Моля за съвет :)

[Darki]

Здравейте, не искам да звуча отчаяно или лигаво като начало Историята ми започва от около 6 - 7 годишна, когато започнах училище..нека да кажа, че съм от хората със силно неприятен външен вид ( направо си е грозен де, но не харесвам тази думичка хахаха ) та... когато започнах училище 12 години милите ми съученици не ме оставиха намира дори за ден..всяко междучастие се молех по - бързо да почне часа, правех се на болна само и само да не отивам пак там, в по - горните класове ми крадяха учебниците, раниците, до парите не стигнаха само, защото бяха в мен, а аз просто не стоях в класната стая...апелите към родителите и учителите бяха напълно напразни и сега, когато се връщам в това време мога да предположа, че просто не им се занимаваше, та те само пускаха реплики от сорта на "Не им обръщай внимание и те ще спрат.", но пък този съвет имаше точно обратен ефект.... Имам и дислексия, когато училищната логопедка видя как пиша реши, че просто не чувам и ме прати да ми предпишат слухови апарати и така 2 години почти по различни болници само защото изледванията на слуха навсякъде показваха, че ми няма нищо!! Както и да е сдобих се и със слухови апарати криво - ляво - естествено в училище ги махах, защото си чувах прекрасно, а пък и те бяха просто още един повод за подигравки! В последната година същите ученици минаха от тормоз към съжаление и честно казано нямам идея кое е по - лошо...това да не можеш да дишаш и да искаш да избягаш от училище или това да изпитват съжалние към теб поради същата причина заради, която си бил обект на подигравки 12 години...А да вкъщи също не беше едно от най - спокойните места...постоянни скандали за пари, силно неспокойна атмосфера и навикване 24/7 за има и за няма какво... Може би се сещате след този "коктейл" от емоции какво се случи със самооценката ми и уменията ми за комуникация.... До момента почти не съм работила никъде - просто, където и да започна работа не мога да се социализирам. Опитах да запиша висше, но и там 2 години подред ударих на камък поради същия проблем .... Приятелите си намерих в интернет...някак си там успях да се впиша - разбираемо е, че писането ми се отдава повече от общуването "очи в очи"

Причината заради, която бих искала съвет и професионална помощ е това, че на моменти изпадам в силни депресивни състояния от страни погледано за няма нищо....Някой навън ме погледнал на криво, в автобуса/метрото/трамвая някой ми подхвърлил подигравка...Обичайно за мен ежедневние през последните 20 години - уж!! Когато съм навън виждам само ходещи "черупки", хора без цел, изнервени, лоши...всякаш "празни" вътрешно...Когато се прибера на моменти попадам във водовърдеж - рева по цяла вечер, мислите, които имам в главата си са подтискащи...мрачни... Знам, че светът е едно материално място, но все по - силно усещам как губя мястото си в него...И, че никога - каквото и да правя няма да се впиша в него.. Явно все още не съм загубила напълно надежда щом ви пиша хахаха Но обичайните реплики от сорта на "В света всеки има място" и "Външният вид няма никакво значение" не помагат при мен - толкова години чета за това и почти всеки с който говоря ми казва същото, че вече съм се наслушала здраво  - ще съм благодарна за някакъв съвет по - различен от най - често използваните такива. За мен ще е нужен по - различен подход явно ))) И наистина ще съм благодарна, ако отделите малко време..нямам финасовата възможност да посетя специалист, а и не съм сигурна, че ще мога да говоря с него така открито дори и да успея да отида там...

[mvm]

Обичай себе си и се уважавай такава каквато си, и тогава и околните ще имат по-подходящо отношение към тебе

[Орлин Баев]

Пълнолетна си, можеш да работиш и заявяването "нямам финансова възможност за психотерапия" се явява не друго, а рационализация на неоценяване ползата и нуждата от нея, както и на вторичната печалба или ако щеш, навика ти по самоподдържане на психомеханизмите ти. Както и на страха ти от това, както сама осъзнаваш. Човек може и сам да промени негативната си самопредстава, чрез активна самостоятелна работа, но през много болка и подхлъзвания и много повече време. Самият живот, с малко съзнателна помощ, се явява най-добрата психотерапия, но в продължение на десетки години. Когато лично желание за работа, осъзнаване и целенасочени усилия липсват, промяна така и не настъпва и човек цял живот си кюта със заложените асоциални програми и живее на 5% от потенциала си. Ти си умно момиче, мислиш, питаш, тоест известно самосъзнание присъства, което ти дава добри шансове. 

