Нормално ли е ?

[anonimennn14]

Здравейте  на 22 години съм , не знам как да започна , но ще се опитам да обясня ситуацията възможно най-кратко и ясно.Преди 3-4 години се случи да не спа 3-4 дена (взимахме амфетамини с приятели и пушехме марихуана ) и на последната вечер преди да си легна случайно приех 1/2 липонекс , след което влязох в някакъв филм и избягах от стаята поради силна параноя.На сутринта се събудих и една - две седмици след това ми се случваше да изпадам пак в паранои и си вкарвах филми че приятелите ми искат да ме убият/пребият.Този период премина с още няколко паранои през годините насам.В момента не съм сигорен как съм психически.Усещам че съм се отчуждил много от хората , някой ден ставам от леглото с много мрачно настроение не виждам смисъл в нищо , друг ден ставам с приповдигнато настроение , трети ден ставам с нормално настроение.Когато приемам повече алкохол изпадам в много агресивни състояния (способен съм да нараня човек с предмети било то нож ,бухалка и т.н. ... ).Трудно запомням и също така съм разконцентритан много(когато някой тръгне да ми обяснявя нещо малко по-дълго трябва да го повтори , някой път потрети докъто го схвана).Общо взето се чуствам оглупял.Като малък училището ми вървеше и нямах такива проблеми с паметта и концентрацията бях един от отличниците на класа.В момента говоря 4 езика , не смятам че съм тъп.Но най-много ме тревожи промяната ми в настроенията и отчуждаването ми с хората.Започнах работа преди 2 месеца на ново място и с повече от половината хора не си говоря/разбирам и съм се карал/заяждал с тях.Като цяло характера ми е труден , не започвам разговор с непознат чакам той да го направи , не съм много приказлив (но както вече казах това е на моменти като приливи и отливи , когато ми е преповдигнато настроението си разговарям с всеки но пък трудно намирам теми за които да говорим).Имам проблем с общуването и някакви изкривени представи според мене ( може и да греша).В момента съм в чужбина ( от малък се боря сам в живота ) и смятам като си отида до България да посетя психолог.Да допълня само че през пубертета (15-18 годишна възраст ) пушех марихуана и взимах вещества като амфетамини и кокаин.Имах няколко стреса в живота ми като малък (раздяла на родители , нов родител , доста наказания като малък и лишения благодарение на който съм изградил самостоятелност и оправност разбира се  , няколко пъти сме си сменяли местожителството ) и също смятам че и това може би е допринесло за сегашните ми психически проблеми ако има такива разбира се понеже пак казвам не знам дали поведението ми е нормално или не.

Като цяло съм оправен и доста подреден човек (благодаря на родителите ми за което) , но ме мъчат нещата който съм описъл.

Видях , че тук има консултации и съвети затова реших да споделя какво ме мъчи и преди да посетя лекар да видя мненията ви по моя въпрос.
Благодаря за отделеното време.
По - здрави !

[Орлин Баев]

Питаш нормално ли е? Нормално е за теб, за това, което си не само съзнателно, но и като програми в несъзнаваното ти. Наказанията и лишенията като малък са създали в теб вярвания, че ако не си непременно много справящ се, се проваляш, че ако не си свръхконцентриран и знаещ, си глупав. Черно бяло мислене. Разводът, а вероятно и отношенията на родителите ти преди това, както и честата смяна на местожителство, училища, среда, комбинирани със споменатите вярвания, са добавили още несигурност, неувереност в собствената стойност. Посегнал си към дрогата... Знаеш, че не всеки го прави и извинението "Ами те и другите наоколо вземат..." е само разионализиращо извинение. Всъщност не се е случвало просто ей така, случайно. Бутали са те описваните програми - компенсирал си ги, но по такъв много маладаптивен начин. А те, както знаеш, се активират едва ли не "от полъха на вятъра". Каже ти някой нещо и реагираш, тънкообидчив си - защото през въпросните вярвания и ниска самостойност филтрираш негативно и свръхпреувеличаваш, приемаш прекалено лично, катастрфизираш... Когато са се поуталожили, се будиш спокоен, когато обаче са се разбъркали по някаква причина (може и сън или нещо несмляно през деня и т.н.), се събуждаш кисел и напрегнат. Накратко, имаш да се опознаваш, да работиш върху мисленето си, възприятието си и дълбоките си програми зад тях. Разбира се, тази работа се върши на фона на чист от алкохол и наркотични вещества организъм! Всъщност, спирането на всякакви компенсаторни вещества е важна част от постигането на баланса ти! Друга важна част от самостоятелната ти работа извън психотерапевтичния кабинет, е редовната практика на спорт, дишане, стабилизираща тренировка на ума чрез медитация. Прогнозата ти за стабилизиране и преработка на страховете ти е добра, ако съзнателно, търпеливо и целенасочено се захванеш с тази работа като приоритетна! Защото ум царува, ум робува, ум патки пасе. От качеството на психичния ти живот, зависи коя да е сфера на социалния ти живот. Знаеш, че е така, нали?! 

