Guest Кристиян Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Това е първата тема, която след около две години присъствие тук, реших да поставя в "дневния ред" на нашата съвест, ако щете- "форумната съвест", като представителна извадка на Цялостната съвест, и персоналната съвест, която всеки има. Снощи докато писах в темата за предположенията, дежурния екип в клиниката ни оперираше 9 годишно момиченце, пострадало от свой връстник- заможно момче, което прострелва с пистолет момичето в главата, и днес, телевизиите се изредиха да правят репортажи- вечерните новини и по канал 1, и по би ти ви, ще излъчат своите репортажи, но, какво от това? преди няколко дена пак излъчиха репортаж, в който момиче нанеслао средна телесна повреда на момче (средна, защото е точно по средата, където според уролозите е мъжката "света троица" ), преди време сте гледали също такива репортажи... Кое кара децата ни да проявяват агресия помежду си? "Агресията"- според вас, тя продукт на съзнатерлна "продажба" ли е от страна на кино, телевизия, видео/рс-игри, реклама, и какво ли още не? Съзнаваме ли агресивните послания в света на съвременния човек, ако ще той да е човек на 3 годинки? Който е родител, едва ли е останал безразличен към проблема, и сигурно има какво да сподели, да "излее" от себе си, или да потърси помощ- надявам се, че това е напълно възможно, и зависи от желанието ни- да споделим, и да помогнем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Благодаря за темата. Тя отдавна се налага, но уви, почуква се на дърво да не ни стига, говори се 3 дни и толкоз... Мислила съм по тези въпроси, защото имам деца, и защото обичам децата. Но истината е, че не знам от къде да се започне. Може би все от някъде и с Любовта, пък все нещо добро ще излезе. Още от семейството идват проблемите. Всичко е взаимносвързано, а плащат децата. Възрастните са или в борба за насъщния, изнервени, несигурни и озлобени... или са обзети от "звездна болест". Очите им са някак други пренебрегващи всичко наоколо и самовлюбени, всичко "Мое" им се струва божествено съвършено, включително до правото черво... А когато подобни "болни" хора заемат ръководна длъжност в обществото вредата расте в геометрична прогресия. Другите гледат да угодничат (стават сиви мишки), потискайки всичко хубаво у себе си... Е. Мулдашев, "В търсене града на боговете" Колко липсват разбирането, любовта, желанието да помогнеш... Нима е нормално хората да са постоянно недоволни, сърдити, мразещи? Агресията струи отвсякъде. Още преди 7-8г. един приятел, който живее в Германия каза, че в детските градини играчки пистолет, пушка, нож, не се допускат. А ние раздадохме на децата си истински оръжия, за да се чувстват уверени и силни. Напътствия от рода-Ти си по- добрия, набий го, за да му вземеш страха... или разговорите между деца на 5-7г., които обсъждат само кой каква кола кара, какъв GSM има... Бедата и то огромна е, че няма личности, няма хора, които да служат. Има алчност и грубост... И все пак съм оптимист. Децата трябва да растат в здрава среда с хармония и любов. Но това е бавен процес. Трябва да се говори, да се казва истината, за да започне пробуждане в умовете на тези, на които вече им е писнало... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Темата е много сполучлива, още повече че е провокирана от конкретно събитие т.е. в "ритъма на деня" е. Според мен това, което се случва в индивидуален план е следствие на събитията в общия такъв. Насилието ескалира! За да се стигне до тук определени личности и институции дърпат невидимо и последователно скрити струни на общественното и лично подсъзнание .Целта е ясна - когато виждаш и чуваш по електронните медии за другото нещастие подсъзнателно си казваш " добре че не става на мен и близките ми" и веднага другата мисъл е , че "да си трая , че мога и аз да пострадам". Така хората се управляват по-лесно. Насилието е метода на "черното" братство , като и негов продукт е сега действащия обществен ред. Родителите трябва да положат големи усилия за да разхипнотизират своите деца от заливащата агресия на насилието. Това става най-добре с личния пример .Другата цел на "княза на този свят" е разбиване на семейството , защото е доказано че самотния депресиран човек харчи много повече от семейния. Но Учителят обърна презумпцията с думите " ОТ СЕГА НАТАТЪК ЗЛОТО ЩЕ СЛУЖИ НА ДОБРОТО".