st0eff Добавено Юли 15, 2014 Доклад Share Добавено Юли 15, 2014 (edited) Здравейте, Първо искам да ви похваля за хубавия раздел и за времето, което отделяте за да отговаряте на нашите въпроси.Прочетох доста от мненията и съм убеден във Вашата компетентност и съм сигурен,че тя ще ми бъде от изключителна полза. При мен всичко започна преди около 6 месеца, когато бях призован да свидетелствам като очевидец по дело за убийство.Напрежението около делото беше до тавана, а аз по природа съм си от притеснителните и тихички хора.Делото мина,а уж с него и притеснението, докато една вечер на работа се случи най-кошмарното изживяване в живота ми.Седях си на работа, вършейки обичайните неща и тук може би трябва да отбележа, че ми беше изключително зле, тъй като предната вечер бях излизал с приятели, с които и се бяхме завидно " почерпили ". През този период от живота ми употребявах и марихуана и реших да се напуша с надеждата, че главата ще ме отпусна и ще ми стане по-добре.Е, ГРЕШКА! Чувството беше отвратително, но кулминацията беше, когато за 4-5 секунди през главата ми минаха най-ужасните и съдистични мисли от сорта на, че си разбивам главата в ръба на маста, че режа вените с стъклото от витрината и т.н. Най-ужасяващото беше, че не можех да им се противопоставя, не можех да им кажа стоп, което зверски много ме уплажи, помислих, че полудавам. На следващата сутрин животът ми не беше същия.Имаше една такава вътрешна нагласа, че нещо не е добре, нещо не е както трябва.Почнах да имам самоубийствени мисли от рода на да скоча от прозореца, да ме блъсне метрото, почнаха да идват мисли как искам да спя с майка ми, как искам да блудствам с малки деца и прочие.Ужас!Стресът беше неописуем, мислех се за тотално перко въпреки, че отвън не ми личеше, но отвътре водех борба за оцеляване всеки ден.Самочувствието ми се изравни със земята, почна да се установява едно такова поведение да се самокритикувам и да подлагам на съмнение всяко мое действие.Сякаш съм във филм, всичко е някак си нереално.Започнах да имам и проблеми със съня - тръгна ли да се унасям и сякаш пак попадам в страната на чудесата, където има само извращения. Реших да пробвам да оправя проблема с книги за духовно лечение, тъй като сметнах, че имам някакъв проблем с егото, но и това не даде резултат.Най-накрая(на последно място) реших да потърся нещо за моя проблем в интернет,тъй като наивно вярвах, че съм единичен случай, но се оказа, че има и други хора с такива симптоми, сочещи най-вероятно за наличието на ОКР или ПР.Самото нещо, че си поставих някаква диагноза, която горе-долу сигурно отговаря с истината ме успокой с 1000 пъти повече от всички мои други опити за справяне с проблема.Вече гледам на проблема от друга гледна точна, не ме " сграбчил " толкова силно в примката си, опитвам се да се владея и да не се идентифицирам с мислите в главата си, знаейки, че те са просто мисли и че не представляват това, което съм аз като човек.Това значително подобри ситуацията, но не означава, че е сложило край...просто направих проблема си съзнателен.Мислите си ги има, тревожността и чувстово, че нещо не ти е наред си остават, проблемите със съня си остават, мозъкт ми е в постоянен режим на един фин страх - сякаш съм си загубил чувството си за ирония към света и приемам всичко буквлно и лично..Ходих по психиатри и психолози, които за 15 мин разговор ме сложиха веднага на антидепресанти.Вътрешно вярвам, че мога да се справя , мотивацията ми е безкрайна, стига да се намери някой, който вярва в мен и знае как да ми помогне. Безкрайно ще съм благодарен на всякакви мнения по въпроса и по специално на това на д-р Първанов,тъй като знам, че той е имал пациенти с ОКР и те са се излекували успешно.Другото, което ме интересува е възможно ли е да е нещо друго, ами не ОКР?Ако трябва да си направя изследвания, то какви трябва да са те? Благодаря предварително! Редактирано Юли 16, 2014 от st0eff Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
st0eff Добавено Юли 16, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 Забравих да отбележа, че и от известно време се чувствам някак си емоционално спрял.Нищо, което преди ми доставяше удоволствие не е същото, не си мисля за нищо, в главата ми е един огромен покой.Преди си мислех за това как ще мине денят, правех си планове, мислех за бъдещето,правех нещата с желание, а сега в главата ми е тотална празнота и всичко се получава насила сякаш личността ми е заличена.Никакви емоции, само опасения.На какво се дължи това?Стресът ли причината за тази ментална блокировка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 16, 2014 Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 Страхът.Страхът блокира всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
