Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Искам да се променя.


Recommended Posts

... въпросът е, че ми е малко трудно откъде да тръгна.

През последната година преживях много мъчителни (за мен) неща. По принцип от много години съм в една "дупка", от която не мога да изляза, но последната година нещата съвсем се влошиха. Просто имам усещането, че в нищо не ми върви. Освен това имах ужасни страхове, вече ми стана като навик да се пристеснявам за нещо.

Започнах да се питам защо всичко това се случва на мен. Не смятам, че съм лош човек, даже съм склонна да предразполагам хората да търсят помощ/съвет от мен. Но мисля, че щом ме сполетяха тези неща, може би са знак, че трябва сериозно да се променя и да работя върху себе си. Само не знам точно какво бих могла да направя.

Например започнах да се занимавам с йога преди 2 месеца, правех го почти всеки ден, но последно време нямам много възможност, защото сега живея на друго място, съобразявам се с хора, нямам спокойствие... знам, че трябва да намеря начин да го подновя, но се чудя само това дали е достатъчно. Освен това имах склонност много да се заседявам пред компютъра, това също се старая да го огранича, но сега работя по 12 часа дневно, през повечето време съм пред компютър, а след работа ми е много тегаво. Предполагам, че ще ми кажете най-добре да се обърна към терапия,но аз искам сама да започна да правя нещо за себе си засега. Някакви идеи?

Линк към коментар
Share on other sites

Дънов ни е дал множество формули , с различно приложение . Разгледай ги , ако ти харесат някои , ги прави един месец .Ще почувстваш промяна . Като се научат не отнемат много време .

Линк към коментар
Share on other sites

Като за начало намери начин да подобриш физическата си активност. "Нямам време" е лошо оправдание. когато човек иска да се погрижи за себе си или го прави или не иска да се погрижи за себе си.

Искаш да направиш нещо за себе си, а какво си готова да направиш и от какво си готова да се лишиш?

Ако успееш да включиш поне три пъти седмично по 1 час физическа натовареност, значи вече имаш готовност за работа. Това може да ти е ориентир.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря!

Диди, аз преди всеки ден си правех упражнения... и сутрин, и вечер. Не ми е проблем за всеки ден даже.

Иначе измислих и друго - да въведа малко повече ред вкъщи (макар че това в момента не ми е много "вкъщи"), не знам защо реших, че ако започна да следя малко повече за това, животът ми ще се започне също да се подрежда (?) Но това е, което мога да измисля. Не знам дали е достатъчно.

Линк към коментар
Share on other sites

Спорта е с обща значимост.  Той повдига тонуса, който е изключително важен за смелостта при вземане на решения., Повдига настроението, което пък спомага за положителната настройка към заобикалящото ни и ни изгражда навик, който изисква дисциплина, която е необходима за изпълнението на плановете ни.

След това веднага идва въпроса, какво точно искаш да промениш? Кое е онова нещо, което смяташ че ще промени живота ти? Когато имаш отговор на този въпрос конкретизираш и посоката.

Изчистването е добра тактика, казват, че когато човек се освободи от ненужни вещи, в живота му идват свободните места за новите идеи. А когато подреди обстановката край себе си, помага за подобряване на вътрешната си хармония. Така че лошо няма, каквото и да започнеш да правиш ще е по - добре от неправенето.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, това за спорта го знам. Затова и имам желание. :)

Ще попрочета и за формулите на Дънов.

Ами какво искам да променя... себе си, като цяло. Аз знам откъде ми тръгва главният проблем - прекалената ми притеснителност, фаталистично мислене, имам чувството, че тревожността ми е навик, част от мен - винаги трябва да се страхувам за/от нещо. През 90% от времето съм с понижен тонус. понижено настроение. Постоянно наблюдавам хората около мен, все ми изглежда, че те са много по-добре от мен, забавляват се, върви им в живота, а на мен точно обратното.

