Anito__ Добавено Юли 17, 2014 Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 Положението излезе извън контрол и май трябва да потърся помощ. Ситуацията е следната - миналата година с приближаване на една кръгла годишнина, започнах да си правя равносметка за живота си и се оказа, че изобщо не съм доволна от това, което съм постигнала. Тази неудовлетвореност се прехвърли и върху връзката ми, до този момент замитах повече от проблемите под килима, но изведнъж дадох израз на емоциите си. До консенсус така и не се стигна и започнахме да охладняваме и да се отчуждаваме един от друг. В същия момент се запознах с човек, който започна упорито да ме ухажва, въпреки че знаеше, че си имам приятел. Не го отрязах, продължихме да поддържаме контакт, а той с течение на времето започна да става все по настоятелен, твърдеше, че ме обича и т.н. След известно време се разделих с приятеля ми, но отново не поддадох на настояванията на новия ухажор. Мина известно време, аз дойдох малко на себе си след раздялата и реших, че мога да му дам шанс. Влюбих се бързо и неусетно, но в момента, в който започнах да показвам емоции, той реши да се отдръпне, оправдаваше се с много работа, ангажименти, в същото време продължаваше да твърди, че ме обича. В един момент започнах да се изнервям на цялата тази несигурност и започнах да избухвам, същевременно се появиха здравословни проблеми в семейството, които почти ме извадиха от релси, след това и други проблеми и в един момент просто изгубих почва под краката си, започнаха да ми минават суицидни мисли. В този момент той реши, че тези мои състояния му идват в повече, започна да се държи странно, и аз реших, че трябва да сложим край на тази агония. След няколко дни размислих, молих се, умолявах, съгласи се да поддържаме някакъв контакт, но след няколко дни реши, че не иска да продължава и ме отряза, оправда се с мен, с разликата в годините ни. Почти от месец не мога да спя, не мога да се храня, избухвам в плач дори на работното си място, минават ми мисли за самоубийство, постоянно имам топка в стомаха. Не харесвам живота си, работата си, смятам че съм се провалила изцяло и това не ми дава мира. Винаги съм била борбена, никога не съм се предавала пред нищо и семейството ми е супер изненадано от състоянието, в което ме вижда. Доста се рових и откривам симптомите на депресия, според семейството ми съм здрава, права и нямам причини да се оплаквам. А аз усещам, че затъвам все повече и повече и не знам какво да правя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 17, 2014 Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 Не е търсил такива емоции .Интересно е да си изясниш в какво се състои обичта му . Според написаното се справяш чудесно .Открила си , че можеш да живееш по смислено . Чудесно ! Значи вече можеш да се преориентираш .Не се обръщай на зад , това е само опит , който може да ти помага . Независимо какъв е човек ,дали е религиозен или ,какъвто и да е . В живота го крепи единствено вярата , че ще му се случват хубави неща , че ще живее по добре , по смислено .Вторачвайки се в неудачите , провалите , сами дърпаме на долу , към депресията .По добре е да знаем какво е желанието ни за живот . Да се подготвяме да го посрещнем и имаме търпение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 17, 2014 Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 (edited) Щом мислиш, че си се провалила значи наистина е така.Факт е. И какво от това? Любимата ми мъдрост гласи ,, Опитите не се броят, важен е резултата.,,Аз съм успял човек, но както казва жена ми, освен в брака, в нищодруго не съм успял от първият път.Е, и какво от това.Никой не ме пита, колко неуспеха съм имал, преди да стана това което съм. Така че, приеми истината, провалила си се.Напълно си се провалила.За това се успокои, седни и направи план, какво трябва да промениш за да постигнеш целите си. Предполагам не си определила точно целите си, ако е така, първо направи това.След това набележи плановете за осъществяването им и действай.Ако пак се провалиш, не се притеснявай и отчайвай, а преосмисляй тактиките си.Това е, както виждаш нещата са много простички. ПП и нека целите да са реалистични, максимализма е.....невротичен. Редактирано Юли 17, 2014 от д-р Тодор Първанов АлександърТ.