Венцислав_ Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) Валентин, за всяка една изказана мисъл е въпрос на избор дали ще се осъществи практически. Точно същата, няма нужда от специални приложения похвати, а насочващо е желанието, но не земното(и то е насочващо но в друга плоскост). Иисусовата приказка за вярата. Ако ния я имахме достатъчно, бихме могли и моментално да се съединим с Отца си, но явно я нямаме. Интересна ми е базата с която някои хора противоречат на това, но казано е - "по плодовете им ще ги познаете". А знаем "каквото посееш - това ще пожънеш" и "сее се в тление, възкръсва в нетление". Духовният урожай още не е явен, но изявено е, че жетва предстои... Редактирано Ноември 23, 2006 от Венцислав_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Съжалявам - проблеми с Рс-то.Един отговор го изпратих три пъти. Извинете ме Наложи се да изтрия двете излишни копия Въобще,според вас - какъв е смисъла на цялото говорене тук? Защото явно всички вие /очевидно аз не/ знаете каквото трябва да знаете, водите правилния живот - отвсякъде сте "точни" ! И събеседниците ви също и вие го знаете. Не си ли губите времето? Какъв е смисъла да си говориш с този,който те гледа от огледалото? Задавам тези въпроси най-добронамерено.Защото си ги задавам от както съм тук - може би два месеца вече.И не мога да намеря обоснован отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) Мисля че някои нюанси ви убягват, уважаеми Митко Какъв смисъл имаше животът на Учителя Дънов според теб? Тук работим на друг конвеер, а резултати имат много от нас и на физическия софтуера трябва да се изчисти от насекоми иначе е ненадежден Ако ния я имахме достатъчно, [вярата]бихме могли и моментално да се съединим с Отца си, но явно я нямаме. Интересна ми е базата с която някои хора противоречат на това, но казано е - "по плодовете им ще ги познаете". В съвременната софтуерна технология си поставяме малки цели и ги достигаме последователно докато се стигне до по-глобалните. Нищо не тръгва изведнъж, дори опитът за революции или проекти направени от раз е вреден. Големите проекти се изпълняват с последователни и планомерни итерации. Не вярвам в ползата ot големи взривове в развитието на хора, компании, страни или проекти. Те са илюзия на прогрес, а могат и да са вредни. Така както и Учителят съветва да усилваме своята вяра, Любов, истина, самоконтрол - над мисленето и емоциите. Да, можеш да се освободиш и също да помогнеш на света и на хората. "който не събира, разрушава" И така е във всеки един момент от нашето битие. Редактирано Ноември 23, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 И още нещо, ако наистина някой форумец ти каже, че отвсякъде е "точен" - просто не му вярвай! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Какъв смисъл имаше животът на Учителя Дънов според теб?. Смисъла на живота и на Дънов и на Исус и т.н. е бил - да ходят сред обикновените,неуките хора и да им помагат,и да ги учат тях - невежите. А вие - не го правите това - а седите на РС-тата и си пишете със съидейници за неща,ясни ви. И се държите поединично,и бягате от груповите дейности. В съвременната софтуерна технология си поставяме малки цели и ги достигаме последователно докато се стигне до по-глобалните. Нищо не тръгва изведнъж, дори опитът за революции или проекти направени от раз е вреден. Напълно съм съгласен. Ама вие подготвяте ли нещо?Революция ? Неее - остави това. Ти поне знаеш идеите и мненията ми,и как се реагира на тях. Така,че единствения извод е - подготвяте се за зимен сън.И за повече издръжливост на мачкане. Свикнали сте да ви използват за "боксова круша" и въобще нямате намерие да си смените местата с "боксьора" или поне - да излизете от тази ви роля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 Въобще,според вас - какъв е смисъла на цялото говорене тук? Не си ли губите времето? Майкъл, това е сатсанг. Среща на всички заедно в знанието и заради знанието. Хората се събират заедно и стават приятели, защото: -имат обща професия -общи оплаквания и проблеми -някаква изгода един от друг -или случайно Рядко се случва хората да се обединяват и да стават приятели в знанието и заради знанието. Ето ние тук сме от този последния вид. Това е най-висшето приятелство. Животът с всичките си изкушения и проблеми може лесно да ни извади от духовната насока, да ни извади от центрираност. Затова е полезно общуването в духовни форуми-помага ти да си връщаш отново и отново към себе си, към истината, да поддържаш посоката, в която си поел по нелекия път на духовното развитие. Разбира се и с интернет не бива да се прекалява. Но ползата от това общуване тук за всеки един е безспорна. Ако искаш конкретни действия, ще спомена че съм правил "петминутки" по време на часове със студенти. В които съм говорил за духовните ценности. Обмислям в момента да подредя