304.Благо и леко-НБ от Учителя, държана на 29-ти май, 1927 г., София.

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

 

Добрата молитва

 

Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

 

Благо и леко - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Аз съм човек, служител на Доброто

 

Аз съм човек, служител на Доброто.

Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание.
Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти)

 

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

 

 

„Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.“

 

„Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.“ Ако всяко живо същество, което е дошло на земята мисли, че може да прекара живота си в щастие, без мъчнотии и страдания, то живее в илюзии, в самоизмама. Всяко живо същество, веднъж дошло на земята, трябва да знае, че най-важното нещо за него е да разбере същината на живота. Животът на земята не може да бъде нито без иго, нито без бреме. Който търси лесния път, той очаква на другите хора, те да свършат неговата работа. Съвременните хора, например, не са си задавали въпроса, даром ли идат слънчевите лъчи на земята, или трябва да плащат и за тях. Мнозина дори и не подозират колко усилие, колко труд се полага за образуване на светлината, от която ние се ползваме днес. Мислите ли, че светът, който е тъй разумно създаден, трябва даром да се ползва от слънчевата светлина? За всяко нещо в живота трябва да се плаща – нищо не се дава даром. Природата е предвидила един грамаден бюджет за разходи, но същевременно тя е предвидила един бюджет и за приходи, които трябва да събере оттук-оттам във вид на данъци или доброволни пожертвувания. Някои разумни същества имат строго определена задача да събират данъците от всички ония, които се ползват от благата на природата. Те събират данъците в определено време.

 

Мнозина мислят, че светлината, топлината и животът се дават даром на хората, затова нито живота си пазят, както трябва, нито светлината ценят и използват правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава, трябва да се плаща: за живота, за светлината и топлината, за въздуха, за водата и т.н. Животът е сила, вложена още от памтивека в човешката душа. От осем хиляди години насам съществуват ред лъжливи теории, от които се вижда, че животът се дава даром, вследствие на което всеки може да живее, както той разбира. Тези теории са създадени от същества, които са останали назад в своето развитие. Днес тези същества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в техен интерес е да държат и другите хора при същите условия. Много от съвременните научни теории, както и някои религиозни системи, са създадени все от тия същества. И ако днес почти цялата земя е покрита с кости от умрели хора, това пак се дължи на тия същества. Голяма част от катастрофите по земята, които стават от осем хиляди години насам, се дължат пак на тях.

 

Сега, като говоря за „осем хиляди години“, аз нямам предвид наши официални години, но говоря за научни години. Всяка научна година се състои от 25 000 официални години. Вие сами можете да изчислите, на колко се равняват тия осем хиляди научни години. Може да се яви спор, какви са тези научни години, но това не е важно. Целта на разумната природа е да разшири кръгозора на съвременния човек. Едни могат да вземат тези осем хиляди години в буквален смисъл, други – в преносен смисъл, но и при първия, и при втория случай Истината остава една и съща...

Благо и леко

Редактирано Юли 20, 2014 от Слънчева

[Слънчева]

Интересна е беседата днес. Отново доста широк обхват на засегнати теми.

 

Христос казва: „Вземете моето иго, защото е благо, и моето бреме, защото е леко.“ Съвременните хора търсят живот без иго, без бреме. Игото представя ограниченията в живота. Мислите ли, че ако нямате никакво иго, никакво бреме, животът ви ще бъде по щастлив от сегашния? Игото, което съвременните хора имат, съответства на напрежението на силите, които действат в техния организъм. То е съобразно с идеите, които те имат. Колкото идеите са по-силни, толкова и тяхното иго е по-силно. Игото същевременно съответства и на чувствата у човека. Вследствие на това, който има по-силни мисли и чувства, той изпитва и по-големи противодействия. Всяко тяло, което се движи с по-голяма бързина, изпитва и по-голямо съпротивление. Щом е така, схващанията ви за живота трябва да бъдат поставени на съвсем друга основа от тази, на която сега живеете.

