Аника_ Добавено Август 7, 2014 Доклад Share Добавено Август 7, 2014 Здравейте, от 3 години получавам паник атаки, които постоянно са с различна честота и различни симптоми. Нека да ви опиша как точно изпаднах в това състояние, веднъж както си стоях и усетих много странно чувство , все едно пропадам надолу, стана ми лошо, паникъосах се, че ми става нещо, усетих все едно някой ме души и т.н. Всички други симптоми, които те паникъосват допълнително, в този момент изпитах неконтролируем ужас, че умирам, че никога повече няма да видя близките си, което още повече влоши нещата. След толкова много време все още има моменти, в които не мога да го контролирам, понякога се влошавам и не мога да спра да мисля за това, само докато ми мине през ума и вече се започва наново. Прочела съм доста материали по въпроса, осъзнавам всичко, което ми се случва, че не съм болна и т.н. но пак и пак има ужасни симптоми, които не ме оставят намира - чувство на деперсонализация, чувството че гледам света през лупа, неясно и с премежен поглед, досега не съм пила антидепресанти и не съм търсила специализирана помощ, но се чувствам вече уморена от цялото това състояние. На 27 години съм и имам бебенце на 5 месеца, искам пак да съм нормална, да не мисля постоянно кога пак ще ми стане така, дали този път наистина не се случва най-лошото, дали както вървя няма да падна, най-много ме ужасява чувството на деперсонализация и дереализация, все едно губя разсъдъка си и полудявам. Искам да се радвам на детето си, на семйството си и на живота си, да бъда пълноценен човек. С много усилия върша задълженията си понякога, справям се , но с цената на голям и непрестанен стрес. Можете ли да ме посъветвате нещо, което би могло да ми помогне ? Благодаря ви предварително ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 8, 2014 Доклад Share Добавено Август 8, 2014 Не знам какво си чела, но си личи, че отношението ти към ставащото е далеч от това, което води до реално справяне. Все още виждаш страха като кошмарен, вместо като благодетел, дошъл за да те научи на силни и красиви уроци. Все още виждаш симптомите като ужасни, вместо като добри пътеводители, които на техния си език, вече ти посочват нужните насоки и характерови промени, които имаш да осъществяваш. Все още се приемаш като жертва, каквато никога не си била, тревожността си виждаш като лоша и искаш да я махнеш, което само я увековечава. Защото тя никога не е била лоша, а винаги е била добра учителка по смело доверие. Няма случайности, Аника. Преживяваш тревожността си, защото имаш да се учиш на доверие в Себе си и живота. Вместо да се стягаш, бориш, бягаш и с малкото си его да контролираш, имаш да се учиш да отпускаш този смешен контрол и да прегръща страха си. Да оставиш душата ти, която сега си потиснала с мъничките си когнитивни механизми, любящо да обгърне страха ти. Защото той винаги е бил само един чудесен ангел, благодетел, посланик на разширяването на съзнанието и растежа ти! Искаш ли да растеш и се учиш, или искаш да се оплакваш и приемаш като жертва? Искаш ли да бъдеш смела или искаш да бъдеш жена, бягаща от сянката си? Как искаш да възпитаваш детенцето си - като вярваща си и обичаща се жена, която му предава със самото си присъствие и излъчване тези послания или като страхливка? Ти избираш! Какво си чела досега? Спортуваш ли? На какво според теб те учи състоянието ти? Жертва ли си или ученичка в пътя на живота си? Обичаш ли се, вярваш ли си, включително и на страха си, като част от теб и знаеш ли колко добър учител е той и на какво иска да те научи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аника_ Добавено Август 9, 2014 Автор Доклад Share Добавено Август 9, 2014 Здравейте, благодаря за отговора! явно страхът е този, който ме управлява по време на това състояние, защото понякога дори искам да побягна когато ми се случва, стягам се толкова много, че и мускулите ме болят после. Страх ме е да се отпусна и да видя какво ще се случи, все си мисля , че ще падна, винаги вървя близо до стени, рафтове и т.