Guest Мона Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 (edited) Все пак, темата не е за междусъседската омраза или това да мразиш гълъби, например... Омразата, за която пише angoisse е отвъд този контекст на мразене. Четох началото на темата. Авторката просто е попаднал в ситуация, в която е срещнала дългоочаквана любов. И е намразила мъжа си, защото той се разминавал с първоначалните и представи и илюзии. Или си го е мразила, и тази нова любов е дала нова сила омразата и да ексалира....Това е тъпо, за мене, да се постъпва така. Не виждам какво надличностно има в нейната история,. Една човешка история. Не знам причините за нейната омраза към мъжа и, но каквито и да са...вероятно са безпочвени, по-точно те съществуват само в нейното съзнание.....и задълбавайки се в тях, тя е започнала да ги вижда в още по-черни краски. Не, не е така. Тук омразата е пълноценна, заграбваща, обсебваща, неустоима, болезнена, човешка. Редактирано Май 12, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 12, 2008 Доклад Share Добавено Май 12, 2008 Цитат(angoisse @ Oct 1 2006, 20:35) Значи сте там някъде. Когато ви писах, че имам нужда от помощ и съм болна от любов, никой не помръдна. А сега изведнъж с готови рецепти за спасение. Кой мрази повече? Предлагам да поговорите и за фалшивата скромност и за съвършеното лицемерие. Болката крещи ужасяващо и няма нищо красиво в нея. И ако си мислите, че Онзи горе е до вас, защото повтаряте Словото Mу!!! Словото се ражда всяка проклета секунда в болните ни сърца. И сте така красивички и окастрени, защото сте крещели по-силно от мен. С любов и разбиране. Angoisse Силно! Но с "чужда пита" с-помен не става. Не засища. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 (edited) Омразата е точно толкова силна, колкото е и любовта. Мъчно е да простиш и да забравиш, избирайки смелостта да си позволиш любовта. Една наистина силна и разрушителна омраза е явление-маска на ненамерената, неосъществена любов вътре в нас самите, от която всеки има нужда. Собственият ни егоизъм е най-големият ни враг по пътя към целта. Редактирано Май 13, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 За омраза по принцип, без обект към който да е насочена, не мисля, че може да се говори. Ако ставаше въпрос за Любов (и то с главно "Л") - да. Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува. Това е изключително попадение, наистина няма такава омраза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Как се лекува омразата? Чрез Ендура. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 С безразличие. Не мога да мразя ,защото това за мен е загуба на време и енергия,но когато имам силна непоносимост към някого се справям с безразличието. Мисловното елиминиране на обекта спира мисълта за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 (edited) Много ми харесаха някои неща, писани в тази тема: Станимир: За омраза по принцип, без обект към който да е насочена, не мисля, че може да се говори. Ако ставаше въпрос за Любов (и то с главно "Л") - да. Омразата е противоположност само на конкретната любов, насочена към определен обект. Омраза с главно "О" не съществува. borislavil: Любовта може да бъде отношение – тогава тя се нуждае от конкретен обект – ти обичаш някого или нещо. Но Любовта може да бъде и състояние – тогава не е необходимо да има обект, защото ти просто си изпълнен с Любов, самото ти естество е Любов…От теб струи Любов, както благоуханието на цветето – то произтича от самото му естество и не е предназначено конкретно за някого, но който иска, може да се ползва от него. Любовта е изначална. Тя е основа на битието. Докато омразата не е. Станимир: В крайна сметка има само светлина. Сенките не съществуват сами по себе си. aorhama: Една наистина силна и разрушителна омраза е явление-маска на ненамерената, неосъществена любов вътре в нас самите, от която всеки има нужда. Собственият ни егоизъм е най-големият ни враг по пътя към целта. Редактирано Май 13, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 (edited) "Няма изчистени субстанции" - не и в жив човек, мисля. * Болката, омразата... са потенциално богатство (енергал). Ако се знае, че са в пряка връзка с антиподите си. Баланса, е инструмента на хармонията. Хармонията, е всепосочна симетрия, но оптимумът, не винаги е в средата (зависи от плътността или наситеността - те non stop се променят). А краищата са отворени, един вид липсват. В този смисъл - "размерът (дори естеството) няма значение". "Много (голямо)" и "малко", са понятия разтегливи и обратно до... до непознаваемост. Освен съизмерени с Ориентира, което пък го прави непосредствено необходим, мисля. "... Любов и разбиране" - Вярвам го напълно... ами Тя друго си няма... не и в онзи миг (пик). Редактирано Май 14, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 didi_ts, като че ли безразличието не е най - удачното средство за лечение на омразата... Дори се съмнявам, че изобщо е средство. Омразата за мен има по - красиво в своята автентичност лице. Тя поне е искрена, а безразличието може да бъде лицемерно. А то е и по - жестоко от омразата. Омразата поне е отношение и то искрено