mimozka Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Здравейте,историята ми е дълга, ще опитам ясно и по-кратко да разкажа. На 32г съм от 8години съм на антидепресанти, като са спирани на няколко пъти. Кошмарът започна един обикновен ден, в който се чувствах някак изтощена, замаяна и ми се гадеше. Мислех,че просто настивам и си казах като поспя и всичко ще е ок. Нищо подобно-на сутринта като отворих очи и всичко се въртеше, не можах да стана, не можех да изправя главата си светлината ме побъркваше,както и световъртежа. След 30мин започнах да повръщам и след няколко повръщания крайниците ми започнаха да тръпнат и се сковаха болезнено. Премина след 10тина мин, но се повтори през деня още няколко пъти. Не можех да ставам без чужда помощ. Болеше ме главата, вратът,раменете. Заведоха ме на невролог-изписаха деанксит и другите не ги помня. Това състояние продължи 2 седмици, в които ежедневно по няколко пъти аз повръщах и се сковавах. Мислех,че никога няма да бъда нормална отново-майка ми ме къпеше на стол в банята защото не можех да пазя равновесие. Така постепенно се възстанових до толкова, че не ми се виеше свят поне, но от тогава до сега-32годишна вече, аз съм с постоянни болки в раменете и врата, страдам от чести главоболия, често ми прилошава и изобщо не се чувствам пълноценна. През тези години сменяха хапчетата ми- помня деанксита,транксен едни други,които не помня ,ципралекс, атаракс,тизадинин май беше за болките във врата. На 26 г забременях и ги спрях от раз. Нищо ми нямаше, чувствах се страхотно никакви странични ефекти. През бременността само на два пъти получих сърцебиене и нищо друго. Родих и след година просто бяхме на разходка с детето беше топло изпих едно кафе,изпуших една цигара и усетих онова гадното замайване-изпотих се ,ръцете рзеха да се парализират и веднага ми прилоша,добре,че бяхме до нас. На другия ден пак при невролога и тогава изписа ципралекса. И така вече 4г съм на ципралекса и атаракса, пробвахме да го спрем след 6месеца,но веднага се върнаха симптомите-започва с виене на свят. От тогава ме е страх да ги спра, но не ги искам вече-приличам на някоя лелка,забравям какво съм казала преди 2мин, мъжът ми не искам да го погледна сексуално,никакво желание, 15кг отгоре, не мога да се забавлявам никак-излизам и като се почне едно замайване,особена,ако сме повече хора, приповръща ми се и се прибирам,защото не ставам дори за компания. Сега съм си намалила дозата на ципралекса-от цяло на половинка. Моля ви помогнете ми да спра тези хапчета. Най-ме тормози световъртежа, като ги спра и почва, кога ще изчезне това нещо,ако трябва да го изтърпя месец примерно,ок, но ако цял живот ще е така....ужас. Аз нямам някакъв страх от нещо определено, не съм преживяла нещо, защо се отключи това нещо в мен, какво схана. Този световъртеж на какво се дължи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Няма как да ги спреш.Ти не си променила мисленето си и за това симптомите се връщат. Виенето на свят е, или от ниско кръвно-ако беше така ти би го писала или от стрес- страхът, че спираш хапчетата, сам по себе си е стрес.Стреса, води до хипоксия -по-малко кислород в мозъка и това дава виенето на свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mimozka Добавено Юли 25, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2014 Страшно съм благодарна, че обръщате внимание, д-р Първанов. Кръвното ми е ниско по принцип, да-90/60, но аз и преди съм била с такова и съм се чувствала ок. Всичко заради мисленето ли е-аз даже мисля все позитивни неща-прим.как ще излезем и ще се забавляваме и, когато дойде момента да излезем, аз почвам да се чувствам зле-особено като сме повече хора и всеки говори един през друг или трябва да се съсредоточа върху някой, който говории трябва да го гледам в очите, веднага ми се завива свят и започва да ми се гади и ми прилошава. Познавам хората от обкръжението си, не е някой непознат да се притеснявам примерно, но защо се случва така. Вече ми е адски неудобно дори като имаме гости, аз се оттеглям след като поседя, защото ми става лошо. Когато пътувам с кола също ми прилошава често. Ходих на УНГ да види вестибуларния апарат-нищо нямало, но изписа бетасерк, от който полза нямаше. Невролога като питам какво ми е-казва нищо ти няма имаш недостиг на серотонин-химечески дисбаланс в мозъка. Попитах дали има нужда да отида на психотерапевт, каза абсолютно не. Поисках ЯМР, пак ми отказа-нямало нужда. Аз за мое успокоение си направих скенер на главата-всичко беше ок. Само снимка на шийни прешлени не съм правила, да видя тази ужасна болка да не се дължи на шипове. Защо толкова години е тази постоянна болка в раменете и врата, тя също мн ме мъчи. Не е скован като при настинка, а някак вътре ме боли,от основата на тила до зад ушите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.