deepwoman24 Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Да започнем от детството ..винаги се чуствах недооценена , не са ме гушкали не са ми давали любов,майка ми беше тормозена от баба ми и винаги беше в лошо настроение,когато исках да ми обърне внимание се казваше оф остави ме изморена съм или нещо от сорта.Баща ми е много нервен ,бил ме е като малка не много често ,но за мен той се превърна в страшен човек.Винаги викаше за най-малкото нещо ,ако ме накараше нещо да направя и не го свършех както той искаше се повтаряше само за нищо не ставаш , урод , изрод и т.н.Ако се обидех после казваше ,че се шегувал просто.Вече съм на 24 години и незнам какви чувства изпитвам към него.Понякога си мисля ,че не го обичам изобщо мисля даже ,че го мразя.Има една дупка в мен незапълнена.Чуствам не незначима.От малка бях свита и си мълчах винаги каквото и да ставаше.Имаше период в който баба ми ме гледаше ,тя пък ми повтаряше само ,че трябва да съм първа във всичко.Като получех петица ми се караше и караше да уча докато не получя шестица.Аз постоянно исках да е впечатля,беше нещо като идеал за мен.И не само нея,а всеки исках да спечатля за да ме похвалят ,одобрят ..да получа някакви трошички любов и внимание.И до ден днешен живях така.Винаги пренебрегвах себе си.Виждах хората какво искат да чуят и им казвах точно това.Нагаждах се на всеки по характер.Много маски изградих, пред един съм една пред друг съм друга и аз самата незнам коя съм вече.Как да запълня тази дупка в себе си.Понякога когато изпитам любов към себе си се учудвам на чувството.То е прекрасно. Но тази дупка остава незапълнена.Когато започна да си мисля за детството си се разплаквам на секундата.Нещо в мен напира последните години ,че не съм това аз.Че не живея своя живот.Преди играех тези роли и си мислех ,че това съм аз.ПРосто съм такава.Не си бях и помисляла за детството си.Как ми се е отразило всичко това.Като изчетох вашия цял сайт,купища книги за самоопомощ,статий ,ходих и на психотерапевт (получавах панически атаки и тогава реших да посетя психотерапевт) осъзнах защо съм в това положение.Свързах всичко."Дупката в мен" заради родителите ми , ниската ми самооценка пак заради тях.. от там страха от всеки и всичко.. а забравих да кажа ,че заради баща ми съм заеквала. Даже когато ми викнел съм се вкоченявала и не съм могла да говоря.Ето пак се разплаках.От скоро се замислям за тези неща и спомени изникват като гъби и избиват в мен чувства и сълзи. Сега защото го осъзнавам ,а преди съм го подтискала и затова ли сега плача толкова много ?Емоцийте са наистина много силни.Искам всичко да излезне всяка подтискана емоция и да се осводобя.Чуствам,че нося много излишен "товар " в мен.Много ми е тежко.Немога да работя спокойно.Постоянно се тревожа.Хората за мен са лоши.Света за мен е лош.Така съм си изградила вижданията.Наясно съм ,че това е само в моята глава и че може да се промени.Това са вкоренените убеждения.Как да променя тези убеждения.Как да спра да изпитвам гняв към родителите си.ПРеструвам се на мила пред тях а в мен бушуват бури.Как да стана по-уверена.Имала съм периоди в ккойто съм била себе си , но те са били кратки.Знам ,че съм много силен човек и мога да преживея всичко. Откакто станах осъзната за проблемите си сякаш стана по-зле.В смисъл опитвам се да се променя и всичко е против мен.Преди се бях примирила ,че съм никоя и така и си живях като никоя.Но сега знам ,че аз съм някой и искам да се събудя от този нереален сън и да живея живота си нормално. Знам ,че неможете да ми помогнете тук изцяло. Знам ,че трябва да ходя на психотерапевт и сама сигурно няма да мога да се справя.Дано намеря пари някога и се захвана с това.Кажете ми как да си помогна сама до колкото е възможно.Тези травми от детството как се преодоляват.Има ли някакви техники .. да простя на родителите си ,да ги заобичам наистина.Да заобичам себе си.Аз се самобичувам.Осещам как се наранявам сама.Изпитвам агресия и към себе си.