агресивни натрапливи мисли

[st0eff]

Здравейте,

 

Искам да Ви попитам боря се с  агресивни натрапливи мисли(може би окр) от около 6-7 месеца, първоначално силно ги отблъсквах, защото не знаех какво са и  и как да подходя, което създаваше притеснение у мен когато видех нож, приближаващ се влак и т.н. След като се пообразовах малко по темата и разбрах техния произход, притеснението ми намаля значително, но пак си остава едно на ум, сякаш когато хвана нож нямам пълна увереност в себе си.Вътрешно се чувствам щастлив, няма признаци на депресия или на подтиснатост, но мислите си ги има, просто сякаш не ме " жегват" отвътре вече.Това нормално ли е?Чувствам, че вече спирам да се следя за всяко едно мое действие и мисъл(досега бях като като куче на каишка), което ми дава още повече увереност, но ме е страх тази увереност да не е нож с 2 остриета?Страх ме е да не би тези мисли да попият в мен, да ме променят(изкривят) по някакъв начин, тъй като не им се съпротивлявам, дори и да искам - не мога, а когато се съпротивлявам получавам единствено объркване да не би да направя някаква глупост без дори да разбера, защото съм я сметнал за мое нормално поведение.Д-р Първанов ми каза, че страхът е в основата на всичко и все повече го разбирам, защото, според мен, от другата страна на страха е увереността.От средата на август мисля да започна психотерапия, за да се изчистя напълно, но просто бих искал да знам дали поне съм на прав път.

 

Бгалодаря предварително, успешен ден

Редактирано Юли 21, 2014 от st0eff

[Ari]

Здравей.

 

...но мислите си ги има, просто сякаш не ме " жегват" отвътре вече.Това нормално ли е?

Според мен е напълно нормално, случва ми се постоянно. Скоро ще се появят други мисли, ще те жегват отново ще загубят значение, след това ще дойдат нови, ще изчезнат и после пак и пак... Дразнителите също може да се изменят.

 

 

 

Страх ме е да не би тези мисли да попият в мен, да ме променят(изкривят) по някакъв начин, тъй като не им се съпротивлявам, дори и да искам - не мога, а когато се съпротивлявам получавам единствено объркване да не би да направя някаква глупост без дори да разбера, защото съм я сметнал за мое нормално поведение.

 

 

Не, няма тава вероятност.

Такава вереоятност няма.

...няма никаква вероятност да се самоубиете или самонараните.натрапливите страхове не се реализират.

и т.н...

[blindedbyblood]

И аз някога изпитвах страх от ножове, държах ги винаги далеч от мен. Е, нищо не направих с тях, така че, бъди спокоен за това А и от каквото и друго да имаш страх, знай, че нищо няма да се случи. Изпитала съм какво ли не в това отношение и мога да го заявя със сигурност.