по-добре и обмисля темите за разговор, и в близко бъдеще това да бъде по-системно, а не откъслечно. И други полезни неща мога да приложа, например ако видя че са уморени и разконцентрирани, ще предложа подскоци или прегръдки всеки с всеки, така че да се разведри обстановката и да релаксират. Това са неща, които съм виждал как се правят на тренинги по йога, и мога да го направя ако получа разрешение. Освен това преподавателят може да бъде един добър пример за подражание, защо не. Ако всеки има възможност да работи по този начин, дори незабележимо и тихо в своето обкръжение, ще свършим много добра работа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 23, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2006 (edited) Ако всеки има възможност да работи по този начин, дори незабележимо и тихо в своето обкръжение, ще свършим много добра работа. Да. Най добрата, всеки на своето място. седите на РС-тата Доста трудно е да намериш хора във физическото ти обкръжение които да те разбират 100%. Технологията слава Богу позволява да намалим дистанцията, а също ограниченията във времето. си пишете със съидейници за неща, ясни ви.или не съвсем? Разбираш ли напълно дилемата на Венцислав? Или защо не се разбират с някои "съидейници"? И се държите поединично,и бягате от груповите дейности. опитваме се да мислим заедно какво не е наред? ако наистина някой форумец ти каже, че отвсякъде е "точен" - просто не му вярвай! Радвам се от сърце когато душата върви към съвършенство. Излъчва любов и светлина. "За хората е невъзможно, за Бог - възможно" Редактирано Ноември 23, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която всекиму е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като човеци може да сте богати търговци, философи, учени, проповедници. Всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на Космичната Обич и се пробуди у нас Космичната Сила или, както съвременните философи казва, когато се пробуди у нас Висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не. Ще кажете, че моята мисъл е малко странна /"Космичната Обич"Беинса Дуно/ Вярно,не е лошо това което правите.Но може би и съвета на Дънов е правилен. Според мен няма противоречие между двете.И може и двете да се практикуват,да се действат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 (edited) Вярно,не е лошо това което правите.Но може би и съвета на Дънов е правилен. Според мен няма противоречие между двете.И може и двете да се практикуват,да се действат. Разбира се, че съвета на Учителя Дънов е правилен. Признавам си, малко си падам индивидуалист и затова ми е по-трудно да работя колективно. В групата по йога се прави много обществено-полезна дейност-благотворителна, организационна и обучаваща. Твърде малко участвам в нея. Не че не съм участвал, но като че ли гледам да я избегна. Бях организатор, но ми тежеше твърде динамичната комуникация и лидерството, не ми приляга някак си. Другаде ми е силата. Редактирано Ноември 27, 2006 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 27, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2006 (edited) Съгласен съм с теб Димитър че трябва да работим за другите. Но нали си спомняш "момите с иглата, учений с умът" Така се случи че моя милост се занимаваше най-много с йога и себереализация в живота досега. Мисля че ще бъда най-щастлив да помогна макар и на един единствен човек да стигне съвършенството и Бог. Земята ще се оправи когато на нея заживеят повече светци. В Германия имаше много окултисти преди Втората война но малко светци. Затова там взеха връх агресивността и култът към силата. Да имаме повече българи - Светци сега. Това е най-големият приоритет мисля. Редактирано Ноември 27, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 Прав си Вальо, има и сега много окултисти, но като че ли, всеки се е устремил за да извлече полза някаква. Чак Светци, едва ли може много да има, но ако има осъзнати, надраснали собствената си жажда за власт и пари хора значи все пак има добра посока. Навъдиха се много самопровъзгласили се "учители", които срещу сумата от 200-300лв. ти "оправят" живота. Истинското знание, истинското виждане е вътрешно, но на хората им е по-лесно да търсят отвън. Дори и алхимията на скъпоценния камък се търси като формула за забогатяване. Невежеството и заслепението са страшно нещо. Но шарен свят, хора всякакви. Днес колежката ми влезе и видя, че чета "Гласът на Любовта", а реакцията и беше "Как може да го четеш тоя, бе, тоя е много тъп!"