Съдя се затова ,че не съм станала силна независимо ,че родителите ми не са ме подкрепяли.Съдя се постоянно,че не съм способна като другите , сравнявам се с тях.Винаги те са по-добри даже и 2 годишното дете ми се струва ,чв в повече от мен.Искам да се обичам.КАк да го направя.Искам да мисля по друг начин.Искам да чувствам !!! В повечето си време аз не осещам нищо.Една апатия към всичко.Ако видя нещо смешно се смея по задължение не от сърце.Не изпитвам любов към никой.Едно кофти чувство се е закотвило в мен и неиска да си тръгне. Поста ми е направо лудница.Съжалявам за правописните грешки , толкова набързо написах всичко от сърце нямах време мисля за правописа и да редактирам.Незнам дали съм дала информацията правилно за да си направите някакъв извод.Ако ми зададате някакви въпроси от които и аз ще имам полза от отговоря ,моля задайте ми. Благодаря !! Nezabravka, Barba и Historiker 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 5, 2014 Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Здравей, емоционалната празнина, с която пораства човек не получил любов и уважение от родителите си е огромна. За съжаление тя няма как да бъде запълнена или компенсирана по никакъв друг начин освен себеобичането. Това е трудна задача, защото човек който е научен от дете да не се обича и да не бъде обичан трудно разпознава това чувство в последствие. Често го бърка със зависимост, обвързаност, страх и др. често определяни като обич. Просто да знаеш наистина не е достатъчно. Първото и най - важно нещо, което е необходимо да промениш и то е ключово за канализиране на по следващите ти емоции е гнева. Казваш: как да спра да изпитвам гняв? Не можеш, гнева са изпитва, извежда се навън и се изкарва. Ако това не се случи, никога няма да можеш да простиш нито на себе си нито на родителите си. Детето на подобен тип родители е научено да поема отговорност за тяхното поведение, да се чувства виновно, защото бащата е гневен, да се чувства самотно, защото майката е уморена за него, да се чувства неоценено, защото всеки негов успех е неглижиран. Ти не си виновна за това и имаш пълното право да бъдеш гневна, за това, че не са се отнесли с теб като с дете, което има нужда от внимание и любов. Дълбоко заложената в подсъзнанието ни от народопсихологията и религията максима, че родителят винаги е прав, ни кара да потискаме дълбоко в себе си обиди, отровно отношение и вина, която сякаш не е наша, но се припознава като такава. Ако искаш да продължиш напред, тази максима трябва да отпадне. Родителите на са винаги прави, те са хора които грешат, които се отнасят отвратително към децата си понякога, които не осъзнават как с едно изречение могат да насадят комплекс или вина в детето за цял живот, как могат да объркат неговата представа за себе си и с това да направят живота му ад. Те са хората, които правят всичко това. Това объркано и самотно дете продължава да живее в човека цял живот, защото когато сме на 30 години, ние сме и на 20 и на 10 и на 5 години и всички тези личности по един или друг начин са оставили отпечатъка си завинаги. Затова няма как да кажем и да вярваме, че от един момент нататък сме други хора. Не, ние сме си същите хора но с подреден емоционален свят. За да стигнеш до прошката е необходимо да извървиш дълъг път. Има едно болнаво поемане на отговорност, желание за отмъщение - така му се пада или нека му се връща, подтиснат гняв, неизказани горчилки, докато това всичко не излезе от теб не можеш да постигнеш хармония, не можеш и да простиш. Затова преди всичко позволи си да насочиш гнева там където му е мястото, да дадеш отговорността на този, на който принадлежи, да се освободиш от комплексите, които не са твои, върни ги на притежателите им. Свали един по един товарите си и ги разпредели между хората на които принадлежат. Не е нужно да провалиш целия си живот, защото на някой някога му е било трудно да се занимава с теб. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Септември 5, 2014 Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Хей привет , Познато ми е от части за какво говориш . Моят баща беше т.е. все оше е строг, суров, постоянно изискващ, нетърпящ противоречие, страшен ии т.н....Вкъщи имаше постоянно скандали, и караници, майка ми плачеше и т.н....Получавах любов и утеха от мама, дори исках да се разведе с него....И до сега се питам обичала ли съм го....Майка ми почина...Баща ми се преобрази....започна да ме чува, да иска да говори с мен и т.н, но си остана същия - неспособен на любов. Преживявала съм страхова невроза, други наптрапливостти и т.н. ревяла съм и съм питала защо на мен, защо Бог ми е отнел младостта и хубавите години, когато всички около мен бяха щастливи и т.н. Ходех и по психолози и т.н... Лично на мен това не ми помогна. Мога да ти кажа само едно ....сега разбирам, че това е бил моя път...и всички болести и т.н, които си мислиш , че имаш са етап от твоетто развитие.....Моят съвет е: моли се, горещо и силно търси отговорите, чети, просвещавай се и ще ги разбереш, когато си готова....Имам предвид аз питах защо на мен така, защо аз и т.н...и разбрах ...това е било необходимо за моето развитие......колкото и сурово да звучи. Ако баща ми не беше такъв, майка ми не беше починала и т.н....., аз нямаше да съм това,което съм сега.....Едно ще ти кажа - Бог знае от какво имаш нужда, за да се развиваш духа, съзнаниоето да изсраства и т.н....Не продължавай да нагнетяваш гнева си срещу баща си и майка си....ТОВА НЯМА да ти помогне! Само ще се задълбочиш и ще задълбаеш празнината в себе си! Опитай се да разбереш смисъла на всичко, което ти се е случило...и тогава...когато разбереш, а това е дълъг път...ще можеш да простиш и тогава ще се освободиш....Няма смисъл да задълбаваш и ровиш старите неща.....така е било.....всички грешат и се учат от грешките си....прости им.....и продължи по пътя си. И аз не знам коя съм, не ме иинтересува, само знам, че гнева и обвиненията ми пречат АЗ ДА ОБИЧАМ и да дарявам любовта си...защото поне аз се чувствам по-добре,когато давам, разбира се искам и да получавам понякога любов, когатто се чувствам самотна, но, ако не мога да я давам, не мога и да я приема, защото не зная какво е..... Вземи се котенце, грижи се за някое цвете или животинче, дарявай им любов и тя ще се върне един ден при теб...ще дойде човека, койото ще ти я дари или ти на него . Търси отговори и ще получиш и ще разбереш смисъла на всичко, което се случва, че в крайна сметка е за добро и е необходимо за твоето развитие....Проникни отвъд фасадата, за да разбереш , нека Господ ти даде светлина да разбереш отвъд привидната фасада, че това е лошо и т.н.....и ще разбереш...."Истината ще ви освободи...." Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Септември 5, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 Благодаря ви ! Трябва да изкарам яда да не го подтискам , но аз и да искам немога , той започна да излиза сам след толкова години подтискане и неосъзнаване.Когато слушам Йога Нидра на Орлин и стане въпрос за малкото дете и се разплаквам винаги , немога да се стърпя просто.От там ми стана ясно ,че подтискам всичко това.Може би ще е добре да слушам по-често медитаций от този тип ,защото когато се разплача аз осещам любовта към себе си и освобождавам гнева към тях.След това се чувствам лека като перце.И после пак естествено се гневя и подтискам.. то е толкова много тази болка ,че излиза малко по- малко.... Аз също съм мислила ,че това всичко се случва за да ме направи по-силна и това ме кара да гледам напред. Диди, казваш че детето се чувства виновно задето родителите му са се отнесли така с него.Ето от къде идват тези обвинения.Аз също се обвинявам и понякога си мисля ,че те може би са били прави да се отнасят така с мен. Сега знам как НЯМА да се отнасям към мойте деца.Ще ги прегръщам и обичам и подкрепям винаги ,даже да грешат.Ще им дам цялата любов ,която аз съм очаквала а никой не ми е дал.