дали е психично разтройство, дете на 3 г.

[Адриана]

  Здравейте!

 

Допитвам се до вас във връзка с психичното състояние на сина ми. По принцип той е енергично буйно и много умно  дете,като всички на 3г. Четох ,че на тази възраст имат нещо ,като "бебешки" пубертет и са непостоянни и т.н. При нас нещата стоят така наред със всичкото отрицание  непослушание ,което близките месеци е х10 последния месец започна да се смее когато му се караме. Но този смях не е като този,на който сме свикнали когато се забавляваме, а е такъв плашещ в смисъл такъв,че той сякаш се откъсва и не разбира и чува какво му се говори, а ни гледа в очите и се смее.Това още повече ни кара да се ядосваме и като му се скараш или кажеш да престане да се смее той не спира. На моменти си мисля,че нещо му става психически ,че не е добре и ме е страх.Четох също за неврозата при децата,но незнам дали това се случва при нас,дали е тревожно до такава степен,но е плашещо всеки случай.

 

  Не знам дали сте ме разбрали от тук написаното,но ще се радвам ,ако получа поне един отговор за мое успокоение. Че и този смях го прави на инат "на пук" ,а не е нещо плашещо. Благодаря ви!

[д-р Тодор Първанов]

Че не е признак на заболяване, не е.Но, нещо в подхода на възпитаване не е наред.

[Адриана]

Здравейте,

не знаем какво да правим.Постоянно е в отрицание или отказва да направи елементарни неща,когато го молим.Казва "не искам,няма" и се обръща или ме гледа в очите и след многобройни молби почваме да се караме. С него сме по цял ден заедно  и така почваме да се изнервяме взаимно. На последък му казваме , че ще го пратим да стои при баба си и дядо си без нас ,ако продължава така да ни прави на пук  ,а той повтаря след нас неколкократно "на пук,на пук ще правя така.така искам на пук". Много е натоварваща цялата ситуация, ден след ден сме така.Вече си мисля ,че с мен нещо не на ред.С баща си го прави ,но сякаш е по умерен или просто има по-голям респект от него.Просто на моменти искам да се предам и да прави каквото иска.......

Редактирано Септември 17, 2014 от Адриана

[Орлин Баев]

Всичко му е наред. Това е така нареченият защитен механизъм acting out - отреагиране. Детето ви все още няма ясно оформена морална структура (суперего. Макар че вече има наченки на изграждането и от предните фази) - вие се явявате неговият външен морал, който то по-късно ще интернализира, един вид ще го "попие", приеме от вас. В една от аналитичните школи, възрастта между 3 и 5 годинки се нарича фаза на съперничество. Ако сега му всепозволявате, в бъдеще така изграденият нарцисизъм ще го кара да живее "сякаш правилата не важат за мен  - аз съм по-особен и специален" и лесно ще се срива при житейските трудности, когато ситуацията и другите не му угодят. Ако прекалено му забранявате, след време ще се превърне в един твърде себедоказващ се на всяка цена индивид - защото въпреки вероятността това да му носи социален успех, дълбоко в него би живял страх от слабост и провал, от това, че ако не се свръхстарае и не доминира, животът и другите ще го смачкат. Ако пък умеете да го манипулирате, като възрастен той самият ще бъде манипулатор - с всякакви средства ще се старае да спечели другия, за да го владее. И трите варианта са маладаптивни. Здравият вариант, както винаги, е златната среда - нито прекалена твърдост, нито всеразрешаване, но баланс. За модериране на поведението може да се ползва система за поощрение, която не е манипулация, а добро възпитание. Една моя пациентка си беше направила таблица с поощрителни точки - залепващи се автомобилчета, която беше лепнала на хладилника си. Когато хлапето извърши дадено приемано за добро поведение, се слага в квадратчетата едно автомобилче. Примерно, когато си легне и заспи само или когато си изяде закуската... Когато автомобилчетата станат 10, му се дава поощрителна играчка, която то иска. Като цяло, всичко е напълно наред със сина ви - в настоящото време децата са наистина по-силни индивидуалности и по-буйни от времето, когато ние растяхме. Просто е нужно да намерите баланса си!

Редактирано Септември 18, 2014 от Орлин Баев
"не", поправено на "ние"

[Адриана]

Благодаря за отговорите.Просто вече ми се иска да се предам....... Така се държи като цяло само с мен.Може би защото много му се "връзвам" , вижда,че се ядосвам и продължава. Мисля си вече да ходим и да поискаме професионална помощ,да ми кажат какво да правя и как да го правя. Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки  случаи , ние ще продължаваме на пред.

 

Благодаря за отделеното време и ви пожелавам прекрасни моменти!

[д-р Тодор Първанов]

,,Сигурна съм ,че има много хора с много по-тежки  случаи , ние ще продължаваме на пред.,,

 

​Случая не е ,,лек,,.Касае се, за 3 годишно дете и ако сега, вие не станете авторитет за него, нищо хубаво не ви очаква.

Ние тук не може да ви дадем точен съвет, как да промените поведението си, за това е нужно много подробно познаване на семейната среда.Потърсете психолог и съветвайки се с него и двамата със съпруга си, променете поведението си   спрямо детето, но и един спрямо друг.Подчертавам, ще трябва двамата със съпруга си да промените отношенията си, екипността ви трябва да се засили.