На нас ни остава само да приложем на практика това в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Снощи докато писах в темата за предположенията, дежурния екип в клиниката ни оперираше 9 годишно момиченце, пострадало от свой връстник- заможно момче, което прострелва с пистолет момичето в главата, и днес, телевизиите се изредиха да правят репортажи- вечерните новини и по канал 1, и по би ти ви, ще излъчат своите репортажи, но, какво от това? преди няколко дена пак излъчиха репортаж, в който момиче нанеслао средна телесна повреда на момче (средна, защото е точно по средата, където според уролозите е мъжката "света троица" ), преди време сте гледали също такива репортажи... Кое кара децата ни да проявяват агресия помежду си? "Агресията"- според вас, тя продукт на съзнатерлна "продажба" ли е от страна на кино, телевизия, видео/рс-игри, реклама, и какво ли още не? Съзнаваме ли агресивните послания в света на съвременния човек, ако ще той да е човек на 3 годинки? Който е родител, едва ли е останал безразличен към проблема, и сигурно има какво да сподели, да "излее" от себе си, или да потърси помощ- надявам се, че това е напълно възможно, и зависи от желанието ни- да споделим, и да помогнем. Аз гледах новините и разбрах за случай, определено устата ми зяпна... Детсктата агресия, та нали от едно дете след време уж се очоква да стане зряла личност и детската се превръща в човешка агресия... Та наистина де да беше само този случай, та нали преди време момичета убиха друго момиче, деца се избиват-това не е ли част от апокалипсиса...вечно с това ли ще се оправдаваме, че е лошо обществото ни, че в страната ни има много напрежение, че дори децата са озлобени... Да и аз определено съм си задавала много подобни въпроси и въпреки че все още не съм родител, се интересувам и вълнувам като такава... Мисля, че наистина много от проблемите при такива деца са именно взаимоотношенията в семействата първо и след това в средата и обществото, а и мисля, че може би има родители, които просто не обръщат прекалено много от ценното си време и внимание на тези малки свои дечица...не е нужно само да ги поддържеш финансово или просто да се водиш родител. Може би няко ще ме упрекнат, как е възможно да давам мнението си по този въпрос, след като не съм майка, но аз съм била дете а съм и бъдеща майка... Разбира се може би има и кармични връзки в някои от случаите и няма нищо случайно ...но мисля, че и всеки един от нас носи своята отговорност. Моля, се да има по-малко такива случаи и да идват повече добри души. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Много е тъжна причината предизвикала тази тема. Още по-тъжно е, че вече може да се случи на всеки от нас. Българите решиха, че ‘американския модел’, с който заместихме руския отговаря като начин на поведение на това което кабеларките излъчват денонощно. А в повечето случаи това са все филми с ниска стойност, събуждащи животинското в човека (Макар, че тази дума май не е най-подходяща, животните са много по-благородни от нас хората). Голяма част от агресията на децата идва от това, че тях самите ги е страх, че ако не са ‘мъжкари’ другите няма да ги взимат насериозно. И така се получава парадокса: Аз съм длъжен да го ударя пръв, за да не ме удари той въобще. При по-големите (особено момчетата) в един момент идва и неудобството да си с една глава над родителите ти, а пък да се оплакваш, че някои те тормози. И така в желанието да се самозащитят допускат грешката да използват оръжие което влошава нещата повече. Имам предвид случая с деветокласника с газовия пистолет отпреди няколко дена. Синът ми е в съседния клас и според него това, което писаха вестниците не отговаря на истината. Детето било много кротко и към никого не е проявявало агресия. Подкрепям xameleona, че всичко започва с възпитанието в семейството. Прави ми впечатление, че с всяка изминала година все по-малко родители ходят на родителски срещи в у-ще и се интересуват какво правят през деня децата им. Сякаш някой друг е длъжен да отгледа децата ни. Да не говорим за възпитанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Имам предвид случая с деветокласника с газовия пистолет отпреди няколко дена. Синът ми е в съседния клас и според него това, което писаха вестниците не отговаря на истината. Детето