st0eff Добавено Юли 17, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 (edited) Страхът.Страхът блокира всичко. Благодаря! И аз така си мисля. Един последен въпрос,,,сънят ми е много некачествен, спя по не повече от 5ч, след което се мъча да заспя, но както затворя учи и умът ми започва да фантазира всякакви случки, които изглеждат доста нереални и несврързани.Плаши ме това, че дори не съм се унесъл, ами само съм си затворил очите и се започва едно състояние като в приказка. През деня, ако не се контролирам изпадам в някаква илюзия, че съм в опасност и че нещо ми има, което ме кара да се чувствам като жертва и егото ми започва да говори на " трябва".Това поражда страх и дори някакви нормални случки от ежедневието, в които липсва и най-малка доза логика се приемат като неестествени и плашещти напр.скързане на вратата на коридора.Все едно някак си слухтя за неща, в които липсва логика и се случват от само себе си или за някакво мое действие или желание, за да си кажа "аха, ето, виж, че нещо ти има". Много се притеснявам това да не са някакви шизофренични симптоми.Моля, дайте ми съвет. Благодаря предварително! Редактирано Юли 17, 2014 от st0eff Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 17, 2014 Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 Не развиваш шизофренични симптоми, това е игра на мозъка ти. Тъй като тревожните състояния са следствие на отключен страх, който се запаметява в мозъка и започва да тормози, чрез симптоми, тялото реагира на този сигнал с подготовка за защита. Т.е. твоето съзнание е в състояние на "постоянна бойна готовност" от което всъщност се започва и физиологичната реакция, която е само и единствено в твоя защита. Адреналина ти се увеличава, за да подготви тялото ти да се защити, да стане по - силно. Целият проблем е, че всъщност такава заплаха няма, а тялото и мозъка ти са в този режим. Съответно мозъка търси ситуации, а тялото реагира автоматично. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 17, 2014 Доклад Share Добавено Юли 17, 2014 ,,,Другото, което ме интересува е възможно ли е да е нещо друго, ами не ОКР?,,, Нищо друго не е,ОКР е.Но аз винаги препоръчвам да се започне психотерапия, сам е почти невъзможно да се справиш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
st0eff Добавено Юли 18, 2014 Автор Доклад Share Добавено Юли 18, 2014 Благодаря за отговорите. Използвах изминалите дни да поразмисля над живота си и затова как съм се отнасял към него(т.е към себе си).Стигнах до заключението,че се отнасям с тотално безразличие към нещата случващи се около мен.Смятам, че това е вследствие на някаква вътрешна свръх горделивост и усещатане,че съм "над тия неща",но не агресивно или егоистично погледнато съм "над нещата", ами, по-скоро си казвам "няма за какво да се радвам,не съм постигнал кой знае какво, това всеки го може".По този начин каквото и да постигна не му отдавам никакво значение, но от друга страна ако не постигна нищо се самокритикувам изключително много.Не се имам за негативен човек, винаги съм се държал дружелюбно и усмихнато, никога не съм обиждал,винаги ми е пукало повече за другите отколкото за мен,но вътрешно никога не съм бил щастлив защото се смятам за незначителен, а оттам и два и безразличието. Не е ли странно, сякаш знам корените на всичките си проблеми, но се чувствам безпомощен, защото ми е безразлично. Искам да си помогна,но не знам как,смятате ли,че психотерапия би помогнала?Опасявам се и да не би след като свалих гарда си към негативните натрапливи мисли да не се превърнат в част от мен.Например сега няма съпротива, когато ми мине някоя негативна мисъл през главата, което НЕ ме притеснява.това,че не ме притеснява ме кара да си мисля да не би да не започнат да ми харесват?Няма го това вътрешно усещане на " знам,че това не е правилно" , сякаш съм пуснат по течението и няма за какво да се хвана, което доста ме обърква, обърква ме,защото не ме тревожи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 21, 2014 Доклад Share Добавено Юли 21, 2014 (edited) Това, че си успял да подминаваш натрапливите мисли, всъщност е една от най - важните стъпки, които си направил - да обявиш мисълта за натраплива и да я оставиш да си отмине. Добре ще е да задържиш това състояние, а не да натовариш мозъка си с нова натрапливост. Психотерапията е добрият вариант, тъй като там се работи със страха и умението ти да трансформираш състоянието. Знанието е едната част, развиването на умение е другата. Знание можеш да събереш от много места, умението изисква по - специфична работа. Редактирано Юли 21, 2014 от didi_ts - Диляна Колева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desislava79 Добавено Август 21, 2014 Доклад Share Добавено Август 21, 2014 Здравейте! Искам да се обърна към д-р Първанов! Дъщеря ми има ОКР, имаме нужда от добър психотерапевт, който да й помогне. Моля за координати, за да се свържем! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 21, 2014 Доклад Share Добавено Август 21, 2014 Не бих могъл да ви помогна.В момента не приемам пациенти.Търсете друг колега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
potrebitel Добавено Септември 1, 2014 Доклад Share Добавено Септември 1, 2014 Здравейте д-р Първанов, Искам да ви опиша моя проблем и ако имате възможност да ме насочите... Проблема ми започна малко преди да родя детенцето си.Не съм сигурна дали става дума за ОКР, нчкаква мания или др.Имах мн лека бременност, но в същото време имах доста задължения и отговорност.Налагаше се да работя доста,защото баба ми се разболя и общо взето отговорността от семейния бизнес падна върху мен,докато майка ми се грижеха за нея, а в края на лятото тя почина.След това започнаха проблемите,въпреки,че и преди това бях маниак на тема чистота, но в границите на нормалното,а сега нещата излизат извън контрол..Изпитвам постоянно чувство, че всичко до което се докосвам е мръсно, мия ръцете си постоянно дори зимата кожата ми се напуква и тече кръв, карам близките си да си мият ръцете преди да вземат детето,постоянно бърша и чистя, дори толкова съм се вманиачила, че бърша дръжките на вратите...сега като го пиша всичко ми изглежда толкова глупаво и безсмислено.Не ме е страх от болести(поне в рамките на нормалното),а от самата мисъл,че вс е мръсно.Внушила съм си, че когато някои докосва нещо, което по моя преценка е мръсно, вс др до което се докосне се изцапва и бърша наред...Когата се ядосам или притесня мога да прекарам половин час на мивката.До такава степен се издребнявам в това кой какво докосва и в постоянно киснене на мивката и бърсане и миене на всеки предмет,който ви идва на ума,че започнах д се карам с роднините и мъжа ми и усещам непоносимост от тяхна страна вече и ги разбирам...Тези, според мен обсесии и К, ми отнемат толкова време,че немога да се отдам на 100 процента на детенцето ми, което толкова обичам и заради което всъщност търся помощта ви.По цял ден постоянно мисля какво пипам, непомнч дали съм се измила, обзема ме паника, често започвам да избухвам само защото някой пипа детето или нещата му с мръсни ръце.Започнах да ставам мн нервна и раздразнителна и все по-рядко се усмихвам.Свързвам това ми състояние и с неща, които ми са се случвали назад в годините.Много ми е трудно да напиша това и можеби пропускам мн неща, но искам тези натрапливи мисли да престанат и да се грижа спокойно за детенцето си.Ще ви бъда много благодарна ако ми кажете дали според вас това е ОКР и да ме насочите към добър специалис в Бургас, защото нямам време за губене в откриването на точния лекар,детето ми е на 8 месеца и трябва да съм до него.Благодаря предварително,ако ви интересува нещо което съм пропуснала, което е много вероятно,защото съм мн уморена в момента,ще допълня. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Здравей! Натрапливи мисли са.Трябва да се обърнеш към специалист, за да ти помогне.За съжаление, не познавам никой от Бургас.Моят професионален път беше основно в армията и познанствата ми с цивилни колеги са изключение.Това което мога да направя е, да дам линк към поста ти, на жена, която, когато се запознахме силно ме изненада, нещо което рядко ми се случва, казвайки ми, че дневно използва, два литра и половина течен сапун за миене с подобен на теб мотив.Днес тя е ,, обикновен,, човек и предполагам на лични ще ти даде кураж, че можеш да се справиш.