SNEJA Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Синева къде се изгуби , истински човеко ! Жив човеко ! Бог да бъде с нас и с България ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Как да излекуваме омразата ли? Никак. Трябва човеците да станат духовно съвършени, за да може изобщо подобна тема да съществува, дори и само на теория. По-скоро горепосочената тема е тема за ученическо есе... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Сенки много, поздрави Синева Но има и такива, които имат ограмна нужда от Светлина, нека им я дадем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 бррррррррррррр, отново , дисциплината на негативизма . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 България я има много повече от 1300 години, но не само родната мъдрост е мъдрост. Самоубийствените страхливци наистина не живеят. За мъртъвците съм убедена, но за мъртавците не зная, такива за пръв път чувам да има. Странно, темата е за омразата и тя се проявява добре в темата. Нали така, мили хора. Така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 "Изпитваме я , за да може да я победим" . Заедно , нали така ? И да си създадем какво ? .............................. ................. ............... Просто не върши никаква работа , тая глупава омраза . "Този, който притежава съвършена Добродетел, огън не го гори, вода не го дави. Нито горещината, нито студът му вредят, дивите животни не го нараняват. Не че е недосегаем, просто умее да прави разлика между мястото, където може да почива спокойно, и мястото, където ще бъде в опасност. Бдителен в благополучие и несполука, предпазлив при настъплението и оттеглянето, нищо не може да го нарани". (Чуан Дзъ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Пустата омраза събра мнения колкото и противиположността й - любовта. Ако омразата не върши работа, каквато върши любовта, то защо хората я изпитват? Явно все пак им служи за нещо. Омразата е чувство, следователно би трябвало да върши някаква работа на предимно емоционалните хора, също както и любовта. И тук идваме до вечният факт че българите (и славяните въобще) като са емоционално силно, лесно стават и емоционално обременени. А след тази бременност дали ще се роди любовта или омразата, това зависи от бащата - т.е. ума. Каквото посееш, това ще и пожънеш. Става въпрос за самоконтрол на нереалистичните очаквания по отношение на който/която/което/каквото и да е, накратко: всекидневна работа по разбирането на природата на нещата, включвайки и себе си в тях. Не че другите народи не са емоционални, има всякакви хора в различните народи. Все пак факт е че западната култура канализира и манипулира емоциите по-ефективно от другите и те не влияят на социума излишно. Японците са добри ученици и макар и източен народ научиха някои добредетели от запада, комбинирайки ги с чувството си за отговорност. Даде Господ - живях и при едните, и при другите. Да се сравняват българите с японците по чувство за отгорност е крайно неподходящо - когато работите вървят зле японеца си прави сепуко, българина - непуко. Затова едните дават мило и драго за да вървят заедно и по план, другите - за да си изтъкват взаимно какви неповторими индивидуалности са и как лошата съдба ги кара да вършат заедно неща които не искат и срещат хора които не обичат, ама от тях да мине - ще претупат и работата и съдбата. После - "пустите калоферци станали калифорнийци". А по-сериозно - емоционалността не познава отсенки, затова и избира само между любовта и омразата. Те връзват еднакво силно към обектите си. Който иска да е свободен към даден обект стои неутрален, той е най-труден за въздействие от работата, т.е. кармата си. Като пример - в "Откровението" Йоан описва един от епископите, който не е нито горещ, нито студен, но хладен, затова е и неподходящ за работата си и ще бъде "изплют", т.е. освободен от длъжността. Много длъжности не можем да вършим, затова да се самоосвободим от ненужните и да не сърдим че западнярите са "хладни" - те просто са направили това преди нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Омразата се ражда, когато някой откаже да се подчини на "поправката", а "законодателят" не притежава достатъчно сила, за да го застави. Тогава агресивната енергия изпратена, за да "поправи" човека или ситуацията, се връща обратно към изпращащия и той започва да се задушава в нея. Това според мен може да се нарече омраза. Изпитващият я човек се опитва да се освободи от нея, като я "изсипе' в полето на понякога нищо неподозиращи....... Има ли смисъл в такава ситуация да хабиш време и енергия да даряваш с любов точно този човек?Мен лично ме уморява само мисълта за това.За съжаление обаче в моя свят на хармония,сред всички хора които обичам и ме обичат и то откакто преместих местоживеенето си ,за 4 год 3 пъти имам "щастието" съдбата да ме срещне с подобни хора.Първия път реших да използвам "силната"си позиция и да игнорирам човека - грешка ,свързана обаче със загубата на много енергия от моя страна.