било много кротко и към никого не е проявявало агресия. Учители сме със съпруга ми (в големи училища в градове) от над 20 години. Да, има деца, които имат нужда от лечение, обич, разбиране, разговори, вяра.. Да, програмите ни "гонят" резултати. Много колеги, вместо да се опитат да са приятели с децата, се оплакват, че "дисциплината" се е "развалила" - "не е като едно време да имат респект"... и се опитват да си го "извоюват". Изчезват часовете по изкуствата(или се превръщат в рецитиране на теорията заложена в учебниците). Литературата е принудена да "слугува" на изпитите, тестовете, матурите вместо да отваря душите на децата за любовта, милосърдието и красотата на света ни. Учебниците по психология и т.п. са задръстени с определения... Няма база за часовете по спортовете, няма време за тях от гонене на шестици... И въпреки това повечето, огромното мнозинство от децата са добри, разумни... по-добри и по-разумни от нас. Не сме съгласни - ние двамата със съпруга ми, че днешните деца са агресивни! Има единици - да - винаги ги е имало! И вместо да гледаме децата си с подозрение и упрек, вместо да им насаждаме страх един от друг, защо не забелязваме и не пишем по вестниците и не говорим по телевизията за това, как повечето децата умеят да творят, да играят заедно, да се разбират и подкрепят... и да разбират и уважават нас - възрастните повече, отколкото ние тях... ? Ами защото не е скандално, творчеството, доброто и любовта не продават жълта преса! А за страха и агресията има само едно лекарство - Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 10, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 10, 2006 Учители сме със съпруга ми (в големи училища в градове) от над 20 години. Да, има деца, които имат нужда от лечение, обич, разбиране, разговори, вяра.. Да, програмите ни "гонят" резултати. Много колеги, вместо да се опитат да са приятели с децата, се оплакват, че "дисциплината" се е "развалила" - "не е като едно време да имат респект"... и се опитват да си го "извоюват". Изчезват часовете по изкуствата(или се превръщат в рецитиране на теорията заложена в учебниците). Литературата е принудена да "слугува" на изпитите, тестовете, матурите вместо да отваря душите на децата за любовта, милосърдието и красотата на света ни. Учебниците по психология и т.п. са задръстени с определения... Няма база за часовете по спортовете, няма време за тях от гонене на шестици... И въпреки това повечето, огромното мнозинство от децата са добри, разумни... по-добри и по-разумни от нас. Не сме съгласни - ние двамата със съпруга ми, че днешните деца са агресивни! Има единици - да - винаги ги е имало! И вместо да гледаме децата си с подозрение и упрек, вместо да им насаждаме страх един от друг, защо не забелязваме и не пишем по вестниците и не говорим по телевизията за това, как повечето децата умеят да творят, да играят заедно, да се разбират и подкрепят... и да разбират и уважават нас - възрастните повече, отколкото ние тях... ? Ами защото не е скандално, творчеството, доброто и любовта не продават жълта преса! А за страха и агресията има само едно лекарство - Любовта. Тази вечер в Новините пак давах някакъв репортаж на учители от някакво училище...да се смее ли човек или да плаче, незная какво по точно би било адекватно Може и да са еденици, но повярвай ме има и много объркани деца, които са подръжници или друго яче казано, позиращи поведението им и това е породено от компллекси... Та по този повод ще разкажа миналота събота на какво бях свидетел-в София, на картинг писта...три момичита на около 12-13 г. възраст облечени ултра модерно, прически като на фолк диви и пр. така агресивно, надменно, злобно и унижително се държаха с още две далеч по неглижета и скромни от тях девойчета и едно момче, че чак се уговориха за бой отвън и какви ли още не заплахи...и като казваш, че са еденици аз ти казвам: ДАНО! Ами защо не забелязваме другите, ами та те и едни новини по БТВ примерно прокламират само агресия,, тя ни залива от всякъде, та какво ли остава за пресата...иначе ги има да и аз познавам такива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Не трябва да се чака първо обществото да реагира - я камилата, я камиларя...