Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силата на човешката реч


Recommended Posts

От няколко дни наблюдавам тема, в която се коментират неща, които се квалифицират като "по-страшни от Смъртта".

Разбирам и вярвам на автора, че е имал предвид нещо оптимистично. Дали е предполагал, пускайки темата в подфорум психология и психотерапия, какво е влиянието на подобен въпрос върху психиката на човека?

Въпросът съдържа т.нар. пресупозиция - предварително взето като истинно - твърденията:

"Смъртта е страшна" и "Има и неща, които са по-страшни от нея".

Подобни пресупозиции влизат директно в подсъзнанието, създавайки поле на търсене на "страшните" неща в нас и около нас.

А за каквото мисли човек, това се настанява в живота му. Посреща ли със страх живота (а смъртта е неизменна част от него), животът неминуемо ще му доведе това, от което той се страхува, защото "каквото повикало, такова се обадило".

Ако човек мисли за страшните неща като за тези, които са се случвали и случват с други хора около него, но "той не е от тях", ефектът също не желателен. Умът без контрола на съзнанието вече започва да търси в хората и живота им неща, страшни за самия него. А поиска ли да търси нещо, ще го намери - ако трябва да кажем истината, ще направи нещата да изглеждат така, че да отговарят на въпроса.

Например, ако умът обяви като по-стршно от страшното духовната смърт и застоя, той ще започне да го търси и намира в хората около себе си, за да си докаже, че това го има (щом съм го казал) и че аз не съм такъв. Последствията - ослепяваме за индивидуалността на човека, който е по-различен от нас, за неговите божествени черти, спираме да се отнасяме с любов към него и му лепваме етикет с доза презрение. С душата се загнездва гордостта... Известно е до какво води това...

Ако обявяваме като страшно нещо, от което искаме да се предпазим, то вместо да си изпишем вежди, си избождаме очите...

За такива случаи Учителя ни съветва на много места - когато ви дойде една такава мисъл, тя ви връзва като с нишка. За да не позволите нищката да стане въже, веднага до нея сложете една добра мисъл...

Каква добра мисъл да сложим сега до "нещата, които са по-страшни от смъртта", за да не се изплете въже, с което някой да се самообеси?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 59
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да, Донке, затова напоследък не търся страшни неща никъде. И се наслаждавам на една огромна свобода на мисълта. Страшното, изобщо всички определения, сами сме си ги създали.

Дори и когато казах (в "онази тема"), че е страшно да си мъртъв приживе, нямах предвид, че е страшно в смисъл на "опасно, гледай да не ти се случи, Господ ще ти се разсърди" и подобните асоциации, които едно подобно изказване може да породи. Просто имах предвид, че това е трудно състояние, НО и то има своето място в развитието и изобщо в нещата такива, каквито СА.

Напоследък много ми се иска да пставям нещата да СА такива, каквито СА. Най-малката мисъл за някакви страшни неща или други определения ми поражда ужасни главоболия. Мисля, че това си е някакво мое изчистване, но не е ли интересно, че това изчистване (освобождаване на съзнанието ми) започна точно след като се захванах с кабала?

"Глас и дъх и реч - това е Духът." Сефер Йецира.

По Друг начин казано: "В началото бе Словото..."

Много моя тема, ама засега я оставям.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Много ми "харесва" използването на словото от лекарите при поставянето на диагноза. Често диагнозата е погрешна, но самото заявяване на "терминална" диагноза залага програма, която не забавя да се осъществи. Дори когато диагнозата е вярна, липсата на разбирания на медицината за психичната роля в развитието и лечението на болестта е предпоставка за катастрофалните резултати при заявяване на диагнозата!

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Много ми "харесва" използването на словото от лекарите при поставянето на диагноза. Често диагнозата е погрешна, но самото заявяване на "терминална" диагноза залага програма, която не забавя да се осъществи. Дори когато диагнозата е вярна, липсата на разбирания на медицината за психичната роля в развитието и лечението на болестта е предпоставка за катастрофалните резултати при заявяване на диагнозата!

Орлин, ще дадеш ли малко повече пояснения, ....ако може с примери от твоите лични наблюдения!

Как една погрешна "терминална" диагноза залага програма ?...Каква програма? ... Как програмата "не забавя" да се осъществи ?

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Много ми харесва смисълът на българските имена. Това ми беше голямо откритие навремето, защото като малка хич не си харесвах моето :wub:

Също замисляли ли сте се, колко хубав поздрав имаме: "здравей!", т.е. "бъди здрав!". В доста езици вече са "забравили" какво означава думата с която поздравяват. Например в Италия "salve!" ("да си жив и здрав!") вече не се използва толкова често. Ама сега като се замисля и аз казвам "чао", вместо "довиждане" :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Не, няма да дам, не ми се пише! Прочети хамър и Саба - има за тях в библиотеката на форума.

...

Линк към коментар
Share on other sites

Всемировият Учител Беинсá Дунó е казал (лекцията “Затвор и освобождаване”): “...Наблюдавайте внимателно въздействието на буквите върху вашия психически живот. Това е наука, която има приложение в живота. Съзнателно или несъзнателно човек си служи с нея. Съгласните букви представляват затваряне на известни енергии в човека, а гласните – отваряне път на тези енергии, даване възможност да се проявят да излязат навън. Значи чрез съгласните букви човек си служи като със спирачки, да не дава ход на някои свои енергии”

Току що прочетох това в една брошура, която ми беше подарила Ирена Стоянова.

Знам от нея, че според Учителя Беинсá Дунó буквата ъ, която се е слагала в края на думите според стария български правопис е имала важна роля, добри вибрации и той е бил против отпадането ú. Дали има някой повече информация по въпроса?

В такъв случай, може би бихме могли напишем поне заглавията на някои от темите според стария български правопис.

"...Силата на човека се заключава в говора. Велико изкуство е говорът.Който може да говори всичко ще постигне.На земята хората се разбират чрез говора, а в духовния свят - чрез мисълта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е ангел; който чувства право и носи любовта, той е серафим или херувим...."

Линк към коментар
Share on other sites

Знам от нея, че според Учителя Беинсá Дунó буквата ъ, която се е слагала в края на думите според стария български правопис е имала важна роля, добри вибрации и той е бил против отпадането ú. Дали има някой повече информация по въпроса?

В такъв случай, може би бихме могли напишем поне заглавията на някои от темите според стария български правопис.

:thumbsup: Да чела съм го и аз но в коя от всичките книги не си спомням в момента. Ако го намеря ще пиша, но по памет това което си спомням е че това е много важна буква дадена от Духа и Българския народ много ще загуби ако я премахне както е и станало. Поздрави на Атлантида и на Ирен много :3d_064:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Начинът по които пеят японските певици е невероятен.Тои няма нищо общо с говора им.

Сякаш в техните думи се влива положителна енергия.За мен това е изкуство.

Пееики се те се смеят,смееики се те зареждат останалите. :3d_163:

 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...