Jump to content
Порталът към съзнателен живот

КАкво става в главата ми


Recommended Posts

Здравейте хора,много се зарадвах че открих този форум.В днешно време е много трудно да се довериш и споделиш проблемите си,но виждам че тук хората са наистина отдживчиви.И така след оптимистичното въведение карам към проблема,надявам се професионалистите да дадът отговор.

От  4-5 месеца съм в някакво състояние което лекарите и алтернативните лечители при които бях(невролог,психиатър,психотерапефт,фитотерапефт,life coach) описват като супер стрес или лека депресия.Интересното е че и четиримата се въртят около тази диагноза,всеки дава съвети но аз съм си все така.Какво ще кажете Вие?

Накратко за мен-Аз съм на 27 години,дизайнер по професия имам малко ателие в града в който живея и от години работя с клиенти,не съм се оплаквал от липса на работа.Много пътувания,интересни запознанства и готино настроение.Реших да преследвам една голяма мечта и да уча в чужбина доказвайки на себе си и на околните ,че съм кретивен и имам дарба.Е успях.Всичко до тук звучи прекрасно.Докато един ден през март тази година мозъкът ми просто превклучи на негативна вълна,в главата ми почнаха да блуждаят само лоши мисли(''Ти не ставаш",""Къде си тръгнал да преследваш големи мечти'',""Няма да успееш"","" н=Нямаш пари за постигане на толкова високи цели"","ТИ си от обикновенно потекло",''Ти неможеш да правиш това,онова"" и тн.)Липса на самоувереност и съмнения в способностите ми.Аз съм доста тревожна личност попринцип.Винаги си мисля какво ще кажат хората и съм поддтискал собственото си аз.В момента съм на кръстопът в живота,което още повече влошава нещатата.Нямам подкрепа от семеиството ми,единият ми родител е в чужбина.Дотакава степен тези мисли ме завладяха че прекарах няколко седмици на легло с зверско главоболие и реване,сърцебиене,изтръпване на краиниците през ноща и  никакво спане.Загубих инетерса си към работата си и немога да се концентрирам.Все едно имам завеса върху мозъка си и немога да мисля и вземам решения,паметта ми е слаба,главоболието е като пирон в челото.Към днешна дата нещата са малко по различни,спя по няколко часа но се събуждам рано,по цял ден се чувствам изморен и от главоболието ми се спи,само гледам да приседна или легна,трудно се концентрирам и ми трябва време да си спомням разни неща.Имам чувството че света е срещу мен и нямам бъдеще:(Безизходица:(Страх:(Не съм вземал антидепресанти.След консултация с фитотерапефт вземам следните неща-Бланд(маточина,лайка),Супер магнезии обогатен с витамин Б , есенции на доктор Бах и какаови зърна.Всичко за успокоение на нервната система.На здравословна диета съм(без месо) ,опитвам се да правя дихателни упражнения(трудно защото едната ми ноздра е хронично

запушена).Започнах и малко спорт.По нататък мисля да направя пълно очистване само на сокове.Медитацията не ми се получава:(Всичко това обаче влияе само на физическото тяло ,а психиката?Усещам че трябва да променя мисленето си,но КАК?Как да се вслушам в самият себе си като нямам идея къде е той?

 

Благодаря на всички които могат да дадът съвет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предполагам че  на фона на други случеи в форума моят проблем е много малък,но за мен е огромен!

Искренни благодарности на всеки които ще ми даде съвети за справяне

Линк към коментар
Share on other sites

 доказвайки на себе си и на околните ,че съм кретивен и имам дарба........Винаги си мисля какво ще кажат хората и съм поддтискал собственото си аз...........Нямам подкрепа от семеиството ми,..................Имам чувството че света е срещу мен и нямам бъдеще :(Безизходица :(Страх :(.................. нямам идея къде е той?

 

ТОЙ го няма. Всъщност Той кога е бил тук? Докато е доказвал на другите, че е креативен или докато е угаждал на хорското мнение, търсейки одобрение? Когато е търсел родителската подкрепа за по - голяма стабилност или докато се е страхувал от много други неща.

 

Всъщност това е реакция на така нареченото самопогубващо поведение, в което водещи са Вината и Безпокойството.

