Guest Fut Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 (edited) Да, омразата оковава и сковава, а аз например най-много си държа на свободата Редактирано Юли 9, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlatnia56 Добавено Юли 9, 2009 Доклад Share Добавено Юли 9, 2009 (edited) За да бъдеш добре разположен, имай високо мнение за всеки човек. Никога не казвай: „Този човек нищо не струва.” Човек е едно велико произведение на Бога. Затова недей се произнася за човека, защото той е Божие творение, а виж в него вложеното от Бога. Това е един метод за добро разположение към всички хора, за да нямаш неприятели. Някой, ако счита теб за враг, това е негова работа. Така ти ще бъдеш винаги разположен. Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого. За никого не говори лошо.” За да запазиш твоето добро разположение, гледай на неприятностите в живота от едно по-висше гледище. За това има и една друга тайна - да имаш винаги връзка с невидимия, възвишения свят, вяра и упование в Бога. Доброто разположение показва присъствието на Бога в тебе. Имаш ли мир в душата си, Бог е в тебе. Мирът е качество на Бога. Христос казва: „Моят мир ви давам.” Доброто разположение произлиза от любовта. Ако има в тебе безлюбие, не може да има в теб добро разположение. Доброто разположение е плод на любовта. За трансформиране на лошото състояние в добро можеш да използуваш силата на молитвата, любовта и музиката. Музиката особено е един добър метод. Един наш брат бил много зле разположен, но като влязъл в големия салон и чул песента „Фир-фюр-фен”, в него се родила нова надежда. Вярвам че съм добрият ученик вярвам Редактирано Юли 9, 2009 от zlatnia56 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 (edited) Искам да чуя какво ще кажете за омраза толкова чиста, че всяка клетка в теб да се съпротивлява срещу самото присъствие на другия. Четох за любовта, саможертвата, дълга, духа, радостта, божията любов, изневярата, аскетизма. Нищо не чух за дрогата да мразиш, защото виждаш илюзиите си, претърпели гротесковата метаморфоза да станат нещо съвсем материално - миризми, пот, мляскане, хъркане и самота, самота, самота. И не ми говорете за спасение. Няма!!! Толкова много ми липсват искрени хора, като теб Няма те отдавна, сами сме, всичко ще се забрави и ще потъне в калта от дежурни случаи. Както винаги се случва, ала не е точно така. Аз те помня, както помня всички други случаи, хора, усмивки изкривени от жлъч или непоносимо лицемерие, от неспособност да бъдат други, от невъзможност да се надскочат, от липса на интелект, максиран като съпричастност. Споделен като емпатия. Не, непростимо и непрощаващо. Нарича се лицемерие. Свикнали са всички тук, че и там, да обхождат повърхността и всичко останало да се приема за лудост. Странно, нали? Как едно страдание става неприемливо, а хиляди други стават - поносими. Защо? Аз имам обяснение. Обяснимите фрактури, които ни нанася живота, имат нужда от леко интубиране, но за жалост, тежката инфузия, остъства - за нея е нужна любов, не по смисъла на споделеността, а като веслото на лодката - незабележимо. Да се върна на въроса ти, незавивисмо от последвалите коментари - лечението на омразата е невъзможно. Не защото ти си лоша, не защото някой друг е лош. Би било твърде лесно да обясним омразата лесно, същото е и с любовта. Легендите за страстта не отминават лесно, те стават ултима солуцио на всички решения после.Те са атрибутивни на изборите. Стига вече угодно опростенчество и съобразяване с нивото на другите И, ако обича Бог, да отъства, неговото отсътствие е задължително. Противопоставяш физически характеристики, с които искаш да изразиш неизразимото си отвращение от обекта. Но, уверявам те, няма по-голямо отвращение от това да намразиш себе си, защото си намразил друг. Защото си присъствал там. Участвал там си. Т.е. вината е твоя. Редактирано Декември 12, 2014 от Лиула Cveta5 и Ashtoning 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 12, 2014 Доклад Share Добавено Декември 12, 2014 (edited) Но имаме пример за мъж, който е излекувал омразата си към живота, дори към бога, мъж, на когото му е отнет смисъла на битието, защото обичаше. Хубаво е да си спомним за него, това е световноизвестният цигулар Веско Ешкенази. Няма да разказваме личната драма. Ще се разбере, ако не е известна още. И дано е е поучителна за други обичащи хора, не мразещи. Благодаря ти, Веско! Имаш огромно сърце. Редактирано Декември 12, 2014 от Лиула Cveta5 и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 14, 2014 Доклад Share Добавено Декември 14, 2014 Където има огромна омраза, има и огромна любов. Много е възможно и обратното, а реално огромната омраза идва вследствие на огромна любов. Някои мъдри са казали: "не обичайте прекалено много", а Учителя: "никога не давайте веднага любовта си на другия". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 17, 2014 Доклад Share Добавено Декември 17, 2014 Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човек в света, който ме обича. Срещате друг човек, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трябва да скърбите? Какво лошо има в това, че някой произнесъл буквите "м", "р", "з"..? Дали някой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа, и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. В някои отношения, омразата ражда любов, а любовта ражда омраза. Омразата към едного ражда любов към другиго; любовта към едного ражда омраза към другиго. Следователно, ако някой ви мрази, кажете си: Омразата към мене ражда любов към друг някой човек. Когато пък някой ви обича, ще знаете, че тази любов произвежда омраза към другиго. Значи, когато вие страдате, други се радват; когато вие се радвате, други скърбят. Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго. Това е Божествен закон, който всеки ще опита. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82 B__ и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Декември 19, 2014 Доклад Share Добавено Декември 19, 2014 (edited) Това видео заслужава да е в отделна тема, да бъде акцентирано като важно, да е водещо за душите на всички тук. Защото отвъд тази човешка болка, няма никоя друга, която да я компенсира - нито с благи думи или цитати, нито с примери от скучния живот на невоюващия човек. Забравили сме тези хора, все едно те не живеят при нас - омразата към себеподобния ни кара да мразим и себе си. Ала отвъд това, има Справедливост. И тя се нарича истина - най-лесното лечение на омразата. Редактирано Декември 19, 2014 от Лиула Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 19, 2014 Доклад Share Добавено Декември 19, 2014 Ами обратното е. Мразим хората, защото се мразим самите себе си. Огромната маса хора мразят себе си. И о да, официалното християнство много успешно помага на хората да мразят себе си. Например, "изначалният грях" Както казва Учителя, нужен е бил. Не е грях, а необходимост. А кръстоносните походи? Всичко за тях се връща на нас християните и ще продължи да се връща.....Сега, не си мислете, че като си смените религията, като си казвате "аз съм будист, пантеист и т.н." сте се отървали от рождената си религия.... Но има хубави промени в живота Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Декември 20, 2014 Доклад Share Добавено Декември 20, 2014 Мразим,онази част от нас,която не познаваме.А непознатото поражда страх.Омразата може да бъде и учител,ако отговаряш искрено на въпросите й. Изпитвала съм я,и нито се гордея стова,но не се и срамувам.Беше част от моя път.Преодоляла съм само това,което съм опознала в себе си.От там нататък,живота имаше грижата,да замени това чувство с друго,което не мисля,че е мое постижение. "Широка е човешката душа,аз бих я стеснил малко"-казва Митя Карамазов.Добре,че е така и няма как да я стесним. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.