Лятна Духовна Школа на Рила - 2014

[Иво]

Лятна Духовна Школа на Рила - 2014

Тук можете да публикувате впечатления, въпроси, да споделете опит и т.н.

 

Лятна Духовна школа на Рила за 2014 г. започва на 1. август и свършва на 22 август.

[innuendo]

Всичко беше супер. С изключение на облака, който ни загърли на 17-08 и едно мое лично спречкване с една "сестра", която реши, че може да е адвокат и бодигард на Учителя и Бялото Братство...
 

Пристигането ми също си имаше своите доста характерни стилови особености - още на Гарата, с качването в автобус 413 се изцепих като пълния селянин, като по незнание не си купих билетче от водача, а започнах да въртя веднага очи да не би да се качи контролата на ЦГМ.... Не се качиха, Слава Богу, но после, като слязох на Руското Консулство, започвам да се оглеждам за улица Щерю Атанасов. Във Варна на всяка къща на кьоше има голяма табела с името на улицата, изписано на български и английски, но в София такива табели има само из централната част и то бая нарядко... Мани-мани, нека не споменавам, че има места от типа на кв. Хладилника, които така и не мога да повярвам, че може да са част от столичен град....

 

След като намерих Бялата Къща с помощта на две момчета, които бяха портиери пред някаква лъскава бизнес-сграда, зачаках маршрутката. За който не се е досетил, първо си направих кафе, че в автобуса беше истински ужас. От Шумен до Централна Автогара - София на една циганка чавето шест часа не спря да реве. Не мога да си представя другите как са се чувствали, а и не мога да проумея как едно дете на 15 месеца може да реве като пожарна сирена 6 часа без прекъсване.....

Започнах да търся захар и гореща вода. Да, ама там всичко живо - чужденци. Питам за гореща вода. Насреща: I don't speak Bulgarian. Parlez-vous Francais? Do you speak English? Mluwite po Polsku? и тнт....

Накрая се наредих след две женици от Италия и се наложи да попитам на чист украински за гореща вода. Чак тогава ми обърнаха внимание. Очевидно на жените в кухнята им пушеха главите здраво, та няма резон човек да им се сърди и да им вързва кусури.

След това започнах да търся захар за кафето си. Беше много смешно как една французойка ми каза, че захарта е свършила на английски, след като ме видя да я търся. Очевидно по всички краища на света това е доста универсално изражение....

След това се качихме в маршрутката. Уговорено за 07:00 събирането, защото по стара Братска традиция се тръгва час по-късно, ама тръгнахме чак в 9 без 15.... Личи си, че сме в България, безспорно.

 

След като тръгнахме, започнах да тегля за ръкава една от жените да ми обяснява кое какво е където го видя, защото иначе оставах с впечталението, че се въртим в кръг заради изключително еднотипната архитектура на модерните офис-сгради. Да не говорим как овиках шофьора, че е отворил прозореца си на Цариградско Шосе заради влизащите чудни аромати на дизелови и всякакви други въглеводородни пушиляци.

 

След като излязохме извън града, се започнаха едни особено шумни и разлати разговори, всичко живо се смееше на нещо, дето само той си го знаеше какво е, ако въобще имаше идея защо се смее.

 

Видях и картофена нива. Равният тъмнозелен убит тон на растенията ми внесе голяма яснота по отношение на израза "картофена нива", използван за запуснати и слабо обитавани населени места.

 

След това влязохме в Сапарева Баня. На магазина, на който се спряхме, първата ми работа беше да се цъкна за у фейсбукът с едни нанизи чушки. Самите снимки после накараха поне половината ми приятели и познати да окапят от смях и да ме избягват на улицата, ама нищо.

 

На хижа Пионерска започнах да търся компания за нагоре, като, разбира се, си нбалях вода и се натъкнах на някаква незнайска гъба, която бая ми изкара първоначално акъла. Като видях, че ще си качвам баирите сам, казах си: Мечката да я е страх, мене - не!, и потеглих нагоре по склона.