- Оставих го без коментар. Това е човек, който е инженер, обиколил е доста страни и има претенции да е интелигентен. Майкъл, този цитат е много добър и е важно да можем да достигнем до приложението му. Но, аз лично, дори когато съм опитвала да прилагам, все има засечки. Една птичка пролет не прави. Горният пример е показателен. Когато всичко е бизнес, как да прилагаш Любовта си, освен да се отдръпнеш и да наблюдаваш? И на мен не ми се удава да работя в колектив. В началото е добре, но после хората започват да се дразнят, че се справям с всичко, че се старая, че не искам да лъжа и т. н. глупости. За това пиша, стихове, разкази, но в България едва ли някой ще ги издаде. Не съм световно известна, а съм и българка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 Ама как съм се изразила "Гласът на любовта" е от Б. Дуно. Оставих изказването без коментар. Извинете за грешките при писане Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 Разбира се, че съвета на Учителя Дънов е правилен. Признавам си, малко си падам индивидуалист и затова ми е по-трудно да работя колективно. В групата по йога се прави много обществено-полезна дейност-благотворителна, организационна и обучаваща. Твърде малко участвам в нея. Не че не съм участвал, но като че ли гледам да я избегна. Бях организатор, но ми тежеше твърде динамичната комуникация и лидерството, не ми приляга някак си. Другаде ми е силата. Но ти нямаш проблеми, приятелю, щом от това "другаде", където ти е силата, си готов да помагаш по своя си вътрешно присъщ начин! Работата над себе си също е работа и за другите, ако не е егоцентрично обагрена. Освен това в днешно време не всеки може да отдели време или да е предразположен към чисто физическо служене на другите - но в съвременен смисъл "сева" е по-широко понятие. Свами Вивеканада посочва, че физическата помощ е от значение, дарът на истинско познание обаче е несравнимо по-висок, а духовният начин на живот, който е за пример на другите, стои над всичко друго! Както се казва и в Билията в притчата за светилника - след като вече си светилник, тогава можеш да помагаш действително, преди това често си мислиш, че помагаш, когато всъщност пречиш и т.н. А и беседите на Беинса са пълни с подобни идеи - пряко или косвено изразени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 Освен това в днешно време не всеки може да отдели време или да е предразположен към чисто физическо служене на другите - но в съвременен смисъл "сева" е по-широко понятие. Свами Вивеканада посочва, че физическата помощ е от значение, дарът на истинско познание обаче е несравнимо по-висок, а духовният начин на живот, който е за пример на другите, стои над всичко друго! Както се казва и в Билията в притчата за светилника - след като вече си светилник, тогава можеш да помагаш действително, преди това често си мислиш, че помагаш, когато всъщност пречиш и т.н. А и беседите на Беинса са пълни с подобни идеи - пряко или косвено изразени. Прав си. Гуруджи подтиква към всякаква "сева", но когато го питат коя сева е най-добрата, отговаря "да споделяш знанието с другите хора, да им помагаш като им даваш знание". Когато човек живее висшите духовни ценности, живее чисто, работи във вътрешен план, тогава спонтанно околните се оказват привлечени към такъв човек. Той даже несъзнателно ги привлича към себе си, на тях им е приятно в неговото обкръжение. Знанието засиява в теб спонтанно. Не само с просветлените учители е така. Някой ще каже "те нищо не правят, само медитират". Самото им присъствие дава, защото имат какво да дадат. Та дори и от мен хора са се чувствали привлечени без да го осъзнавам. И аз съм бил привличан от други такива хора, също без да го осъзнавам. Но на външен план има какво да се подобрява като действия. Значи вътре го носиш красивото, но трябват и умения да го извадиш на показ за да те разберат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 (edited) Редактирано Ноември 28, 2006 от Максим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 (edited) Знанието засиява в теб спонтанно. Не само с просветлените учители е така. Някой ще каже "те нищо не правят, само медитират". Самото им присъствие дава, защото имат какво да дадат. Та дори и от мен хора са се чувствали привлечени без да го осъзнавам. И аз съм бил привличан от други такива хора, също без да го осъзнавам. Но на външен план има какво да се подобрява като действия. Значи вътре го носиш красивото, но трябват и умения да го извадиш на показ за да те разберат Абсолютно съм съгласна. Но защо ли се проявява и "Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле" (явно греша с подхода към хората ) Има моменти, в които искам да се скрия и ми е нервно/тъжно. Тогава нищо не върви, но когато си озарен от безпричинно щастие, сякаш света запява с теб Дано да са по-чести и постоянни тези мигове Редактирано Ноември 28, 2006 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 28, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2006 НОВОРАЖДАНЕ " Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." Сега ще се спра на думата новораждане. Да се роди човек изново, значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа - това е ново положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамбара и да запази същата форма, каквато първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представлява светът от себе си. Значи житното зърно трябва да излезе от хамбара, да се посади в земята, за да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По този начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте и да се развива. Растенето е общ процес за всички същества. За човека, обаче, растенето е обусловено от развитието на неговото съзнание. .......................................................................... Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот. Раждането се предшества от ред вътрешни процеси. Които не разбират разумните закони на природата и това, което Първата причина е създала, те се обезсърчават, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те търсят щастието там, дето не съществува. Може ли житното зърно да намери щастието в хамбара? Колкото и години да седи в хамбара, то ще остане затворено, ограничено за света. Там то се намира при благоприятни външни условия, но тия условия не могат нищо да му придадат. Житното зърно трябва да излезе от условията на хамбара, за да придобие нещо. Ония, които не разбират живота, като се натъкват на страдание, съжаляват, че са напуснали своя покой. Житното зърно, което е в хамбара, трябва да знае, че се намира пред две положения и да избере едното от тях: или да влезе в земята и там да мине през ред вътрешни процеси на страдания и радости, или да мине през хромела - външно да се пожертва. Ако не избере нито едно от двете положения, то ще остане в хамбара, дето в края на краищата мишки ще го нападнат. .......................................................................... Под думата нива разбирам всичко, което Първата причина е създала. Желая на всеки да мине през страданията на нивата, за да придобие ония знания, които ще го доведат до раждане от Духа. Роденото от Духа подразбира роденото от Разумното, от Великото начало на живота. Седи един сляп човек при мене и ме пита: " Вярваш ли в светлината? " Няма защо да вярвам в светлината, аз я виждам. Слепият се нуждае от вяра, но за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание." П. Дънов " Гласът на Любовта " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Благодаря, сестрице за сутрешния заряд Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 За мен това Новораждане си е съмоотричане. Лесно е да се пускат цитати, но да се осъществи наживо... Всеки човечец е обречен да премине през катарзиса на новораждането, но се иска кураж. Не, че съм го осъществил, но ми е очевидно да е така. Новораждането е и раждането на индивидуалния Христос, огнения пети етер в човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Ами правилно го каза - раждане на индивидуалния Христос. Ти откъде знаеш кой човечец през какво е минал, за да пусне някакъв цитат. А кураж се иска голям за всичко, най - вече да го живееш този живот, щото по - лесно е да го отричаш, нали... А като се новороди човек дали ще нарича хората човеченца или ще му светне, че може и да са минали вече през това... През какво ли са минали...те си знаят. Успешно новораждане, прекрасен е животът, когато то стане реалност! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Държавата в лицето на Пилат е смятала Иисус Христос за глупак, а първосвещениците за самозванец. Днес положението за новородените като отношение на държавата и църквата към тях е същото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Държавата в лицето на Пилат е смятала Иисус Христос за глупак, а първосвещениците за самозванец. Днес положението за новородените като отношение на държавата и църквата към тях е същото. За съжаление е вярно. На задната корица на "Траектория" на П. Рабан пише, че Франция го е осъдила за нея. Ето защо трябва знанията да са в приказно-алегоричния стил, който обаче е смешен за днешните хора. Но все пак чрез изкуството се казват много истини Бих казала, че много от продукциите на "Холмарк" са стойностни и със скрит смисъл (дано не е реклама). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Че какво те интересуват държавата и църквата, мен лично много не ме касаят, да не кажа никак. Който иска да ме смята за глупачка, негова си работа, мен що ли ми не пука... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 Че какво те интересуват държавата и църквата, мен лично много не ме касаят, да не кажа никак. Те са субекти в това общество както и ние.Имат си свои интереси и те са първостепенни -за тях.Пречиш ли им да си ги постигат - нападат те. Администрации от много,много хора,които по цял ден мислят за разширение на влиянието и обогатяване на работодателя си - лицата "Държава" и "Църква". Вчера прочетох нещо интересно от учебник - за психологията на човека.