Дина Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Ще ми се да насоча погледа към фолклора. За мечтаната, преживяваната и страдаща любов се пее много...за омразата-рядко. НО...тя/Омразата/ присъства между редовете като "църна змия": тихо,скрита и отровна...до смърт. А за сапунените/най-гледаните/ сериали какво ще кажеш?Не блясъка, любовта или красотата заковават вниманието на толкова зрители, а подтиснатото чувство на омразата ги кара да се "кефят". На подобно се"радват" и много деца когато гледат нинджите или спайдермените... Та като си говорим за омразата нека бъдем откровени реалисти и си признаем , че я има и се проявява у всеки човек. Ако той не може да пренасочи тази енергия, а само я потушава, то тя избликва като характеропатия в екстремни ситуации, при промяна на социалния статус, с развитие на дементни процеси при различни заболявания и др. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 (edited) Не само подтиснатата, но и проявената омраза разболява! И е трудно да се правят общи изводи коя вреди повече и на кого. "Ако говориш - лош ставаш, ако мълчиш - болен ставаш", казва народът. В някои случаи неподтискането на омразата може да има катастрофални последици. В други случаи човек се самоизяжда отвътре чрез нея, а външно е "пример за подражание"... Но мисля, че тя е противоположна не на Любовта, а на дребнавата човешка привързаност. И двете те са наистина взаимосвързани и ако се признават и евентуално отреагирват по възможно най-безопасните начини, проблемите ще намалеят - но няма да изчезнат. Духовните школи, а и някои психолози (сещам се за д-р У. Дайър) препоръчват не подтискане и не просто лекуване на подтискането чрез отреагиране, а надвишаване и на двете споменати страсти. И Любовта, която възниква, не е нито обичайната ни привързаност, нито е противоположност на омразата. Тя е Животът, Който обгръща всичко; Който не е безчувствен, а екстатичен; Който няма пристрастяване, защото не се бои от загуби; Който няма кого да мрази, тъй като не припознава никое отделно "аз" вън от собствената си любяща същност... Редактирано Февруари 18, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Любовта е закон. Любовта (привързаността) при хората е отражение на този закон. Омраза съществува когато той се нарушава. Човешката любов и омраза лесно могат да преминат една в друга, защото са доминирани от личността и най вече от емоциите. Те са противоположности между които неразвитото съзнание често се лута. Истинската любов е над тях. Тя е закона за привличането властващ във вселената (нямам пред вид само гравитацията). Истинска омраза не съществува. Тя няма място във висшите светова. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Любовта не може да е закон, нито пък омразата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Любовта не може да е закон, нито пък омразата. ако любовта е ян(добро),а омразата е ин(зло)нито една от двете не може да е приеме за водеща(закон),защото и двете водят началото си от Удзи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Не само подтиснатата, но и проявената омраза разболява! И е трудно да се правят общи изводи коя вреди повече и на кого. "Ако говориш - лош ставаш, ако мълчиш - болен ставаш", казва народът. В някои случаи неподтискането на омразата може да има катастрофални последици. В други случаи човек се самоизяжда отвътре чрез нея, а външно е "пример за подражание"... Но мисля, че тя е противоположна не на Любовта, а на дребнавата човешка привързаност. И двете те са наистина взаимосвързани и ако се признават и евентуално отреагирват по възможно най-безопасните начини, проблемите ще намалеят - но няма да изчезнат. Духовните школи, а и някои психолози (сещам се за д-р У. Дайър) препоръчват не подтискане и не просто лекуване на подтискането чрез отреагиране, а надвишаване и на двете споменати страсти. И Любовта, която възниква, не е нито обичайната ни привързаност, нито е противоположност на омразата. Тя е Животът, Който обгръща всичко; Който не е безчувствен, а екстатичен; Който няма пристрастяване, защото не се бои от загуби; Който няма кого да мрази, тъй като не припознава никое отделно "аз" вън от собствената си любяща същност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Въпросът за противоположностите и за това какво означава да си отвъд тях е много сложен и извън възможностите на ума. Все пак ще добавя още нещо за любовта и омразата. Едното обединява, другото разделя. Аз ще кажа, че в основата си всичко е единно. Разделение може да съществува само в проявения свят. Там то е необходимо, за да бъде разбрано и отхвърлено. Разделението е средство чрез което човекът познава своята цел - единението и я постига. Едното води нагоре, другото надолу. Какво означава да си отвъд тези две понятия? Да си отвъд всичко проявено? Да си Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Така. Омразата е другото лице на Любовта. Най-много намразваме това, което сме обичали. На везните ще сложим сърцето си... Не зная какъв ще е неговия отговор, но знам,че ще е верен. Ако намразя това, което съм обичала, то значи не съм обичала, само съм се заблуждавала. Не може да обичаш нещо и да го намразиш. Любовта няма лица. Везните ще се счупят, когато я окачим като мерило, ще се счупят, няма да издържат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Ти не можеш, аз мога. Ти си Силвия, а аз не съм ти. Твоята омраза или любов не са моите. Което, от своя страна, е и граница на световете ни, които са различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Да, световете са различни-има свят на Светлината има и на сенките.... Всеки сам избира в кой иска да живее... Бог използва омразата, за да засили Любовта. Чрез омразата, чрез това проявление в света ние израстваме..... Нека се стремим към Бога, там няма разделение....