Искам да бъда себе си!

[inpetrov]

Ще бъда кратък този път!

Надявам се да е последната тема в която Ви занимавам с проблемите си!

Те са мои, а толкова много хора ангажирах с тях.

Научихте ме да ценя това, което е важно в този живот - да се обичаме тук и сега, да създаваме и да се радваме на живота.

Ама проблема е там, че винаги е било така при мен и изведнъж станах точно обратното - злобен, индиферентен, мнителен.

Не искам да съм такъв и не се харесвам такъв.

Изначално проблема идва от моята наивност и това си го зная.Вярвах, че хората са добри и често съм се разочаровал, но поука никаква.Ама не ми е било чак толкова зле и съм махвал с ръка.

Заболя ме най-много от лъжите на майка ми, които тя самата смята за незначителни.

Последствията за мен са страшни, защото се превърнах без да искам в човека, който не искам да съм.

Озлобих се към майка си, усъмних се в най-близките си и намразих себе си.

Това е!

Искам пак да обичам себе си и хората!

[д-р Тодор Първанов]

,,Искам пак да обичам себе си и хората!,,

 

Под обичам хората разбират различни неща.Дефинирай първо какво разбираш под думата ,,обич,, и може би нещата ще се изяснят.

[inpetrov]

Моята дефиниция за обич е грижа и доверие.

Нещата ми ги изяснихте многократно под всякакви форми.Бъркотията е в главата ми.Ровя в миналото и се чудя в какво да се обвиня, вместо да търся причини да се харесвам.Компенсация за неполучено одобрение от страна на родителите и големи очаквания към мен и към всички.

Няма виновни за състоянието ми и никой няма да го промени ако сам не реша да го направя.

Аз не живея тук и сега, а само се заблуждавам в това.Много е трудно да избягам от мислите за миналото и притесненията за бъдещето.

Когато започна да се грижа за себе си и да си вярвам, тогава нещата ще си дойдат на място.

За целта трябва да се избавя от мислите, че не съм се грижил достатъчно и че съм бил лъган.

Да приема, че е възможно никой да не се погрижи за мен и че е възможно още много да бъда лъган.

Излиза, че трябва да обичаме само себе си за да не се разочароваме.

[д-р Тодор Първанов]

,,Когато започна да се грижа за себе си и да си вярвам, тогава нещата ще си дойдат на място.,,

 

Думата грижа не е абстрактно понятие, тя е ГЛАГОЛ. Глагола е дума, която изразява действие.Седни и си направи списък от поне дузина действия които да са израз на  грижата за себе си.След това системно, без час прекъсване ги прави.ПРАВИ!!!!!!

 

,,,За целта трябва да се избавя от мислите, че не съм се грижил достатъчно и че съм бил лъган.

 

 

Те сами ще изчезнат когато започнеш да действаш.Действието ще те избави от тях, не мисленето.

[inpetrov]

Грижа се за себе си и се опитвам да не мисля в негативен план.

Продължавам да посещавам психотерапевт веднъж седмично.

Зная че ще се справя, въпреки че проблемите рефлектираха и върху физическото ми състояние.Не бях лежал в болница от 21 години, когато проблема беше свързан с травма.Изключвайки това, не съм боледувал от нищо по-сериозно от настинка.

Определено свързвам болестта с психическото си състояние и определено човек може да се разболее и излекува с мисълта си.

 

Не е нужно да се опитвам да се оправдавам и да очаквам, че като се ровя ще открия нещо по-различно.

Когато се осъждам, също не променям фактите.Разумен човек съм, въпреки че допуснах да се срина така и осъзнавам, че се наказвам за нещо, което не мога да променя.

 

Никога грижата не е достатъчна, а всеки е бил лъган и аз не съм изключение.Боли, когато става дума за най-близките.Явно съм много чувствителен на тази тема и си направих здравата психика на каша.

 

Имам страхотно семейство, което вече половин година страда покрай моята промяна.

Зная, че няма универсална формула и всеки трябва да се пребори индивидуално.Животът продължава за живите и аз се стремя да бъда същия човек, който бях преди.Какъвто ме обичаха и обичах.

 

Мислех си, че ще израстна духовно и ще стана още по-добър човек, ще работя още по-усилено, ще съм още по-привързан към семейството си.

Получи се точно обратното, на каквото и да се дължи.Дали е липса на одобрение, страхове, чувство за вина, идеализъм, непознаване на себе си, невежество или каквото и да е - не зная колко е важно.Моя живот продължава и не искам да се срамувам от това, как съм го изживял, въпреки че има постъпки с които няма как да се гордея.

 

Исках да намеря някаква причина да повярвам, че смъртта не е края, но явно не ми достига капацитета да надскоча ограниченото си мислене.

Не зная доколко това можеше да ми помогне...Любовта към хората, които обичаме трябва да се дава докато сме живи и докато те са живи.

[д-р Тодор Първанов]

,,и аз се стремя да бъда същия човек, който бях преди.,,

 

 

Много хора идват при мен и казват същото - Искам да бъда старият си аз.

На което аз отговарям  -  Ако станеш пак същият, след време кризата отново ще се повтори.Целта трябва да  е, да се промениш и станеш различен.

 

Насочи в тази посока усилията си, новият Петров трябва да е различен и от старият Петров и от сегашният Петров.

 

,,Мислех си, че ще израстна духовно и ще стана още по-добър човек, ще работя още по-усилено, ще съм още по-привързан към семейството си.,,

 

 

​Точно такъв ще станеш, когато започнеш да се стремиш да станеш новият Петров, а не да станеш старият.

Може дори вече да си станал, но понеже търсиш нещо друго да не го забелязваш.Типично е за твоята ситуация.