Втория път реших да съм откровенна и добра - грешка ,предоверяване = самоубийство(емоционално),невероятна загуба на положителна енергия.Сега назрява третия път , вече го свързвам с кармата иначе не мога да си обясня как може една и съща ситуация да се повтаря 3 пъти сред различни хора.Само че не мога да се съглася че трябва да отново да се израсходвам емоционално и енергийно ,за да покажа на някой че Любовта съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 (edited) Ами сигурно, Силви, е че има, пък били те мъртовци, мъртевци, мъртувци, мъртявци, мъртювци... или пък мъртви трупи. Ама нали се държим все за думите, а уж искаме да излезем "навън" от илюзията!? То си става като бай Ганьо, когато тичаше подир влака, барабар със `се килимчето. А`м, че, Илиянке, какво можеш да дадеш, когато не ти се иска нищо? Може би трябва да не ти се иска, защото поправката е невъзможна и не бива, ама ние да си дадем... Голема грешка понякога правя и то честичко, че искам да спасявам света. Ама то в искането е грехът не в друго. Така "едно време" Ева си пожелала нещо за себе си. Спираш да искаш и спираш да грешиш. Няма желание - няма грешки. Тогава разбираш, че светът си е добре и никога не е имал нужда от твоята помощ. Единствено от нужда и нужди си се нуждаел ти самия. Всеки си мисли, че света е крив. Да, ама не. Света си е прав, кривият си ти и за да се изправиш е нужно просто внимание - засилено внимание. Когато няма желание не може да има омраза. Само тогава си естествен - този, който си. Думите, ех... думите! "Гледам и не вярвам на ушите си!" Добре, че съществуваме в психотрилър, защото без него би се изгубило Всичкото. "Хакуна-Матата! Да погледнеш отвъд това, което виждаш." Цар Лъв Най-голямото разбирателство се намира в мълчанието на тишината. Ние хората все бърборим. Той умът е хитър, все гледа да е от полза, все си създава задачи. Иска да е първенец. Поради заетостта на ума и "неговото" величие сме спрели да чувстваме, защото постоянно анализираме дори и леко проявилото се чувство. Когато чувстваш - разбираш. Когато мислиш - разделяш и отхвърляш. Омразата е в това, в ума. В чувстването няма омраза. И когато двама се почувстват те са се разбрали. Ако обаче разчитат на думите все ще се разминават, ще остават винаги далечни, а всички се стремим да станем близки един с друг, ама има думи между нас. Няма място за съжаление. Съвкупното Цяло си е добре, индивидуалното се е изкривило точно защото се опитва да се отдръпне от Множественото Единство. И ако вземете една права и насочите някоя от нейните части в нова посока, посока различна от посоката на правата, то в областта на въпросната част ще се оформи крива. Отделното винаги криви. Е не се впрягайте, де! Истината е, че едвам завърших средното си школо. И не знам защо, ама постоянно чувам нещо в мен да ми "нашепва": "Не се занимавай, остави се. Внимавай да не изпуснеш същественото!" Къде е същественото? Със сигурност не е само в омразата, но е и там. Като в онази реклама на бира...... - "Това ли е най-важното?.... Всичко е от значение, но ето това е най-важното!" На всеки "ето това" му е различно. Номера е да си внимателен докато мразиш, да си внимателенвинаги и с всичко - чувства, мисли... Живот. Засилено внимание на ума. Да се самонаблюдаваш, себе си и живота, защото ти си живота, но и смъртта. Да наблюдаваш собствения си ум, означава да си отвъд него. И сега ще ви кажа: Благодаря ви за омразата, защото който ме мрази, значи се опитва да ме промени, а щом се опитва да ме промени, значи ме обича. Благодаря ви! Редактирано Март 30, 2007 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 И тук идваме до вечният факт че българите (и славяните въобще) като са емоционално силно, лесно стават и емоционално обременени. А след тази бременност дали ще се роди любовта или омразата, това зависи от бащата - т.е. ума. Ами ние нали сме си черния дроб в Човечеството, а и връзката му с центъра на слънчевия сплит и с емоциите... Всеки народ има строго определено място, свое предназначение в големия космичен човек. Българите заемат черния дроб. Дотогава, докато българите изпълняват службата на черен дроб в човечеството, работата ще върви много добре. Гърците са сърцето, Сърцето трябва да препраща кръвта навсякъде по тялото, но като се дойде до храносмилането, черният дроб работи. Той е фабрикант. Ако той не работи, с какво ще се занимае сърцето? То ще изпраща онази кръв, която черния дроб е изработил. Учителя Дънов Ще обърна внимание и на още две връзки: тази между центъра на слънчевия сплит и триъгълника - стомах, панкреас и черен дроб; и връзката между центъра на слънчевия сплит, сърцето и сърдечния център в главата (дванадесете венчелистчета в центъра на хилядолистния лотос).