Социална тревожност и депресия, проблеми в работата

[ten]

Кратката версия:

Страдам от социална тревожност. Крайно съм стресирана. Проблеми с шефовете и колегите. Реагирам с тревожност и раздразнение и признавам, че поради това и аз имам някаква вина за тези проблеми. Не знам как да се справя.


Дългата версия (дано никой не се познае):

Цял живот съм била крайно срамежлива, проблеми вкъщи, тормоз в училище. Затворих се в себе си, не говорех с никой извън семейството ми.

Без излишна скромност казвам, че съм интелигентна, нямам комплекси за външния си вид, но направо ме е страх от хората. Страх ме е, че ще ми се подиграват, че ще ме помислят за ненормална, "особена", както се изрази един нахалник. Мисля си, че не им е приятно да говорят с мен. Като трябва да говоря мисълта ми замръзва, не мога да гледам хората в очите, гласът ми трепери, ръцете също, обливат ме топли вълни. Напоследък тези симптоми намалят.

В университета се чувствах ужасно изолирана, но и не правих опити да се сприятелявам. В последния курс, тъй като не виждах перспектива за бъдещето и пак имаше проблеми вкъщи, прекъснах и се затворих вкъщи за няколко години. През това време посетих разни психотерапевти и психиатри без особена полза. Даже някои от лекарствата ми навредиха.

На всичкото отгоре преди няколко години съседи започнаха да ме тормозят. Преди това съм посрещала мълчаливо тормозът, който е бил само в училище, но в случая реагирах остро, което още повече ги озлоби и превърнаха животът ми в ад. Сега съм на квартира и ме е страх да отида в собствения си дом.

Едва завърших университета след години прекъсване и в състояние на краен стрес и системно недоспиване, и то завърших с отличен.

След като завърших, ми помогнаха да ме назначат в една фирма. Половин година работата вървеше горе-долу добре. Единственият проблем беше общуването с колегите, върху което полагах усилия. Във всичко останало се справях отлично и с голям напредък.

След половин година започна тормоза от страна на вече бившия шеф. Не ми са ясни всички факти, но имам някои неща наум.

Още от началото бившият шеф се държеше с мен покровителствено и откровено нахално. Мисля, че не му се харесваше, че не му се подмазвам и не се сприятелявам с колегите - това за него беше по-важно от факта, че си върша работата.

Имаше и една сделка, за която мислеше, че не си върша както трябва работата и се бавя. А как си върша работата не може да оцени, защото не разбира от нея. Не знам дали сериозно си мисли, че още не съм се научила да работя или по друга причина е говорил на шефовете така за мен.

Не мога да се харесвам на хората. Честно казано нямам желание да се сприятелявам с колегите извън работата, но ми се иска да можех да говоря с тях без да се притеснявам.

По начало съм тревожна и нервна, затова не му беше трудно да намери начини да ме провокира. Но и аз действам против себе си, като се поддавам лесно на провокациите - ставам раздразнителна, ядосвам се, треперя, мърморя отвреме навреме.

По едно време престана да ми дава работа. Даваше работата за мен на един колега, който я прехвърляше на мен. Единствено говореше с мен, за да ме пита всеки ден "Лошо ли ти е", "Искаш ли да те карам с колата" и аз да отказвам.

Опитва се да настрои някои колеги срещу ме. Струва ми се, че искаше да ме изкара неспособна да работя.

Усещах, че ми се пречи - една колежка ми бавеше работата и не се трогваше. В това време бившият шеф се чудеше каква работа да й измисли. Като повдигнах въпроса защо се бави толкова, тя каза сама да си ги направя и той изкара, че съм правила скандал и че съм имала личен проблем с колежката.

Страшно ме изнервяше как докато говоря с един колега, бившият шеф видимо подслушваше, даже се поглеждаше към мен. Знам, че звучи параноично, но ми се струва, че може би искаше да разбере докъде съм стигнала с работата си без да се налага да ме пита.

От мен се криеше информация за всичко. Страх ме беше, че ще остана без работа. Сама започнах още повече да се изолирам.

Изпаднах в депресия. Закъсах с работата. Дори за момент не мога да спра да мисля за проблемите в работата. Вкъщи не мога да си почина, не мога да се наспя. Единствено ме разтоварва четене на книги отвреме навреме. Започнах да пия лексотан за по две седмици, после да го спирам и пак да го почвам. Страх ме е да не се пристрастя.

