Кога и как да разговаряме с детето за смъртта?

[питаща]

Модераторска бележка: Темата е преместена от подфорум Психотерапия онлайн в подфорум Педагогика и преименувана по преценка на екипа.

 

 

 

 

Здравейте.

 

Синът ми е на 4год. и половина и имам въпрос относно неговото поведение. Става дума за следното: когато четем книжка, където някой умира, той като да не се трогва - нито плаче, нито се натъжава. Стои някак безразличен и като го питам как се чувства - той казва "Добре". Изпитва тъга, когато е емоционално превъзбуден и не може да заспи, като не получи нещо, но не и от съпричастност.

Искам да попитам дали ще започне след време да разбира страданието на другите или вече е минало времето за този вид разбиране и ще си остане така - по-студен.

[Диляна Колева]

Здравейте, изненадана съм, че на тази възраст четете книжки, в които някой умира. На тази възраст децата имат нужда от ведра и щастлива обстановка, от пъстрота, цветове и весели сюжети.

Възприятието на децата за света, доста над 4 години е съвсем различно от това на възрастните. На тази възраст не просто не засягаме въпросът за смъртта, но и НЕ препоръчваме дете да присъства на смърт на близък или който и да е друг. 

Добре е да обърнете внимание на двете различни по съдържание думи, които в никакъв случай не са синоними - страдание и съпричастност.

Много по - трудно е, дори непостижимо за повечето хора да развият съпричастност със Щастието на другите. Учете го да бъде съпричастен с радостта на другите, като начало. Това е много по - основно умение. 

Смъртта не е страдание, това е физическо състояние. Сама по себе си тя за 4 годишното дете не означава нищо. Тя не означава нищо и за много хора на 10 пъти по 4 години, затова преминават през много тежки траурни реакции в случай на смърт на близък.

Ако настоявате да разговаряте с детето по този въпрос сега, първо той нищо няма да разбере и после рискувате да оставите в него грешно тревожно натоварено възприятие, с което ще се сблъска изневиделица след време и ще му е трудничко да преодолее. 

[питаща]

Благодаря за отговора.

Много полезна гледна точка.

[ЕваЗлатева]

Здравейте ! Уча психология и от дълго време чета форума ,защото ми е интересно мнението на психолозите .Винаги съм била респектирана от професионализма им ,но днес в мен назряха няколко въпроса и се регистрирах ,за да ги задам .Въпросите ми са към Диди .Диди,вие казвате,че сте изненадана ,че на 4-годишно дете се четат книжки,в които някой умира и че на тази възраст не се засяга въпросът за смъртта .Това леко ме смущава.Едно дете на 4 години вече е внедрено в обществото и то на няколко нива -ходи на детска градина ,на детската площадка ,в магазина .Общува с по-големи и с по-малки деца ,където темата за смъртта вероятно намира някакво място .Децата знаят за смъртта -та нали в края на много от приказките добрият убива лошия и всички след това заживяват щастливо ,Снежанка умира и е поставена в стъклен ковчег ,а и самото дете на тази възраст вероятно е виждало умрели буболечки и прочие .Едно любопитно дете задава въпроси на всякакви теми и ако то е задало въпрос на майка си за смъртта ,а тя е отклонила въпроса ,тъй като на тази възраст "не се говори за смъртта ", това не създава ли някакво смътно усещане в детето ,че смъртта е нещо непознато,страшно ...нещо ,за което възрастните не искат да говорят .А и ако се избягва темата за смъртта ,как бихте обяснили на едно дете ,че трябва да внимава и да не пипа там ,където има ток ,да не скача от терасата и т.н...Смъртта е част от живота и може би като такава не трябва да я крием ,а да я представим на децата по един достъпен и подходящ за тях начин .Ще се радвам да чуя вашето професионално мнение! Хубав ден и всичко добро

[д-р Тодор Първанов]

Въпросите са извън контекста на ,, психотерапия,, он лайн.Може да бъдат зададени в ,, психология и психотерапия,,.

[Донка]

Добре дошла, Ева и благодаря за полезното включване в разговора. Много точни наблюдения и разумни аргументи! В същото време - интересни за дискусия позиции и гледни точки. 

Предполагам, Диди ще напише своя отговор на зададените въпроси. Аз на свой ред, имам един уточняващ въпрос за личния ви опит с деца на различна възраст и начина, по който те се интересуват, реагират и разбират смъртта. Отнасям въпроса не само към Ева, но и към всички потребители и читатели на форума. Ще ни е полезно да съберем мнения и споделен опит от всякакъв характер. 

