Страх от припадеци

[Galinah]

Здравйте на всички,пиша тук тъйкато вече отчаяно търся решение на проблемите ми който (според мен) тръгват от друг основен-страх от това да изляза на вън сама,тъйкато постоянно имам усещането че всеки момент може да припадна или да не съм в кондиция.В общи линии ще ви разкажа от къде си мисля че ми започва проблема и ако някой успее да ми помогне да намеря някакво малко решение ще съм му вечно благодарна.Та на 25 години съм ,преди 10 години преблизително се случи това от което ми произлизат страховете ;на една нова година колабирах точно в 12 когато отброявахме последните секунди,не бях пила алкохол или употребявала други субстанции които могат да причинят падане на кръвното или нещо от този сорт,но самото заглъхване на ушите,загубата на картина и съответно премаляването,и изгубване на съзнанието за секунди мисе запечатало в съзнанието до толкова,че ако съм някаде навън и ми прималее леко или заглъхнат ушите,започва една паника,обливане на горещи вълни и т.н.и съответно гледам къде да се скрия от хората,защото ако това ми се случи пред хора,започвам да си мисля че всеки би си казал''тая пък гледай я ,кой знае как се надусла''или тем подобни.За това страха от какво ще си кажат хората ако видят подобна картинка според мен е че последната година в гимназията пушех с приятелки марихуана и ми падна сдки много кръвното,тогава бях в съзнание но всичко ми се въртеше и не можех да нито да стоя на едно място нито да тръгна защото усещах че всеки момент ще падна пред съученицете ми.Да уточна от тогава не съм употребявала абсолутно нищо,дори една бира не мога да изпия без да си помисля ''ей сега ще ми стане зле,и ще се чудя как да кажа на приятелят ми че не ми е ок и искам да се пребираме''.По същото време майка ми се беше разболяла от рак,в този период имахме много спорове тъйкато заради болеста се пристрасти към алкохола,и само аз и баба ми бяхме покрай майка ми.в последствие започна почти всеки ден да ми се вие свят да ми става лошо,аз го отдавах на това че ми пада кръвното и си представях как веки момент ше припадна,ходих по лекари,личната ми лекарка постоянно ме пращаше на хематолог(мисля че беше),но там всичко беше ок,правиха ми енцефелограма и там си бях ок.Един ден когато приятелят ми беше при личната си лекарка го накарах да я попита знае ли нещо за симптомите ми,оказа се че тя била невролог(поне с такова впечатление останах)изписа ми да пия всеки ден по 2мг ривотрил и серопрам.Тогава не проверявах какво ми изписват исках само да се чувствам добре и депресията да изчезне.След известно време се оправих,след като майка ми почина(няколко демна след завършването нагимназия) започнах работа,за да се  разсея от преживяното,по малката ми братовчедка се премести при мен за да не живея сама.И така бях ок.След извстно време реших че вече няма нужда да ги пия започнах да ги спирам но всеки път ми ставаше лошо,виене на свят,обърканост,нервност,като цяло симптомите заради които почнах да ги пия но умножени по две,съответно не можех да ги спра.Миналата година след лято изпълнено с ядове около свекърмата ми,започнах работа в магазин в бургас,чувствах се мнго добре,уверена в себе си,имах усещането че мога да се справя с каквото и да е,приятелят ми започна хубава работа в черноморец,аз в бургас и всичко беше,съответно реших че вече ще мога да ги спра,ходих на невролог който ми направи програма по която да ги спирам,като ми каза че отначало е нормално да се чувствам малко зле тъйкато тялото ми трябва да превикне без лекарствата.Започнах програматас,с нея започна и безсънието,кошмари,сутрин неможех да стана за работа,втората седмица вече цялата започвах да треперя сутринта докато се оправя за работа,когато се качвах в автобуса си мислих само за това че трябва да мина през центъра на бургас(пълен с хора) докато стигна до работата ми,от това ми започваше да ми се вие постоянно свят.В един момент не можех да издържа на страха,не можех да отида няколко дена на работа заради това че се чувствах ужасно физически и психически,съответно напуснах,и незнаех как ще започна пак да работя като ме е страх да отида до магазина сама.Приятелят ми напусна работа върнахме се в Ямбол,след 5 месеца бях стигнала до ривотрил1мг на ден,придружаващите симптоми от спирането и намаляването на лекарствата не спираха,в някой дни се увеличаваха в  други дни намаляваха.Ходих отново на невролог,отново ми направиха програма изписаха ми и ламиктал,за който ме увериха че няма странични реакции когато се спира,но ефекта или поскоро положението ми в момента е о,5 ривотрил и 150мг ламиктал на ден придружени от постоянно виене на свят,умора сънливост,от време на време страхове от това дане би да откачам,и като цяло почти никакво излизане.Та в момента работя по инеренет(работа от която още повече ми се вие свят заради очите предполагам)за да мога да събера някакви праи за да започна лечение при психотерапевт,за да мога да започна отново да живея нормално(живот отговарящ на годините ми,без страхове,да мога да излизам сама да започна отново да работя сред хора да излизам с приятелки с приятеля си изобщо да правя неща които са съвсем нормални загодините ми и за това каква съм всъштност.Та ако някой може  да ми помогне по нкакъв начин да започна от някаде с премахването на проблемите ми от подсъзнанието ми,бих била вечно благодарна....