че сме на една позиция, но аз се справям по-добре, хвалят ме и ме уважават, а тя (най-вече защото не се старае и не й пука) не се справя добре с работата. Вербалната й агресия е под формата на обидни квалификации, заплахи (спри да..., престани да...., махни се от еди-кой си), изкрещяни или изказани на висок тон. Силно емоционална е и много изнервена, не приема обяснения, винаги смята, че е ощетена с нещо, че е пренебрегната, недооценена. Контактът ми с нея е невъзможен, правила съм опити за изясняване на отношенията, обяснения, дори извинения, ако съм я обидила без да съм разбрала. Не приема нищо от това, когато ме нападне и й отговоря, макар и кротко и спокойно, това я агресира още повече. Когато просто стоя и не й отговарям, също много се изнервя и продължава да ми вика. В момента съм приела позицията да не отговарям, единственото което казвам е, че не искам да говоря с нея, но все пак тя продължава, а и аз имам някакво достойнство. Моля, помогнете. 

 

Линк към коментар
Share on other sites

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13307

 

Тук е описан един от вариантите за поведение спрямо колежката ви.Ако имате желание и търпение ще постигнете същият резултат.

 

Разбира се, може да се обърнете и към прекият ви ръководител и поставите въпроса за разрешаване.

 

Но, като по-добър за вас, бих препоръчал, варианта описан от Габриела.

Линк към коментар
Share on other sites

Запитай се защо непременно искаш да текат добре нещата помежду ви? Какво в теб се събужда, когато тя те напада, какви програми се задействат в т.н. достойнство? Нормално е да се жегне човек и да иска да има добро общуване. Но, когато както в твоя случай въпреки спокойните ти усилия от другата страна продължава злобата, можеш да я ползваш за собствена вътрешна преработка, за осъзнаване и преобразуване на наличности в теб самата, за придобиване на истинска самоувереност и сила. Как? Първо, осъзнаването на събужданите в теб вярвания. Биха могли да бъдат от сорта на "За мен е много важно какво казват другите за мен и това в голяма степен определя самооценката и спокойствието ми", "От това как другия се държи с мен, зависи моето собствено отношение към мен самата", "Ако някой ме мрази, това е несправедливо", "Чувствам се виновна, ако някой не показва обич към мен, сякаш аз правя нещо неправилно"... Или други, според характера ти. Истината е, че жената се държи така въпреки твоята добронамереност, думите и не са насочени точно и именно към теб, а просто подсъзнанието и е почувствало някои слабости в теб и те ползва като изтривалка на собствените си комплекси. Когато осъзнаеш какви "бутони" (комплекси, вярвания, програми) ти задейства, можеш да ги промениш в самостойно самоуверени. Тогава думите и поведението и ще се отразяват в спокойствието ти и ще се стоварват обратно върху собствената и невротичност. Така ти ставаш спокойна, докато тя или се откаже, или започне още повече да се дразни. Ако се откаже, добре. Ако ли не, би могла умишлено да я провокираш със спокойна логика, аргументи и усмихнато себезаявяване. По-важното тук е спокойствието ти и смелостта ти да го заявиш в провокиращи я разговори. Това ти поведение, ако е достатъчно невротична, би я накарало да избухва неадекватно, което се чува и вижда от всички наоколо. Така ти ползваш ситуацията за изковаване на истинска вътрешна сила и при всички случаи печелиш! Вече от нея самата зависи дали ще изсипе собствените си "камъни" в собствената си градина или ще се осъзнае и промени - но това наистина си е лично неин проблем и в никакъв случай твоя работа! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, Орлин, Тодор, Ивена!
Може би е малко встрани от темата, но бих искала да знам, когато наблюдаваме именно тези вярвания и убеждения в себе си–"За мен е много важно какво казват другите за мен и това в голяма степен определя самооценката и спокойствието ми", "От това как другия се държи с мен, зависи моето собствено отношение към мен самата", "Ако някой ме мрази, това е несправедливо", "Чувствам се виновна, ако някой не показва обич към мен, сякаш аз правя нещо неправилно", какви са механизмите да се правим с тях, още повече когато са много затвърдени?

Редактирано от Деляна Златанова
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговорите, Орлин и д-р Първанов!