[Станимир]

Има нещо наречено инстинкт за самосъхранение. Но от друга страна наистина има ситуации, в които този инстинкт няма да се задейства. Например електричеството - детето няма как да знае, че по кабелът може да тече електричество. Въпреки това, детето много по-лесно може да разбере, че не трябва да прави нещо, ако се направи връзка с болката, която това нещо ще му причини, вместо със смъртта. То не може да осъзнае състоянието да си мъртъв, колкото и да му се обяснява. Те и повечето възрастни не могат. И добре, че е така (освен ако нямат определена духовна основа).

[Диляна Колева]

Здравейте ! Уча психология и от дълго време чета форума ,защото ми е интересно мнението на психолозите .Винаги съм била респектирана от професионализма им ,но днес в мен назряха няколко въпроса и се регистрирах ,за да ги задам .Въпросите ми са към Диди .Диди,вие казвате,че сте изненадана ,че на 4-годишно дете се четат книжки,в които някой умира и че на тази възраст не се засяга въпросът за смъртта .Това леко ме смущава.Едно дете на 4 години вече е внедрено в обществото и то на няколко нива -ходи на детска градина ,на детската площадка ,в магазина .Общува с по-големи и с по-малки деца ,където темата за смъртта вероятно намира някакво място .Децата знаят за смъртта -та нали в края на много от приказките добрият убива лошия и всички след това заживяват щастливо ,Снежанка умира и е поставена в стъклен ковчег ,а и самото дете на тази възраст вероятно е виждало умрели буболечки и прочие .Едно любопитно дете задава въпроси на всякакви теми и ако то е задало въпрос на майка си за смъртта ,а тя е отклонила въпроса ,тъй като на тази възраст "не се говори за смъртта ", това не създава ли някакво смътно усещане в детето ,че смъртта е нещо непознато,страшно ...нещо ,за което възрастните не искат да говорят .А и ако се избягва темата за смъртта ,как бихте обяснили на едно дете ,че трябва да внимава и да не пипа там ,където има ток ,да не скача от терасата и т.н...Смъртта е част от живота и може би като такава не трябва да я крием ,а да я представим на децата по един достъпен и подходящ за тях начин .Ще се радвам да чуя вашето професионално мнение! Хубав ден и всичко добро

В темата става въпроса за 4 годишно дете, което НЕ задава въпроси за смъртта!

Въпросите ги задава майката.

На тази възраст дори и в приказките, героите НЕ УМИРАТ, те се трансформират от едно състояние в друго - Снежанка заспива, Красавицата и Звяра също, Няма убити, няма и умрели, дори в приказките с вълка, който е победен от ловеца, но той продължава да съществува, само е наказан. такива са всички детски приказки, в които добрите побеждават, но лошите не умират. Това е класиката, от там нататък кой какво чете и какво се издава по издателствата е друг въпрос. 

На тази възраст, ако няма наложителна причина, не се засяга тази тема, тъй като детето няма развити дори времеви възприятия / за днес и утре/, да не говорим толкова сложни възприятия като никога. Ако се случи смърт на изключително близък човек - майка или баща, изчезването се обяснява, както в приказките чрез трансформация. Абсолютно нелогично е за детето да му се каже - ....... той умря и няма да бъде повече с нас. Това е непонятно. Най - често срещаното обяснение чрез трансформация е - отиде на небето или при ангелите и т.н., като мястото на което е отишъл задължително е красиво и приятно. 

От срещата си с клиенти и от личен опит, мога да кажа, че деца до 6 годишна възраст водени на погребения и присъстващи на подобни житейски събития, бидейки вкарвани директно в ситуацията остават с доста емоционални травми, често нямат спомен за събитията година или две след събитието. 

Редактирано Юли 19, 2014 от didi_ts - Диляна Колева

[АлександърТ.А.]

Добре дошла, Ева и благодаря за полезното включване в разговора. Много точни наблюдения и разумни аргументи! В същото време - интересни за дискусия позиции и гледни точки. 

Предполагам, Диди ще напише своя отговор на зададените въпроси. Аз на свой ред, имам един уточняващ въпрос за личния ви опит с деца на различна възраст и начина, по който те се интересуват, реагират и разбират смъртта. Отнасям въпроса не само към Ева, но и към всички потребители и читатели на форума. Ще ни е полезно да съберем мнения и споделен опит от всякакъв характер. 

Става въпрос за разговор с деца .За тях думите нямат същото значение , което ние сме натрупали с течение на години .Възрастния всяка дума може да я описва на цяла страница .Докато малкото дете се ориентира по мислите , емоциите , жестовете .Как точно го прави не ми е ясно .

Когато почина единия ми дядо , бях на 8 години .Тогава разбрах че хората умират и отиват някъде .Тогава ми бе малко мъчно за баба , огласяше цялата къща  . И толкова ... Детето приема света , за разлика от възрастния , който има мнение за всичко (предварителна нагласа) ...Тогава ми бе трудно да понеса , как да го формулирам, Може би  атмосферата на безизходност .Помогна ми спокойното поведение на възрастните .