Себеотхвърляне

[Калисто]

Чела съм Ваши мнения в портала и много ми хареса  искрения интерес ,който влагате в отговорите си( понякога откривах въпроси ,които ми бяха полезни) и се реших да поискам насоки относно преодоляването на себеотхърлянето.Като човек ,който иска да живее осъзнато ,да е в помощ на другуте поели пътя към себе си,попрочел различна литература се питам аз себеотхвърлям ли се ,понеже до преди 1-2 месеца не осъзнавах ,че не живеех по своите очаквания ,изисквания и чувствах едно  напрежение и понякога безпътица.Винаги правих това което се очакваше от мен -от майка ми ,брат ми ,баба ми( баща ми ,когато е успявал да присъства в живота ми-родителите ми са разведени).Те ми казваха какво да правя ,аз нямах право на собствено мнение, избор,винаги бях обиждана и обвинявана. В резултат на това нямам изградени приятелства вече 28 години - не ми се позволяваше да излизам след училище ,да ходя на рожденни дни ,да бъда сред връстниците си,дори избираха дрехите ми ,свих се ,защото ,когато другите казваха как са прекали ваканция ,личен празник с приятели или просто са излизали,се чувствах неудобно-защото нямаше  с кой да изляза и най-малкото да ми се разреши.Когато бях във ваканция имаше време ,когато седмици не излизах от нас,после попадайки сред хора ми се искаше да избягам,бутах се  в тях,а ако бях с някой от семейството ми търпях подигравки за това.Дори сега ми натякват ,че съм единствения човек ,който си седи само у дома и никой него търси по телефона- това чувам от брат си и майка си.Натякват,че нямам работа и не я търся.Истината ,е че пробвах няколко пъти да вляза в областта на сигурността и отбраната( такава ми е бакалаварската степен),но нещата не се получиха това в рамките на няколко години-сега събирам знания ,за да навляза в света на информационните технологии и поне малко да отвоювам свободата си.Когато търся най-добрите решения за мен и моето развитие ,ме обвиняват ,че съм неблагодарна и ми напомнят-как са платили образованието ,лаптопа и другите неща,които съм получила даром.Никога за 28-те ми години не съм се забавлявала ,не съм празнувала ,какъвто и да е успех ,завърших средно ,висше образовние без нищо ей така все едно се случва всеки ден.Случваше странични хора да оценяват постиженията ми,аз също не ги оценявах кой знае колко.Студентски празници не съм имала не се събирах с колеги ,само и само пари да има и да не се налага да им искам. Приемах граници ,които не ми оттърваха без да го съзнавам.Дори и някой да посика да излезем отхвърлям,защото ще ми се мрънка ,че харча пари без да ги изкарвам и пак старите песни ще звучат.Как да изляза от този кръг,как да не се отказвам от нещата ,които искам. След толкова години свита в себе си ,се чудя как да споделя себе си.Ако имате възможност да ми дадете насоки или някаква подходяща литература.

 

П.П Дори и лични моменти като молитви и други ритуали,с които се чувствам добре не ми се разрешават.Когато говоря за енергиите ,които излъчват хората ,пак ме взимат на подбив.Към края на имейла се сетих да допълня,че до към 14-годишна възраст износвах дрехи от брат ми или други роднини,а след това имах дрехи ,ако вече се бяха купили на брат ми или останеха пари.Спомням си,че в 1-ви клас носех раницата на братовчедка ми която е с 6-7 години по- голяма от мен.И сега нямам лични вещи,все имам нещо купено или дадено ми от друг( като не се пропуска да ми се напомни този факт).Искам си моя живот ,защото Бог има план за мен и ако вървя в чужди пътеки не мога да го изпълня.

[д-р Тодор Първанов]

Проблема не е в себеотхвърлянето, а в себе изграждането.За да може да отхвърлиш нещо, първо трябва да го имаш.

А ти не знаеш коя си.Има доста писано по темата.Орлин е писал доста за това, как да откриеш кой си.Аз  съм препоръчвал идея-да избереш кой си.Ако избереш моята препоръка, от полза ще ти бъдат книгите на Н. Д.Уолш

,, Разговори с Бога,, особено първата.