Когато бившия шеф се махна от фирмата и някои негови функции пое неговото протеже, си мислех, че нещата ще се оправят. Обаче новият "шеф" е едно просто младо момче със самочувствие без покритие. Поведението му копира това на бившия. Бившият даже пред мен го е наговарял против мен, че с мен не можело да се работи и че преча на хората да работят.

Новият продължи политиката на бившия да не говори за работа лично с мен. Внушил си е, и че съм некадърна. Заяде се с мен за някои други неща.

На всичкото отгоре онази колежка се озлоби срещу мен, а и аз срещу нея след гореспоменатия случай. А новият "шеф" сигурно под влияние на бившия се заяде, че е моя работа да върша част от нейната работа. Това дори не ми влиза в длъжностната характеристика. И други в офиса смятат, че тя не се справя добре с работата си, обаче с мен се заяждат, а не с нея. Необяснимо защо аз трябвало да обучавам колежката за работата, за която дори аз не съм квалифицирана.

Накрая се стигна до ситуация, когато вече наистина вдигнах скандал на новия (естествено без лични обиди), защото не виждах как ще работя. Опитах се да се разбера и с по-големите шефове. След това новия поне започна да говори с мен за работата. Обаче вече съм черната овца в представите на по-големите шефове.

Продължавам да отивам с едно нежелание на работа. Все още си личи, че ме смятат за не особено кадърна.

Онзи ден шефовете "отгоре" се свързаха с мен за тривиален проблем несвързан пряко с работата. Аз на момента се шашардисах и се чудих как да се оправдавам. Чак по-късно осъзнах, че може би са си мислели, че кой знае какви скандали са ставали пак в нашия офис. Реалността беше, че никой нищо не беше говорил по повдигнатия въпрос и всички си работехме спокойно от седмици насам. Струва ми се, че или новият "шеф", или неспособната колежка се опитват да ме изкарат, че създавам скандали, а аз сама се дискредитирах. По-рано същия ден писах да напомня, че колежката пак ми бави работата. А и "срязах" новия "шеф" по един въпрос за работата.

 

Също ми се струва, че бившият и новият "шеф" въртят някакви интриги, подочух, че му дава пари на ръка.

Бившият има и друга причина да е против мен - ако се бях съгласила, щеше да взима хонорар като консултант към работата, която правех. Отказах и заради неговия тормоз, и защото дори като ми беше шеф не ме е консултирал, а съм се блъскала сама. Може би това е една причина, заради която ми бавеше работата накрая.

Много бих искала да напусна, но не виждам къде другаде ще си намеря работа при такава дупка в трудовия стаж и при сегашната икономическа ситуация.

А и честно казано се страхувам, че и да си намеря някъде работа, пак ще подразня някой злобар.

Иска ми се да се излезна от ролята на вечната жертва, но ми е трудно да се вписвам в колектива.

 

Определено няма да се справя да се опитам да се "сприятеля" с "враговете", не само че ми липсват такива умения, но ми са и страшно неприятни като хора.

 

[АлександърТ.А.]

Елементарно Уотсън .Шеговитата реплика на известния герой , никак не е такава , гледана на опаки .Желая да подчертая гениалната догадка , че живота е сцена , а ние сме сме си разпределили ролите и играем , не на шега .Тук често чета споделено от ,на пръв поглед интелигентни хора , за незадоволителното им положение  и трудната им адаптация .Общото което виждам е , че те не приемат сериозно отношението на околните  .Човек и Айнщаин да е , значението му е , каквото го определят те , околните .Ако не ти харесва , разработи ролята която са ти дали и я промени да ти стане приятна .На някои им е по трудно , на други по лесно , но всички се трудим за подобряване на живота си . Това не е критика , а желание  да кажа , че съм си скатавал самолюбието в задния джоб и съм се опитвал да приема ,,реалността"  и я разработвам .Макар и мъничко да успееш , удовлетворението е огромно .

[Диляна Колева]

Здравей ten, от написаното от теб не успях да разбера, какъв е въпросът ти.

 

"Иска ми се да се излезна от ролята на вечната жертва, но ми е трудно да се вписвам в колектива." - това ще стане трудно, тъй като колкото и да ти звучи невероятно, това е твой избор. Нали разбираш, че няма как 100% от контактите на един човек да са против него. Това което описваш е част от твоята илюзия за света, възприятието ти, че той е враждебен.

Липсата ти на самоувереност потиска в теб доста емоция, която се превръща в агресия, а тя се проявява като недоволство към другите.

Може да се напише още доста по темата, но нека все пак да се опиташ да формулираш конкретен въпрос.