Аз реагирах по следния начин : първо на моя телевизор вече нямам програмата БТВ. Второ - детето ми в първи клас беше потърпевшо от агресията на другите - то е момиче и е спокойно по характер / за което с майка му се погрижихме още преди да се роди, защото имахме обратния опит с баткото/. Всеки ден се оплакваше от посегателствата на съучениците си - обиждаха я, биеха я . Във втори клас я записах на айкидо, където ходим и до момента . Само няколко месеца след началото на тренировките спряха и оплакванията. Веднъж я попитах на шега "Кой е най-силният във вашия клас?", на което тя ми отговори "Аз".Веднъж в занималнята където тя ходи след училище едно от по-големите момчета терироризирало другите така, че и госпожата не мегла да се справи с него. Дъщеря ми поискала разрешение от госпожата да се справи със ситуацията, след което го предупредила няколко пъти. Когато не се получил ефект тя използвала една от хватките срещу него, след което той се намерил на земята. От тогава занималнята се сдобила с още един послушен ученик. Вярно е , че почти всяка вечер по 1,5 часа сме на тренировки, но резултатите са налице - детето доби самочувствие, научи се на дисциплина и сега е по-оправно. Ако някой от Вас се интересува от това бойно изкуство готов съм да споделя нашият опит. "Опитът на един ученик от школата е опит на цялата школа" - Учителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Опитът наистина показва, че ако непрекъснато подаваш клонката на мира ще си все на земята. При нас ситуацията е почти същата като при Bugi - баткото, който е с две години по-голям не беше научен да се бие и все го тероризираха. Малкият, който е и с 'градинарско' възпитание, на втората седмица знаеше как да си защитава правата. И сега е така. Баткото гледа да е в сянката на някой по-силен, което не е никак хубаво. А малкият, ако някой го настъпи просто го помита като валяк и повече не му създават проблеми. Грозна действителност, но това е. И двамата знаят, че тази агресия, която цари в обществото не е нормална и това не им харесва. Особено на малкия. Той непрекъснато говори за това, че грях хората да се държат така помежду си. Единственото което можем да се надяваме е, че след време родителите ще намират повече време за децата си и в самите семейства ще настъпят едни по-спокойни и нормални отношения, които после ще се пренесат и в обществото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Насилието ражда насилие. Любовта ражда любов. Понякога се изисква търпение. Това, което става трябва да стане. Трябва да стане и това, което има да става. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 За съжаление неадекватно поведение има и от страна на учителите. Днес синът ми за първи път е имал география. Госпожата влязла в друга стая, а не в определената , /която знаели децата/. След като не я намерили 6-7 ученика отишли да попитат в учителската стая защо нямат география и дали ще има учител /учат вече от месец/. Междувременно някои ученици си тръгнали, но сина ми с още 6 деца и дежурна госпожа влезли в случайна стая, където намерили госпожата по география. Тя им се развикала, че не знаят кога се влиза в час, и че сигурно са искали да избягат... Тези, които са искали да си тръгнат, просто са си тръгнали, но за да не е виновна тя, че е сменила стаята се е скарала на децата, които все пак са искали да влязат в час... Много често сме свидетели, как неосъзнати хора, прехвърлят проблемите си върху децата. Когато, човек не живее в мир със себе си, не може да бъде обективен. Донка е права, че има много деца, които искат да получат внимание, обич, които са им липсвали в къщи. Но когато попаднат и в училище на незаинтересовани преподаватели?... В другите градове наистина сякаш е по-спокойно. Хората имат по-мило и добро излъчване. Истината е, че ние, родителите, възрастните съсипваме децата си, програмираме ги с нашите вече невалидни разбирания. Толкова се стараем да ги направим възрастни, че те не знаят дали са деца, дали може да правят детските си бели или, за да угодят на възрастните правят какви ли не глупости... В нашият блок всички деца идваха с проблемите си при мен. Играехме лятото народна топка, но възрастните решиха, че след като те враждуват помежду си и децата трябва да не си играят. А с мен възрастните почти не разговарят, защото им казах истината. Но... И моят син в училище все беше бит. Даже един ден класната му /в 4клас, а сега е 9/, ме извика и ми каза, че нещо