Ето има и хубава страна, мойте деца или дете ще стане прекрасен човек ,защото аз ще му помогна. Освен медитацийте с детето , какво друго ще ми препоръчате като действие.Изкарала съм една снимка на моя рожден ден на три годинки.Даже си спомням бледо момента.Аз съм застанала до една торта съм разплакана и си чопля пръсчетата.Само като е видя и изпитвам любов.Как това малко сладко и невинно детенце плаче и иска топлина.Гледам снимката и му давам любов.ПРедставям си ,че се виждам като малка и получавам всичко от което съм имала нужда.Това ми помага да се чувствам по-добре.Друго което прочетох от някакъв сайт беше да взема някоя плюшена играчка или кукла или нещо подобно аз използвам едно сладко плюшено мече и вечерта когато си лягам го прегръщам силно и всеедно прегръщам себе си.Давам му любов и любовта се връща към мен. Другия проблем ,който ме тревожи е че хората ми се струват на моменти страшни и че искат да ме наранят ,че ми се присмиват ,подиграват и че те са повече от мен.Тази самооценка как да се повиши.Или просто с времето и заобичването ,тя ще си дойде "на мястото".Има ли някакви техники с които да не приемам хората като заплаха? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 5, 2014 Доклад Share Добавено Септември 5, 2014 (edited) В психотерапията има правило: за да простиш, първо трябва да си позволиш да се ядосаш здраво. Защото агресията може да бъде и здрава, когато се проявява като самоуважение, амбиция и мотивация, себезаявяване и адекватна самооценка. Когато обаче имаме въпросната празнина и чувство, че сме изоставени, неразбирани и малоценни, тогава потъпкваме себе си, за да сме "добри" пред значимия друг - за да не ни изостави. Това е т.н. третична, мазохистична, насочена към самата теб агресия, пълна със страх и вина. Когато се осмелиш да работиш със страха си от изоставяне, да се учиш да го приемаш, тогава можеш да започнеш да се учиш на себезаявяване - при терапевта това се прави през ролеви игри, умишлена вербална конфронтация и твоя защита, интензивно дишане и катарзис, споменатите от теб нидра/ хипнотерапия/ нлп, работа за агресия през тялото... Едва когато си позволиш да си невинно ядосана, което е временен, но нужен етап, можеш да се научиш да се цениш, себезаявяваш спокойно и смело и истински да прощаваш - защото дълбоко се доверяваш, преди всичко на себе си! Сега, питаш за техники - много са, море са. Някога ще ги опиша, но не ми се иска тук да стрелям на сляпо, давайки и техники. Преди го правех и се чудех защо Тодор (другият терапевт, който пише тук) не дава техники. Сега знам, че макар и да могат да помогнат,могат и да навредят, ако не се правят количествено и качествено и по подходящия начин за конкретната индивидуалност, без супервизията на терапевт - затова не ми се ще да изсипвам готови техники... Общо взето, личната терапия е добър старт. Груповата терапия продължава промяната в още по-силен вариант, а периодичните уъркшопи са изключително силни, което ги прави подходящи предимно за хора, вече работили лично и групово. Скоро организирам такъв уъркшоп, на тема "Детето в мен" - ако ти се скача в дълбоки води, заповядай, макар и последователността, както писах, обикновено да е друга. Редактирано Септември 6, 2014 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Септември 6, 2014 Автор Доклад Share Добавено Септември 6, 2014 Ще продължавам тогава с медитацийте ,който разполагам.Хубаво ще е да се създават повече такива домашни занимания ,за тези които са от малки градове и няма как да посещават психотерапевти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Септември 6, 2014 Доклад Share Добавено Септември 6, 2014 "Друго което прочетох от някакъв сайт беше да взема някоя плюшена играчка или кукла или нещо подобно аз използвам едно сладко плюшено мече и вечерта когато си лягам го прегръщам силно и всеедно прегръщам себе си.