 

Сега, ние няма да се спираме върху посредствените схващания за живота. Защо? – Защото с тях нищо не може да се постигне. Има хора, които постоянно се безпокоят, тревожат, че могат да изгубят живота, щастието, благото си. Майката се безпокои да не изгуби детето си; банкерът се безпокои да не изгуби капиталите си; момъкът се безпокои да не изгуби своята възлюбена; учителят се безпокои да не изгуби учениците си; ученикът се безпокои да не изгуби своето учение; богатият се безпокои за своето богатство; здравият се безпокои за своето здраве и т н. Няма човек на земята, който да не се безпокои за нещо. Обаче тези тревоги, тези безпокойства не са реални. Защо? – Понеже в живота, както и в природата нищо не се губи, нищо не се придобива. Като казваме, че нищо не може да се придобие, разбираме, че нищо не може да се създаде. И действително, засега нови неща не могат да се създадат. Защо и за какво, няма да обяснявам. Едно е важно да знаете, че светът е вече на ликвидиране. Той почти е изминал кръга на своето развитие. Иде вече нова епоха, в която нови неща ще се създадат. За да може човек да създаде нещо ново, той трябва да бъде в хармония с целия космос, с всички първични сили, които работят в света. Човек трябва да има правилни схващания за Бога, да разбере Неговата същина. Не е въпросът да се определи какво нещо е Бог, но Той трябва да се разбере.

 

Някой пита: Какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? Какво отношение има носа към моя характер? Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение. От носа се определя и състоянието на дихателната система. И обратно: когато дихателната система на човека е добре развита, и носът е добре развит. Например, когато дихателната система у човека е добре развита, той диша правилно, вследствие на което мускулите на носа се упражняват повече, ноздрите се отварят широко и в края на краищата носът се развива правилно. Когато пък дихателната система у човека е слаба, дишането става по-бавно, вследствие на което носът се сплесква, ноздрите се свиват. Ако някой човек има повече желания, те се отразяват върху лицето, главно върху устните му. Вследствие на многото желания, кръвта приижда към устните и те надебеляват. Според астрологията хора, с дебели устни и широки ноздри са известни като венерини типове. Като говоря за венерини типове аз нямам предвид онази Венера, която се движи на небето между звездите, но имам предвид друга Венера, която е на земята. Тази Венера, която е на земята, е разумна, тя създава дебелите устни и широките носове у хората. Тя създава желанията у хората, вследствие на което в устните им приижда по-голямо количество кръв. После тя взема четка като художничка и размазва равномерно червената боя по устните и по страните. Ще кажете: Какво отношение има между червените устни, червените страни и желанията на човека? Тази червенина е резултат на вътрешен процес, който става у човека...

 

...Има теории за самоотричането, под влиянието на които много хора се самоотричат, но някои от тях впоследствие съжаляват за своето самоотричане. Например, много от българските опълченци казват: Какво направихме ние? Ходихме да гоним Михаля. Защо мислите, че сте ходили да гоните Михаля? – Защото каквото направихме, не го признават. Ние сме отхвърлени, пренебрегнати от младото поколение. Значи, те са очаквали да получат нещо за своята работа, да влязат в Царството Божие. Така е, прави са те, но и Русия като дойде, положението не беше по-добро; пак не дойде Царството Божие на земята. Впрочем, положението беше малко по-добро, отколкото в турско време, но и тогава, па и сега пак има бой. В турско време, като влезеше турският ага в някоя българска къща и не му сложат кокошка на масата, имаше бой. Питам: Сега не е ли същото? Сега няма ли бой? Едно време българите казваха: Да ни избави Господ от турците! Сега няма ли пак бой? Влезете в някое християнско общество, където очаквате друг живот, други отношения и постъпки, но и там има бой. Следователно, и в турско време, и в по-новите времена на християнството, все има бой. И тогава, хората се обезсърчават и казват: Как може да се образува истинско религиозно общество? Истинско религиозно общество се образува само тогава, когато хората определят отношенията на сърцето си...