 

ИРОНИЯТА НА ПОВЕДЕНИЕТО, ТЪРСЕЩО ОДОБРЕНИЕ

Нека да пофантазираме. Представете си, че действи­телно търсите одобрение от всички и че е възможно да го получите. Да допуснем също, че целта ви е съвсем здрава. Като имате това предвид, отговорете кой ще е най-подходящият, най-ефективният път да постигнете тази цел? Преди да отговорите, си помислете кой ваш познат се радва на най-голямо одобрение от страна на околните? Как изглежда? Как се държи? С какво при­влича другите? Сигурно ще се сетите за някой, който е честен, прям и откровен, който не се влияе от мненията на другите и е пълноценен. На него сигурно не му остава време да се стреми към одобрение. Най-вероятно той казва нещата такива, каквито са, независимо от по­следствията. Може би смята, че тактичността и дипло-матичността са по-маловажни от откровеността. Той не обича да обижда другите, а просто е човек, който няма време да играе игри — да говори деликатно и да внима­ва как да казва нещата,  че никого да не наскърби.

Не е ли това ирония? Хората, които се ползуват с най-голямо одобрение в живота, никога не се стремят към него, не го желаят и не правят усилия, за да го полу­чат.

Ще спомена една басня за илюстрация, тъй като щастието е отсъствие на стремеж към одобрение като потребност:

 

„Една голяма котка видяла малко котенце да си го­ни опашката и го попитала: „Защо си гониш опаш­ката?" Котенцето отвърнало: „Научих, че най-доб­рото нещо за котката е щастието и че щастието е моята опашка. Затова я гоня: уловя ли я, ще бъда щастлив." Старата котка казала: „Синко, и аз се за­нимавах с проблемите на Вселената. И аз смятах, че щастието е в опашката ми. Но забелязах, че винаги когато я подгоня, тя бяга от мен, а когато си гледам работата,   тя   ме   следва  навсякъде".

 

Следователно иронията е в това, че ако желаете ця­лото това одобрение, най-ефективният път да го полу­чите е да не го желаете, да не го преследвате и да не го очаквате от всекиго. Като се съветвате със себе си и използувате положителната си самооценка като консул­тант,   ще  получите  много  по-голямо   одобрение.

 

Предстои ти издирване на себе си. Сам си го казал - ниска самооценка, а тя поражда голямо безпокойство. Труден, но много интересен процес. 

Симптомите, които изброяваш са тревожност, породена от твоето измислено безпокойство.

 

Има една много хубава книга на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" , в нея има много лесно изпълними и успешни техники, които би могъл да приложиш сам, на фона на това, което ще прочетеш.

Една от любимите ми фрази от тази книга е извода от един действителен случай: " Аз плача, че нямам пари за обувки, а видях човек без крака да се смее". Ето толкова парадоксални могат да са понякога страховете ни.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Много БЛАГОДАРЯ за отговора,чесно да си призная през цялото това време откакто немога да спя и не правя нищо само си мисля каква е причината наистина и дълбоко в себе си знаех какъв ще е отговора   и  май май винаги съм го знаел ,но  не съм обръщал  внимание или не съм искал да му обърна такова!Чесно казано знам че такива състояния се случват за да ни подскажат че е време за промяна,хем искам тази промяна ,хем ме е страх от нея,или просто незнам от къде да започна,нямам план:)Но да ви кажа честно след вашето потвърждение на собствените ми расъждения се чувствам по сигурен и  искам да видя какво и кого ще открия!Имам само един въпрос (знам че за всеки човек е различно ,но все пак от позицията ви на спецялист които е видял много случеи в практиката си),възможно ли е наистина,да се окаже че целият ми живот е вървял в грешна посока и намирайки(изграждайки наново) себе си,може да се наложи да сменя абсолютно всичко-професия,приятели и тн.,да завъртя нещата на 180 "?

 

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

Няма грешни посоки.Всяка посока води до някъде.Мястото, до което си стигнал не ти харесва.Но, по този път ти си натрупал много опит.Сега,когато смениш посоката, опита ти остава, като много голяма полза и улеснение.Така че, променяйки посоката, ти не отричаш миналото си, напротив, всяко нещо което ти е било полезно, ще се използва.За това, промяната никак не е трудна, бавна е, а, хората нямат търпение и това ги изнервя, така тя става трудна.С две думи, имаш ли търпение, промяната е нещо много приятно.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...