308.Мнозина казваха - Неделна Беседа, 4 септември, 1927 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Добрата молитва

Няма Любов като Божията Любов

Формула: Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг 


Беседа: Мнозина казваха - Беседа от Учителя, държана на 4 септември, 1927 г., София. – Изгрев.

Молитвена програма за край: 


Химн на Великата Душа



Формула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)

Господнята молитва

 

 

 

И тъй, който иска да успява в живота си, той трябва да започне с процесите на Божествения свят – със събиране и с умножение. Тези процеси трябва да съставят идеал на човека, към който да се стреми. В каквито условия да се намира, той трябва да се стреми към реализиране на този идеал. Този идеал представя пробен камък, с който човек ще се изпитва. Без идеал, без идея в живота си, човек не може да расте и да се развива. Да си служим с процесите на събиране и умножение, тази е основната идея, върху която трябва да лежи нашия живот. Мъчнотиите, които идат в живота ни, не са нищо друго, освен условия да подобрят, да закрепят основата, върху която градим бъдещия си живот. Изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия, чрез които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота си, е трайна и устойчива. Какво виждаме в съвременния свят? Че идеите, възгледите, знанията на съвременните хора постоянно се рушат. Срещаме хора, които са живели едва 50–60 години, и вече се намират пред развалините на своя живот. Вие още не сте завършили живота си, но след като го завършите, след като направите един цикъл на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете със себе си? Какво ще запазите в съзнанието си? Нека всеки си даде отчет за това. Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността.

 

Мнозина казваха

[Рассвет]

Благодаря за беседата!
 

Казвате: Ние учим цял живот, придобиваме знания, трудим се, състезаваме се, караме се, натъкваме се на ред противоречия, но какво ще занесем от всичко това със себе си? – Всеки сам трябва да си отговори; всеки сам трябва да намери основната идея в своя живот, за която има смисъл да работи, да се труди, да понася мъчнотии и страдания. Всеки казва, че трябва да живее, да мисли по Божествен начин, но въпреки това нито живее по Бога, нито мисли като Него. Хората говорят едно, вършат друго. За пример, мнозина казват, че трябва да бъдат щедри, но как ще изявят тази щедрост? Преди всичко, никой не може да бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог. Всички живи същества на земята са осигурени. Всичко е предвидено за тях. В такъв смисъл, щедростта е закон за разширение на човешкото съзнание. Затова човек трябва да бъде щедър не за другите, но за себе си. Да бъдеш щедър, това не подразбира да направиш някакво добро, но да вземеш от пълните Божествени хамбари в света и да раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе. Ти си натоварен много – ще бъдеш щедър, ще дадеш на другите, да се освободиш от ненужния товар. Имаш много пари, ще раздаваш; имаш много знания, ще раздаваш. Ще раздаваш от изобилието, което имаш, да ти олекне. Ако не си щедър, ще бъдеш смачкан, затрупан от тежестта на знанието, на богатството си. Въз основа на това, казвам: нещастията в света не се дължат на недоимък, на нямане, но на голямото добро на голямото изобилие, с което хората не знаят, как да се справят.

...

Христос определя истинския живот с думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Значи, всеки човек се нуждае от път, от придобиване на истината и от осмисляне на живота. Който осмисли живота си, той ще разполага с мощ, със сила за постигане на своите желания. Христос казва: „Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Следователно, има една врата в живота, през която човек трябва да влиза. Тази врата е известна в окултизма под названието врата на любовта. Тя е първата врага, през която животът влиза. Когато Христос казва „Аз съм Пътят”, Той подразбира онзи път, който се открива за овцете и носи благоприятни условия за тяхното развитие. Вратата е началото на този път. Който мине през тази врата, той ще се отзове на царския път, пълен с велики подвизи. Човек ще влезе и излезе от тази врата. Щом влезе и излезе от една и съща врата, той върви вече по Божествения път. Ако човек влезе през вратата на любовта, а не излезе, те. е. не се върне през нея, той е тръгнал по човешкия път. През която врата влезеш, през нея трябва да излезеш.

 

Мнозина казваха