н. Истината е, че непрестанно мисля затова и то постоянно ми се случва. Никога не съм искала да бъда жертва и не смятам, че съм. Проблемът е там, че като че ли не мога да намеря сили да се справя сама и това е което ме плаши. Винаги съм била активна и социална , гледах да държа всичко около мен под контрол, водих доста динамичен начин на живот и явно всичко това е подпомогнало за сегашното ми състояние. Когато за първи път го почувствах бях уплашена до смърт, опитах се да го обясня на семейството си, но като че ли срещнах неразбиране и не ме приеха насериозно, това ме накара да се затворя в себе си и да се опитам да се " самоизлекувам " и така вече 3 години. Явно съм изгубила хармонията със себе си и си нямам достатъчно доверие, душата ми е постоянно неспокойна и съмняваща се. Не искам да се страхувам,но говоря за ужас, защото чувството за деперсонализация е това което най - много ме плаши, не искам да ми се случва, искам да мога да го избегна. Има дни, в които цял ден ме преследва, дори да съм спокойна пак не спира. Краката ми треперят, все имам чувството, че ми се вие свят, което ме паникъосва и ето ти омагъосания кръг. Като казах, че съм чела по темата, имах предвид по скоро симптоми и разкази на други хора за паник атаките. А колкото до спорта, обичам да спортувам и най-вече да танцувам ! сега не ми остава много време, защото гледам детето си самичка и се поизморявам. Дали има някакви техники за овладяване на деперсонализацията или поне нещо ,с което може да я контролирам? Знам, че трябва да прегърна страха си, че той ще ме научи на много неща, но искам да се науча как, защото до момента не ми се получава ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 10, 2014 Доклад Share Добавено Август 10, 2014 (edited) "понякога дори искам да побягна когато ми се случва, стягам се толкова много, че и мускулите ме болят после. Страх ме е да се отпусна и да видя какво ще се случи, все си мисля , че ще падна, винаги вървя близо до стени, рафтове и т.н... не мога да намеря сили да се справя сама и това е което ме плаши... гледах да държа всичко около мен под контрол... с което може да я контролирам... Истината е, че непрестанно мисля затова и то постоянно ми се случва. Никога не съм искала да бъда жертва и не смятам, че съм." Но се поставяш в положение на жертва с бягството от себе си... Сама описваш част от причините за преживяваното: свръхконтрол, битка и бягство, изразени в мускулно напрежение, което променя дишането, изтласква телесното налягане нагоре и причинява деперсонализацията, страх от провал и неприемането му (зад страха от падане стои страхът от провал), напрегнато мислено предъвкване, пораждащо страх, телесна симптоматика и още повече ментално предъвкване... Питаш как да се справиш с деперсонализацията. Като премахнеш мускулните брони/ стягания. които покачват телесното налягане в мозъка, което причинява лека намеса във възприятието за положението на тялото в соматосензорната кора. Тези брони/ стягания обаче се премахват като въпросното свръхнапрегнато и контролиращо мислене, което един вид се бори или се стреми да избяга от страха, но всъщност го причинява, се промени. Промяна в посока 1) рационална преоценка на ставащото, връзка с реалността, 2) изграждане на адекватно отношение към езика на симптомите и страха зад тях, изпълнено с благодарно смирение, доверие. Преформулиране на цялостната настройка към ставащото като към благодатно учене, характерово съзряване и хармонична личностова промяна. Това се постига с методите на психотерапията: когнитивно реструктуриране (работа с вътрешния диалог), падаща стрела - анализ и промяна на базисни вярвания/ комплекси, хипнотерапия и нлп, поведенчески методи като психотелесни опити, фокусирани в приемане и доверие, систематична десензитизация чрез излагане на страховите стимули, с променен ментално - емоционален отговор и т.н. и т.н. и т.н. Само загатвам, защото сме писали доста по въпроса в темите на този форум, а аз имам и десетина статии на тази тема: http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page.html . Както и аудио записи за самостоятелна работа, в които са вложени много терапевтични техники: хипнотични алгоритми на самоувереността . Опитай сама! Но, ако до няколко месеца не се получава, малко помощ би била на място. Във всеки случай, това което преживяваш, е напълно преодолимо, при това в разумни срокове! Редактирано Август 10, 2014 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аника_ Добавено Август 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Август 11, 2014 Много, много благодаря за отговора и за линковете, които ми пратихте! Ще се опитам да се справя със страха чрез вашите съвети и моята воля . Първото нещо, което мисля да направя е да изпусна нещата от контрол, да се отпусна максимално и да прегърна себе си с повече доверие от обичайното. Прекрасен ден ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 11, 2014 Доклад Share Добавено Август 11, 2014 Нека е прекрасен, Аника! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Август 11, 2014 Доклад Share Добавено Август 11, 2014 аз вече ставам банална, но и тебе да посъветвам да пробваш ставната гимнастика на Норбеков. Не е трудна за изпълнение у дома и е без пари, и освен че е полезна чисто физически за ставите, някак си променя неусетно и мисленето на човека, в положителна посока. И аз страдах като тебе доста години от ПА, да не разказвам пак, защото съм го писала вече много пъти, но от тази гимнастика някак си ми се проясниха много неща, може да е съвпадение, но след като я правих 1-2 месеца по-редовно, успях да изляза от дупката на ПА, затова все си мисля, че тя е била ключът, който ми е отключил мисленето за нови насоки, така че да се преборя с ПА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аника_ Добавено Август 11, 2014 Автор Доклад Share Добавено Август 11, 2014 Благодаря ти, mvm Ще пробвам гимнастиката и ще пиша как ми е повлияла на мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anjelina Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Здравейте! От 10г. получавам паник атаки,които всеки път са различни по сила и продължителност.Някак успявам да се справя,но това постоянно чувството на деперсонализация,тази замаяност направо ме съсипват...Имам две дечица,едното бебенце ...Постоянно изпитвам някакви тревожност(за различни неща).Още преди 20г. ми поставиха диагноза социална фобия и с помоща на медикаменти се оправих.След 5г. започнаха ПА,първоначално по-леки, после по-сериозни,до положение "не мога да ходя".Тогава ми предписаха АД и с малко терапия се пооправих,но след прекъсване на медикаментите отново същата ситуация!От повече от 5г. не съм пила АД и някак започнах да свиквам с ПА,но е мъчение...Страхувам се от всичко ново,когато трябва да се обадя на някого(забравих да спомена,че наскоро се преместихме в друг град и тук нямам никого,освен семейството ми),тревожа се когато ни предстои някакво илзизане..Мисълта,че трябва да отида на родителска среща ме държи в стрес още от когато разбера за нея,в магазина влизам и съм като друсана,препускам бързо до това,което ми трябва максимално бързо(да не ми прилошее) и като стигна до касите,ако има хора(опашка)......КРАЙ!!!!Няма подобен УЖАС!!!!!ПА е налице в пълната си сила..... В безизходица съм,какво да правя,искам да се радвам на децата си,на прекрасното си семейство.....а скоро ще трябва да започна и работа.....НЕ ЗНАМ!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Както вероятно си разбрала, хапчетата не лекуват социална фобия, но за сметка на това пък могат да затвърдят състояние на тревожност и то да прогресира и да се развива. Социалната фобия е състояние в основата на което стои страха. Невъзможно е да се стане смел с хапчета, необходима е психотерапия и то с продължителност няколко месеца, редовно. Медикамента е една илюзия, патерица, която подпира състоянието и в момента, в който я махнеш след известно време падаш. Необходима е работа по самоувереността, вярата, волята, промяна на гледната точка. Само когато това се случи съзнателно, с участието на мисълта, в нейния чист вид, а не замъглена от хапчета, само тогава може да се продължи напред с друга визия. Хапчето поддържа визията - Аз съм болна, Аз не мога сама,Аз имам нужда от помощ. Много коварен мисловен модел, който сериозно може да провали качеството на целия ни живот, защото засяга изборите ни на работа, на партньор, на живеене ..... Психотерапия без медикамент, а с точните методи и време, за да се случи процеса на "узряване" за новите модели Лина Коцева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ari Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Между другото в сайта на Диляна Колева имаше много интересен материал за социална фобия, но не мога да го открия. Лично изпробвах техниките и имам отлични резултати. Но трябва воля... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anjelina Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Между другото в сайта на Диляна Колева имаше много интересен материал за социална фобия, но не мога да го открия. Лично изпробвах техниките и имам отлични резултати. Но трябва воля... Бих искала да споделиш,ще съм Благодарна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ari Добавено Февруари 10, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2015 Писах ти на ЛС. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
deepwoman24 Добавено Февруари 11, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 11, 2015 Може ли да ми пратите и на мен това за социалната фобия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.