Всичко това е физически израз и е свързано с процеса на вътрешна трансмутация, както по отношение на отделния човек, така и на Човечеството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Не държа на думи, а на всяка една буквичка от тях. Много е важно! В детайлите и малките неща са скрити големите. Що се отнася до буквите, всяка една от тях е форма на вибрация. Знакова. В този смисъл ужасно много държа на знаците. Например, изял си последната буква от името ми. А тя означава много за мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Поздрави, Синева, прав си, благодаря ти. Когато не ни се иска, да не даваме. Но и да не критикуваме останалият свят. Всеки си е прекрасен, прекрасно творение. Не ме разбра/усети какво ти казвам, но Едва ли искам да спася света и едва ли мога, но поне мога да излъчвам Любов и да давам топлина.... колкото имам Номера е да си внимателен докато мразиш, да си внимателенвинаги и с всичко - чувства, мисли... Живот. Засилено внимание на ума. Да се самонаблюдаваш, себе си и живота, защото ти си живота, но и смъртта. Да наблюдаваш собствения си ум, означава да си отвъд него. И сега ще ви кажа: Благодаря ви за омразата, защото който ме мрази, значи се опитва да ме промени, а щом се опитва да ме промени, значи ме обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 (edited) Не държа на думи, а на всяка една буквичка от тях. Много е важно! В детайлите и малките неща са скрити големите. Що се отнася до буквите, всяка една от тях е форма на вибрация. Знакова. В този смисъл ужасно много държа на знаците. Например, изял си последната буква от името ми. А тя означава много за мен. Да хапнах я с голям апетит, понеже и така ми звучи добре! За мен не значи почти нищо това и никога не ми е пречило да чета "изядени" текстове и мнения, дори ги "гледам" от към между редовете. Ей сега ще ти я пратя, да си я добавиш! Заповядай - я! Поздрави, Синева, прав си, благодаря ти. Когато не ни се иска, да не даваме. Но и да не критикуваме останалият свят. Всеки си е прекрасен, прекрасно творение. Не ме разбра/усети какво ти казвам, но Едва ли искам да спася света и едва ли мога, но поне мога да излъчвам Любов и да давам топлина.... колкото имам Номера е да си внимателен докато мразиш, да си внимателенвинаги и с всичко - чувства, мисли... Живот. Засилено внимание на ума. Да се самонаблюдаваш, себе си и живота, защото ти си живота, но и смъртта. Да наблюдаваш собствения си ум, означава да си отвъд него. И сега ще ви кажа: Благодаря ви за омразата, защото който ме мрази, значи се опитва да ме промени, а щом се опитва да ме промени, значи ме обича. И когато искам, да правя, каквото искам! Когато обичам - да обичам и когато мразя - да мразя, когато съм безчувствен - да не чувствам! Свободен и без насилствен! Естествен и непринуден! Признаващ! Разбиращ! Този, който съм! Не мога да не призная и тъмната си страна, ако не призная тъмнината в мен, значи да отрека себе си, а от там и Бога! Във всяка светлина съществува и минимално количество мрак. Във всяка тъмнина има и малко светлина. Няма ги само там, където не съществуват и двете. Не бива да отричаме това. Когато гледам небето - това виждам. Светлината е малко количество тъмнина, а тъмнината и малко количество светлина. Същността е една и съща, разделила се на две, за по интересно. Когато видиш в себе си двете в едно си познал онова, което си ти всъщност, което е и Той, намиращ се във Всичкото! Един Бог с две страни - двама Сина! Благодарение съществуването на единя, познаваш другия. И в единя съществува малко и от другия. Цялата Вселена това "говори". Редактирано Март 30, 2007 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Вярвам ти, и още как! Да си признае човек! Защото, ако си признаеш, ако признаеш пред себе си, значи си си простил, значи, че си се обикнал. И как да спазиш иначе онези заповеди по-надолу? Как да обичаш другите, след като не си успял да обикнеш себе си, след като сам не себе си не си съумял да си простиш? Да, можеш да опиташ да обикнеш ближните, но целият ти опит ще се окаже фалшив. Ти самия също ще си фалшив, не истински, с изкуствена любов, не любов. Не може да обикнеш истински ближните си, ако преди това не си обикнал себе си, ако преди това не си си простил, ако преди това не си признал за тъмнината що е в теб. Затова е казано, че светлината що е в теб, ако е като тъма, то колко ще е по големина тъмнината ти. Никъде не пише, че тъмнината липсва. Не, тя е там при светлината. Всъщност те са едно и също Нещо. Как да обикнеш Бога, око не си обикнал чедата Му? Това е невъзможно, това е изкуствено. Първо трябва да признаеш на себе си, това, че в теб съществува тъмнина. Да си признаеш и да си простиш. Да си простиш, защото иначе не би могло да бъде друго. Ти си това и това е това. Човек трябва да признае пред себе си първо. Едва когато си признае може да се познае. След като познае себе си ще може да познае и ближните си, както и всичко, което го заобикаля. Едва когато обикне себе си, ще може да обикне и ближните си, защото тогава ще ги разбира. Чак тогава ще може да обикне и Бога, защото негови са всички! Двама Сина, две