има само Светлина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Мисля, че Бог "използва" само едно средство - Любовта. Омразата генерират и използват хората, които искат да защитят своя свят на зависимости, сенки, конфликти, борба, страсти от Светлината на Любовта. Омразата е стената, с която те го пазят от Любовта. Ето защо омразата не може да отрови никого друг освен света, който се е оградил с нея. На Бог и Любовта тези стени не пречат. И да, Бог е дал на всеки от нас освен Любовта, също и Свободата да избира дали да живее по Неговите закони или да си "загради" своя територия и там да живее по законите, които сам си пише. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Донка Бог не озползва любов не използва и омраза,защото те не съществуват.Всичко може да се обясни с въображението и това че несъзнаваме че живеем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Няма наистина един доказуем за всички критерий, но има нещо особено интересно. Който на каквото основава живота си, всичко си обяснява чрез него - и тогава не е ли важно какво е именно то? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Така. Омразата е другото лице на Любовта. Най-много намразваме това, което сме обичали. На везните ще сложим сърцето си... Не зная какъв ще е неговия отговор, но знам,че ще е верен. Абсолютно съгласен! Едната страна на медала е любовта, а другата омразата. Ние можем да мразим само това, което сме обичали. Не мразим човек, който случайно ни е бутнал в автобуса, безразлично ни е. Но ако скъп на сърцето ни човек ни измами, ни боли, и болката от любовта се превръща в омраза. Това е така, защото енргията в една и съща чакра-сърдечната се проявява или като любов или като омраза. Тази чакра е отговорна за тези две чувства. И още-когато енергията ни е балансирана-праната високо, можем да обичаме, когато нивото на прана е спаднало, се появава омразата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 (edited) Омразата е в нашия свят за подчертаване на индивидуалността, Любовта за единение. Какво остава, да се върви по обикновения човешки път към разбирането на Любовта, или оголено практически, информационно да се разглеждат Любов и омраза и да се работи? За мен, защото съм невежа, далеч от мъдростта и греша постоянно, първото - обикновения човешки път. Преди няколко години беше като топло-студено. Сего лееееко сякаш се проясни. Ама леко. Добре, че сърцето помага. Редактирано Февруари 18, 2007 от tamin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Може би ако нивото се задържи постоянно високо, ще има само любов или по-точно - Любов? Не е ли това състоянието на Учителите? А иначе енергията се издига и спада, любовта и омразата се сменят, а много често тя остава трайно блокирана и омразата остава преобладаваща... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Омразате е другото лице на страха! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Да се поддържа чувството на омраза в себе си е почти невъзможно. Това е силно чувство. Огромен преразход на енергия. Неизбежно човек пада и се обръща към единственото си спасение - Любовта. По-скоро хората отпадат от малките капки, които се процеждат всекидневно в тяхното съзнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 (edited) Не мислиш ли, че точно разходът на енергия самоподдържа омразата? И че любовта - а особено Любовта - е въпрос не просто и само на омръзване на състоянието на омраза, а по-скоро е въпрос на трудно и цялостно израстване на съзнанието? Доколкото си спомням, в херметическото разбиране се твърдеше, че на всяко ниво отначало се проявява отрицателната страна на съответната способност и чак след това - положителната... Редактирано Февруари 19, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария - Мими Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Съгласна съм, че Любовта е въпрос на трудно и цялостно израстване на съзнанието. Особено съм съгласна с трудно . Въобще доколкото разбирам, съм съгласна с почти всичко което си казал. Единствено не с това, че "разходът самоподдържа омразата". Пак казвам, това състояние не може да се поддържа дълго, за разлика от състоянието на Любов в което човек безпроблемно съществува. Сигурно не случайно са оставени нещата така - щем не щем, да се обърнем към Любовта. Колкото и сила да имаме, тя няма да ни стигне да съществуваме дълго в състояние на омраза. Освен ако постоянно не си я набавяме по разни бррр начини Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Омразате е другото лице на страха! Не съм сигурен дали е другото лице, но е вярно, че страха поражда омраза! Колкото до другото лице на Любовта....много сори! Това е чиста проба "маниерничене"! "Любов и омраза"? Това е литература и филмов сценарии! Ако мразиш този, който си обичал.....това значи, че не си обичал. И не знаеш какво е да обичаш! В много неща не съм съвсем сигурен, но в едно да! Обичайки и уважавайки себе си, спираш дори да мислиш за омараза! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Съгласна съм с Добромир и tamin. Естественото състояние на Човека е Любов. Но, за да я познае, е трябвало да слезе и да познае омразата. "Как ще познаеш Бога, ако не си видял дявола?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 "Как ще познаеш Бога, ако не си видял дявола?" По тази логическа пътечка и обратното е валидно! Нима е нужно да си счупиш пръста, за да разбереш какво е да не го правиш? Малко излишно ми се вижда. Може да се търси и намери щастие и спокойствие без да се минава през "голгота"! Има и такива хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 19, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 19, 2007 Имам предвид инволюция и еволюция... За да се събуди съзнанието е нужно да е завършило инволюционния процес... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.