остави ме,защо не мога да го преживея

[Дори]

Накратко,имах връзка 2 години и половина, с доста събирания и раздели,но силни и бурни чувства,ту се поразделяхме но се събирахме,защото не издържахме повече от месец,той ме винеше,защо не предприемам развод(аз бях разделена с мъжа си само документално трябваше да го уредя),аз го виних,че не прави достатъчно за мен,нещо което не беше така,но сякаш исках да го обсебя и да бъде изцяло зает от мисълта за мен,нарочно понякога му казвах край защото виждах колко се активизира и как ме гони..Та,вече развода ми е факт,но го усещах дръпнат и хладен,мъжа ми правеше проблеми,аз виних човека,че не прави нищо,той ме питаше какво да направя,стана един кръг,докато февруари месец ми каза не те обичам както преди искам да се разделим,после се разплака и каза не мога да те пусна,после пак си потвърди мнението,че иска раздяла,питах има ли друг човек,каза че общува с една която не го натоварвала..до май месец не е спирал да ме търси,даже се виждахме всеки път като ме видеше и плачеше стискаше прегръщаше,все едно му липсвам,а после се отдръпваше,май месец ми звънна след нашо каране и ми каза още те обичам,но до там..после една вечер ме извика в квартирата му и аз отидох,каза ми че не може да ме забрави..на сутринта видях женски неща,каза че излизал с една само и само да ме забрави и да не е сам,след няколко дни я остави каза,че иска да излизаме да се виждаме но на бавни стъпки,не мисля,че може да бъде както преди,умря оня човек,който те носеше на ръце и т.н..да не напираме нещата,но ту понякога супер се радваше да ме види,или вечер когато оставях и сутрин не можеше да ме нацелува и в същия момент не се обаждаше с по дни,аз съответно все мрънках,че не ми обръща внимание,че  е безразличен,а той мълчеше,и казваше не си ми безразлична,когато се ядосах и почвах да викам,тогава все едно се осъзнаваше и казваше обичам те.....та след поредна караница,аз в яда си му казах не ме търси повече,той се обади на следващия ден каза искаш ли да поговорим,аз казах не,а той взела ли си решение и аз да,като очаквах да го трогна както преди той каза радвам се...после 8 дена никой на никого не е звънял и преди 2 дни ми звънна,не вдигнах и после получих смс-исках да го знаеш от мен излизам с  една жена да не останеш учудена

Та супер шок и стрес мислих,че е поредната ни караница и гоненка,искам да знам за да ме нарани ли ги прави и как може до преди седмица да казва,че ме обича а сега така да ме зареже по тоя груб начин.Искам да знам къде аз греша в подхода си с него,защото го обичам и той казва,че ме обича,но все има дистанция между нас.Объркана защо толкова ме е сттрах да не се влюби в нея и защо искам само него и само него като мания..Как да си го върна и задържа завинаги

[Диляна Колева]

Искаш само него, защото има прекъсната емоция. Нужно и е да бъде изживяна. За да бъде изживяна, обаче, е необходимо да се поставят някакви граници на отношенията. Кой с кого е, под каква форма и каква е перспективата. От написаното виждам един хаос на раздели и събирания, но всъщност няма реално партньорско съжителство, т.е. всичко е само думи и гоненица. 

Сериозната партньорска връзка изисква сериозни отношения, подкрепени с живеене. Поемане на лична отговорност към тези отношения и ясни послания към другия.

[Орлин Баев]

Можеш да задържаш мъж, а и ти самата да се задържаш при такъв, когато преодолееш огромните изисквания за внимание, които поставяш, поради емоционалната си несамостойност. Тази емоционална дупка те кара да търсиш постоянно доказателства, да "въртиш" номера, да тестваш, да искаш, да "висваш на врата", да мрънкаш, да избухваш в емоционално любящ пристъп, който лесно преминава в негативна емоция при най-малкото негативно (по-често субективно приемано от теб за такова, не и в реалност) действие, дума, поглед или презумпцията ти за такива. Или обратното, от негативен скандал, от който всъщност имаш нужда, за да се храниш (независимо дали го съзнаваш или не), скачаш към позитивна емоция. Всички тези игри идват от емоционалната ти нестабилност, а играенето им, което е станало твой начин за преживяване на "тръпка", не запълва празнината в теб - всъщност я поддържа. Както и силно изморява мъжа, към когото се държиш така, товариш го. А ако е спокоен и въпреки всичко реагира със стабилност, би го приела за безинтересен, неатрактивен и би била безразлична или би искала раздяла с него. Трудно ти се угажда, не мислиш ли?! 

 

Въпросният мъж, когото уж искаш, показва подобно, но в мъжки вариант поведение, Когато жената му е сигурна и не я преследва, вече не я чувства толкова интересна и тогава поведение като твоето, което дотогава е приемал за възбуждащо, почва да го товари. В случая, най-добрият вариант е бил да останете любовници, не и постоянни партньори. Така бихте могли дълго да подържате взаимно невротичностите си, което дори би ви харесвало, дори през емоционалните колебания. Ситуацията на партньори обаче поставя нуждата от зрели взаимоотношения. Диди е писала за това по-горе! 

