Jump to content
Порталът към съзнателен живот

моят проблем


Recommended Posts

Здравейте!Не знам откъде да започна,но се надявам на някакво мнение,на добра дума....търся надежда.Ще започна с това,че съм медицинско лице и според мен,като чувство имам сериозен проблем.Преди 2 месеца се разделих с половинката си.Бяхме заедно 7 месеца,но не изпитах истински чувства към нея.Уважавах я,беше ми хубаво,но тръпка нямаше,а и тя според моите представи не бе добър човек,не си пасвахме.Преди това имах 5 годишна връзка с жена,за която давах живота си,но тя не ме уважаваше и отново аз приключих нещата.И така преди 2 месеца се разделихме с втората жена в живота ми.Отначало усетих облекчение,виждах се с пршятели,те ме подкрепиха.Тя често ме търсеше,плачеше,искаше да сме заезно,но аз бях непреклонен.Беше ми мъчно,че съм я наранил,че не успях да развия тази връзка,но дотам.И преди месец започна моят ад.Започна една сряда с чувство на потиснатост и така 2 дни.В събота качих Черни връх(планинар съм)и на връщане стана страшно.Никаква радост,само думата смърт в главата ми.Виждам кисело мляко-смърт.Аптека-смърт.На другия ден пак отидох на планина,но беше същото-подтиснатост и думата смърт.Не самоубийство,а смърт.На следващия ден се разплаках пред родителите ми,те ми казаха да се стягам и без да правя нещо особено(по принцип само тичам сутрин) 2 седмици всичко беше уникално-работех с пациенти перфектно,виждах се с приятели,бах весел.Една сутрин преди точно 12 дни си пишех успешно дшсертацията и се случи най-страшното.Както си седях усетих огромен прилив на адреналин вътре в мен за секунди,после спрях да мисля,да пиша,бях превъзбуден.Правих коремни преси,играх карти,но ставах все по-уплашен и несъсредоточен,тъжен.На финала се разплаках,почнах да се удрям,после се уморих и заспах за 30мин.Събудих се и вече започнаха мислите-страх,нежелание за работа с пациенти(а като работя съм перфектен),нежелание да се виждам с приятели(но го правя и по време на виждането ми е приятно),страх,че ще създам семейство,но ще се проваля,че не мога да възпитам дете,притеснение,че съм се отнесъл непочтено с бившата ми приятелка,нежелание да се виждам с жени(а съм доста харесван мъж и непрекъснато ме търсят),мисъл дали ако умра няма да се спася(вярващ съм и не бих се самоубил),тъга...Като цяло живея на инстинкти,не се радвам на нищо,със свит корем съм,усещам перманентно някакви вэлни и много забравям неща,които знам,че знам.Имам и светли периоди,но кратки-оптимист съм,работя с удоволствие,нямам страх,даже последните 2 дни това преобладава.Но уикенда ходих с приятели на планина за 3 дни(за първи път откакто съм отчаян) и всички натрапчиви мисли превалираха.Умирах от някакво притеснение,тъга,исках да си тръгна.А като се прибрахме оцених колко хубаво е било,няма чувсво за лошото...Кажете ми какво става с мен,какво да правя.Боря се сам,спортувам,не се крия,работя,но със зор,без да ми идва отвътре.Имам ли нужда от психиятър,от специална помощ.Мога ли сам да се справя,ще бъда ли някога пак човекът който бях?Моля ви,кажете нещичко....

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се за правописните грешки,но бях доста развълнуван,когато пишех.Само искам да добавя,че винаги съм бил човек с огромно самочувствие за себе си,но и много добър човек за близките си,готов съм на всичко за тях.Пациентите и студентите ми(аз съм и преподавател) ме обожават,но сега ме е страх да ги срещам.Не усещам чувството любов,обич към когото и да е,дори към родителите си(а те са ми най-голяма упора сега).Силно вярващ съм,много искам семейство,жена и дете,а това е най-големият ми страх,че ще се идъня....Плюс всички други ужасни чувства на тъга,притеснения,празнота....