При мен емоциите са 90% негативни. Постоянно се чувствам "прецакана", в последно време особено в любовен план. Преди мислех, че просто не ми е "провървяло" с предишния ми приятел, но сега историята горе-долу се повтаря и започнах да си мисля, че проблемът очевидно трябва да е в мен. Но не искам да се променям само заради това, както казах, имам усещането, че в нищо не ми върви. На работа също не съм достатъчно концентрирана, макар че не е много натоварено. Въпросът е, че заради склонността ми към тревожност си изградих навик да се "разсейвам", да не мисля за лоши неща. Но в един момент се оказва, че не мога да мисля пълноценно и за задълженията си. И така се получава един омагьосан кръг. Ето това накратко искам да променя.

Линк към коментар
Share on other sites

Чувам го, като промяна на мисленето.

Основно ти е нужна тази промяна.

Това е една от трудните, но не и невъзможни промени. Мисълта е базата, която определя нашето съществуване. В зависимост от това към какво ще насочим вниманието си ние му даваме сила или го обезличаваме. 

Бих ти задала въпроса на обратно, не какво би искала да постигнеш, а От какво си готова да се лишиш? - готова ли си да лишиш от чувството, че си прецакана, от ролята на жертва, от наблюдението си над хората и т.н, може да довършиш списъка.

Ако си готова да се лишиш от тези "екстри", значи си готова да поставиш на тяхно място други послания, към които да насочиш вниманието си. Насочвайки го да им дадеш сила.

Редактирано от didi_ts - Диляна Колева
Линк към коментар
Share on other sites

Ами опитвала съм се да не го мисля това (че съм по-прецакана), но как да не го мисля, като е факт? Трябва да си затворя очите за истинската реалност около мен. Не искам да казвам, че съм жертва - явно аз сама си го направих така, че да ми е по-зле, но просто не знам как да "изплувам" - ок, да кажем, че ще спра да се взирам в другите... това съм го правила и преди, но не ме е карало да се чувствам по-добре. По принцип още като бях малка имам спомени, че майка ми ме сравняваше с други деца, от които трябвало уж да "взимам пример". Но не мисля, че само тя го е правила, повечето родители са така. От мен си идва всичко, просто в момента ми е много скучно и самотно, особено и извънработно време и като ми липсват някакви позитивни емоции, гледам чуждите, някак да "попия" от тях. Хаха, май съм далеч от промяна...

Линк към коментар
Share on other sites

Изборът е в нас!

Когато решим да бъдем прецакани, биваме прецакани.

Аз винаги досега съм се чувствал щастлив и съм харесвал всичко в мен.

Едно събитие отключи всичките ми страхове и аз реших да съм нещастен.Започнах да губя интерес към всичко, което ме правеше щастлив и да губя всичко, което имам.Не говоря за материални неща.

Ако някой иска да се промени, може да се промени.Много е трудно и трябва да го поискаш.

Всъщност промяната на мисленето е трудната част.

Какво ще кажат или направят другите е проблема при нас и той е насаждан с години, защото винаги сме се оставяли да зависим от другите.

Стараем се да търсим одобрението на всички, за да се чувстваме добре и ако не го получим по един или друг начин се осъждаме.Замислете се дали това не се случва с вас, защото определено се случва с мен.Имам предвид търсенето на одобрение.Когато не сме го получавали, а сме полагали усилия, се получава дефицит, който компенсираме.Казваме си, че за нищо не ставаме и всички производни на този тип мисли.

Всеки има нужда от одобрение, но най-вече от себе си.Неодобрението на останалите около нас не би трябвало да е критерий за нашата самооценка.Затова трябва да погледнете първо в себе си и да се опознаете.Човек израства, когато опознава себе си, а понякога това е много болезнено, особено когато става в зряла възраст.

Линк към коментар
Share on other sites

Повечето от нещата, описани от Вас са ми познати и съм ги изпитвала. Точно затова реших, че е време да поработя над себе си. И го правя! :) В последната седмица ми се отвори такава възможност - молих се за нея и я получих :) Това, което правя всекидневно, не е нещо голямо, но е някакво начало.

Линк към коментар
Share on other sites

blindedbyblood

ми опитвала съм се да не го мисля това (че съм по-прецакана), но как да не го мисля, като е факт? Трябва да си затворя очите за истинската реалност около мен.