Ще Ви го цитирам "Историята на човека в клетка,разказана от РОЛО МЕЙ,е историята на зависимия човек,който с отказа си да бъде свободен загубва своята същност. Избирайки другия да се грижи за него,той избира "небъденето",отчуждението от своята най-дълбока същност,от отговорността за своя живот: Веднъж царят решил да постави един от своите поданици в клетка.Това не била обичайната жестокост,защото царят се грижел за човека в клетката. Той имал всичко,от което се нуждаел.В началото човекът в клетката бил разгневен.Той повтарял на всеослушание "Как може царят да направи това с мен.Това е несправедливо!" Но царят му отговарял: "Погледни! Ти имаш всичко и не трябва да се грижиш за нищо.Не правя ли всичко за теб?Какво искаш още?" След време човекът в клетката престанъл да протестира. Той бил потънал в мълчанието на своята клетка,но в очите му все още проблясвъл огън.След време,виждайки как царят се грижи за него,той започнал да се пита:"Наистина царят не прави ли всичко за мен?" Човекът в клетката обяснявъл на другите колко хубаво е някой друг да се грижи за теб вместо ти и все по-убедително разказвал колко добър е царят и колко хубав е този живот.Протестите си отишли и той започнал да благодари на царят за храната и леглото.Животът продължавал да си тече все така,но един ден царят заминъл и заповядъл на своите придворни да продължават да се грижат за човека в клетката.Сега обаче те не се отнасяли както преди,храната идвала през преградата на клетката и никой повече не му обръщал внимание.Това го измъчвало и той започнал да чупи съдове,започнал да става мрачен и намусен,да се чувства глупаво и неудобно.Предишните размишления за живота и щастието се заменили с извода:"Това е съдбата". И той го повтарял отново и отново,мърморейки.Неговата усмивка изразявала само празнота и безсмисленост.Вече никога не употребил"Аз". Той бил приет от клетката.Вече не изпитвал гняв и омраза,бил станъл дълбоко безразличен към своята съдба.Човекът от клетката вече нямал сила да се върне навън и да се погрижи за себе си." / "Психология на човека"стр.398.Учебник,одобрен от МОН -2003г. изд."Хермес"/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Майкъл Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 Че какво те интересуват държавата и църквата, мен лично много не ме касаят, да не кажа никак. Те са субекти в това общество както и ние.Имат си свои интереси и те са първостепенни -за тях.Пречиш ли им да си ги постигат - нападат те. Администрации от много,много хора,които по цял ден мислят за разширение на влиянието и обогатяване на работодателя си - лицата "Държава" и "Църква". Вчера прочетох нещо интересно от учебник - за психологията на човека.Ще Ви го цитирам "Историята на човека в клетка,разказана от РОЛО МЕЙ,е историята на зависимия човек,който с отказа си да бъде свободен загубва своята същност. Избирайки другия да се грижи за него,той избира "небъденето",отчуждението от своята най-дълбока същност,от отговорността за своя живот: Веднъж царят решил да постави един от своите поданици в клетка.Това не била обичайната жестокост,защото царят се грижел за човека в клетката. Той имал всичко,от което се нуждаел.В началото човекът в клетката бил разгневен.Той повтарял на всеослушание "Как може царят да направи това с мен.Това е несправедливо!" Но царят му отговарял: "Погледни! Ти имаш всичко и не трябва да се грижиш за нищо.Не правя ли всичко за теб?Какво искаш още?" След време човекът в клетката престанъл да протестира. Той бил потънал в мълчанието на своята клетка,но в очите му все още проблясвъл огън.След време,виждайки как царят се грижи за него,той започнал да се пита:"Наистина царят не прави ли всичко за мен?" Човекът в клетката обяснявъл на другите колко хубаво е някой друг да се грижи за теб вместо ти и все по-убедително разказвал колко добър е царят и колко хубав е този живот.Протестите си отишли и той започнал да благодари на царят за храната и леглото.Животът продължавал да си тече все така,но един ден царят заминъл и заповядъл на своите придворни да продължават да се грижат за човека в клетката.Сега обаче те не се отнасяли както преди,храната идвала през преградата на клетката и никой повече не му обръщал внимание.Това го измъчвало и той започнал да чупи съдове,започнал да става мрачен и намусен,да се чувства глупаво и неудобно.Предишните размишления за живота и щастието се заменили с извода:"Това е съдбата". И той го повтарял отново и отново,мърморейки.Неговата усмивка изразявала само празнота и безсмисленост.Вече никога не употребил"Аз". Той бил приет от клетката.Вече не изпитвал гняв и омраза,бил станъл дълбоко безразличен към своята съдба.Човекът от клетката вече нямал сила да се върне навън и да се погрижи за себе си." / "Психология на човека"стр.398.Учебник,одобрен от МОН -2003г. изд."Хермес"/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.