110. Добрият живот, Съборна Беседа, 30.08.1942 г.

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва

 

 

Беседа: Добрият живот

 

 

Молитвен наряд за край:

 

Ученикът трябва да има

Сърце - чисто, като кристал,

Ум - светъл, като слънцето,

Душа - обширна като вселената и

Дух - мощен, като Бога и в едно с Бога! 

(три пъти)

 

 

Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце. Добрият живот е живот на любовта.

 

~

Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и те стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват.

 

~

Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислите, чувствата, богатството, с които днес разполагате, са чужди. Това е богатството на напредналите същества, които са живели преди вас. Когато заминали за онзи свят, те оставили богатството си на земята, да се ползват от него бъдещите поколения. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, с които днес разполагате, принадлежат на възвишените същества, които живеят в Божествения свят. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява.

 

~

Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изгниват. Костите могат ли да се нарекат човек?

 

Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека.

 

Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят: Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще намерите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, т. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се срещате.

 

 

~

... само любовта, мъдростта и истината могат да услужват на човека, да му доставят това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовта ще му ги достави; ако търси светлина и знание, мъдростта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Учен, който не знае законите на трите велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законите на тези принципи – по законите на любовта, на мъдростта и на истината, се отпечатва в мозъка на човека. С това знание той влиза в областта на безсмъртието. Трите принципа, съединени в едно, раждат живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пък дават условия на човека да работи. Който иска да работи, трябва да е минал през Божествения и ангелския свят и след това да слезе на земята. Истинската работа се придружава от любовта.

 

Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода, да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в нас. Той не се нуждае от палене на свещи, от жертви, от милостиня.

 

Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства.

 

Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля.

 

Добрият живот