Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да разбера корена на болестното ми състояние?


Recommended Posts

Здравейте приятели!

 

Истината е, че не знам как да започна, но като за начало на 17 години съм, момиче, живея от 7 години в Прага.

Всичко започна миналото лято (Юли), като се прибирах от работа. Изкарах 13,5 часова смяна на работа (продавах сувенири) и когато се прибирах с метрото получих първата си паническа атака. С продължение на времето състоянието ми се влошаваше, докато един ден след училище извиках линейка при поредната ми паническа атака. Натъпкаха ме с Неурол 0,5. Две седмици подред бях като парцал. След като ги спрях, всичко се върна с ударна сила. Сега съм на антидепресанти - Циталец, пия ги всеки ден по един път. Сега съм по-добре, ходя и на психолог, за който хвърлям пари на вятъра. Така и не ми помогна да разбера каква е причината за състоянието ми. Сега ще разкажа малко за миналото си. 

От 4-ти клас учех в българското училище в Прага, но ей така решоих в 9 клас да се преместя в чешко. Никой не познавах, чехите ме гледаха накриво, затова и нямах желание да се спреятелявам. Оценките ми паднаха на много ниско ниво, което не ми се беше случвало. Бях свикнала да съм най-добрата, най-желаната. Но от тогава света ми се срути. Явно не съм от типа хора, които са поддатливи на промени... Започнах да се срещам с лоши хора - и заедно с тях почти 6 месеца шмърках, когато ми се отдаде възможност (което беше доста често). Пушех и много трева. След време започнаха психозите, когато пушех. Не се успокоявах - напротив. В продължение на месеци мислех, че полудявам. Бях на дъното - всяка вечер сънувах, че някой ме гони, или, че падам с асаниор. Не можех да спя. Всичко това се случваше във времето септември - април.Тогава реших да спра с наркотиците и да не се виждам с тези хора. Намерих си въпросната работа и си бачках. 

Сега съм що-годе добре, но нямам никаква мотивация, мързелива съм и то страшно много, а преди не бях такава. Нямам сили за нищо и може да се каже, че ако можех цял ден да спя - щях да го правя. Когато искам да забравя нещо - спя, когато ми е скучно - спя. Даже не ми се излиза с приятелките ми. Не ми е интересно. Нищо не ми е интересно. А не искам да е така.

Въпроса ми е как да разбера от какво се е породило състоянието ми и да го унищожа? Не искам да продължавам да живея по този начин. Преди успявах да се държа над водата, винаги се успокоявах с нещо, но сега това не помага. Забравих да спомена, че отношенията в "семейстовото" ми са ужасни. Майка и татко не се разбират от както се помня, винаги е имало проблеми, винаги са се карали. Живеем в малка квартира и нямам много лично пространство. Добре, че е приятеля ми да се разведрявам. Благодаря предварително за отделеното ви време.

 

Линк към коментар
Share on other sites

Въпроса ми е как да разбера от какво се е породило състоянието ми и да го унищожа?

 

Анализирай живота си до момента, стъпка по стъпка, премисли кое те е натоварвало психически, кое те е карало да се страхуваш и ако можеш, го промени. Ако не можеш да го промениш, просто си наложи да мислиш, че няма причина за паника, че каквото е писано ще стане, и няма смисъл да се страхуваш и притесняваш от това.

Например съучениците ти не те харесвали - какво ти пука от тях, да харесват който си искат, а ти ХАРЕСВАЙ СЕБЕ СИ, освен това след 1-2 години ще завършите училище и може и да не ги видиш повече. Те ще се махнат от твоя живот, а ти ще си останеш с травмите, които сама си причиняваш , като се влияеш от тяхното мнение. .Уважавай повече себе си, обичай се повече, имай си самочувствието, независимо кой как те възприема. Повярвай, когато не търсиш умишлено хорското одобрение, когато си себе си, тогава одобрението само ще дойде.

Родителите ти - е, там не можеш да промениш нещата, сигурно преживяваш техните разногласия, но се опитай да се абстрахираш от това, това са си техни проблеми за решаване, не са твои. След години вероятно ще живееш отделно, ще имаш свое семейство, но ще носиш със себе си и тези травми, които пак сама си нанасяш заради родителите си.

Та така, помисли си струва ли си ТИ да страдаш заради другите, след като самата нямаш никаква вина.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Иванинна, самият факт, че искаш да "унищожиш" , е спънка за разбирането на проблема.

Подобни състояния се пораждат от поредица от фактори, които са силно стресиращи за човек, който като цяло е тревожна личност. Ако разгледаш написаното от теб ще видиш последователността на събитията, които едно по едно са те доближавали до това състояние, като ти си им помогнала предавайки се на дрогата. 

Семейната среда е водеща сред тях, имайки предвид, че си на 17 години и няма как да излезеш от там, този фактор ще стои като най - силно стресовия.

Самите симптоми се повлияват от техниките, описвани не веднъж из тези форуми, но те са само вторичната част от работата. Преди всичко е необходимо преразглеждането на отношението ти към собствения ти живот и към теб самата.

