Дънов за тъмната нощ на душата

[CHUBYONE]

Здравейте, ето че и аз прописах накрая в тоя форум.

Не знам дали тук е мястото, но преди време четох за така наречената " тъмна нощ на душата", но не можах да намеря нищо от Дънов по темата.

Ще съм благодарен ако някой сподели нещо, в случай че знае разбира се.

[Похор]

Моето разбиране от прочетеното е ,че Душата е Божествено съкровище и като такова не може да е тъмно.

[Станимир]

За тъмната нощ на душата е писано много. Точно П. Дънов не съм срещал да използва този термин, но други автори го използват. Терминът идва от едноименното произведение написано преди 5 века от един испански католик и първо се използва от католицизма като израз на трудностите и изпитанията които душата изживява по пътя си към единение с Бог. В съвременността могат да се срещнат различни теории най-вече в резултат на съчетанието между християнството и доктрината за преражданията. В учението на Дънов обаче това единение с Бог се постига с участието на ученика. То се търси, още преди да се стигне до необходимостта, човек да бъде подлаган на страдания и трудности в живота. Последните могат да присъстват, но не те са това, което подтиква ученика в търсенията му. В католицизма е често срещана история, грешници и престъпници да стават светии, осъзнавайки погрешността на действията си, изживявайки съотватната криза и ненамирайки смисъл никъде другаде, да се обърнат към Бог. Но това не може да бъде масовия случай. Обикновеният човек също може да се обърне към Бог и да направи това преди да е извършил някакви сериозни прегрешения и животът да го е поставил в безизходна ситуация. В този смисъл тъмната нощ на душата може да е необходима за някого, като средство да бъде обърната посоката на движението му, но това е само защото той не е успял сам преди това да направи това. Не го е пожелал, не е имал интерес, привлечен от илюзорността на материалния свят. За нас е добре да не чакаме идването на тъмната нощ на душата, а да потърсим духовното още тук и сега. Трудности и изпитания, разбира се, винаги ще има, но ние няма да сме изгубили посоката и няма да възприемаме дори и най-тежката ситуация, в която животът ни е поставил, като безизходна. Целта на тъмната нощ на душата е в безизходицата, в която човек е поставен, потопен в материалното, да открие и най-вече да оцени стойността на духовното.

Редактирано Юли 15, 2014 от Станимир

[CHUBYONE]

Интересно е, че в доста древни учения и вярвания се среща мотивът за тъмната нощ, но от Дънов не съм попадал на нищо, което ми се вижда странно.

[Perdu Ra Bo]

Дънов е писал и то много за това. Но го нарича по друг начин. 

Има една негова беседа с един триъгълник и го нарича изкачването и слизането по него. Слизането може да се оприличи на тъмната нощ на душата, но Дънов не го нарича така, защото това е състояние нирмално, а Дънов и в слизането вижда Божествена необходимост. Използвам този религиозен термин, защото самият Дънов говори на доста религиозен език. 

 

Много хора са в момента в слизане, но успешно се заблуждаватм че се изкачават. Няма да има само изкачаване и няма полза от неосъзнатото слизане, 

[Eлф]

Учителя е говорил и чрез музика...

 

Нева санзу, нева санзу,
биют менси,
хариен хади хензи.
Ава Махар вен хабер менси.
Ава Махар вен хабер менси.
Ава Махар вен хабер менси.
Ава Махар вен хабер менси.

1.V.1929
Пътя на слабия и силния, Общ Окултен Клас
1 май 1929 година. (Общ окултен клас, VIII година, 37 лекция).
Песента е написана в източен стил. Думите й са взети от прастар свещен език. Сричките са подредени така, че служат за проводник на сили. Ако те се преведат, ще изгубят силата си. Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия. Тук човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой труден въпрос в живота. Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната.

 

изт.

 

Редактирано Юли 16, 2014 от Eлф