детето ми не е наред, защото не отвърнал на ударите на 2 момчета. Обясних и, че винаги съм го учила да не удря. Реакцията и беше: " Ми то нали едното ви дете има проблеми, сигурно и това..." Какво можех да и кажа? Просто си тръгнах. Когато завърши 4 клас имаше 4-5-ма родители, които и купиха микровълнова печка и техните деца бяха прекрасни. Не се срамувам от сина си, защото, макар че понякога си мисля, че съм го направила аутсайдер, той е просто добър човек. Той единствен беше приятел на дете, което имаше проблем с усвояването на уроците, а другите им се подиграваха. Стига негативизъм, не мога да променя света, а само себе си. На всеки, който е имал проблем и ми е поискал помощ съм помогнала. Понякога до глупост, но всеки сам избира... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 (edited) Насилието ражда насилие. Любовта ражда любов. Понякога се изисква търпение.Да Съвършенството в човека, идеалното общество се знаят. Основани са на любов, уважение, благодарност, толерантност, свобода, прощаване, грижа за другите. Но те трябва и да се помнят и мислят за да се осъзнае дълбоко тяхната логика. Това помага за да се държи целта постоянно пред вътрешното виждане, както учителят казва в лекцията си Високият идеал. Как да се построи това без да се консултираме с плановете на сградата? Това би отнело много повече усилия, грешки и ненужни страдания. Налице е и другата реалност около нас, понякога доста зловеща. Как да се действа в условията на собствено несъвършенство, на несъвършенството на тези около нас и на обществото? При това динамично несъвършенство, което се изменя понякога бързо към по-лошо? Тук всички духовни хора търсещи Бог трябва да дадат своя принос и творчески да приложат закона и духовната мъдрост. Готови рецепти не вървят. Трябва разбиране на конкретните ситуации. Но печалбата е голяма - приложените знания се запомнят завинаги. Те са плодовете, а който яде добри плодове, придобива изключителна сила. Сила на ума, на волята, мъдрост, характерът става цялостен и позволява върху него да се изгради високият небостъргач на Богопознанието. Тогава Природата [и Бог] ще каже: "Ето едно от моите възкръснали деца!" Високият Идеал, Учителят Беинса Дъно Редактирано Октомври 11, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 11, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 11, 2006 Налице е и другата реалност около нас, понякога доста зловеща. Как да се действа в условията на собствено несъвършенство, на несъвършенството на тези около нас и на обществото? При това динамично несъвършенство, което се изменя понякога бързо към по-лошо? Тук всички духовни хора търсещи Бог трябва да дадат своя принос и творчески да приложат закона и духовната мъдрост. Готови рецепти не вървят. Трябва разбиране на конкретните ситуации. Но печалбата е голяма - приложените знания се запомнят завинаги. Те са плодовете, а който яде добри плодове, придобива изключителна сила. Сила на ума, на волята, мъдрост, характерът става цялостен и позволява върху него да се изгради високият небостъргач на Богопознанието. Да готови рецепти невървят, единственото което може да присъства когато някой иска да помогне и се опитва да направи нещо да не забравя Любовта, разбирането и толерантността. а може би и както е казал Хипократ "Умът е велик лечител". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Голяма част от агресията на децата идва от това, че тях самите ги е страх, че ако не са ‘мъжкари’ другите няма да ги взимат насериозно. И така се получава парадокса: Аз съм длъжен да го ударя пръв, за да не ме удари той въобще. Точно така! В ненасилието има красота, в не-агресивното поведeние има красота, която за съжаление не се подчертава нито от средствата за масова информация, нито от обкръжаващите ни хора. Това се случва навсякъде. Децата се гордеят със своята жестокост. Ако те избухват, това го смятат за нормално-гордеят се с това. Най-агресивния в класа получава повече внимание, отколкото спокойното и скромно дете, не е ли така? Затова децата растат чувствайки, че “ако бъда агресивен, тогава думата ще бъде моя”. Ето какво казва Шри Шри Рави Шанкар в лекцията "Силата на любовта": Ние трябва да възвърнем чувството на гордост за ненасилието. Ако можем да внесем в децата това чувство на гордост за ненасилственото поведение, тогава целият им