[д-р Тодор Първанов]

,,,Искаш само него, защото има прекъсната емоция. Нужно и е да бъде изживяна. За да бъде изживяна, обаче, е необходимо да се поставят някакви граници на отношенията. Кой с кого е, под каква форма и каква е перспективата. От написаното виждам един хаос на раздели и събирания, но всъщност няма реално партньорско съжителство, т.е. всичко е само думи и гоненица. 

 

 

Поста ме затруднява, не го разбирам.Какво означава ,, прекъсната емоция,,. Предполагам за психолозите е нещо много обикновено, но за нас обикновените хора е неразбираемо.Дори аз, който работя като психихотерапевт, не го разбирам. Ако има термин ,, прекъснати емоции,  то би трябвало да има и термин ,, непрекъснати емоции,, ,  и в мен веднага възникна въпроса, какво той означава той,  и какво общо има с поставеният от Дори проблем.

 

ПП разбира се този пост може да го напиша и  на лични, но мисля, че автентичноста му показва, силата на нашето разнообразие.Ние в никакъв случай, не сме копие един на друг, и в това ни е силата ни.

[Дори]

Разбирам всичко,това,че прекалявам с изискването за внимание,но когато усещам хлад и не ме търси с по дни,а знам,че преди е искал да бъде ден и нощ с мене и се чудя какво се случи.Не искам да сме любовници,искам да живея с този мъж.Как да изживея тази прекъсната емоция както казвате.Аз играех тея игрички,защото знам ,че с бившата си е бил лудо влюбен а тя се е държала супер зле с него и аз се подведох по това,че като си позволявам повече сърдене караници и уж като го напускам,ще засиля любовта...но уви той от ден на ден ставаше все по блуждаещ,той сам ми го каза,че иска спокойствие и малко по сериозна жена и повече внимание и добро отношение,нещо което искам и аз,но все не се получаваше...Знам,че съм емоционално неуравновесена,не знам  защо е така,едва сега почвам да се опитвам да разбера поведението си и да правя анализ на цялата си връзка,обаче факт е че аз не спирам да мисля за него обсебена съм,само ровя във профила му и в профила на новото му момиче,гледам снимките им на които са прегърни и плача и не мога да осъзная,тоя мъж беше преди 2 седмици с мен и ми казваше,че ме обича,възможно ли е тея караници да са му писнали и затова да е решил да пробва с друга или просто ме е лъгал и сега е влюбен.Ще ми дадете ли съвет как да се справя с болката или имам ли шанс да си го върна.Възможно ли е мъж,да обича жена и до 2 седмици вече след раздялата им да е  с друга,и защо ми го написа толкова грубо с смс,че излиза с нея.

[Дори]

Всичко е вярно,чак се плаша наистина си създавах понякога негативни емоции от които после чувствах заряд,но що за човек съм тогава,изкуствено да саботирам връзката с мъжа който обичам,излиза ли се от това състояние..и хем го осъзнавам хем не мога да преглътна това,че е с друга.На 30 години съм и никога не съм изпитвала това към друг човек,както и нямам никакво желание да говоря с други да излизам,след работа се прибирам в нас от страх само и само да не го видя с нея,мисля,че ако не съм с него никога няма да си намеря друг човек,по скоро не бих искала да бъда  с друг,всичко в него ми харесва

[Диляна Колева]

 

Какво означава ,, прекъсната емоция,,.Ако има термин ,, прекъснати емоции,

 

Да , има нужда от пояснение, виждам, че и Дори е обърнала внимание на тези думи, за съжаление писмената комуникация води до подобни неизяснени изказвания.

Разбира се, няма такъв термин в психологията, това е "каламбур" от думи, с който описвам една ситуация в общуването сходна с т.нар. "насечена комуникация".

 

Когато децата са малки, често бързат да споделят нещо, което ги е развълнувало, с родителите си. Точно в този момент, обаче, родителят мисли за нещо съвсем различно и прекъсва изказването още в началото, карайки детето да прави нещо съвсем различно или насочва вниманието му към задача, без то да е успяло да сподели емоцията си. По този начин родителят прекъсвайки всеки път дето си, в пикови моменти на емоция, провежда насечена комуникация, казвам комуникация, защото все пак има започнат диалог, вербален. Ако си представим 4 членно семейство, което общува по този начин, всеки да мисли за собствените си неща, без да изслушва другия, да го прекъсва и да го насочва само в посоката, в която той мисли, ще видим, че тези хора ще са в постоянен конфликт, без да са особено наясно защо се получава това. А то е просто, те не си дават възможност да споделят взаимно емоциите си. 

Децата порастват, научават се, че няма смисъл да изказват тази своя емоция, те я потискат или изтласкват, а тя в един момент излиза в съвсем непредвидени ситуации, за които самите те не могат да си обяснят защо се е получило така.