А. и Кон Круз 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Като се замисля, то сигурно по-голямата част от хората не са доволни от постигнатото в живота си. А ти си млада, има накъде да се развиваш Чак да ти е излязло извън контрол положението ти, не ми изглежда, само ти така си мислиш. Щом си здрава и права, значи нещата са под контрол, само се успокой, помисли си каква искаш да бъдеш и работи в тази насока. А за двете неуспешни връзки не се кахъри, това се случва с всеки. Ще дойде и твоето време, само че не подхождай истерично към случилото се и с прекалено големи тревоги, защото мислите привличат неща. Т.е. в момента е по-голяма вероятността да привлечеш нова неудачна връзка. Малко повече оптимизъм и вяра в себе си и човекът за тебе ще се появи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anito__ Добавено Юли 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Никога не съм се чувствала така преди, не намирам смисъл в нищо, просто няма за какво да се хвана. Всичко е една огромна празнота и топка в стомаха и гърлото. Не съм направила някаква глупост само заради семейството ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Айде сега, всеки минава през такива моменти на празнота.....не се отчайвай, и това ще мине. Имаше една такава притча, сега ме мързи да я търся, но си напиши на едно листче " И ТОВА ЩЕ МИНЕ" и си го сложи в чантата. В моменти на лошо настроение или някакви неразположения и душевни терзания - го отваряй и си го чети. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 18, 2014 Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Мислите които имаш не са нищо друго освен вариант на мозъка за бягство от действителността, в която се намираш и която явно не харесваш. За да се оправят мислите, е необходимо да поработиш над действителността, а това става с правене. Към предложеното от д-р Първанов бих добавила само, нека планирането ти е на малки лесно изпълними детайли, за да виждаш движението. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anito__ Добавено Юли 21, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 21, 2014 Трудно е да намериш смисъл в правенето на нещо в такъв момент. И понеже съм в размисли и страсти в последно време, имам следната чуденка - доколко откровени и отворени трябва да сме с човека отсреща? Вредна ли е прекалената откровеност и честност и трябва ли да бъда по-сдържана в отношенията ми, а не да казвам всичко, което мисля и чувствам? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 22, 2014 Доклад Share Добавено Юли 22, 2014 Аз казвам всичко, което мисля и чувствам....ако ме попитат де....а в някои ситуации и без да ме питат - и не се оплаквам до момента...напротив, чувствам се свободна и заобиколена с хора като мене, защото другите.....които лъжат и лицемерничат и не казват какво мислят и чувстват....не виреят в обкръжението ми Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 22, 2014 Доклад Share Добавено Юли 22, 2014 Аз също с леката разлика , че в моето обкръжение виреят преди всичко предатели Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 22, 2014 Доклад Share Добавено Юли 22, 2014 Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин, познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил критинянина . ,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил му Сократ и продължил пътя си Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните ‘’казал Сократ -О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил радосчанина Ще видиш че и атиняните са същите. Те са добри хора , помагат си и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Истината ще ви направи свободни .Истината за другите , не я ли наблюдаваме , чрез истината за себе си ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anito__ Добавено Юли 23, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Аз съм искрена и пряма в отношенията си с хората и поради тази причина очаквам същото отношение, но получавам точно обратното. Отварям душата и сърцето си и ми забиват нож, каква е гаранцията, че ще срещна "добри хора", след като досега срещам само обратното. И кога е моментът да се потърси помощ от терапевт, вече месец съм в това ужасно състояние, не спирам да плача, не виждам светлина в тунела, не се радвам на живота, не ми се живее изобщо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Доктор Първанов , тази притча съм я чувала и в други варианти . До някаква степен съм съгласна с нея , но не и напълно , защото в предишните ми 2 връзки за верността , грижите и притесненията откривах само хора на които не можех да разчитам. Изневеряха ми , изчезваха когато им скимне и още много много неща които не ми се