Може би трябва да добавя и няколко нови допълнения, които да допълнят картината. В случая разговор с ръководител е правен, но няма по какъв начин да се реагира, нито да бъде наказана, нито да бъде уволнена, а устната забележка да престане също не дава резултат. Относно програмите в мен - ще кажа накратко, че дълги години аз бях неуверена в себе си и собствените възможности, негативна, страхлива, притеснявах се страшно какво мислят другите, какво ще кажат, имах сериозни комплекси относно външния си вид и качествата си, не се обичах и харесвах. След дълга работа над всичко това (сама и с психолог) повечето от това е променено - изглеждам и се чувствам много добре, уверена съм и спокойна, хората ме харесват,защото и аз ги харесвам, знам какво знам и мога, въобще неувереното грозно пате е в миналото. Но...вероятно понеже и аз съм изтърпяла много обиди и унижения в миналото, когато ме обижда пред колегите се чувствам унижена, наскърбена, тъжна, уязвена, а също и в мен се надига един глас, който крещи да й отговоря, защото не може да се гаври с мен, със самочувствието ми, което така трудно изградих, с личността ми. Естествено, това, че го прави пред хора ме кара да страдам, защото тя разваля доброто впечатление, което съм градила с години и е плод на много труд. Тук трябва да допълня, че колективът като цяло се състои от спокойни, интровертни и не така емоционални хора (за разлика може би от нас двете), които въобще не приемат добре каквито и да било крясъци, писъци и обиди. Накратко, излагаме се и двете, нищо че аз стоя като гордо и уверено, като паметник на културата и слушам обиди и заплахи мълчаливо, а тя крещи. Това са най-общо тези програми, които тя събужда в мен. Според мен успявам да стоя "самостойно самоуверено", от което тя два пъти повече се нервира, макар че виждам известен период на колебание, преди да ме нападне дали да се доближи, или не. И последно, разговор с аргументи, логика и обяснения тя не приема, не иска да изслушва каквото и да било. Още преди да съм казала втората си дума в изречение, тя започва отново да крещи нещата, които си е навила на пръста и не отговарят на обективната истина. Голяма част от колегите я смятат за неадекватна и не съвсем логична, а някои от тях смятат, че има някакво психично разстройство (приличащо най-много на типа бордърлайн), но не мога да твърдя такова нещо, това е само допускане, без да може да се докаже. За нея аз съм виновна за всички нейни провали в работата, в живота, за неуспехите й, за проблемните й отношения с колегите. Смята, че настройвам другите срещу нея, че правя конспирации, за да се провали и изложи. Това на мен не ми е нужно, тя сама се проваля, без да си мърда пръста, защото докато тя мисли какво правя, аз се старая и работя. В допълнение, вероятно в очите й и в главата й аз имам всичко, което тя би искала да има. 

В момента се опитвам да приема този конфликт като случка, която се опитва да ме научи на нещо, да подобря и променя някои свои качества, но все още не ми е съвсем ясно на какво точно...

Линк към коментар
Share on other sites

Присъединявам се и към питането на Деляна, аз съм от тези хора, които в една или друга степен се влияят от оценката, мнението, отношението на другите околни към мен за изграждане и поддържане на самооценка, самоуважение, обич към себе си, вяра в себе си. В мен това също е дълбоко залегнало, макар да го отчитам като грешен модел. 

Линк към коментар
Share on other sites

Вероятно ти имаш страх от конфронтация и това се усеща интуитивно от колежката ти, затова отношението е насочено към теб.

Самоувереността и спокойствието са хубави и много важни качества, за да се повлияе на една конфронтация е необходимо да владееш и самозаявяването.

То не се прави, чрез логически обяснения и доводи.

Обяснението и оправданието моментално те поставят в позицията на слабия и това автоматично дава сила на опонента ти. Т.е. той използва собствената ти инерция, за да я обърне към теб и да така вместо да прекратиш конфликта ти го насочваш все повече срещу себе си. Нещо като психологично джудо, в което ти си слабия противник.

Самозаявяването се прави, чрез заемане на позиция, без обяснения и оправдания. Обикновено в конфликт се постига, чрез връщане на заявките на другия отново към него, за да може да ги чуе. Например: 

- Ти си виновна, че кафето ми е студено - Смяташ, че аз съм виновна, че кафето ти е студено?

- Да защото си смотана и не можеш да направиш едно кафе - Мислиш, че съм смотана и  не мога да направя едно кафе?

 

Целта е да не даваш "храна" за разрастване на конфликта, а да връщаш инерцията там където и е мястото. 

Ето няколко примерни неотбранителни отговора, които можеш да използваш в ежедневното общуване:

• „Така ли?“

• „А, ясно.“

• „Интересно.“

• „Разбира се, че имаш право на мнение.“

• „Съжалявам, че това не ти харесва.“

• „Нека да помисля.“

• „Хайде да поговорим друг път, когато не си толкова разстроен/а.“

 

Това е само част от уменията за общуване.

Към всичко това бих прибавила, нека комуникацията ти не генерира емоции и чувства, остави я просто да преминава, все пак, нямаш нужда от целия този "емоционален боклук".

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

"Какви са механизмите за справяне с базисни вярвания/ програми?"

 

Общ въпрос, общ отговор: Има хора, наричат се психотерапевти, които се занимават изключително с такава промяна. Има методи и техники много: когнитивно-поведенчески, нлп  и хипнотични, аналитично - психотелесни, преживелищно - поведенчески. през тялото работещи, през психотеатър, с дишане и медитативни и т.н. Всичко току що казано е море от разбирания и конкретни стъпки за справяне... Аз имам доста писано в нета... Диди е дала няколко конкретни капки от споменатия океан - добри са!  

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...