 

...Питам: Какво е отношението, каква е връзката между тези двама души и вас? Дойде някой при вас и ви казва: Моля, подпишете за мене една полица, станете ми поръчител за хиляда лева. Бъдете спокойни, ако ми станете поръчител, аз ще бъда внимателен към вас и в най-скоро време ще изплатя дълга си. Обаче, минават година, две, три и този човек не мисли да плаща. Вие плащате за него, но си казвате: Втори път не нося старец на гърба си! Подпишете ли някаква полица и вашият живот става нещастен, но и животът на стареца става нещастен. Аз съм против даването пари на заем. Ако мислите, че със 100 – 200 000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на крив път. Парите не оправят живота на хората. Съвременните държави все вземат пари на заем, но по този начин и до днес никоя държава не е могла да оправи работите си. Коя е причината за това? Причината за това седи в обстоятелството, че отношенията на хората спрямо Вечния принцип не са прави. Вследствие на това, днес бедни и богати, прости и учени не разбират живота. И ако днешните сиромаси се поставят на мястото на богатите, и те ще живеят като тях. Или, ако богатите заемат мястото на сиромасите, и те ще станат като тях идеалисти. Обаче, това не е идея. Какво виждаме днес в живота? Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения. Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат.

 

Питам: От това гледище, какво трябва да правим с живота, който ни е даден? С въздишки животът не може да се оправи; с кършене на ръце, с убийства, със затвори и с тем подобни животът пак не може да се оправи. Животът може да се оправи само като уредим отношенията към сърцето си. За да се уредят тези отношения, от хората се изисква изобилие. В мислите и в чувствата на съвременните хора има известни подпушвания, които се изразяват по разни начини. До известна възраст човек има силна памет, чете, работи, занимава се; след някоя и друга година той забелязва, че паметта му отслабва и вече престава да се интересува от науката. В такъв смисъл, какво представлява ученият човек? Той представлява натоварено животно. Ако се снеме товара на такъв учен, той престава да бъде учен, става обикновен човек. Тъй щото, ако човек е учен, само докато има силна памет, той не е истински учен. Докато има силна памет, той може да се ползва от всички научни теории; изгуби ли паметта си, той губи и знанието си. Обаче, знание, което се губи, не е истинско знание, не е истинска храна, Всяко знание трябва да се приложи!

 

Често вие говорите за планетите и за влиянието, което те оказват върху човека. Като говорите за Марс, за Венера или за друга някоя планета, питам: Имате ли връзка с тях? Нещата важат за нас дотолкова, доколкото сме свързани с тях. На същото основание, като се говори за пробудени души, ние пак разбираме тези, към които имаме известни отношения, известни връзки. Казано на обикновен, или на религиозен език, ние разбираме следното: щом определим отношенията си към Бога, или към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Ако обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява; каквото той направи, ние се радваме. Ако той е поет, ние се възхищаваме от неговите произведения; ако е художник, ние пак се възхищаваме от неговите произведения, от неговите картини; ако е цигулар, ние се интересуваме от неговата музика; ако е облякъл нова дреха, ние пак се възхищаваме от нея. Ние харесваме всичко, каквото той направи. Само по този начин ние можем да се изучаваме. Защо? – Понеже любовта внася у нас нов идеал, нов поглед за нещата, благодарение на който намираме, че в любимия ни човек и най-малките работи са красиви. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Той е създал и казваме: Добър е Бог! Ако не обичаме Бога, и отношенията ни спрямо Неговите създания не са прави. Тогава казваме, че хората са лицемери, лоши и т.н. При това положение ние отричаме красотата изобщо или красотата на отделните части.

 

Казвам: Красиво нещо са човешките очи? Всъщност, кое е хубавото в човешките очи? Хубавото в човешките очи е онзи лъч, който излиза от сърцето и минава през очите. Този лъч се среща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човек е в напълно нормално състояние. Ако схванете този лъч, той ще произведе у вас радост, надежда, разширение, свобода. Човекът, у когото сте съзрели този лъч, може да не е учен, но той е в сила да събуди добрите състояния у хората. Когато този лъч излиза от очите на някой човек, тогава и хора, и животни имат пълно доверие в него; няма ли този лъч, и хората, и животните бягат от човека. Казвате: Еди-кой си е учен. Питам: Има ли този лъч в очите си? – Няма. – Тогава той не е учен човек. Може да има знания, може да е натоварен с много багаж, но той не е истински учен.

Сега, под думата „очи“, аз разбирам прозорци на човешкия дух. Най-ценното нещо, което човек има, това са неговите очи. Като говоря за лъча, който излиза от очите на хората, аз нямам пред вид неговия нисш ум, който представя най-долното състояние на човека; аз нямам пред вид даже и разумността, която е средното състояние на човека, но подразбирам висшата Божествена Мъдрост, която произтича от Духа. Следователно, аз имам предвид висшия ум на човека, който крие в себе си всички дарби и способности. Думата „ум“ или „ом“ е санскритска и означава висшето начало у човека. В този смисъл ум и дух са едно и също нещо.