Линк към коментар
Share on other sites

Да,така е,знам.Мисля,съзнавам това,което казваш,правилно е.Но чувството на притеснение,празнота,тъга,безпокойство са много по-силни и упорити.Надделяват изцяло.

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога, когато се отключи подобно психологично състояние си мислим, че то е дошло спонтанно, а всъщност, съвсем не е така. Това е върха на айсберг, сериозно потопен във вода. Голяма, огромна част от нещата, които са те довели до тук ти не виждаш и не се досещаш за тяхното съществуване.

Често копчето на мозъка ни щраква и ние влизаме в друга мисловна линия.

Когато се случи това състояние фокусът изцяло се премества върху него и то става още по - важно. Факт е обаче, че колкото повече се взираме в една точка, толкова по - размазано и неясно започваме да я виждаме. А всъщност тази точка, може да е нещо съвсем различно от това което си представяме за нея.

Вероятно има в теб чувство, емоция, която е била подтисната. Отклонявал си мисълта известно време и в един момент тя се е върнала и е задействала с пълна сила емоции и чувства, които си изтласкал или подтиснал. Мисълта задейства емоциите. Чувстването ти е следствие на тях двете.

Процесът, който се е задействал е добре да се отработи с психотерапия - психотерапевт. Твърде малко е информацията, за да може да се каже нещо по - конкретно. 

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря много!Аз съм на същото мнение,проблемът е по-дълбосо,знам го.Какво допълнително....Винаги съм бил с огромно самочувствие пред околните,но в същото време винаги съм искал да угодя на близките си-семейство,приятели....Това е и примината да изоставя втората жена,всички бризки смятаха,че не е за мен.Аз също,дори сега съм 10000% сигурен,но бях с нея като за отдушник на първата връзка.В същото време дълбоко в мен е заложено да уважавам родителите си и да правя нещата така,че да им се харесват.Те бяха доволни от втората раздяла,аз също,но се загнезди чувството на вина към нея и родителите и,защото аз твърдях,че ще се ожениме,а реално не го исках.Другото е,че винаги съм ценял семейството и искам нормално семейство,но всички жени,с които съм живял и с които съм имал общо са ме разочаровали.А аз искам просто жена с нормални ценности,отговаряща на моите разбирания и възпитание.Това е...+ това,че вчера бях с жена(за първи път от 2 месеца),която е мечта на 99% от мъжете,но пак ме обливаха вълни и паника,не ми беше приятно.Не спах цяла нощ,бях тревожен и с кофти мисли до обяд.След това съм в светъл период и досега....

Линк към коментар
Share on other sites

Ти търсиш одобрението на другите, а това, което ти е нужно е да имаш само своето.Не можеш да имаш одобрението на всички и не можеш да угодиш на всички.

Казваш че жените са те разочаровали.Замислял ли си се какво точно очакваш?Няма да намериш перфектната жена, защото ти също не си перфектен, нито аз.

Когато осъзнаеш, че не ти е нужно одобрението на другите, тогава ще намериш подходящия за теб човек.

Когато срещнеш жена, която ти харесва, не се чуди какво ще кажат околните за нея, защото с нея ще живееш ти и се замисли какво би могъл да дадеш, а не само какво искаш.

Линк към коментар
Share on other sites

Знам това,осъзнал съм го.Но отговорността към всички е дълбоко заложена в мен.А и ще бъда честен,досега съм бил с дадена жена,не защото я харесвам напълно,а защато искам жена до себе си.И в много дълги периоди правя компромиси,трупа ми се,изоставяв жената и съм иззеден като лимон.Далеч съм от мисълта за перфектната,но така и не виждам поне малко човечност и ценности в съвременната жена....От друга страна не мога да живея сам,струва ми се глупаво,а и се губи смисъла на нещата.