[Орлин Баев]

Тодор е прав, че за да намериш Себе си,  е нужен активен живот, проби, грешки, болка, трудности, сблъсъци с несъвършенствата на живота и продължаване, падане и ставане, получаване на предателства, прощаване и учене, изоставяне и изграждане на самостойност, сблъскване с мнението на другите и отстояване на своето, много предизвикване на собствените лимити и надхвърлянето им, ОПИТ! Права си, че сега се самоотхвърляш, като си разрешаваш лукса все още да зависиш финансово, а оттам и емоционално, от родителите си. Стоиш настрани от света и живота, потискаш целия си потенциал, само и само, за да не накърниш фалшивия си навик за илюзорна сигурност. Но това е псевдо сигурност и ти вече го съзнаваш, нали?! Самоотхърляш собствения си активен живот и себеизява, защото те е страх да не те отхвърлят другите, както си се чувствала отхвърлена, докато си расла в семейството си. Но сега вече знаеш, че това са само комплекси и че да те е страх от това, не е равнозначно на случването му. Не че няма да бъдеш отхвърляна, когато все повече и повече започнеш да живееш живота си действено и вземеш нещата в ръцете си. Но когато се сблъскаш с нормалните житейски провали, ще осъзнаеш, че те са много по-малки и незначителни от страховете ти, които като през лупа преувеличават. А ще видиш, че когато живееш действено, се появяват и постижения, наред с трудностите и провалите. Позволявайки си неуспехите, си позволяваш и успехите. Такъв е животът - ден и нощ... Неуспехите те учат на претръпване на страховете ти, че не ставаш, когато ги приемаш спокойно. Успехите пък ти дават реална представа, че можеш. Нужно е да преживяваш и едните и другите, за да се разградят страховете ти. А за това е нужно живеене - още и още и активно живеене! Защото главният психотерапевт е животът! Ние, помощниците на души, само асистираме този най-велик терапевт. Затова ти казвам, че няма как да се промениш само с четене, нито дори само с психотерапия. И четенето и психотерапията могат да бъдат много полезни, но само като добавка на все по-силната ти мотивация да преживяваш партньорски взаимоотношения, да работиш и имаш финансова свобода, да продължиш да учиш и растеш във всяко едно отношение. 

 

Въпросът за намиране на Себе си и за избиране на това коя си, е много интересен и благодаря за отварянето му. Много лесно би било всички да знаехме още от раждането си какво искаме, каква е мисията и призванието ни на този свят. Някои наистина още от деца знаят - влече ги една или друга област, чувстват се сигурни и уверени в това кои са, какво искат, как да го постигнат. Но са малцина. Не всеки е Моцарт, за да композира и свири симфонията на живота си от 4 годишен. Тези, които не знаем, ни се налага да минем по по-дълъг път - нарича се живот. Започваме да се питаме кои сме, какво търсим, как да живеем. Някои започват дори да медитират, за да се свържат със същността си, която определя кои сме и каква е мисията ни в този живот. Чудесно! Но, това себеопознаване, ресвързване и сливане със Себе си отнема време. Ако през това време си седим настрани от живота и си медитираме, живеем ли въобще? Някои настина го правят - оттеглят се в някоя пещера, нямат ни семейство, нито се включват социално в човешката битийност... За мен това е бягство! А ти, Калисто, имаш склонност да бягаш и го знаеш! Можем обаче да се опознаваме, да се молим и медитираме и в активния си живот. Тогава, докато този процес на себе-осъзнаване тече и все повече се разтваряме за слънцето на потенциала си като души, като вечни същности, живеем, правим избори. Пробваме дадена дейност, учим, преквалифицираме се, имаме приятели, интимност, преживяваме провали, грешки, болка, но и успехи и радости - живеем. Истината е, че този процес на полуслепи избори, грешки и успехи е част от пътя на себепознанието ни. Защото сме тук, на тази земя и неслучайно сме позабравили кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. А процесът на припомняне е свързан пряко с живеенето ни като малки, обособени човешки същества, в социума такъв, какъвто е, сега! Пробите и грешките, провалите и постиженията, свързани с процеса на вътрешното ни себеоткриване в медитацията ни, са част от един и същ процес, от Живота ни тук, на тази земя! Разбираш ли, Калисто, ако само четем и си стоим в къщи или медитираме в пещерата в Хималаите, бягаме от това, за което сме дошли - да трупаме опитност, която да захрани душите ни, през грубичкия телесен и социален живот. Ако обаче, от друга страна, единствено решаваме и избираме кои сме, какво да правим и как да живеем, без вътрешно да търсим сливане със Себе си като души, бихме правили избори единствено от позицията на его-то си, което рядко би ни довело до автентично щастие. Но, подходящият подход е, докато вътрешно се търсим, външно да правим смелите си избори, дори и грешни да са. Защото в хода на живота ни, когато вътрешно се търсим и все повече познаваме, тези избори стават все по-резониращи с тихия глас на душата ни, на Нас самите. Китайците даоисти и будистите са напипали този подход чудесно - Ву вей, бездействие в действието, медитация и самадхи, в активния живот, нирвана в центъра на самсара. 