[anonimennn14]

Здравей , отговора ти доста ме заинтересова , поради простата причина че ме описа без да ме познаваш и нямаш нито един пропуск което е още по-впечатляващо за мене , наистина приемам всичко много лично и се обиждам много лесно.Наркотичните вещества съм ги спрял , алкохола и цигарите ще ги спира щом така трябва.По принцип започнах да чета книги от вида на приложна психология на автори като Дан Милман , Естер и Джери Хикс , Паулу Куелю и др. за да опозная себи и да се свържа с подсъзнанието си преди две години , когато започнах да осещам че има нещо нередно в мене.За тези две години имам чувцтвото че съм опознал едва 30% от себе си .В момента съм много зает работя доста и имам само 2 дни в седмицата свободни.Ще се опитам да спортувам макар и малко и да медитирам (няколко пъти съм се опитвал).Мислиш ли че може да има някакъв напредък , дори и промяна без намесата на доктори и лекарства.Знам че не съм "луд" , просто трябва да си променя мисленето и това всеки път си го повтарям от 2 месеца насам защото преди постоянно се питах какво не ми е наред , усещах че има нещо нередно но така и не знаех какво е .Начина на мислене трябва да си променя и все се чудя как.Има и друго , живея с приятели , който мисля че имат същия проблем ( и те са с проблемни семейства и с тях започнахме да взимаме наркотични вещества и да ходим по партира).Обаче разликата е там , че те продължават да пушат марухуана докъто аз не.И си мисля че и кръга от хора в който живея и които вмомента са ми като семейство ( понеже сме заедно в чужбина) ми влияе доста.Въпреки , че не искам да ги оставям понеже се познаваме от много малки и сме си помагали един на друг много пъти тук извън България.Какво би ме посъветвал относно тях и относно моят път към опознаването на самия себе си , промяната на мисленето ми и възприемането ми на другите хора и света , като цяло?
Като прочетох отговора ти имах чуството че , камъче от скалата която усещам в мене се отрони и падна.Много благодаря.
По - здрави.

[Орлин Баев]

Не, не си луд. Но си провокирал известна параноичност, тригерирана от веществата, които си приемал. Ако в рода ти около теб няма случаи на психоза, случилото се е единствено и само "благодарение" на приема на вещества, без наличен генетичен фактор, предиспозиция, увеличаваща шанса за отключване на същинска психоза. При маса хора марихуаната и други вещества събуждат параноичност, която обаче отминава сравнително скоро, ако не присъства обсъжданата предразположеност - така е станало и при теб. Но, станалото говори, че отсега нататък е нужно да се пазиш от тези вещества "като от огън", включително и от алкохола. Е, чаша бира или вино отвреме на време в компания, да - но не повече. Защото събуденото свръхагресивно поведение е само зловредна, уж защитна, но всъщност болна и свръхмерна реакция на активирането на комплекси/ базисни, наситени със страх вярвания. А те в огромна степен се разминават с реалността, карат те да я пречупваш и виждаш като прекалено заплашителна.

 

Препоръчвам ти едно много стабилно хващане за реалността и логиката при работата ти с автоматично възникващите в теб мисли. Тези мисли идват от споменатите базисни вярвания/ програми в теб, под въздействие на стимули от средата. Когато се научиш да ги осъзнаваш и наблюдаваш, имаш възможността да ги преобразуваш/ реструктурираш във вътрешния си диалог, чрез методите на психотерапията, но като основа на това преобразуване, чрез стабилна връзка с реалността/ логика. В този процес се учиш да осъзнаваш когнитивните изкривявания и психичните защитни механизми, присъстващи в мислите ти и да ги преобразуваш до здраво и адекватно на реалността мислене. Тази работа ще ти даде основа, върху която можеш да надградиш и медитацията и т.н. Тя е като стабилна основа на психичната ти сграда! Ако те интересува, питай, за да те насоча.

[anonimennn14]

Здравей , нямах време и възможност да влеза и пиша до сега.Имам едно ново наблюдение над себе си което все още не мога да определя точно какво е.Много често се ядосвам за дребни неща , или пък когато някой не направи нещо както трябва , при двуличие и т.н. Понеже повечето време от седмицата ми минава в ресторанта който работа , всичко се случва там , карам по 3-4 двойни смени в седмицата , не се наспивам добре и също мисля че и от там може да е проблема. .Питам се аз ли имам проблеми с нервите (възникнали от ранните ми години в семейството - караници между родители , наказания и т.н. )  , твърде егоистичен ли съм и очаквам хората да правят нещата както трябва и както аз искам или те просто не са възпитани както трябва и не се стремят към нищо по сериозно в живота от ядене спане и някоя работа колкото да изкарват за прехрна.От първия път когато писах до сега наблюдавам също подобрение в себе си макар и малко да е параноята вече почти не се обажда .Знам , че трябва да сменя работата си понеже работя всеки ден с хора по 12-14 часови смени и се изморявам психически , но за сега се нуждая от тази работа и опитвам да анализирам себе си проблемите и колкото се може да ги оправя без лекарска намеса и смяна на работата за сега.