живот ще придобие ново направление. Чувството на гордост заради състраданието и за това, че си открит и полезен на околните трябва да стане нашият нов девиз. Смятам, че трябва да направим нещо, за да върнем тези човешки ценности в обществото и да се усмихваме повече! Погледнете младежите-момче или момиче, които са в колеж, усмихват ли се те? Вижте сериозността в техните лица, тежестта в сърцата им. Малкото дете е щастливо-то играе, тича, подскача наоколо. Но когато същото това дете отива в колеж, то става толкова тъжно, разстроено и унило! Телата им са порастнали, но порастнала ли е в тях също и радостта? Ще видите че отговорът е "не". В това ли е целта на нашето образование? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Да, когато идеалът на Исус и Ганди оживее в нашите сърца, няма да има никаква нужда от джиу джитсу, карате и айкидо. Затова най важното е да предадем на децата си този идеал. Един побойник и скандалджия е не по висш от улично куче. Самоконтролът му е никакъв, той се управлява от гнева си, страха и другите животински инстинкти. Сили от низшия астрал са с него. Всяка интелигентност и разум постепенно го напускат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 (edited) Кое кара децата ни да проявяват агресия помежду си? "Агресията"- според вас, тя продукт на съзнателна "продажба" ли е от страна на кино, телевизия, видео/рс-игри, реклама, и какво ли още не? Съзнаваме ли агресивните послания в света на съвременния човек, ако ще той да е човек на 3 годинки? Външни и вътрешни са причините на агресията сред децата ни и сред децата по света. Дълбок и страшен въпрос е това. Агресията сред децата е 80% - продукт на съзнателна "продажба" и 20% - на безсъзнателно, инертно мислене. Редактирано Октомври 12, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Като говорим за насилие - прибирам се днесс с най-добрия ми приятел и отиваме у тях. А в дома му всеки може да влиза и да прави каквото пожелае.. при това необезпокояван. Баща му почина преди години, майка му работи, брат му е на 11 годинки. Влизаме и виждаме някакви познати на Боби, като единият от тях се приближава до мен и започваме разговор, в който малко по-късно разбирам, че той иска да простреля капачките ми с пистолета си. После разговора премина към учение и здравословно хранене Накрая ми пожела лека вечер и ме покани да дойда пак Случилото се е в София, центърът на България, надявам се и бъдеща духовна столица на Европа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 той иска да простреля капачките ми с пистолета си. После разговора премина към учение и здравословно хранене smile.gif Би ли възстановил последователността на репликите, ако обичаш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Октомври 12, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2006 Като говорим за насилие - прибирам се днесс с най-добрия ми приятел и отиваме у тях. А в дома му всеки може да влиза и да прави каквото пожелае.. при това необезпокояван. Баща му почина преди години, майка му работи, брат му е на 11 годинки. Влизаме и виждаме някакви познати на Боби, като единият от тях се приближава до мен и започваме разговор, в който малко по-късно разбирам, че той иска да простреля капачките ми с пистолета си. После разговора премина към учение и здравословно хранене Накрая ми пожела лека вечер и ме покани да дойда пак Случилото се е в София, центърът на България, надявам се и бъдеща духовна столица на Европа. Благодаря, ти вълшебнико светъл! Вярвам, че всички добри + разумни +силни + смели същества по света скоро ще могат да реагират така! Дай Боже!Амин Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Да, когато идеалът на Исус и Ганди оживее в нашите сърца, няма да има никаква нужда от джиу джитсу, карате и айкидо. Затова най важното е да предадем на децата си този идеал. Именно не е ли доста смачкваща идеята, че децата трябва задължително да са по-силните и да умеят да се бият за да не се излива агресия върху тях и да могат да се бранят?