отношение ( в това няма съмнение, защото съм се сблъсквал с фалшива любов, но не и с фалшива омраза!) Когато някой те мрази, той те забелязва - ти съществуваш за него, имаш някаква значимост в неговите очи. И този някой чрез омразата се чувства жив. Всъщност омразата е това, което хората зоват обикновено "любов", но с обратен знак - зарядът е същият, само дето посоката е диаметрално противоположна! И затова често любовта към някого се превръща в омраза, но и обратното също е възможно - омразата да се превърне в любов, колкото и парадоксално да звучи. А при безразличието ти просто не съществуваш, не си достоен да съществуваш в очите на този, който гледа на теб с безразличие - той дори не те и забелязва. Ти си аут от неговия свят. Не заслужаваш дори и омразата му! Безразличието е липса на отношение. Ако има отношение, макар и прикрито, значи е фалшиво. Но най - лошото от всичко е, че в безразличието няма заряд, няма живец и човек, който изпитва безразличие, всъщност бавно, но сигурно умъртвява душата си. Виж, ако говориш за безпристрастието на мъдреца, може да ти прилича на безразличието, но то е нещо от съвсем различен порядък. Безпристрастието е отвъд страстното човешко естество... отвъд омразата и безразличието. Няма как да бъдеш безразличен, когато си едно с всичко съществуващо! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Не съм съгласна с тебе, Борислав. Ти едва ли не издигаш омразата в култ и се опитваш да ни убедиш, че тя е едно полезно качество. А безразличието било смърт за душата. Аз също не мразя, а се отнасям с хората, които иначе бих намразила с безразличие. И да ти кажа, съвсем не се чувствам умряла, нито душата ми. А си ми е много добре. Омразата забива човека в най-дълбоката дупка. По-скоро мразещия човек е "умрял", отколкото безразличния. Защото омразата има свойството да се разпростира, излиза от рамките на конкретния човек, към когото е насочена и се превръща в омраза към всички и към всеки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 От безразличието по-лошо няма, но се съмнявам някой от тук пишещите да го изпитва в действителност. Едно е да се държиш на разстояние от някого, да поддържаш дистанция, а съвсем друго е безразличието. Да държиш някого на разстояние означава че между тебе и другия има известно отблъскване, но в същото време и привличане по някакво друго направление. В строежа на атома това е много ясно изразено между протона и електрона. Но безразличния човек може да се уподоби на неутрон. На него трудно може да се въздейства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Olq3 Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Омразата - обсебващата, дълбоката и чисто човешката - е извор и на енергия.А тази енергия, била тя и негативна, трябва да излезе. Омразата, както и любовта, трябва да се преживее, да се надживее, за да се освободи душата от нея. Иначе ще се самовзриви, защото това са чувства-силни и дълбоки като любовта, но с обратен знак. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 ...... но се съмнявам някой от тук пишещите да го изпитва в действителност. Едно е да се държиш на разстояние от някого, да поддържаш дистанция, а съвсем друго е безразличието. Всъщност си прав Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Хората, изпитващи омраза надали биха искали да се излекуват от нея. Тези, които не я изпитват нямат нужда от подобен лек. А тази която идва към нас, когато просто някой ни мрази можем да го излекуваме с Любов или просто да го оставим да си боледува, докато не оздравее сам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Да се говори за омразата ,когато никога не си я изпитал е все едно да гледаш целуване от филмови сцени и да си въобразяваш ,че имаш понятие какво е усещането.Да ,може да имаш представа,но да ти се подкосят краката и да не знаеш къде се намираш едва ли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Хората, изпитващи омраза, я оправдават пред себе си и другите с идеята за справедливост. Друг похват е те да се изживяват като жертви, които съвсем естествено се защитават от "лошия" и при това всички средства са позволени. Тези хора умеят да следят слабостите на тези, които мразят по някаква причина и ги изтъкват при всяка възможност. Още повече - тези хора използват лъжи и манипулации с цел да отслабят и злепоставят жертвата си. При това не бива да се подценява силата на техните отрицателни мисли и чувства, които са състояние да разболеят обекта, към който са насочени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Това е факт! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