 

Какво очакваш от питането си в този форум?

[moridin]

Darki, на нивото на проблема си няма да намериш решение...Отвори се за света и може тогава да занемееш пред красотата му :-)

[Диляна Колева]

 

Причината заради, която бих искала съвет и професионална помощ е това, че на моменти изпадам в силни депресивни състояния от страни погледано за няма нищо...

Не е за няма нищо. В подобни състояние се изпада обикновено, когато външната действителност се разминава с вътрешната ни представа или желание за нея.

При теб има явно и голяма несъответствие. Депресията си е вид бягство в себе си, там където човек се чувства уютно, но в един момент се превръща в проблем, тъй като нарушава естествения ритъм на живота, засилва се неумението да се впишеш в него.

Какво можеш да направиш? Има една интересна схема, която дава най - обща визия за това какво се случва с нас, когато дълго сме в подобно състояние:

 

Страх - напрежение - характер - мироглед - поведение - реализация

 

Когато човек се страхува, той пуска своите защити, за да се предпази, това обаче поражда напрежение, със съпротиви не се живее лесно и тези определени неща, на които се съпротивляваме, започваме да искаме да ги контролираме. Да контролираме обаче нещо, което е извън нашата власт е невъзможно, затова правим нещо още по - затвърждаващо страха - "Аз съм такава, Това съм аз" - като в тези изречения стои нашия страх. При теб го чух още в началото на поста ти - "Аз съм грозна" . Ако тук трябва да работим, ние много обстойно бихме разгледали, какво всъщност означава "грозен" - определени критерии, които ти си приела за красиво и на които не отговаряш, но дали това е истината е друг въпрос. Та, самоопределянето ти като "грозна" и явното му подчертаване, води до най - естествения резултат, да се държиш като такава и да излъчваш това, съответно това оформя един мироглед с послание - аз съм безсилен, виновен, грешен, лош . Какво може да доведе подобен мироглед, ами един постоянен негативизъм, скрита или явна агресия, изживяване като жертва и т.н., което се изразява, като вид поведение. С такова поведение, каква действителност и реализация предстои?  Такава, която затвърждава схемата, потвърждава страховете ти и ти се връщаш в изходна позиция. Да речем в случая - Всичко ми се случва, защото съм грозна. Заложила си твърде много на страховете и де са подредили твоята действителност.  Да ги осъзнаеш, да добиеш смелост да говориш за тях, да ги трансформираш и да промениш действителност, това е дълъг процес, има нужда и от правилна насока, в която да се ориентираш.  Това всъщност прави терапията. 

Добре е, че си прочела много неща, проблемът е, че ги пречупваш само през познатата ти гледна точка, което е напълно естествено и затова нищо не се получава. За всичко това разбира се "помагат" социалната среда и близките ни хора, но идва една възраст, в която човек има ресурса да се изправи, да се поотупа и да смени визията и представата за себе си. 

Така че, започни от страха, приеми това което  е, както е. Какви са съпротивите ти?, Можеш ли да промениш "Аз съм грозна" с " Всъщност аз съм много приятен човек"? За да се пречупи мирогледа и т.н. напред по отваряне на омагьосания кръг. 

Една насока, която не знам дали ще успееш да изпълниш, но поне можеш да помислиш по нея, да видиш нещата от друг ъгъл.

Редактирано Юли 31, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[АлександърТ.А.]

Не е съвсем по темата  но ще  ви кажа една народна поговорка . -----------Няма грозни жени . Има калпави мъже ---------------за това тези , калпавите ,и мъже и жени , за да прикрият немощта си . Изваждат своята вътрешна грозота и я хвърлят на вън , някъде , където падне  . А човеците се притесняват ...

Нормално е като се срещнат двама да се стреснат . Нови лица , какъв е сега тоя ,какво иска , що е толкова крив . А като се опознаят станат приятели .

[АлександърТ.А.]

п.п. към предишното .

 За това се интересувай от вътрешното си равновесие , вътрешната си красота .Ако ти я видиш , ако я поддържаш  и се грижиш за нея ,  Хората на около също ще я забелязват .