Всички мъдреци от миналото ни казват , че ние не познаваме истинската реалност .(виж дали е така) .Ние живеем в реалността , която са създали нашите родители , и обществото в лицето на прадедите ни , като са ни възпитавали  и обучавали .Ние сме наследили тяхното мислене , което определя ,,реалността" в която живеем .Искам да кажа , че по-прецакан мога да бъда от гледна точка на група хора , не от моя или от гледна точка на реалността .Вижте Коперник или други велики умове признати (разбрани) много по късно ...Общественото мнение е само ориентир , ако желая да бъда обществено значим .То не е реалността .

Линк към коментар
Share on other sites

Ех,да,знам, че промяната в мисленето при мен трябва да е глобална... например преди 3 години прекратих връзката си, защото в един момент си дадох сметка, че човекът не ми осигурява това, от което имах нужда - аз страдах от факта, че нямам подходяща среда от хора и той не може много да ми помогне за това. И въобще, неудовлетвореността ми от живота намери израз в тази връзка и преди мислех, че заради неговото поведение чувствата ми изстинаха, а всъщност, като се замисля, всичко е било плод на нереалистичните ми очаквания и представите ми, че щастието трябва да ми бъде поднесено отвън, от някой друг. Сега имам "връзка" с друг човек, казвам "връзка", защото не е в истинския смисъл на думата, а някакви неопределени отношения, които много ме потискат. В момента наистина мога да кажа, че имам чувства, но изпитвам и много голям страх какво би излязло ако нещата се задълбочат - може би всичко ще свърши като последната ми връзка, пак ще остана разочарована и ще търся някой по-"подходящ"... смятате ли, че ако се променя много сериозно, отношението ми към връзките ще се промени? Сега, слава Богу, си давам повече сметка, че нещата в действителност много зависят и от мен. Но последните дни пак ме обзе същият страх.

Линк към коментар
Share on other sites

... смятате ли, че ако се променя много сериозно, отношението ми към връзките ще се промени?

 

Замени "ако" с "когато" и си прецени какво искаш да промениш.Тогава ще си отговориш сама на въпроса.

Нещата изцяло зависят от теб.

Знаеш ли колко филми изиграх с "ако" в началото?

Ако бях постъпил така, ако бях казал това, ако не се беше случило така, ако се случи това, ако постъпя погрешно, ако...

Така и не казах - постъпих така, казах това, случи се така, не зная какво ще се случи, възможно е и да сгреша, без ако...

Миналото са спомените - и добрите и неприятните, в бъдеще не знаеш какво ще ти се случи.

Сега ти не се чувстваш добре и както знаеш ми е познато и на мен и колкото повече "ако" се въртят в главата ми, толкова по-зле се чувствам.

Аз познавам проблема си или поне така си мисля, но все още ми пречи това "ако" и си стоя на едно място.

Никой няма да вземе решението вместо теб или вместо мен.

Промени всичко, което не харесваш и сама ще видиш резултата.

Не се страхувай, че може да сгрешиш, защото дори да е така, поне няма да съжаляваш, че си опитала.

Не отлагай, когато си сигурна в преценката си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Искам да споделя и още нещо в тази тема. надявам се, че някой ще го види и няма смисъл да правя нова.

 

От година и два месеца имам много проблеми в любовен план - запознах се с един човек, който в началото беше като омагьосан от мен и очевидно искаше да имаме връзка. Аз в началото много го подцених, но много скоро след това започна да ме привлича. И изкарахме две седмици заедно, всичко беше прекрасно, отдавна не бях се чувствала толкова добре (бих казала и щастлива). Но в един момент той необяснимо започна да се отдръпва от мен и аз реших, че чувствата му са били дотам и дори, че е искал само секс от мен. А странното е, че той не е такъв тип - познавам го вече достатъчно добре, знам, че е имал доста малко връзки (на 30 е), трудно се влюбва, бил е много дълбоко влюбен в бивши. А и поведението му спрямо мен в началото беше като на влюбен човек, а не просто флиртуване. Освен това, когато аз му заявих, че май е по-добре да скъсаме, той не искаше. А от друга страна ми каза "ако искаш да ти кажа, че имам много дълбоки чувства към теб, ще трябва да те излъжа". И все пак не ме пускаше. Дори след като скъсахме уж окончателно, след един месец пак започна да ме търси. Така е вече цяла година - периодично ме търси и ми казва, че му липсвам и че постоянно мисли за мен, а от друга страна, като се опитвам да си изясним отношенията, ми казва, че от 7 години не бил имал сериозна връзка и не искал да се впуска в това просто така. Мен това ме вбесява, разбира се. Изобщо не го оправдавам по никакъв начин, макар че знам, че е бил много наранен от една сериозна връзка (май единствената му). Но това е било преди доста години, не вярвам да е единствената причина да не ме взима насериозно. Както и да е, целта ми не е да ви занимавам с въпроси "какво иска той от мен". Предполагам, че и той самият не знае.