В партньорските отношения, често емоцията не се изказва, не се вербализира. Всеки от двойката си мисли, че другият някак ще прочете мислите му. Често не можем да говорим дори за насечена комуникация, защото такава няма. Човекът решава да прекрати споделянето на емоцията си, преди изобщо да е помислил как да я изкаже. Опитвайки се да привлече другият в своя емоционален модел, не чува и това което му се казва. Понякога се налага емоцията да бъде потисната поради социални или обществени рамки, принципи или ценностна система, няма значение какво, но не се стига изобщо до изказване. В същото време това решение променя живота и действителността на неговия "автор". Емоцията и чувствата са налице, но са умишлено потиснати, много хубав филм в това отношение е "Мостовете на Медисон". Това са моментите, в които притежателят на емоцията решава какво да прави с нея. 

Когато обаче родителят размаха пръст и прекъсне споделянето, което детето има желание да направи, той всъщност прекъсва едностранно връзката. Като аналог са партньорските отношения, в които единият партньор е с желание за свързване и споделяне на емоция, но от другата страна това е прекратено. 

Друг е въпросът, защо Дори е решила да даде обратната на желаната от нея информация.

Предполагам, че в техните взаимоотношения, често е имало т.нар "насечена комуникация", която е довела до много недоразумения, погрешни изводи и решения. 

Затова в горния пост написах, че е необходимо да се зададе рамка на общуването , ясни граници, тогава ще се наложи да се изкажат всички онези неизказани чувства, мисли, решения, което е възможно да изясни недоразуменията и нещата могат да поемат в съвсем друга посока.

 

Изключително неефективна е за мен комуникацията в писмен вид. Дори и сега, голяма част от същността на това което бих искала да предам на Дори ще остане неясно. Надявам се поне частично да съм успяла да изясня съдържанието на предния си пост.

Редактирано Август 30, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[Дори]

Всичко което казвате е така като дете съм била много обгрижвана,но все критикувана и най-веероятно доста пъти не съм могла да си изказвам емоциите,във връзката си с тоя човек понякога умишлено си ги криех,понякога пък той не ги вземаше предвид,всичко е така,но аз моля за съвет който ми е най наболял как да си го върна или най малкото как да се справя с тая болка,той излиза с друга даже не ми звъни,събуждам се с празнота плача,после едвам отивам на работа,постоянно ми е тяхната картинка в главата как са заедно и ме свива сърцето,все си гледам телефона и чакам чакам а то няма,напротив виждам снимки как излизат и се забавляват,изпитвам постоянен страх да не е влюбен в нея и да не заживеят заедно,с това не мога да се справя,за това моля за помощ,защото колкото и смешно да звучи това не е живот,нямам желание за нищо.Исках да ми обясните психологически възможно ли е да ме обича но поради това че все имам изисквания да си е тръгнал и да се хване с тая,за да запълва празнота или най малкото какъв е начина да преодолея това, не минава с плач с времето,излизам сприятели.Имам нужда от по конкретен съвет какво да правя,защото това всекидневно напрежение няма да ме доведе до добро

[Орлин Баев]

Здравейте! Питате за конкретни средства - имате интернет, има купища препоръки за елементарен стрес мениджмънт чрез спорт, дишане, релаксация и т.н. Принципно това са добри методи, но ако са правени сами по себе си, са механични. Това, което променя в дългосрочен план, е работата по характера ви, за който писахме по-горе. До някаква степен би могла и оттук да се върши и да се дават насоки, но аз нямам времето за това... Ако някой колега желае, моля! 

[Дори]

_{Благодаря ви въпреки това,че ми отделихте врееме,почнах уж да работя върху себе си като 1-во почна да си отговарям ан въпросите защо вечно ме е страх-някой да не ми се скара,да не остана сама,да не ме зарежат и т.н....}

_{При мен има развръзка и тя е така,но отново не мога да си обесня неговото поведение.Снощи дойде до нас не бяхме се чували месец,говорихме общи приказки аз се държах все едно нищо не е станало ,усмихната ведра и т.н...Той сам каза че искал да ме забрави но не се получавало че излизал с други но не успявал да ме забрави,аз казах нека ен говорим за неприятни неща,според вас той ако беше сериозен към мен би предложил да сме заедно а  не само така да ми го казва,другата може да му е била шута и сег ада си запълва времето с мен или пък..дори и да има нещо към мен,така не го ли научавам че може да си прави с мен каквото иска и аз пак го чакам с усмивката,за това малоя за съвет как по скоро да разбирам неговото поведение,или по скоро ако и той е объркан как да го предразположа да говори или да се отпусне да е  искрен или да разбера кое мое поведение пъктолкова го плаши,че не ме иска по сериозно в живота си,но пък и не му се получава с никоя която започне връзка}

_{Благодаря ви}

[д-р Тодор Първанов]

Когато човек е объркан, ще говори объркани неща- в смисъл и той не знае какво иска.