изброяват в момента . Преодолях всичко това благодарение на двама ваши колеги . Единият е Орлин Баев. На другия няма да му казвам името понеже не пише в този сайт . Чувствах се добре и сама . Запазих искреността и чистота на сърцето си преотрих себе си . Разбрах че по ясно трябва да се себезаявавам , но каче ли точно това изплаши последния ми приятел . Всичко си беше ок , имаше наистина взаимност , но изведнъж всичко това изчезна . С какво съм го предизвикала ? Аз ли спрях да бъда открит, директен и верен човек ? Аз ли спрях да казвам извинявай , съжалявам, да се реванширам ? Не ! Просто изведнъж всичко стана прах . Вчера говорих с него за нас цели 3 часа , спокойно и разумно , не само през призмата на емоциите и знаете ли въпреки че докато говорих ме ме хранеше със сладолед , въпреки че беше дори забавно накрая се обърна и ми каза че е най добре в неделя като напусне работа повече да не се виждаме и чуваме никога . Искал да съм го забравила защото съм щяла само да се Нараня говорейки с него . Че ще продължа напред е така , а също и че няма смисъл да се боря , но моля ви кажете ми къде греша ?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Аз също с леката разлика , че в моето обкръжение виреят преди всичко предатели Значи някъде бъркаш във взаимоотношенията си с хората Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Аз също с леката разлика , че в моето обкръжение виреят преди всичко предатели и в преценките си за тях. На лицето на всеки човек, в погледа му най-вече е изписано какъв е и това не може да се скрие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 (edited) Аз съм искрена и пряма в отношенията си с хората и поради тази причина очаквам същото отношение, но получавам точно обратното. Отварям душата и сърцето си и ми забиват нож, каква е гаранцията, че ще срещна "добри хора", след като досега срещам само обратното. И кога е моментът да се потърси помощ от терапевт, вече месец съм в това ужасно състояние, не спирам да плача, не виждам светлина в тунела, не се радвам на живота, не ми се живее изобщо. Хората са такива каквито са. Най - важното те са всякакви други но НЕ И КАТО НАС.. Това е едно от основните грешки във взаимоотношенията, когато се опитваме да премерваме хората спрямо нас, да ги сравняваме с нас и да очакваме да са като нас. В следствие на тази грешка идват и основните и постоянни разочарования. Ако си представим едно общество с еднакви хора, с еднакви идеи, еднакво мислене и еднакви постъпки, ако поживеем известно време в такова обкръжение много скоро ще разберем, че липсва нещо много важно - развитие. В подобни взаимоотношения, няма развитие и креативност. Затова различията в хората са от изключителна важност за напредъка в духовното и емоционално развитие. Това се приема много трудно от хора, които имат нарушена връзка със своя вътрешен център и ползват взаимоотношенията си като огледало за доказване на собствената си доброта или постижения. Очаквайки да се докажем, чрез одобрението и разбирането на хората около нас ние им даваме правото да ни наранят, обидят, разочароват и да се държат грубо с нас. В същото време ни пречи да се научим да ги уважаваме. Контакта ни с всеки човек е част от нашите емоционални потребности. Ако другият не ги задоволи ние се чувстваме "прецакани", а всъщност това не е така. Ако не се обичаме, ние не можем и да обичаме. Но имаме дефицит имаме нужда от обичане. Когато се съберем с партньор, в този случай, нашето обичане се превръща в сделка - аз го обичам толкова много, той трябва да ме обича поне колкото мен и даже повече. И ако той посмее да обича себе си повече от мен, аз вече имам голям проблем. Получава се едно вкопчване в този вид взаимоотношения от което единия задължително ще иска да избяга. Любовта не признава кантари, сметки, справедливост и равновесие. Да се разтвориш в една любовна връзка означава да обичаш защото на теб така ти харесва, а не защото очакваш другия да те обича по същия начин. Същото е и в отношенията от друг характер. Поддържаш отношения с един човек, защото на теб ти харесва, а не защото очакваш да получиш нещо в замяна. Даваш толкова колкото ти е приятно, прекратяваш в момента, в който изпиташ дискомфорт, но с уважение към различията на другия. Защото никой не е длъжен да задоволява нашите дефицити и никой не е съвършен, за да премерва точния баланс на нужното ни равновесие. Консултация с психолог или психотерапевт се прави в момента, в който човек усети, че не може сам да се