Давам му любов и любовта се връща към мен." Плюченото мече няма нужда от твоята любов . Идевята тук е, а и такъв е вселенският закон да даряваш любовта си на някой, в нужда, било жоветинче човек и т.н......Тогава тя ще се върне и при теб . А и когато когато не се фокусирамо изцяло и само в нашите си проблеми и не ги задълбочаваме, те по-лесно отминават....т.е., когато концертрираме вниманието си върху някой друг, който има нужда и така....Но пъка явно ти сега отчаяно се нуждаеш от любов, мислиш , че ти е била отнета...Пожелавам ти да я намериш в себе си и да я проявиш към другите )). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Септември 6, 2014 Доклад Share Добавено Септември 6, 2014 P.S. Хубаво е да подбираме какво четем и как да се доверяваме на написаното, предвид, че е пълно из нета със спамове, които биха могли и още повече да те обуркат. Моят съвет е подбери си полезни книжки, избрани автори и т.н Успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
WaterSpirit Добавено Септември 27, 2014 Доклад Share Добавено Септември 27, 2014 Докато четях историята се чудех дали аз не съм я писала. Моля Ви, дайте някакви техники за създаване на любов към себе си. Покрай този гняв нараних толкова невинни хора... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 28, 2014 Доклад Share Добавено Септември 28, 2014 Няма техники за "обичане на себе си". Това не е физиология, а процес, който е оформил определено отношение към себеусещането. За да бъде променено то, е необходимо да се случи подобен процес , но в друга посока. Да повтаряш пред огледалото 20 дена, че се обичаш, да се награждаваш, да правиш любимите си неща поне 2 пъти в седмица и т.н. предложения, често срещани в книгите за приложна психология са помагащи, но в никакъв случай не са самия процес или "техники", които да доведат до него. Когато човек не се обича, значи има нещо в него, което го е накарало да се определи като човек недостоен за обичане. Често това са вменени чувства за вина, за отговорности, страх и други подобни, които имат нужда от подходящ подход и отработване. Гневът е много неприятно емоционална състояние, необходимо е да се намери канал или начин за изливането му навън, но без това да наранява хора или притежателят му. Физическото изливане на гнева, може да се случи, чрез агресивни действия, които са насочени към ....... неодушевен предмет - викане на силна музика, агресивен спорт - кик бокс, ..... или: Как да се освободим от гнева по положителен начин Предполагам, сте наясно, че да се гневиш и ядосваш не е полезно за здравето. Няма нужда да го дискутираме. Ако изхождаме от теорията, че всички сме едно, всички сме свързани и всяко наше действие спрямо друг рефлектира рано или късно върху нашия живот, да си изкарваме нервите на някой друг, означава, че всъщност ги изкарваме върху себе си, само че с отложено действие. Никоя енергия не се губи във Вселената и не можем просто така да се разтоварим от отрицателното напрежение и то да изчезне. Необходимо е да преобразуваме тази енергия в положителна, ако искаме трайно да се чувстваме добре и да нямаме проблеми със себе си. Само едно малко уточнение искам да вмъкна тук – че по-добре да се ядосаш и да изкараш отрицателната енергия навън по някакъв начин (викане, блъскане, в нашата страна е много разпространено ругаенето), отколкото да го потискаш в себе си по някаква причина (примерно, от неадекватно възпитание или криворазбрани морал и култура). Здравите хора са тези, които не задържат в себе си отрицателни емоции. Така че, ако съществува някаква скала, на първо място ще бъде да се научим да се освобождаваме от гнева по положителен начин, на второ - да се освобождаваме от гнева по някакъв, какъвто й да е, начин, на последно – да го задържаме в нас. Ще започна с някои по-екстремни, необходими за по-темпераментните натури, но нека всеки си открие начина, който най-много му допада. Държа да подчертая, че когато си позволиш да извадиш от себе си цялата сдържана лудост, нещо така силно се успокоява в теб, че вече почти нямаш