Тревожно разстройство, молба за съвет...

[marri]

Здравейте!

Пиша ви притеснена за здравословното състояние на моята дъщеря, с надежда от това, че ви има и сте готови да помогнете.  След дипломирането си тя не намери работа тук, преди година  замина за чужбина с приятели. Възникнаха  проблеми с физическото й здраве, които се наложи да лекува по-дълго време, вкл с антибиотици. Постепенно се появиха  тревожни мисли, основно за болести , придружени с тежест в гърдите, сърцебиене с усещане за моментно спиране , ускорен пулс,  храносмилателни проблеми,  страх да остане сама  и т.н.  Наложи се да се върне тази пролет у дома и потърси лекарска помощ: кардиолог , ендокринолог – не откриват  проблеми /надритъмна тахикардия/ , насочване към психиатър.  Консултира се преди това  с хомеопат ,  за  месец  смени около 5-6  моно препарата, а състоянието и в един момент се влоши . След една ПА преди около месец и половина се реши да посети  психиатър, който постави   диагноза: тревожно разстройство и назначи  прием на   серопрам   и ривотрил. Дозата на серопрама бе повишавана постепенно от ½ до 2т  последно. Ривотрил – от 0.5мг по 1/4-1/4 -0,  като вече го намалява  и трябва  да го спре  напълно. Действително имаше подобрение след първите 20-30 дни : сърцебиенето и „прескачането” на сърцето,ускорения пулс,  които най-много я тревожеха, почти бяха спрели, напрежението понамаля , започна да  излиза навън с приятели.  Преди седмица се реши да излезем извън града за няколко дни,  но от пътуването , от жегата, от отдалечаването от дома, както сама сподели, се почувства напрегната и получи отново  сърцебиене с прескачане, отмаляване,  повишена тревожност.  Направи поредна консултация с лекаря, които остави същия препарат , но го увеличи с 0.5 табл/т.е. дн 2т/. Доколкото разбирам, преценя, че  от серопрама е имала подобрение като цяло, значи действа,а тревожност, сърцебиене, тежест… да се получат  е  нещо нормално и временно на този етап,/макар че тя получи  такива отново и преди прегледа/.  И сега предстоят още 20 дни на серопрам- 2табл,  а ако няма подобрение ще последва смяна на  антидепресанта . Само че тя е доста притеснена и обезверена , имаше надежда , че сърцебиенето си е отишло. Сега отново се е затворила в къщи, бавно се поуспокоява, но споделя , че тревожните  мисли често са в главата и, тежестта  в гърдите... Чудя се как да и вдъхна кураж

Правилно ли постъпва като  продължава с приема на серопрам, вярно в повишена доза? Възможно ли е да се прояви  пълния  ефект на лекарството след по-дълъг прием, оттук нататък  и колко време е нужно  се преценя дали 1 лекарство действа както трябва или не ? А може ли, според вас,  тези  усещания  да са провокирани от спирането на ривотрила, макар , че го спира съвсем плавно. А може ли това подобрение да се е дължало само на приема на ривотрила?  Много се надявам  да ни посъветвате относно тази терапия, да изчакваме ли още , как да постъпим ! Не ми се ще след 20 дни да е още по-уплашена и обезверена, но се тревожа и да  не прибързаме.. Простете , ако не съм много точна!

Благодаря, че ви има и се отзовавате на тревогите на хора с подобни проблеми! Много успехи  и лично щастие ви желая!

 

[Диляна Колева]

Здравейте, ако разгледате темите във форума ще  отговорите много подробно на въпроса си. 

Антидепресанта е за депресия, дъщеря ви  депресия ли има или тревожно разстройство? Отговора на този въпрос е достатъчен, за да видите сама разминаването.

 

Тъй като почувствах много близко проблема ви, бих искала да ви споделя личен опит, който може да ви е от полза.

 

Аз също имам дъщеря, която през последните два месеца има здравословни проблеми. Въпреки, че съм психолог и съм добре запозната с проблема за тревожността, никой не е застрахован от нейното проявление, къде е разликата обаче.

Дъщеря ми по същия начин получи физически проблеми, заради който се наложи да се ходи по спешна помощ, лекари, прегледи, смяна на диагнози и лекарства. Тя е непълнолетна, това е първия и проблем свързан с неприятни прегледи, след някои от които тя изпадна в хистеричен плач и нежелание да разговаря. Съответно заедно с това се появиха и симптомите на тревожното разстройство, будене в малките часове на нощта, дереализация, сърцебиене, задушаване и изобщо всичко свързано с повишеното ниво на стрес. 