Симптомите на тревожното разстройство са физиологичното проявление, то е много неприятно, но човек не знаейки как да реагира се плаши и не след дълго се страхува от страха си към тях - омагьосан кръг. Фокусира се върху сърцебиенето и прилошаването и те стават номер едно в проблема, а всъщност зад тях стои емоцията, която ги поражда. Тя на свой ред си има преживяването, чувството и отношението, с което човек не се е справил и ден след ден позволява те да поддържат състоянието му.

Ако разгледаш внимателно другите подобни теми ще намериш вариантите за справяне със симптоматиката и обяснението, защо ти сама го предизвикваш, но за едно по- окончателно решаване с проблема е необходима много специализирана работа.

Линк към коментар
Share on other sites

,,Забравих да спомена, че отношенията в "семейстовото" ми са ужасни. Майка и татко не се разбират от както се помня, винаги е имало проблеми, винаги са се карали. Живеем в малка квартира и нямам много лично пространство.,,

 

 

В това е причината.Вече я знаеш и какво от това? Познаването на причината не винаги води до решение.Жертва си на отношения между двама незрели човека.Но ни що в тях не може да промениш.И в себе си, също.Поне, докато не потърсиш качествена професионална помощ.Това е, имаш изход и той е в търсеното на добър психолог.Ще ти трябва и много търпение, промяната няма да стане лесно.

Линк към коментар
Share on other sites

всеки човек, абсолютно всеки може да се справи САМ, без качествена помощ,

само трябва да повярва в себе си и да се бори, да повярва и да не се отказва

и от ПА, и от ОКР и от всякакви други депресии и прочие душевни терзания

ай стига сте принизявали хората до някакви безволеви марионетки

и сте ги подтиквали задължително да търсят помощ

гади ми се от вас

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм с този пост.Човек може сам да се справи с който и да е психологичен проблем.Може.

Но въпроса е, за колко години.Ако ние живеехме, като библейските герои, по осемстотин и повече години, нищо не би ни пречило, да отделим за самостоятелното решаване на ПР и ОКР стотина от тях. Дори и повече, нали все пак ще ни останат няколкостотин години, които ще изживеем щастливо. Предполагам и авторката на поста това е имала предвид, когато го е писала.Но за съжаление, повечето от нас живеят много по - кратко и дори само  4-5 години, отделени за това,  сам да откриваш път за справяне, са загубени години, при положение, че  с помощта на психотерапевет, времето може да е  няколко месеца.

И понеже на авторката и се гади от нас, за да предотвратим нейното страдание, повече няма да пускаме неин пост в тази рубрика.Ако смята,че с нещо може да е полезна на питащият, може да му пише на лични.

Линк към коментар
Share on other sites

Никой не би могъл да се справи сам!

Говоря от собствения си опит за справяне, а повярвайте ми, дори не съм допускал, че е възможно някога и по някакъв повод да търся помощ.

Много хора не знаят нищичко за живота и в това число съм аз самия.

Ако знаех колко съм невеж малко по-рано...Даже доста по-рано...

Психолог е добре да бъде посещаван поне веднъж месечно и без основателна причина.

Това е спасението, защото после е много късно.

Линк към коментар
Share on other sites

Темата "мога ли да се справя сам/а" доста наболя при мен последните 8 години.

Всъщност, mvm има право в определена степен - всички имаме нужда първо сами да повярваме в ресурсите си за справяне с проблема, а не да се хващаме за психолога като удавник за сламка... един добър психолог според мен би могъл само да насочва към най-ефикасния начин, но как ще използваме тези насоки зависи от нас... поне според моето виждане една качествена психотерапия би трябвало да ни предоставя свобода на действие и избор - и отново всичко зависи на първо място от нас. А защо подкрепям и мнението на д-р Първанов? Защото аз 8 години не мога да се справя сама с ОКР, макар че не е като да не съм пробвала...  да, след като изчетох какво ли не и наложих цялата сила на логиката и разума си, успях поне частично да овладея положението, но това нещо ми отне 6 години... Значи, 6 години от живота си прекарах в страдания и апатия към живота, за да постигна минимален напредък... а колко още трябва да минат, за да се оправя напълно - още 6 може би? Всички, които са минали през ОКР и генерализирана тревожност знаят как това се отразява на всички сфери от живота - цялостна отпадналост, понижено настроение, постоянно напрежение, физически дискомфорт... това е само част от нещата, които аз търпях и още търпя. Сега, като се обърна назад, не мога да повярвам, че съм позволила толкова години от живота ми да минат така... при това години, в които е време човек да се забавлява, да се радва на живота. Искрено съчувствам на Иванина, че тийнейджърските й години преминават така, защото знам какво е... и аз бих я посъветвала да потърси помощ, защото на тези години има твърде малко опит и капацитет да се справи съвсем сама... но в никакъв случай не трябва да се оставя просто в нечии ръце, които да "свършат работата" - напротив, трябва да използва това, което й се случва в момента, като шанс да научи ценни неща за живота, да преосмисли съществуването си. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за съветите ви отделето ви време! Както писах по-горе ходя на психолог, но за съжаление не усещам никаква промяна. Може би ще потърся някой друг - кой знае може и да е по-добър. 

Успешен ден ви желая  :3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога, когато искаме да узнаем причините за проблема, ние всъщност искаме да си го запазим.

 

Промяната може да не личи и да не се усеща, което не пречи да я има.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...