нужда от агресивни практики. Ти променяш темперамента си дори. Така че.. не се сдържайте 1. Блъскане във възглавница. Когато сте много ядосани, отивате на леглото си и започвате да налагате възглавницата с юмруци, като се оставяте на негативната енергия във вас да ви води и да се излива през ръцете ви. Удряте възглавниците и си го изкарвате като на боксова круша, докато не ви олекне и не ви се прииска да спрете, за да си починете. Тогава лягате изтощени и наблюдавате енергията в тялото си. Една от динамичните медитации на Ошо, съвременен индийски просветлен учител, се изпълнява точно по този начин . 2. Крещене под музикален съпровод. Колкото и откачено да звучи, по- добре да се разтоварваме от отрицателното така, отколкото това отрицателно да си стои в нас и да насилваме примерно хората кротко и пасивно под маската на хрисим, културен и интелигентен човек – всеки от нас познава по няколко такива случая. 3. Пеенето на високи тонове, но и обикновеното пеене, дори тананикането, облекчават изключително негативните вибрации. Шаманите много добре знаят това и затова част от ритуалите им включват песни и танци. Певците също го знаят. Не е случайна поговорката: Който пее, зло не мисли. Песента, танцът изчистват ума ни, синхронизирайки ни с вибрациите на музиката, която слушаме. 4. Динамична медитация: Извършване на некоординирани движения. Какво означава това? Пускате си най-хаотичната музика, която имате или такава с много инструменти или смесени стилове, отпускате се и оставяте тялото си да се движи само, следвайки импулсите си. Това е като да изтръскате, да изхвърлите навън негативните вибрации. Обикновено използваме ръцете си, за да се изтръскаме от енергията, но това може да стане и чрез цялото тяло. Отпуснете се, дори и това да означава да се въргаляте по пода за известно време или да подскачате като маймуна. Оставете тялото си да говори. Това е първата част на упражнението – в нея изхвърляме негативната енергия. После можем да запълним отворилото се пространство в нас с позитивна енергия, като си пуснем музика, която харесваме и й се отдадем в хармонично танцуване. Или пък след тръскането можем да се успокоим в неутралната ни енергия, като просто легнем и наблюдаваме вибрациите в нас, пространството на покой, останало след изхвърлянето на отрицателните вълни. Не забравяйте, че всичко е енергия, ние самите сме енергия. А живеем в предизвикателните времена, когато се учим да я управляваме. 5. Дишане. Както вече обяснихме тази практика, и тук вдишваме и си представяме как тялото ни се облива от спокойствие. Издишваме и визуализираме как напрежението излиза от нас. Пет-десет минути. Много приятно упражнение. А ако задържаме въздуха между вдишванията и издишванията, за колкото секунди ни е приятно, увеличаваме степента на спокойствие и възстановяваме връзката с душата си, понеже умът спира за миг да ни засипва с мисли, когато не го снабдяваме с кислород. 6. Спорт. Много от нас несъзнателно се отбиват във фитнес залата, когато се чувстват напрегнати и също така несъзнателно се разтоварват чудесно от напрежението до... следващия път. Ако искаме да се възползваме от тази практика пълноценно и трайно, е време да започнем да правим това съзнателно. Т. е. да знаем какво правим като отиваме да спортуваме и когато спортуваме, да сме съсредоточени. kaya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Октомври 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2014 Много благодаря за тези техники !! Мисля ,че удрянето на възглавницата и пеенето на висок тон ще ми помогнат много.Незнам обаче къде ще осъщвствя пеенето ,защото вкъщи няма как да се развикам има бебенце над нас, но ще измисля нещо.Често имам чувството ,че имам буца в гърлото и застояла енергия там и ако се отпусна да пея (а аз много обичам , макар че немога :Д ) ще се успокоя доста. Аз имам един много странен въпрос.Колкото и да е странно ,но ми е интересно и ще попитам някой ако има идея за обяснението му. Даже незнам как да го обесня точно ще се опитам.