 

Въпросът е, че историята се повтаря... повтаря се драмата с бившия ми приятел преди 4 години.. с него нещата не стояха съвсем така в началото - не е било някакво привличане от пръв поглед, а и не вярвам аз да съм била негов тип жена. Влюбих се в него след като няколко месеца имахме сексуални отношения. И тогава пак страдах заради това, че не ми обръща внимание, че не изпитва дълбоки чувства към мен, ядосвах се на поведението му - а то пак беше някак двузначно. Е, в крайна сметка постигнах своето и се стигна до сериозна връзка, но пак аз бях по-заинтересуваната страна и първите няколко месеца бяха голяма мъка. След това започнах да се поуспокоявам и да ми става по-безразлично и именно тогава той започна да ме приема по друг начин, промени си отношението към мен. Но след 1-2 месеца чувствата ми към него се охладиха доста и накрая скъсах с него, той дори се разплака тогава, каза ми, че ме обича. А аз само си мислех колко късно го казва. Изобщо нямаше значение за мен в онзи момент.

Тогава обяснявах ситуацията с това, че явно не сме били "един за друг". Наистина между нас нямаше чак такава химия. Но със сегашния усещам, че не е съвсем така, че щом нещата се случиха от самото начало, значи не е било нещо "насилено" да се случи.Въпросът е защо историята се повтаря?

Защо все с мен се отнасят така мъжете, които ме интересуват? Започнах да си мисля, че явно в мен има някакъв проблем - колкото и да съм физически привлекателна (това го мислят много хора) и смятам, че не съм лишена от съдържание, явно нещо в мен отблъсква другата страна - не знам ниска самооценка или неуравновесеност, с която се боря много време. Макар че не показвам открито колко ми е разбита психиката, дори се държа,бих казала, нормално. Но може би имам такова излъчване, за което не си давам сметка, а другите го усещат.

 

И започнах да си мисля, че е крайно време да спра да се измъчвам по въпроси, свързани с другия, какво изпитва към мен, какво иска от мен, да анализирам ситуациите до побъркване, да се обръщам към близки хора да преценят вместо мен - когато се подлагам на тази агония, абсолютно нищо не се получава. Проблемът не е в самите отношения, а в мен. И може би това ми се случва, за да осъзная, че имам още да работя върху себе си, че трябва да променя отношението си към взаимоотношенията. На мен ми е ясно, че аз самата съм тотално разбалансирана. Наскоро правих един чакра тест и показа доста верни неща - първа и трета чакра слабо активни. А те са свързани с присъствието "тук и сега", осъзнатостта на  настоящия момент, на себе си, превръщането на намеренията в действие - всичко, което наистина ми куца. Демон на първа чакра - страх - постоянно ме измъчват някакви страхове, основно свързани с бъдещето. Та въпросът ми е по-скоро: смятате ли, че съм на прав път  и проблемите ми се коренят именно в това, което описах?

Или просто тези хора и двамата наистина не са за мен и напразно търся вината в себе си. 

Линк към коментар
Share on other sites

Ето ти един цитат за размишление -

 

Quote

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нещо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава черта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, те забравят, че имат нещо хубаво, и развалят отношенията си. Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него. Какво прави българинът, когато жъне нивата си? Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара, защото разчита на него; плявата дава на добитъка. Правете и вие същото. Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, т. е. на житото в него, а не на плявата – на човешкото. Разчитайте на любовта, на чистото жито, от което може да се направи хубав хляб. Разчитайте на онази любов, която кара сърцето, ума и душата да трептят по особен начин. Това е чистата, истинска любов. В нея болният оздравява, умрелият оживява и възкръсва. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят и възкръснат."

 

Любов и обич

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...