Но непременно потърси и специализирана помощ. Веселка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веселка Добавено Септември 4, 2014 Доклад Share Добавено Септември 4, 2014 Здравей, Потребител, ще си позволя да напиша това, което искам да ти кажа не на лични, защото когато аз бях на твоето място не намерих толкова сходен проблем, а исках да видя, че някой се е справил с това. Може би още някой търси в момента. Всичко, което описваш е зад гърба ми, имам и много какво да добавя, но да не ти давам идеи Имам страхотна новина за теб - твоето дете е на 8 месеца! Моето живя 4 години (в момента е на 5) с моите обсесии и компулсии, като някои неща прие за свои приоми. Тръгнах на психотерапия на 3.07.2013. Ти имаш време да се справиш с проблема, които е абсолютно преодолим, преди да видиш как детето ти отваря врата с лакът, за да не я докосне с ръка(без самото то да знае защо). Не чакай такова нещо да преобърне всичко в теб. Компулсиите и дори обсесиите стават нещо като навик и в един момент няма да можеш да се сетиш как беше нормалния начин, въпреки че ще знаеш,че има и такъв. Твоята задача е да си създадеш нови навици за възприемане на всичко около теб. Аз малко късно се обърнах за помощ , но не това е най-важното! Важното е, че не съм бърсала дистанционни, телефони, брави и пр. от много време, не си спомням вече. Че каня с удоволствие у дома хора на гости, без да се притеснявам, че някой ще пипне и замърси нещо тук, че се разбирам прекрасно със съпруга си и най-важното имам едно щастливо дете , което всекидневно се чудя то ли е като го прибирам от игра, защото е направо като "цигане". Не, не си мисли , че съм в другата крайност вече Но фака, че изобщо не си спомням кога съм купила този половин литър сапун на мивката(то аз и само литрови взимах преди) и той не е стигнал и до средата, че не мисля всяка сутрин как да кажа на мъжа ми да вземе литър сапун днес(знаейки, че и литър няма да ми стигне, но ако поискам повече скандала ми беше сигурен), както хората всекидневно мислят и купуват хляб ме кара просто да се чувствам добре. И ето в този момент разбирам защо Доктора казваше, че хората не искат да се обръщат назад към ОКР. В момента чувствам страхотно неудобство пред самата себе си, заради предишното си поведение, а спестявам огромна част от него. Ще ти кажа аз как точно се справих: Първо прочетох книгата "Обсебен мозък" на Джефри Шуортс. http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Obseben-01-new.pdf (заповядай) Това се оказа идеална подготовка за срещата ми с точният психотерапевт, който ме научи как да игнорирам натрапчивите мисли до степен на навик, така че някои едно време натрапчиви мисли днес изобщо не идват, а други са понижени в степен обикновена, отминаваща просто глупава мисъл. Нещата в началото стават точно по начина описан в книгата, целта ти е да намериш кой да те научи да индетифицираш натрапчивите мисли. Аз вече толкова автоматично правя всичко това, без да минавам през четирите стъпки, усетя ли нещо такова му казвам "майната ти" и му обръщам гръб. Вероятно ти звучи невероятно, но нямаш идея колко е лесно. При тревожните хора като мен и теб има и повишено ниво на адреналина(хормон на стреса), което можеш сама да понижаваш поне малко със спорт. Аз имам велоергометър у дома, например. И третото и най-важно нещо, което трябва да те научи терапевта ти е как да отпочива мозъка ти. Изключително важно е да има почивка, ако ще и 20мин. на ден. "Да имам сили!" (както казва дъщеря ми преди закуска). Не очаквай всичко да се случи много бързо. Вероятно има и други неща, които се коренят в поведението ти, някой трябва да ги открие, да ти ги обясни, за да ги рабереш и преодолееш. Често при хора като нас самооценката е много ниска (дори и да не си мислиш така), има зависимости от хора, от чуждото одобрение(нещо без което живея прекрасно вече), дори от минали случки и спомена за тях. Щом си тук и пишеш това, което пишеш и правиш това, което правиш ти имаш нужда от чужда помощ. И последно за да не досадя... Преди няколко дни отидох да изхвърлям боклука, при хвърлянето на плика в контейнера една котка скочи с четирите си лапи върху мен и ме издраска с ноктите си. Не мога да не кажа, че не се стреснах-напротив тя толкова ме изненада че извиках (е, не достатъчно, че да ме чуе мъжа ми). Прибрах се, промих раните и това беше. Аз не изпитах притеснение, че тази котка излиза от контейнера и вероятно е мръсна (всъшност чак сега се замислям за това), а само от това, че трябва все пак да промия раните си(гледала съм котка над 10 години). И тук идва това, което и ти един ден сама ще научиш. При такива ситуации хора като нас трябва да се научат да управляват нивото на стреса. Когато ми се случи нещо , което неизбежно ме стресира, като тази случка аз първо дълбоко поемам въздух и знам, че трябва да дам на мозъка си почивка(по начина, по който те научи терапевта), а ако това не е възможно в момента (детето ми е около мен например) се качвам а велоергометъра. Със сигурност съм изпуснала нещо, но основното е психотерапията. А сега първата ти работа е да спреш да четеш по въпросите свързани с болести, микроби и ОКР. Всичко което четеш храни твоето ОКР. Аз дори съм против и четенето на позитивни текстове за щастието например,написани просто от някой писач в интернет, но това така или иначе не съм го правила, нямам опит. Поздрави, сигурна съм, че ще успееш и се надявам някой ден да го споделиш тук! Позрави и на вас, Докторе и благодаря! д-р Тодор Първанов 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