Та това да не е детска война? Или може би война? Жалко е... Един побойник и скандалджия е не по висш от улично куче. Самоконтролът му е никакъв, той се управлява от гнева си, страха и другите животински инстинкти. Сили от низшия астрал са с него. Всяка интелигентност и разум постепенно го напускат. И наистина колко идеално би било всичко ако оживееше в сърцата и мислете на малки и големи идеал като този на Исус и да познаваме все по-малко същества управляване от нисши същества, пропити от тези качества които се изредил. Но аз също съм забелязала, че може би някои деца, носещи агресия в душите си, понякога могат да намерят и интересни неща в сферата на доброто-просто явно малко са тези около тях които да ги насочат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 и искам само да ви кажа приятели, аз познавам и деца, които са приказни, блажени...има ги и аз им се възхищавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 И аз познавам такива деца Когато бях в първите класове в училище имах един съученик на име Райчо. Всички се отнасяха към него с възхищение заради голямата му физическа и духовна красота. Очите и лицето му бяха светли и излъчваха чистота и светлина. Веднъж две деца се сбиха. Райчо отиде да ги разтърве. Едното без да иска го удари в окото.Спомням си как целият клас се натъжи и всички се безпокояха за него. Той не се оплака на учителката за проблема, поплака малко наведен над чина си и това беше. Някои исторически обусловени явления трябва да се изживеят. Съвсем неотдавна по време на войните е било геройство да убиеш много вражески войници. Някои качества трябва да си идат от земята. Това е логиката на развитие. Колко кръв се проля за земя, а сега границите в Европа се премахват. Човешката глупост е голяма. Старата щампа на насилието и "оправданата" намеса на справедливия "добър" който избива лошите в американските акшън филми не престава. Свикналите на силни дози адреналин деградирали съзнания го търсят като наркотик и отново и отново прибягват до тези кървави зрелища за да гъделичкат загрубелите си и притъпени нерви. Въпросите са големи пред обществото с това явление. Между свобода и свободия в културния сектор има огромна разлика и огромни са щетите нанесени на обществото за пари. Не се ли повдигне съзнанието на всички, това няма как да престане. Мисля че дотогава единственото средство е да научем нашите деца на истина и самоконтрол. Когато се достигне критичната маса от просветлени, интелигентни и добри хора, мръсният поток на филмите ще спре. Какъв е личният избор на всеки един човек е от много голямо значение за бъдещето на всички хора на земята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Не се ли повдигне съзнанието на всички, това няма как да престане. Мисля че дотогава единственото средство е да научем нашите деца на истина и самоконтрол. Когато се достигне критичната маса от просветлени, интелигентни и добри хора, мръсният поток на филмите ще спре. Какъв е личният избор на всеки един човек е от много голямо значение за бъдещето на всички хора на земята. Мисля, че всяко следващо поколение носи все повече от новото мислене. Децата като пречистени души идват в този свят и започват да изразяват своите протести, макар и по немного правилен начин. Лошото е, че няма повечко събудени възрастни, за да им помогнат. Или го правят пак за пари... Ако можеха онези, управляващите да чуят този вик за помощ от децата... Защо трябва да ни удари там, където боли най-много за да се осъзнаем?.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 Агресията според мен е пряко свмързана с идентичността на индивида. ХХ век поднесе на индивида много свобода в хоризонтална посока- пътува, консумира права, споделя задължения, пазарува, купува си изкуство за вкъщи, няма начин да не се замислите и да установите, че проблемите с агресията идват още от първата любима рок-група, певец или музикант, любимия спортист или отбор... Семейството, такова каквото е днес, е твърде различно от Вазовия "модел" представен на много места в творчеството му...Какво е различното в онзи модел и в сегашния? Основната разлика е в това, че днес няма модел. Днес има имитации на фамилия- някой имитират калифорнийски хайл лайф, други се правят на гангстерски фамилии, трети се правят на фамилии от сапунени сериали- все модели, взети от някъде, в които на всеки се пада роля... Но, индивидът не може да играе роли постоянно... На 16 годишна възраст си купих китара, и естествено започнах да се уча да свиря, и най-логичното за мен беше да си назнача "най-голям" сред китаристите, иот който да се уча, и назначих...