nina7705 Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Да се излекуваш от това чувство е все едно си се излекувал от раково заболяване в напреднал стадий.Да стигнеш до дъното за да разбереш,че по надолу не може,че това те убива бавно,да успееш да мобилизираш всяка частица от себе си за да се спасиш. Това е ПОБЕДА,това е МЪДРОСТ,това е ТРАНСФОРМАЦИЯ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Всъщност, въпросът е как да я излекуваме? За себе си съм решила този проблем, не оставям място за омраза в съзнанието си, но как да излекуваме тези, които ни мразят? Има такъв израз: "ненаситна омраза" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Тези които ни мразят ние не можем да ги излекуваме. Поне не директно. Можем да им въздействаме с поведението си, с личния си пример. Когато мразиш някого, ти си един вид обсебен от него. Тези които ни мразят обръщат внимание на всяко наше действие. Наистина в повечето случаи го интерпретират неправилно, но все пак то оставя впечатление в тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 (edited) Това е добра идея. Но понякога най-добрата идея е на Кума Лиса: "Беж, Лиске, да бягаме!" Истината е, че тези хора, които се отдават на омразата, са нещастни. Освен това е глупаво - след време може да се окажеш зависим от същия човек или негови приятели. Сядате на обща маса и се чудиш как да се държиш, как да разговаряш... Често омразата произтича не от някаква претърпяна вреда, но от ревност, завист, алчност, надменност... Още по-кофти е след време да научиш, че този, който си злепоставял, всъщност е човек, който заслужава истинско уважение, но ти в оразата си бил заслепен да го видиш. Срамота! Предпочитам да мисля за друго, нещо по-приятно и градивно. Забелязах, че колкото повече съм добра и простителна, толкова повече се настървяват срещу мене. Нещо като овца и вълци. Ако взема и аз да покажа нокти и зъби, виждам нотка на уважение в погледа. Преди време ми казаха, че вегетарианците са уязвими с това, че не ядат месо. Другите са тип хищници и месото им дава нужната агресивност да се оправят в съвременния вълчи свят. Все пак, теории много, но аз не искам да побеждавам във всяко отношение и на всяка цена. И да надяна вълча кожа, пак овца ще си остана! Редактирано Май 14, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 14, 2008 Доклад Share Добавено Май 14, 2008 Още по-кофти е след време да научиш, че този, който си злепоставял, всъщност е човек, който заслужава истинско уважение, но ти в оразата си бил заслепен да го видиш. Срамота! Може би това е лекарството срещу омразата. Ако този, който мрази поиска да се излекува....от това нещо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 (edited) Абе аз знам как, ама трябва да бъда поне малко лоша. Трябва да говориш с човека на неговия език, за да те разбере. Да си по-напорист и неуклончив от него. Това обаче е действие по човешки и се хаби много излишна енергия. А пък от бездействие може да се изхаби още повече. Трябва да се реагира по някакъв начин. Понякога най-добрата реакция са бездействието и мълчанието - лошата енергия изтича и толкоз. Има хора обаче, които са като перпетуум мобиле, вечният двигател - не се уморяват да мразят. Себевладеене е нужно, да не се поддава човек на нараненото си самолюбие. "Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава." Как не ни достигат Любов и Мъдрост! Силата на човека е в способността да обръща лошото в добро, да направи от враговете си приятели. Тука пак може да поспорим за доброто и лошото, няма проблем. Затуй да уточня, че лошо е например да причиняваме физическа или душевна болка на себе си или на някой друг. Докато сме в тези тела, за всеки от нас има добро и лошо. Когато действително приемем болката като приятел и се абстрахираме от временната си физическа обвивка, от временните чувства, тогава надрастваме доброто и лошото. Когато пораснем достатъчно да считаме другите за свещени и да ги обичаме като нас самите, когато наистина помъдреем да виждаме кое е добро за тях, пък било то и някаква болка, тогава всичко ще е за добро. В този смисъл лошото е неосъзнато добро. А засега мъдро е да търсим доброто в лошото и да го използваме по най-добрия начин. Нямам претенции за последователност в разсъжденията си, просто откривам посоки за мислене. Много обичам да си противореча. Редактирано Май 15, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Като те мрази някой, е добре да му покажеш (не демонстративно), че омразата му не ти влияе по никакъв начин. Даже ако отвръщаш с усмивка, силата на другия съвсем ще се изгуби. Само при това не трябва да се стига до прекалено иронизиране и надменност (това би показало, че в нас самите липсва любов). Не трябва да променяме доброто си настроение и когато този който ни мрази постигне някакъв успех или пък се отнесе добре към нас (дори и само външно) в дадена ситуация. При това невинаги е удачно да акцентираме върху това, че одобряваме действията му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Май 15, 2008 Доклад Share Добавено Май 15, 2008 Христос е дал средство - да се молим за неприятелите си, за тези, които ни мразят. Това е действително ефективно средство, макар и да не е лесно за изпълнение, но ако наистина молитвата ни за този, който ни мрази, извира от дълбините на душата ни, ако омразата му не е докоснала, не е засегнала Любовта ни, (ако я е засегнала, значи изворът на Любовта, който сме разкрили вътре в нас, е твърде повърхностен!), нещо се случва на фино ниво и... отсрещната омраза постепенно се стопява и изчезва. Така че трансформирането на човешката омраза е тест за дълбочината на нашата Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.