До д-р Първанов

[Maq_]

Здравейте д-р Първанов! Пиша Ви с огромната молба да ми обясните и отговорите на въпроса: Психотична ли съм?

Историята ми е дълга...но на кратко: Имах леки завишения в стойносите на щитовидната жлеза. Пиех лекарство -това се случи преди година.Изпаднах в състояние на силна тревожност, раздразнителност, изблици на гняв, потиснато насторение, страх, паника - изтръпваше ми главата-странно усещане, също както изтръпва ръка или крак, виене на свят, паника какво става с мен, вариращо кръвно, учестен пулс и други телесни симптоми. След като тези симптоми се появиха няколко пъти се появи страх, че ще полудея. Много силен страх, че полудявам, нещо ми става, не съм нормална - започнах да се питам за всяка мисъл едва ли не дали не е налудна, мислех си, че мога да направя някакви луди неща, или ми минаваха мисли "ами ако сега направя....или си помисля...това ще означава, че съм луда. Когато пътувах в градски транспорт ме хващаше паниката, че мога да направя нещо много откачено, случвало се е да си мисля, че хората ме гледат странно и да си мисля страшни неща. Когато гледах телевизия лицата на хората ми изглеждаха много странни. Дразнеха ме шумве, силни и ярки цветове и т.н. Връзката ми с човека, с който живея е непостоянна - често спорим и се караме. Това, което ме накара да започна да си мисля, че полудявам е, че беше донесъл храна приготвена - беше на гости на семейството си и храната беше леко загоряло месо, което като опитах..си помислих, че ми е като отрова горчиво и че сигурно искат да ме отровят и да се оттърват от мен..това стана за секунда и след това си казах, че това е изключително откачено и че сигурно съм параноичка и шизофреничка! Това продължи около месец интензивно - страх, тревожност /под интензивно имам предвид по няколко пъти седмично като е имало дни, в които съм се чувствала добре/. Последва период на безсъние..неможех да заспя..спях повърхностно и се будех постоянно..продължи около две седмици..след това всичко отшумя. През този период бях ходила по много лекари, които бяха дали сериозни гинекологични /в смисъла на репродуктивни/ диагнози. Мотаха ме много и едва ли не нямаше деца да имам..това много ме срина - след това започна и състоянието, което описах! Мина година от тогава - чувствах се сравнително добре..имах натрапливи мисли, но не бяха фрапиращи и аз като че ли бях свикнала да ги игнорирам и знаех, че когато това се случи съм тревожна и е заради това...НО...сега съм бременна - толкова щастлива, че немога да ви го опиша. Но със бременността започнаха и "хормоналните" изблици..След много сериозен за мен скандал с половинката, в който неговото викане ми дойде много, аз избухнах - имахме построшени предмети! В момента, в който аз строших кухненски уред - застинах и знаех, че това е прекалено! Изтървала съм си контрола, и реагирам като луда! От там имахме няколко много стресиращи дни в разговори, които много натоварваха мен и него...обичме ли се, има ли смисъл да сме заедно и т.н. Бях полудяла от тревога за детето-да не му се случи нещо, да не го увредя по този начин с тези състояния на гняв, рев, тревога. Поотоминаха нещата в крайна сметка, поговорихме и се успокоихме. Но тогава се започна...изтръпване на главата, неможех много добре да си поемам въздух, и започна лудия страх, че полудявам..че ще се разболея от шизофрения..започнаха пак едни мисли - за детето - каква майка ще съм-луда и неспособна, че мога да откача и да му направя нещо, че ако родя със секцио и пълна упойка като се събудя и не си видя детето веднага ще откача и ще се държа като луда в болницата..и други откачени мисли..и станни и страшни за мен...немога в момента за нито една такава да си спомня за да ви изброя поне една...но бяха страшни - като на луд човек..или поне така на мен ми звучаха в главата...в момента като се загледам в очите на хората по телевизията ги виждам странни и плашещи...започнах да се чудя дали и аз не изглеждам странна - лицето, очите ми...имам чувството, че изглеждам странно - че изгеждам луда...шизофреничка... Изпитвам огромен, сташен страх, че започвам да отключвам шизофрения или някаква психоза и това е началото. Моля ви, кажете ми това така ли е? Какво трябва да напрая? Ще се увреди ли детето ми от тези ми състояния? Сигурно пропускам много симптоми, които съм имала но се надявам, че не е нещо, което е важно за диагнозата ми. Психично болна ли съм? Благодаря Ви, предварително!

[д-р Тодор Първанов]

Невротично разстройство с преобладаващи натрапливи мисли. Това е. Не сте луда и няма да полудеете.Но ....положението е много мъчително.Няма как да се справите сама.Потърсете колега и започнете работа за справянето с тревожността си.

[Maq_]

Д-р Първанов, нямате никаква представа колко много съм Ви благодарна за отговора и отделеното време! Само тези два реда са достатъчни за да се ПОнамали тревожността ми. Благодаря от сърце още веднъж. Този отговор - от специалист психиатър, какъвто сте Вие беше важен за мен! Ще потърся квалифициран терапвет. От малък град до Варна съм, така че ако имате някого в предвид от Варна ще съм благодарна за препоръката. Бъдете здрав.

[Maq_]

Пропуснах да Ви попитам дали е добра идея, че пия Седатиф - поради това, че съм бременна /изписан ми бе от наблюдаващия лекар, след като обясних, че съм нервна, тревожна и т.н./? Или смятате, че терапията е нещото от което имам нужда? Благодаря Ви!

[д-р Тодор Първанов]

Според мен трябва да започнете и психотерапия.Не е възможно само с лекарства да се овладее тревожността, поне не трайно.

[Maq_]

Благодаря! Имате ли ваш колега когото да препоръчате във Варна или Шумен?

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, не познавам никой от там.

[Lisungera]

Здр, Maq. Надявам се че ще видите това съобщение.Тъй като и аз имам подобен на вашия проблем, бихте ли ми дали ваш личен контакт тел. Или мейл, за да споделим опит, защото и аз сега съм бременна и много се притеснявам. Ще ви бъда благодарна ако споделите вашия опит с мен. Благодаря предварително