 

Казвам: В това отношение, ако иска да бъде щастлив, човек трябва да се заеме с изучаване устройството на своя организъм. Истински духовните и религиозни хора знаят това нещо и те са се заели с разрешението на проблема за щастието, т.е. с изучаване на очите. Те гледат на очите като израз на любовта, която се крие в човека. Те разглеждат любовта като особен свят, свързан с най-възвишените същества, които живеят на небето. На земята обаче, любовта заема най-долно положение.

 

Втората стъпка след Любовта, това е Мъдростта. Обаче, вие не можете да се занимавате със самата Мъдрост, но се занимавате със знанието. Например, вие трябва да се занимавате с живота на растенията. Защо? – Понеже много растения, както и много плодове ни служат за храна. Следователно, вие трябва да знаете, какво влияние оказват те върху вашия организъм. Ако ядете череши например, те оказват едно влияние; ако ядете ябълки или круши, те оказват друго влияние; ако ядете тикви, те оказват трето влияние и т.н. Изобщо, всеки плод служи за проява на една или на друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите зависи от употребата като храна на различните растения и плодове. Човек сам по себе си не може да бъде добродетелен. Той може да възприеме добродетелите само от растителната храна. И за в бъдеще, когато хората се научат да се храня правилно, те няма да употребяват само една храна, например, само сливи или само ябълки, но ще употребяват разнообразна храна. Христос е казал:„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Обаче, каквато храна и да употребява човек, той трябва да се храни така, че тази храна да даде плод в него, да се конкретизира. На същото основание всяко човешко желание и всяка човешка мисъл трябва да се конкретизират. Ако се конкретизират, те ще внесат нова насока в живота на човека, а впоследствие те ще дадат и нов плод. И всеки човек отвън, който може да внесе у вас една нова мисъл, която да се конкретизира, той непременно трябва да ви обича. Не можете да внесете в човека някаква нова мисъл, ако не го обичате.

 

Христос казва: „Вземете моето иго и моето бреме!“ Следователно, игото и бремето са необходими, за да се конкретизира любовта. Щом човек приеме закона на любовта, той непременно ще се ограничи. Първото ограничение в света е внесено чрез любовта. Когато любовта дойде, тя казва: Който иска да бъде мой ученик, той непременно трябва да се ограничи. Някой казва на приятеля си: Аз те обичам. – Щом ме обичаш, ще се ограничиш. И в Писанието е казано: „Надпреварвайте се да си отдавате почит и уважение! Покорявайте се един на друг!“ Ама някой бил учен – и той ще спазва същия закон. Какво може да се очаква от едно религиозно общество, ако членовете му не се покоряват един на друг? Това покоряване не трябва да става по закон, но по съзнание, по свобода. Ако хората се покоряват по закона на любовта, питам: Ще има ли тогава някакво ограничение? Ако хората започнат да си налагат покорство един на друг по силата на някакви установени правила, това е вече механичен закон. От осем хиляди години насам хората все проповядват, че светът трябва да се управлява с тояга. Казвам: Направете един съзнателен опит в това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прекарате в някоя гора цели 20 години и водите чист и свят живот, а след това излезете от гората и набиете един грешник с тояга, той ще спечели нещо, ще се поправи, но вие ще изгубите, ще деградирате. Вие ще плащате неговите дългове, а той ще използва вашето богатство. Между тоягата и вас ще настане обмяна: вашата енергия чрез тоягата ще премине в грешника...