potrebitel Добавено Октомври 1, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2014 Веселка, благодаря много за информацията и куража, който ми даваш.Бях отговорила одажна, но явно не съм публикувала съобщението.Още търся добър специалист в Бургас и смятам тези дни да посетя един, пък да жидим какво ще стане.Благодаря и на вас докторе за отговора.С времето се убеждавам ,че немога да се справя сама и колкото и да не ми се иска ще отида, защото като жсяка болест и тази трябва да се лекува,а освен психическото натоварване ми тежи и физически вече.Благодаря ви отново за насърчаването и е хубаво да знаеш,че има излекувани от този мор. д-р Тодор Първанов и Веселка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веселка Добавено Октомври 2, 2014 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2014 Здравей, радвам се, че вече си стигнала до извода, че ти трябва човек, който да ти покаже как да се справиш. Не знам какво имаш предвид под специалист, но искам да подчертая, че е най-добре той да е психотерапевт и то такъв , който работи чрез НЛП. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
potrebitel Добавено Ноември 29, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2014 Моля ви, препоръчайте ми добър психотерапевт в Бургас, който лекува ОКР. Ако има някой,който успешно се е излекувал, моля да даде координати.Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 30, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2014 В Бургас знам, че практикува д-р Димитър Арнаудов, който работи през доста знания и умения. За съжаление обаче, нямам лични отзиви от пациенти... potrebitel 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
potrebitel Добавено Ноември 30, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2014 Благодаря много, писах му,надявам се да отговори дали се занимава с ОКР. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Декември 3, 2014 Доклад Share Добавено Декември 3, 2014 Когато човек е зает, не винаги може да отговори на всички мейли. По-добра идея е телефонен контакт! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lazara Добавено Декември 9, 2014 Доклад Share Добавено Декември 9, 2014 Здравейте, интересуваме как да се свържа с д-р Първанов и дали той провежда онлайн консултации, тъй като съм от Бургас. Става въпрос за ОКР. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Декември 9, 2014 Доклад Share Добавено Декември 9, 2014 Съжалявам, в момента не работя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lazara Добавено Декември 9, 2014 Доклад Share Добавено Декември 9, 2014 Много съжалявам, че не работите. Тъкмо помислих, че има и някаква надежда за мен, тъй като ходя на терапия от една година, но няма никакъв ефект, явно не е моят терапевт. Напротив, влошавам се и не виждам никакъв изход от тази ситуация. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tedi 1 Добавено Февруари 12, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2015 Здравейте искам да попитам кой е най подходящият лекар за окр , психиатър психотерапев или ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 12, 2015 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2015 Всеки психиатър е подходящ за лечение на ОКР. Проблема е,че лекарствата са временно решение.Тоест, ако нямаш нищо против, да приемаш медикаментите цял живот, няма какво да се чудиш-всеки колега ще ти помогне.Има обаче, група хора- например, жени на които им предстои да имат деца, за които този избор не е разумен. Според мен, избора с лекарствата е оправдан в една средна възраст, не за по-младите. Трайното решение на проблема, може да бъде намерено, само по пътя на психотерапията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Леда Добавено Септември 23, 2015 Доклад Share Добавено Септември 23, 2015 Здравейте, И аз искам да попитам за добър терапевт в Русе, който ще ми помогне да се справя с ОКР. Нямам познати със сходен проблем, които могат да ми дадат препоръки. А от търсенето в нета само се обърквам повече. Благодаря предварително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.