какво се случва с мен?

[st0eff]

Здравейте,

 

Писах няколко теми в този форум, свързани с моето състояние от което изглеждаше, че имам някакъв вид агресивни обсесии или просто ОКР.Това, което ме притеснява е, че състоянието ми продължава да еволюира в отрицателна насока, появяват се нови и нови симптоми, на които тялото и съзнанието ми реагират потресаващо.Напоследък съм изградил някакъв вид страх от мисленето, чувствам се, че всяка мисъл ме наказва независимо дали е добра или лоша...сякаш съм жертва на собствения си ум.Самото мислене, че си мисля за моя проблем и пиша за него ме депресира, сякаш се чувствам повреден и  светът ще свърши утре.Чувствам се безпомощен, наистина.Имам проблеми със съня, спя по 4-5ч на ден със зор, точно преди да се унеса, след като съм се отпуснал напълно, мозъкът ми почва да бърбори като развалено радио някакви неща, където нямат връзка с реалността...сякаш сънувам, но го виждам и не спира да си измисля истории, ама точно като развалено радио. Следва свиване в стомаха и въпрос " абе кво ми става, бе? " и въртене в леглото по часове.През деня е подобна история...мозъкът ми подава сигнали за едни и същи мисловни модели, които са ми писнали и предизвикват фрустрация у мен, аз искам да продължа напред, но умът ми и емоциите не ми позволяват, което ме кара да се чувствам безпомощен, безнадежден, а това ми е в главата по цял ден, премислям хилади варианти за състоянието ми, всичко което ми се случва сякаш бива приравнявано към моята ситуация, някакви нормални ситуации от ежедневието ми се струват странни, имам главоболие по цял ден и отпадналост, завиждам на хората, че са щастливи, а аз съм изпаднал в някаква дупка от която сякаш няма измъкване, все едно съм различен от тях.Страх ме е да остана сам със себе си, защото знам за какво ще почна да си мисля и гледам да избягвам да оставам сам, сякаш аз и умът ми сме 2 различни неща и почти не му се доверявам, защото ме е излъгал с агресивните натрапливи мисли, които сякаш позачезнаха или поне се чувствам толкова премазан, че въобще не ми правят впечатление.

 

Не знам какво ми се случва, мисля си за най-лошите варианти - лудници и т.н. , чувствам се супер обезверен и измъчен, дори не знам защо го пиша този пост, просто исках да споделя с някой

[Диляна Колева]

Мисля, че във всичките теми те насочихме към започване на психотерапия. Да стоиш и да си анализираш страха или да си говориш с натрапливите мисли само ще задълбочи състоянието ти. Просто започни терапия, както всички хора, които като ги заболи нещо и не им минава ден - два отиват на лекар. Най - нормалното нещо на света, да се погрижиш за себе си. 

[д-р Тодор Първанов]

Имаш натрапливости.Не си луд и няма да полудееш, но състоянието е много неприятно и губи времето на човека.ОКР-то е страшен ,,ядец,, на време. Започни психотерапия възможно най-скоро иначе то ще те обсебва все повече и повече.Ще те  накара да загубиш надежда ,че може някога да се справиш и ще стане господар на живота ти.