За мен най-голям тогава беше китаристът на Дийп Пърпъл. След година и нещо, чух Еди Ван Хален...и се наложи да уволня Ри чи, но и Еди не се задържа много, защото чух Стиви Вай.. В подобни моменти чожвек се идентифицира с тези, на които се опитва да подражава втърсенето насебе си, само където търсенето на самия себе си не е нещо известно...И това е нещо, което в е в посока на едно свирене, ами другите неща? Няма в семейството "идоли" вече- нито бащата нито майката имат статута на примери за подражание и идентичност при повечето демча, а агресията.... Агресията е точно това- идентифициране с някой отвън, известно на съзнанието ни, а стрладанието по "мама и тате" и по онова истинско наше "Аз" се оптива да ни напомня, че колкото и да се напъваме да бъдем като моделъ отвен, толкова повече ще ни боли отвътре...и това е агресията- вълна, която потушава бунта отвътре, изливайки всичко навън към...Днес е редовно явление по-големи деца да пердашат родитерит си, бабите и дядовците си, независимо дали те самите са яли бой от тях преди да станат толкова силни, та да им се противопоставят... Има редица изследвания за нивото на несъзнаваната агресия в редица анимационни филми, като започнвете от "Том и Джери"- още тогава нивото на несъзнателна агресия надхвърля 30%, а в друго филмче от подобен вид "Ну погоди" е едва 10%- не знам дали е от "комунизма" или нещо друго, но е така, това са изследвали хората, а те са били французи, италианци и швейцарци (не ми се рови да търся по учебници имената им и точно какво и как са правили). Още, агресията е неизбежен ефект на масовата консумация и убийства на животни- агресията е проявен страх, но изведен навън, подпомогнат от хормоналниште добавки... Знаете ли днес дете на 10-13 години какъв хормонален статус има? Как да се справя савмо то с този "флуиден вътрешен враг" лекарите не знаят, от друга стпрана окултистите и сензитивите пък не могат да свържат своите данни с органимчната причина- жлезите с вътрешна секреция и техните продукти.... За това беше нужно да има индигови деца- те побеждават страха, раждат се често от родители наркомани, болни от СПИН, и като по чудо се излекуват...и тук имам доста официална информация по въпроса, но не ми е на разположение у дома, в библиотеката на работа е... Децата проявяващи агресия са последните "старозаветни", които с насилие управляваха света- това са си най-нормалните хора като нас... Индиговите деца идват само при онези, които са ги зачевали на два пъти- първом съзнателно, и след акто са получили съзнателния си резултат, са ги заченали и няа физическо ниво, а освен това, най-малка съпротива спрямо индиговото поколение имат томчно "отрепките" в обществото- от там идват основното количество индигови деца... Но освен тях има и синьо-индигови- те се появяват и в семейства, в които нищо особено не се случва, в които може и да има някой който се занимава с духовното си развитие, може и да няма- тези деца, по мое мнение, ще имат възможността да учат "старозаветните" си родители на някои неща, и първото от тях е това, да знаят що е свобода, и как човек може да бъде свободен във волята и избора си... Приятна вечер на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Октомври 13, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 13, 2006 (edited) Малко отклонение от темата, но все пак има връзка. Наскоро по време на час със студенти, 3-4 пъти подканих две студентки да си запишат една таблица, защото отсъстваха предния час и я нямаха, за да могат да работят по упражненията чрез тези данни. Не поеха изобщо. През цялия час разговаряха на висок глас и се смяха, говориха простотии. Това, че е влязъл преподавател изобщо не ги трогва. Все едно са в междучасие. Другите мълчат и работят-тези двете нищо не правят. По едно време казаха: "Може ли да излезем да изпушим по една цигара?". Отговарям: "Не, ще ви отуча да пушите" След малко часът още не беше свършил-казват: "Няма ли вече да си тръгваме?". Отговарям: "Как ще си тръгвате? Колегите ви още работят, часът не е свършил, вие не стига че нищо не правихте, а искате да си тръгвате, как стават така тези работи? Това е липса на уважение ако не към мен, поне към колегите ви, които съвестно изпълняват упражнението". Пълен цирк. Какво ли още да очаквам от младото поколение? Редактирано Октомври 13, 2006 от Макс Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.