питаща Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Модераторска бележка: Темата е преместена от подфорум Психотерапия онлайн в подфорум Педагогика и преименувана по преценка на екипа. Здравейте. Синът ми е на 4год. и половина и имам въпрос относно неговото поведение. Става дума за следното: когато четем книжка, където някой умира, той като да не се трогва - нито плаче, нито се натъжава. Стои някак безразличен и като го питам как се чувства - той казва "Добре". Изпитва тъга, когато е емоционално превъзбуден и не може да заспи, като не получи нещо, но не и от съпричастност. Искам да попитам дали ще започне след време да разбира страданието на другите или вече е минало времето за този вид разбиране и ще си остане така - по-студен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Здравейте, изненадана съм, че на тази възраст четете книжки, в които някой умира. На тази възраст децата имат нужда от ведра и щастлива обстановка, от пъстрота, цветове и весели сюжети. Възприятието на децата за света, доста над 4 години е съвсем различно от това на възрастните. На тази възраст не просто не засягаме въпросът за смъртта, но и НЕ препоръчваме дете да присъства на смърт на близък или който и да е друг. Добре е да обърнете внимание на двете различни по съдържание думи, които в никакъв случай не са синоними - страдание и съпричастност. Много по - трудно е, дори непостижимо за повечето хора да развият съпричастност със Щастието на другите. Учете го да бъде съпричастен с радостта на другите, като начало. Това е много по - основно умение. Смъртта не е страдание, това е физическо състояние. Сама по себе си тя за 4 годишното дете не означава нищо. Тя не означава нищо и за много хора на 10 пъти по 4 години, затова преминават през много тежки траурни реакции в случай на смърт на близък. Ако настоявате да разговаряте с детето по този въпрос сега, първо той нищо няма да разбере и после рискувате да оставите в него грешно тревожно натоварено възприятие, с което ще се сблъска изневиделица след време и ще му е трудничко да преодолее. Лина Коцева, АлександърТ.А., Креми (късметче) и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
питаща Добавено Юли 19, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 Благодаря за отговора. Много полезна гледна точка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ЕваЗлатева Добавено Юли 19, 2014 Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 Здравейте ! Уча психология и от дълго време чета форума ,защото ми е интересно мнението на психолозите .Винаги съм била респектирана от професионализма им ,но днес в мен назряха няколко въпроса и се регистрирах ,за да ги задам .Въпросите ми са към Диди .Диди,вие казвате,че сте изненадана ,че на 4-годишно дете се четат книжки,в които някой умира и че на тази възраст не се засяга въпросът за смъртта .Това леко ме смущава.Едно дете на 4 години вече е внедрено в обществото и то на няколко нива -ходи на детска градина ,на детската площадка ,в магазина .Общува с по-големи и с по-малки деца ,където темата за смъртта вероятно намира някакво място .Децата знаят за смъртта -та нали в края на много от приказките добрият убива лошия и всички след това заживяват щастливо ,Снежанка умира и е поставена в стъклен ковчег ,а и самото дете на тази възраст вероятно е виждало умрели буболечки и прочие .Едно любопитно дете задава въпроси на всякакви теми и ако то е задало въпрос на майка си за смъртта ,а тя е отклонила въпроса ,тъй като на тази възраст "не се говори за смъртта ", това не създава ли някакво смътно усещане в детето ,че смъртта е нещо непознато,страшно ...нещо ,за което възрастните не искат да говорят .А и ако се избягва темата за смъртта ,как бихте обяснили на едно дете ,че трябва да внимава и да не пипа там ,където има ток ,да не скача от терасата и т.н...Смъртта е част от живота и може би като такава не трябва да я крием ,а да я представим на децата по един достъпен и подходящ за тях начин .Ще се радвам да чуя вашето професионално мнение! Хубав ден и всичко добро Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 19, 2014 Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 Въпросите са извън контекста на ,, психотерапия,, он лайн.Може да бъдат зададени в ,, психология и психотерапия,,. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 19, 2014 Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 Добре дошла, Ева и благодаря за полезното включване в разговора. Много точни наблюдения и разумни аргументи! В същото време - интересни за дискусия позиции и гледни точки. Предполагам, Диди ще напише своя отговор на зададените въпроси. Аз на свой ред, имам един уточняващ въпрос за личния ви опит с деца на различна възраст и начина, по който те се интересуват, реагират и разбират смъртта. Отнасям въпроса не само към Ева, но и към всички потребители и читатели на форума. Ще ни е полезно да съберем мнения и споделен опит от всякакъв характер. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 19, 2014 Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 Има нещо наречено инстинкт за самосъхранение. Но от друга страна наистина има ситуации, в които този инстинкт няма да се задейства. Например електричеството - детето няма как да знае, че по кабелът може да тече електричество. Въпреки това, детето много по-лесно може да разбере, че не трябва да прави нещо, ако се направи връзка с болката, която това нещо ще му причини, вместо със смъртта. То не може да осъзнае състоянието да си мъртъв, колкото и да му се обяснява. Те и повечето възрастни не могат. И добре, че е така (освен ако нямат определена духовна основа). Диляна Колева и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 19, 2014 Доклад Share Добавено Юли 19, 2014 (edited) Здравейте ! Уча психология и от дълго време чета форума ,защото ми е интересно мнението на психолозите .Винаги съм била респектирана от професионализма им ,но днес в мен назряха няколко въпроса и се регистрирах ,за да ги задам .Въпросите ми са към Диди .Диди,вие казвате,че сте изненадана ,че на 4-годишно дете се четат книжки,в които някой умира и че на тази възраст не се засяга въпросът за смъртта .Това леко ме смущава.Едно дете на 4 години вече е внедрено в обществото и то на няколко нива -ходи на детска градина ,на детската площадка ,в магазина .Общува с по-големи и с по-малки деца ,където темата за смъртта вероятно намира някакво място .Децата знаят за смъртта -та нали в края на много от приказките добрият убива лошия и всички след това заживяват щастливо ,Снежанка умира и е поставена в стъклен ковчег ,а и самото дете на тази възраст вероятно е виждало умрели буболечки и прочие .Едно любопитно дете задава въпроси на всякакви теми и ако то е задало въпрос на майка си за смъртта ,а тя е отклонила въпроса ,тъй като на тази възраст "не се говори за смъртта ", това не създава ли някакво смътно усещане в детето ,че смъртта е нещо непознато,страшно ...нещо ,за което възрастните не искат да говорят .А и ако се избягва темата за смъртта ,как бихте обяснили на едно дете ,че трябва да внимава и да не пипа там ,където има ток ,да не скача от терасата и т.н...Смъртта е част от живота и може би като такава не трябва да я крием ,а да я представим на децата по един достъпен и подходящ за тях начин .Ще се радвам да чуя вашето професионално мнение! Хубав ден и всичко добро В темата става въпроса за 4 годишно дете, което НЕ задава въпроси за смъртта! Въпросите ги задава майката. На тази възраст дори и в приказките, героите НЕ УМИРАТ, те се трансформират от едно състояние в друго - Снежанка заспива, Красавицата и Звяра също, Няма убити, няма и умрели, дори в приказките с вълка, който е победен от ловеца, но той продължава да съществува, само е наказан. такива са всички детски приказки, в които добрите побеждават, но лошите не умират. Това е класиката, от там нататък кой какво чете и какво се издава по издателствата е друг въпрос. На тази възраст, ако няма наложителна причина, не се засяга тази тема, тъй като детето няма развити дори времеви възприятия / за днес и утре/, да не говорим толкова сложни възприятия като никога. Ако се случи смърт на изключително близък човек - майка или баща, изчезването се обяснява, както в приказките чрез трансформация. Абсолютно нелогично е за детето да му се каже - ....... той умря и няма да бъде повече с нас. Това е непонятно. Най - често срещаното обяснение чрез трансформация е - отиде на небето или при ангелите и т.н., като мястото на което е отишъл задължително е красиво и приятно. От срещата си с клиенти и от личен опит, мога да кажа, че деца до 6 годишна възраст водени на погребения и присъстващи на подобни житейски събития, бидейки вкарвани директно в ситуацията остават с доста емоционални травми, често нямат спомен за събитията година или две след събитието. Редактирано Юли 19, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Донка, Кон Круз, Креми (късметче) и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Добре дошла, Ева и благодаря за полезното включване в разговора. Много точни наблюдения и разумни аргументи! В същото време - интересни за дискусия позиции и гледни точки. Предполагам, Диди ще напише своя отговор на зададените въпроси. Аз на свой ред, имам един уточняващ въпрос за личния ви опит с деца на различна възраст и начина, по който те се интересуват, реагират и разбират смъртта. Отнасям въпроса не само към Ева, но и към всички потребители и читатели на форума. Ще ни е полезно да съберем мнения и споделен опит от всякакъв характер. Става въпрос за разговор с деца .За тях думите нямат същото значение , което ние сме натрупали с течение на години .Възрастния всяка дума може да я описва на цяла страница .Докато малкото дете се ориентира по мислите , емоциите , жестовете .Как точно го прави не ми е ясно . Когато почина единия ми дядо , бях на 8 години .Тогава разбрах че хората умират и отиват някъде .Тогава ми бе малко мъчно за баба , огласяше цялата къща . И толкова ... Детето приема света , за разлика от възрастния , който има мнение за всичко (предварителна нагласа) ...Тогава ми бе трудно да понеса , как да го формулирам, Може би атмосферата на безизходност .Помогна ми спокойното поведение на възрастните . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.