 

Това, което виждам в теб (възможно е да греша - не се колебай да ме поправиш): благодарение на реакцията на възпитанието ти, в теб са се сформирали някои вярвания, свързани със зависимост от "важния" друг, себепотискане, ниска самооценка и т.н. и т.н., които комбинирани с известна интравертираност, те държат пленница. Добрите книги могат да помогнат, да. Психотерапията също. Но на фона на събудената собствена мотивация за активен и смел живот! Живей!

Редактирано Август 16, 2014 от Орлин Баев

[Калисто]

д-р Тодор Първанов Благодаря Ви за препорката ,книгите "Разговори с Бога" съм ги чела,напомнихте ми да се погледна нещата ,които съм подчертала цветно.Водят до доста замисъл ....

 

Господин Баев прав сте възпитанието ми е изградило едни убеждения и вярвания ,които влечат след себе си неискани от мен преживявания.Осъзнавам ,че ми е нужно да пробвам различни неща ,да се заема с различни дейности,за да позная себе си в опитностите си.Даже когато съм преглеждала различни профили или някой е разказвал за себе си съм откривала ,разликата с мен самата в това ,че този другия ,е участвал в различни неща още в училище.Не можем да знаем какви сме  без да се пробваме.

 

"Стоиш настрани от света и живота, потискаш целия си потенциал, само и само, за да не накърниш фалшивия си навик за илюзорна сигурност." Тези ваши думи най-точно описват ситуацията вътре в мен. Случва ми се да виждам ,тези които ме съдят и обвиняват в най-различни хора,дори и в такива от които нямам преки впечатления.Например някоя колежка,която обича да разглежда магазините за дрехи ,кани ми  ме да разгледаме ,аз бягам защото имам"работа" -само и само да не разбере,че за мен подобни дейности са ми чужди и да не чуя думите ,които съм чувала стотици пъти от хората с които съм израстнала -моето семейство.

 

Прочетеното ми помага да си задавам въпроси и да откривателствам в откриването на отговорите им,но усещам ,че ми липсва действеност.Е признавам си Бог урежда нещата доста добре,обикновено си търся опорни точки,под формата на информация или помощ,за да съм сиигурна ,че това което искам да свърша ще е успешно,но откакто си осъзнах пропуските става така ,че нямам възможност да имам такива подсигурявания и влизам в опитността само със себе си. Досега нещата са се получавали добре,но ще се уча да се отучвам ,да построявам нещата и вярата си извън мен.Днес имах един такъв опит неисках да се сблъскам с нечие мнение,за целта вместо да мина по сенчест път ,предпочитах да мина по най- слънчевото,за да не видя въпросното мнение. Но се хванах и се 'уговорих" да не правя такива неща   ,защото този ,който избягвам няма да дойде ми оправя прегряването.Зададох си въпроса ,защо ми е да се интересувам от хора ,които гледат само на повърхността Тук заобичах себе си и минах посянка- това е само един пример.

 

П.П Щом успея да превърна живота си в пълнокръвен и действен ,се надявам да дойда да споделя тук в тази тема ,как се случили нещата -може би темата ще е отправна точка за някой търсещ читател.Благодаря Ви господин Баев за изчерпателния отговор.

 

[Орлин Баев]

Поздрави сърдечни от мен! Бих ти казал, че психотерапията може много да ускори процеса - лична и групова. Но сега не те чувствам изцяло отворена за това. Когато си готова, поискай помощ от терапевта, когото почувстваш, че резонира с теб - ще ти бъде дадена! Успехи! 

[Калисто]

Съгласна съм с Вас господин Баев ,нямам цялостна нагласа ,за споделяне на самата мен с някой очи в очи.Завършвам с нещо,което много харесвам като житейска истина и ще добавя само -да открием нашето време и да си дадем време,то да дойде.

 

 

" Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
  време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
  време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
  време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
  време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
  време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
  време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
  време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир. "  Еклисиаст 3

[д-р Тодор Първанов]

,, Действието е БОГ,, 

 

Н.Д. Уолш

 

Това е една от любимите ми фрази.Направи я и твоя.

[Калисто]

Благодаря за съвета д-р Тодор Първанов и аз усещам ,че това е пътят.