страни! Единят е от дясно, а другия от ляво. Светлината и Тъмнината. И единят съществува, за да бъде „видян” и открит другия. Светлината се хвърля вътре в Тъмнината и иска да я освети. Тъмнината обгражда Светлината в опит да я затъмни. Вечен кръговрат! Е, с кратки почивки от мигове на Божествени въздишки, в които се извършва свиване и разширяване. Единно Тяло. На дневен ред е въпросът колко тела са и дали си взаимодействат. Има ли друго оттатък това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Първо трябва да признаеш на себе си, това, че в теб съществува тъмнина. Да си признаеш и да си простиш. Да си простиш, защото иначе не би могло да бъде друго. Ти си това и това е това. Човек трябва да признае пред себе си първо. Едва когато си признае може да се познае. След като познае себе си ще може да познае и ближните си, както и всичко, което го заобикаля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
SNEJA Добавено Март 30, 2007 Доклад Share Добавено Март 30, 2007 Колкото повече се замислям за омразата виждам ,че хората мразят да спорят,мразят да им правят забележки,мразят времето,мразят водата,мразят слънцето и т.н и т.н Май наистина тъмнината е повече от светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Повече почти неосветени съзнания и много по-малко полуосветени... е, щом все още последните поддържат равновесието, може би не е толкова слабичко доброто И забележи: обикновено едни и същи хора обичат спора, но и започват да го мразят, когато в спора нещо не им изнася; обичат да правят забележки, но не обичат да им правят такива; обичат природните дадености, когато се случи да са в добро насторение и ги мразят , когато не са (сякаш завиждат на спонтанното щастие, което се излива в Природата)... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 (edited) Не харесвам много обобщенията. Не е лесно да се определи какви хора пишат тук, особено, когато човек не ги познава. За мен моите истини са прости и хубави. Успявам, досега винаги съм успявала да преодолея омразата. Изпитвала съм я съвсем за кратко. В един такъв момент тя ми помогна да преодолея случилото се. И когато нещата се уталожиха, когато бурята попремина, се усмихнах на този, който ме беше наранил. А след време разбрах, че случилото се е за мое добро. Когато почувствам любов и едновременно простя се чувствам радостна, по-лека и по-щастлива. Освободена от лошите мисли,от лошото чувство. Защото любовта дава крила. Редактирано Март 31, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Ако омразата е реална човешка емоция/ отношение , духовно състояние, тъмнина в съзнанието ... / за която доста се писа, то може ли някой да синтезира нейните проявления/човешки действия/, които се мотивират от тази емоция ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 На мен ми се струва, че е по-добре да не разчепкваме повече тази тема. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 На мен ми се струва, че е по-добре да не разчепкваме повече тази тема. Природата се обновява, като изхвърля ненужното, изгнилото...вълната се подстригва, разчепква , "влачи " и пере за да се почисти и приготви за предене, тъкане и плетене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Защо да не разчепкваме повече тази тема? Напротив темата е прекрасна! Нека да погледнем и осъзнаем и не толкова положителните емоции, които се появяват в живота ни. Това е шанс всеки да се замисли за себе си и за случаите, в които изпитва омраза, както и защо я е изпитвал. Лесно е да се говори за любов и са хубави неща. Трудно е да се осъзнаят лошите ни навици и емоции и да се преодолеят. На какво се дължи омразата? Ами според мен омразата се дължи на страх. Страха е в основата на всичко. Замислете се кога мразите един човек и вижте дали не е точно поради някакъв страх. Например мразя някой, защото дълбоко в мен се страхувам да не би да ми отнеме нещо, което егото ми смята че ми принадлежи. Или мразя някой, защото някога е нагрубил и обидил егото ми и съответно ме е страх да не го направи пак. Според мен омразата е просто по-силна защитна реакция в следствие на страха. Ако страха е по-малък тогава вместо омраза, може да изпитваме неприязън. Ако страха се засили, съответно засилва се и непоносимостта към някои/нещо и впоследствие може да премине и в омраза. Зависи доколко можем да владеем и осъзнаем чувствата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Лично аз съм изпитвала омраза единствено в случаите, когато някой човек силно ме е наранил. Случвало се е три пъти. Когато ми е причинил болка. Страхът за мен няма нищо общо с омразата. Даже не се сещам в момента от какво се страхувам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сев Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 wonderful, в твоя случай страха се крие в това да не би този човек да те нарани отново. Затова и изпитваш омраза, която представлява точно защитна реакция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.