Какво направихме най - напред, тя чува постоянно за това състояние от мен, тъй като това е част от дейността ми и сама е наясно, че това не е болест, нито е част от настоящия и проблем. Въпреки това високото ниво на тревожност го имаше, още повече, че предстоят още прегледи, всички неприятни. Първо отделихме едното от другото - физическия проблем си е физически, а тревожността е нейния страх. Разгледахме страха, свързан със неприятното преживяване от прегледите, което е имала и това което и предстои. Зад този страх стоеше срама и болката и факта, че е в неизвестност. Този страх, се преодолява с разбиране, разглежда се добре ситуацията, прави се една кратка статистика, за да е ясно, че тя е просто една от милионите хора преминали през това. Правят се стъпките, които предстоят, които са точни и ясни. Говори се за срама, за необходимостта от преглед. Изобщо дава се светлина на ситуацията, бавно, спокойно и търпеливо по всички достъпни и близки за нея начини. Когато има план и е ясно, кое след кое следва, какво точно цели, какви са вариантите и какво се прави в тях, безпокойството постепенно пада и тревожността намалява. Това е свързано със силна и спокойна подкрепа и ясни доводи. Симптомите на тревожност, които описвате - сърцебиене, задушаване, световъртеж, преминаха за няколко дни, след като се приложиха стандартните техники за дишане, разпускане, медитация. Сега продължаваме да се справяме с физическия проблем, но без изместен фокус върху страшния страх от нещо, което не разбира.

 

Ако нямаше знание за основата на тревожното разстройство, тези симптоми щяха да се засилят, да се поставят на фона на общото влошено състояние и да се намесят други специалисти, както вашия случай и да се изпишат медикаменти, които са предназначени за друг тип състояние.

 

Тревожността се появява след покачване на стреса и безпокойството. Засилването им водят до страх, страха действа на тялото, като покачва адреналина, той предизвиква тези симптоми - сърцебиене, задух и т.н. Те се повлияват без медикамент. 

 

В момента вие сте в огромната статистика на хора пиещи антидепресанти за състояние - тревожно разстройство.

Прочете темите с подобна тематика тук във форума ще намерите много такива случаи и ще проследите техните истории и варианти за справяне, между временно ще съберете много информация, как бихте могли да се справите.

[marri]

Благодаря на Диляна за отговора  и споделения опит!  Радвам се , че успявате да овладеете проблемите при вас . Искрено се надявам всичко да е добре при вас, а скоро и при нас... Ясно ми е , че всеки случай е индивидуален  , както всеки човек е различен .... Не исках да удължавам въпроса си първия път  и затова не описах подробно за всички опити на дъщеря ми  да се справи с тревожността , не знама и сега дали е най-уместно : четене  на истории на хора с подобни проблеми,, включително книгата на Петя за паниката; съветите на Орлин и д-р Проданов, записване на нещата , които смята ,че може да и помогнат, опити да прилага някои от тях; две срещи с психолог, после взе решение сама да опитва да се справя/?/; отново четене ; опити с ТЕС; упражненията на Алиев, кратки медитации и т.н., но може би когато съветник ти е и тревожността , не винаги си достатъчно упорит, . Има  затишие и после пак без ясна  причина нещо провокира паниката...С дишането макар , че психологът я насочи към  подходяща  техника, споделя , че нещо не и се получава , даже че се чувства по-зле / може би  не прави нещо както трябва/. Обмисля  да започне йога , все нео я задържа , а и все се надява нещата да се поуспокоя малко преди да започне... Решението да отиде на психиатър не беше взето лесно, но симптомите станаха много драматични . Писах ви ,че има подобрение, но състоянието и е нестабилно и  е далеч от онова, което беше и иска да бъде. 

 Много, много  се надявам  д-р Проданов да  изрази мнение.....  

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, не мога да взема отношение по темата. Аз не използвам лекарства за повлияване на тревожността и не мога ви кажа нищо полезно за действието им. Виждам, че вие акцентирате в тази насока и очакванията ви  са, те да доведат до решение на проблема.Моят опит е съвсем друг, психотерапията е това, което може да помогне на дъщеря ви. Насочете вниманието си в тази посока.Говорете не толкова с психиатъра и , а с психолога.

[marri]

Здравейте! Благодаря за отговора! Очаквах нещата да стават малко по-ясни… Продължаваме…. За съжаление всеки  човек  преживява трудни моменти,  не винаги успява да се справи  сам с вътрешните си стихии.  Търси помощ , обръща се  и към психотерапевт, но моя опит показва , че не е лесно да попаднеш на „твоя” психотерапевт у нас/ или в даден  град/.. Уважавам добрите специалисти и е ясно  , че ги има, но нещо все още „куца” в системата. Спестявам си коментарите…  Въпросът е , че  времето минава и понякога нещата се усложняват. Някой  посяга с нежелание , но все пак с надежда към химията, но  и тя не е панацея…. До тук звучи  песимистично… , но  сигурна съм,  ще открием решение! Дано е по-скоро и с по-малко „белези” от преживяното!  Пожелавам го на всички , които продължават да търсят! Сигурна съм , че всичко ще си дойде на мястото  и ще останат споменът и опитът! А дотогава …  благодаря на хората от този сайт  за споделеното и за помощта!