Линк към коментар
Share on other sites

Противоречиш си.

Когато си с даден човек го приемаш с недостатъците му, но първо се опитай да разбереш сам себе си, докато е време.

Щом искаш бъди отговорен за всички.Избора е твой, но рискуваш да си зависим от всички, а това ще те обърка още повече.

Казвам ти го от собствен горчив опит, а ти ако искаш ме слушай.

Линк към коментар
Share on other sites

Знам това,осъзнал съм го.Но отговорността към всички е дълбоко заложена в мен.А и ще бъда честен,досега съм бил с дадена жена,не защото я харесвам напълно,а защато искам жена до себе си.И в много дълги периоди правя компромиси,трупа ми се,изоставяв жената и съм иззеден като лимон.Далеч съм от мисълта за перфектната,но така и не виждам поне малко човечност и ценности в съвременната жена....От друга страна не мога да живея сам,струва ми се глупаво,а и се губи смисъла на нещата.

Пускам ти една притча, която е използвана в терапевтичен сетинг с мъж с 6 брака и 6 развода, който твърди приблизително същото като теб.

 

МРЪСНИТЕ ГНЕЗДА

Един гълъб постоянно сменял гнездото си. Силната миризма, която гнездото придобивало след известно време, били непоносими за него. Оплакал се на един мъдър, стар и опитен гълъб. Той поклатил глава и казал: „Като сменяш често гнездото си, не променяш нищо. Миризмата, която ти пречи, не идва от гнездото, а от теб самия.”

 

Това конкретно за избора ти на партньор. Как я чуваш?

Линк към коментар
Share on other sites

Така е,знам,но...просто ми писна само аз да правя компромиси,наистина само аз....Не преувеличавам.И сега се появи чувството,че нямам сили повече да го търпя или пак да го изживея.

Линк към коментар
Share on other sites

Но истината е,че поне излязох от дупката с денонощната тревожност и страх.Само когато се събуждам я има за 2-3мин.Пак ми е вкусно,пак се радвам на природата,пак животът има смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Добре е, че си овладял тревожността. Благодаря ти, че го споделяш, доста хора имат нужда да прочетат, че това може да се случи и доста по- бързо и лесно, от колкото те предполагат.

 

Така е,знам,но...просто ми писна само аз да правя компромиси,наистина само аз....Не преувеличавам.И сега се появи чувството,че нямам сили повече да го търпя или пак да го изживея.

А относно това, нищо не е нужно да изживяваш, отпусни се, смъкни претенциите и се фокусирай преди всичко върху тези черти у жените, които ти доставят радост и удоволствие. Колкото повече изисквания имаш, толкова по - малко удоволствие ще ти остане.

И ако ползваме теорията за огледалото: Оглеждайки се в очите на другите, можем най - точно да видим собствените си недостатъци. - вероятно твърде високо си вдигнал летвата ти към самия себе си, което на свой ред ти пречи да се отпуснеш. Това между другото е и едно от основните черти в характера предизвикваща тревожност - желанието за постоянен контрол - над ситуациите, поведението, хората, случващото се. Невъзможно е. Но пък е възможно това да акумулира огромен стрес и неудовлетворение.

Линк към коментар
Share on other sites

Да...тревожността свърши,факт.Е,появява се за 2-3мин.,2-3 пъти на ден,но дотам.Лошото е,че всичко,което казвате го знам много добре,съзнавам го,но....страхът,че няма да намеря жена и няма да имам сили да създам семейство е много по-силен от трезвата мисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Само искам да споделя,че нещата вървят все по-добре,според мен съм излязъл на 90% от дупката,в която бях попаднал.Идеята на това ми съобщение е да се борите и да не се отчайвате.Всичко е поправимо,стига да се полагат някакви усилия:)И...вярвайте докрай на СПЕЦИАЛИСТИТЕ тук,които ни консултират.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...