Мисля ,че автоматично и посдсъзнателно напрягам очните си мускули или очите като цяло.Може би от стреса нали избиват симптоми аз ги yсещам там.усещам едно натежаване (което е почти постоянно) ... едно парене ...сякаш са ми неподвижни и гледат само в една посока,изпитвам болка в самите очи,около тях,горе на клепача. След тези симптоми започват мисли от рода ,че изглеждам грозно в лицето,че гледам втренчено хората и е много ужасно.Опитвам се да отпусна мускулите там , но много рядко ми се получава.От там енергията в цялата ми глава се променя усещам я чужда.Започват едни ужасни симптоми по абсолютно цялото лице ,бръждене , изтръпване на на очите устните, очите ми стават червени... започвам да скляпам някак си от там ми се премрежва погледа и от там може и да завърши с паник атака.Цялото напрежение отива в главата ми от там ако не го овладея както казах може да завърши с паник атака или вдигане на кръвно и т.н. Аз обеснявам цялата работа с факта ,че от многото натрупан постоянен стрес , напрежението ми избива в главата. Преди време когато съм получила симптоми на стрес съм опитала да ги подтисна. От това подтискане , енергията неможе да протича нормално и идват всички тези неприятни симптоми.От там се появява и моята тревога и от там и чуството ,че главата ми е чужда.От там пък ,че изглеждам зле , защото наистина изглеждам зле когато изпитвам тези симптоми.Сякаш лицето ми е бетонирано и закотвено в едно положение и немога спокойно да си правя нормалните мимики на лицето всеедно имам маска.Дано ме разбирате какво искам да обесня. Помня като бях в пубертета не харесвах очите си.Казвах на майка как не ги харесвам.От там като се погледнех в огледалото правих някакви мимики .... нали се сещате така да променя излъчването си.След това може да съм запаметила това утвърждение ,че не са ми красиви очите и от там това напрягане да изглеждам по различен начин. Много смешно звучи , но сега свързвам нещата. Идеята мие ,че понякога само като отпусна лицето си цялата енергия в тялото ми се подобрява.От там настроението, от там самочуствието, от там спира треевогата. Някъде бях чела ,че е хубаво да се правят упражнения за очите.. кръгови движения с максимална амплитуда , максимален поглед нагоре и надолу и т.н. Възможно ли е да съм запаметила това напрягане и подсъзнателно + някакво убеждение ..да си действа.Например ,че за да съм красива трябва да контролирам лицето си (очите) и от там се е запаметило това (защото съм си го мислила много пъти) и сега да го правя автоматично ,да не си давам да се отпусна. Незнам дали разбрахте нещо .... аз съм сигурна ,че има някаква връзка и ще разнищя до край за да намеря причината и следователно и решението на този проблем.Има нещо вътре в мен което ми пречи да отпусна до край цялото си лице... Какво мислите вие ?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Октомври 8, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2014 (edited) Някъде бях чела ,че е хубаво да се правят упражнения за очите.. кръгови движения с максимална амплитуда , максимален поглед нагоре и надолу и т.н. Възможно ли е да съм запаметила това напрягане и подсъзнателно + някакво убеждение ..да си действа.Например ,че за да съм красива трябва да контролирам лицето си (очите) и от там се е запаметило това (защото съм си го мислила много пъти) и сега да го правя автоматично ,да не си давам да се отпусна. Възможно е. Това са упражненията за очи, но те са за подобряване на зрението преди всичко. При теб има и психологичен проблем, с който е необходимо да се справиш.: Редактирано Октомври 8, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Октомври 8, 2014 Автор Доклад Share Добавено Октомври 8, 2014 Благодаря , изпробвах ги .. усещам ги затоплени и по-отпуснати.А как по-точно да се справя с психологическия проблем ? Или сама трябва да намеря решението ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.