справи със своя дискомфорт. Както отива на лекар, когато не може сам да излекува корема си. Така че, ако състоянието продължава повече от месец без визия за справяне, време е за консултация. Редактирано Юли 23, 2014 от didi_ts - Диляна Колева SeekerOfAnswers 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 "Това се приема много трудно от хора, които имат нарушена връзка със своя вътрешен център и ползват взаимоотношенията си като огледало за доказване на собствената си доброта или постижения. Очаквайки да се докажем, чрез одобрението и разбирането на хората около нас ние им даваме правото да ни наранят, обидят, разочароват и да се държат грубо с нас. В същото. време ни пречи да се научим да ги уважаваме. " Мисля , че това е ключово и в моя живот , защото. винаги казвам : " Аз просто искам да ме гушкаш , да. . ме милваш , да ме целуваш и обичаш .Толкова ли. . много искам ?! " Поне около 20 милиона пъти. съм го задава без да разбирам , че и в неговите очи аз искам да съм добър човек , не само в своите . Себезаявяването не действа , може би. толерантността ? Как се учи човек да е във вътрешния си център ? От какво се състои ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Юли 23, 2014 Доклад Share Добавено Юли 23, 2014 Аз съм искрена и пряма в отношенията си с хората и поради тази причина очаквам същото отношение, но получавам точно обратното. Отварям душата и сърцето си и ми забиват нож, каква е гаранцията, че ще срещна "добри хора", след като досега срещам само обратното. И кога е моментът да се потърси помощ от терапевт, вече месец съм в това ужасно състояние, не спирам да плача, не виждам светлина в тунела, не се радвам на живота, не ми се живее изобщо. Както казва Didi_ts , подчертаното , е грешката .За това на всякъде се подчертава ---любовта е даване тя не е пазарлък . Казваме любовта е между душите , там грубата материя не може да се намести. Кавалерството , любезността , учтивостта , са заучено поведение .Това са човешките взаимоотношения .И в семейството е така , проблемите се появяват когато заживеем с очакването , на нейзменността на партньора .. Аз съм искрена и пряма в отношенията си с хората и поради тази причина очаквам същото отношение, но получавам точно обратното.------------При нас хората за да има взаимност трябва , като даваш любовта си , отсреща да имат нужда от нея .От точно толкова колкото даваш .Нито повече нито по малко . Хармония трябва да се поддържа .Няма ли я , има недоволство . Може да обича само свободния човек .Така че за да обича някой не може да го натоварваме със задължения . Той сам трябва да ги желае . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 "Това се приема много трудно от хора, които имат нарушена връзка със своя вътрешен център и ползват взаимоотношенията си като огледало за доказване на собствената си доброта или постижения. Очаквайки да се докажем, чрез одобрението и разбирането на хората около нас ние им даваме правото да ни наранят, обидят, разочароват и да се държат грубо с нас. В същото. време ни пречи да се научим да ги уважаваме. " Мисля , че това е ключово и в моя живот , защото. винаги казвам : " Аз просто искам да ме гушкаш , да. . ме милваш , да ме целуваш и обичаш .Толкова ли. . много искам ?! " Поне около 20 милиона пъти. съм го задава без да разбирам , че и в неговите очи аз искам да съм добър човек , не само в своите . Себезаявяването не действа , може би. толерантността ? Как се учи човек да е във вътрешния си център ? От какво се състои ? "Около нас има поле от жизнена енергия, с което се свързваме, за да се заредим. Тази енергия достига до тялото не чрез усилие, а чрез релаксация и правилен баланс, чрез концентрация в центъра ни. Когато сме загубили връзка с вътрешния си център, се чувстваме нервни и неспокойни. Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Затова медитацията е изключително важна – тя ни центрира. Да излизаме от центъра си означава вечно да се люшкаме между това, което иска умът и това, което искат емоциите – а те постоянно се променят. Животът от центъра е да усетиш, да знаеш какво следваш и да не се оставяш да бъдеш полюшкван от повърхностни емоционални или мисловни неравновесия. Живот от центъра е живот, в който присъстваш. Центърът ни показва как да бъдем тук и сега и ни свързва с жизнената сила. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора, и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма или самоувереност. Пълното присъствие във всяко действие създава сила и благополучие. “Когато се храня, се храня, когато нося вода, нося вода, когато си лягам, спя.” Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек със съсредоточено внимание може да помогне на цяла група да се фокусира върху обекта. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им." АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anito__ Добавено Юли 24, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Нямах предвид любовта под искреност и прямост - просто не обичам игрички, прикритост, не приемам тези неща като нормални човешки отношения. И когато ти казват обичам те - аз го приемам като обичам те, а не търся друг смисъл в него. Мина почти месец откакто се скарахме с моя човек, болката не отминава, а става все по-силна. Не знам вече какво да правя. Постоянно ми се реве, дори докато ходя по улицата, не съм същия човек вече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Мина почти месец откакто се скарахме с моя човек е, месец е малко...аз например като бях мома, страдах за първото си гадже след раздялата около година, после за второто, пак след раздялата - него го прежалих по-бързо, за около три месеца. Така че не се бой, не откриваш велосипеда, ще ти мине с времето., Опитвай се да не мислиш само за него постоянно., развличай се с други неща - книги, комп. игри, социални мрежи (макар тея последните да не ги харесвам), но за губене на време и за разсейване стават Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Знаете ли - последните неща които Диляна написа ги разплатиха на мои колеги които знаят за какво става дума . Обсъдих ме ги . Много мислих и аз самата над тях , за себе си . Мисля , че моят урок в тази ситуация , а и в други е търпението . Търпението първо правилно да преценя хората , да им отделя достатъчно време и да ги изпитам в достатъчно ситуации а и те мен . Да се влюбиш като дете е прекрасно , но много рисковано за " човек без вътрешен център ":) . Защото незнаеш как да спреш , как да приемеш нещата , как да извлечеш това което ти е нужно , за да излезеш от отношенията по мъдър , по сърдечен . Аз разбрах , че много съм порастнала от както ходих последно на терапия . Ще има дни в които ще плача , но повече за себе си отколкото за някой друг . Защото ми се искаше да бъда обичана въпреки всички въпреки . И този път не стана. Понякога си мисля , че имам лоша карма , защото със силата която привличам мъжете , после след като се влюбя ги отблъсквам . И не защото правя нещо лошо . Не ! Напротив . Всички ми казват , че не могат да отвърнат на доброто . А то просто е било част от моето себедоказване . Но аз нямам нищо против него ! Благодаря на Диляна , за последните думи които вдъхнаха надежда в мен, че нямам никаква лоша карма :):-) , а явно не изразявам или добре себе си или просто трябва да изчакам известно време преди да започна да се раздавам защото дори с добро не можеш да задържиш някой който иска да си тръгне от живота ти . Благодаря и на Анито , която е твърде вероятно да стане моя добра приятелка feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Samovliubka Добавено Юли 24, 2014 Доклад Share Добавено Юли 24, 2014 Забравих да попитам дали смятате че имам друг проблем от този който виждам в момента ?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 25, 2014 Доклад Share Добавено Юли 25, 2014 „Започнете да вярвате в себе си – това е основният урок. Ако вие сами не се обичате, кой друг ще ви обикне? Но помнете едно – ако обичате единствено себе си, любовта ви ще стане твърде бедна. Великият еврейски мистик Хилел е казал: “Ако вие сами не сте за себе си, кой друг ще бъде?” И още: “Ако сте единствено за себе си, тогава какъв смисъл би имал животът ви изобщо?” – безмерно значимо послание. Запомнете го: Обичайте себе си, защото ако не се обичате, никой друг никога няма да може да ви обикне истински. Не можете да обичате човек, който се ненавижда. Как можете да обичате някой, който е осъдителен спрямо себе си? Той не би ви повярвал. Той не може да се обича – как може вие да го обичате? Ще заподозре някаква игра, някакъв номер, капан. Ще бъде винаги нащрек и бдителен, и неговите подозрения ще отровят любовта ви. Ако обичате човек, който мрази себе си, вие се опитвате да унищожите неговото разбиране за самия него. А никой не захвърля лесно разбиранията си за себе си, та това си е неговата идентичност. Той ще се бори с вас, ще ви доказва, че е прав и вие грешите”, Ошо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.