 

...И тъй, всичко, каквото човек представлява отвън, то е израз на много неща, но това могат да четат само разумните, добрите хора. И затова е казал Христос: „Няма нищо скрито-покрито!“ Всичко е изразено навън. Затова именно, човек трябва да бъде абсолютно чист. Днес нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тялото на човека: тя е писала върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху краката и най-после върху самото тяло. Казвате: Как ще дойде Бог в света? – Той ще дойде чрез космите на човека, чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, ушите, носа и т.н. Ако някой иска да ме съди, ще му каже: По моето лице можете да четете, в него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитен, можете да прочетете и моето бъдеще. Щом прочетете всичко, вие ще имате цялата истина. Няма какво повече да се говори – всяка дума по-нататък е излишна. Истината е написана върху моето тяло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моите сполучливи и несполучливи опити. Всички неща в живота трябва да съдържат в себе си абсолютната истина. Обаче, това не трябва да се разправя на мъртви хора. Ако човек се изповядва, той трябва да се изповяда пред онези, които разбират живота, които са минали през същите мъчнотии. И Писанието казва: „Изповядвайте се!“ Пред кого? – Пред напредналите братя. Съвременните хора страдат от един голям недостатък, че крият своите погрешки, но в края на краищата тези погрешки излизат на лице. Срещаш някой човек, тялото му мирише, на друг – устата мирише, на трети – носът мирише и т.н. И след всичко това те казват: Така сме родени. Всеки сам може да изправи погрешките си. Как? – Като понесе Христовото бреме и Христовото иго. Кое е първото иго в света? – Любовта. Кое е първото бреме? – Мъдростта.

 

Сега, аз желая да се справите с това иго и с това бреме, както разбирате. Справите ли се с тях, ще имате Божието благословение. И за в бъдеще, когато дойде последният век от идването на осемте хиляди адепти, вие ще бъдете първите, които ще посрещнете вашите разумни и напреднали братя. За сега от всички се изисква да работят за спасението на човечеството.

 

Христос казва: „Моето иго е благо – моята Любов е блага, и моето бреме е леко – моята Мъдрост е лека.“

 

Благо и леко

Редактирано Юли 20, 2014 от Слънчева

[Розалина]

И тъй, много неща могат да се твърдят, но не могат да се докажат. Следователно, и Христовите думи „Моето иго е благо, и моето бреме е леко“, могат само да се твърдят, но не и да се докажат. Те трябва да се преживеят. Забележете например, никой не иска да носи иго, нито бреме, а при това хората имат иго, имат и бреме. Кой човек днес не е обременен? Кой човек днес няма иго? Ако някой има 100 – 200 000 лева дълг, това не е ли иго, не е ли бреме? Който има такъв дълг, той вече се е ограничил, навел се е под неговата тежест. Дължиш някому една голяма сума. Той те дава под съд, осъждат те да изплатиш дълга си, и ти губиш своето достойнство. Това не е ли бреме? Ти завършваш университет, но още нямаш служба. Беден човек си, обръщаш се за подкрепа тук-там, но един твой познат те нагрубява, обижда те, казва ти някои горчиви думи, и ти не можеш да възстановиш честта си. Защо? – Защото нямаш средства да го дадеш под съд. Това не е ли бреме? Обаче, това са странични въпроси, само за изяснение. За човека е важно да разбира истинския смисъл на живота. За да го разбере, той трябва конкретно да разбере своите първични желания, които играят важна роля в живота му. Например, някой човек има едно конкретно желание да учи, обаче, ако той е гладувал няколко дни, не може да учи. Иска да се яви на изпит, не може, краката му не го държат, свят му се вие, губи съзнание. Следователно, първо човек трябва да задоволи нуждите на своя организъм, да се нахрани, а след това да задоволи своите второстепенни желания. Също така едно от първичните желания у човека е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всеки момент рискува да се задуши. Друга първична нужда у човека е стремежът му да мисли, и то правилно да мисли.

Много от съвременните хора са изоставили своите първични желания и нужди и мислят за големи, за велики работи. Те не се занимават с всекидневните си идеи и желания, но говорят за блага, за щастие, за велики идеи, които не могат да се реализират дори след хиляди години. Преди всичко трябва да се знае, че Онзи, Който е поставил конкретните желания и нужди в човека, Той ги е преценил като важни и необходими. Например, как може човек да мисли за велики идеи, ако той е гладен, и ако не може правилно да диша и да мисли? Ето защо, първо той трябва да изучи естеството на глада. Гладът е най-добрият учител и съветник на човека. По-добър съветник за човека от глада няма. По-добър професор за човека от чистия въздух няма. И най-после, няма по-добър професор за човека от светлината. Само светлината може да научи човека да мисли правилно.

 

Благо и леко