обичам го

[krisigirl]

Плача всеки ден и то заради  момчето, което  обичам с цялото си сърце...
психически просто не съм добре  и не знам какво да правя ... 
Проблемът е , че просто се караме постоянно и всичките тия мислия и колебания  дето имам ме  изяждат. 
Заедно сме от почти година и много го обичам и правя всичко за него , но той постоянно си мисли  , че го лъжа , а това не е така ... същото е  и с мен .. когато  не е при мен  все си мисля , че ме  лъже и  че  ходи да се вижда с  някое друго момиче .. все си намирам  нещо , което  да ме тормози ... а той  ми казва , че  не ме лъже  и , че  ако иска  друго момиче  ще ми каже и  ще се раздели с мен и няма да го прави зад гърба ми ... 
Момчето  е страдало и е наранявано много,но ме обича (това го знам) но не ме допуска изцяло до себе си , защото според мен го е страх  да не бъде наранен отново. Но 1 година не си е малко и мисля , че тия неща  трябва да се преодоляват и да  успее да ме допусне го себе си.
Не знам как да го обедя , че не го лъжа и , че е  единствен за мен ... няма как да го  обедя , като той самия  отказва да го  повярва... ние дори  живеем заедно и сме почти  постоянно заедно , но той пак си мисли , че го лъжа и че се виждам с някой ... просто тая ревност  го е побъркала и побърква  мен ... 
просто седя и  плача ... седя и плача ... рядко се отпускам да се забавлявам .. гледам на първо място на него да му е добре ..  изобщо не се грижа  за себе си .. само за него 
И тази обич ме поглъща ...  ако продължавам по този начин рано или късно ще се  съсипя  тотално , ако го оставя...  не мога да го направя , дори само като си го помисля... не мога ,.. обичам го и няма да го оставя , но  ако всичките ми тези  усилия са напразни .. отчайвам се ... 
не знам какво да правя ... просто седя и плача 

[mvm]

мдааа, такива всепоглъщащи любови никак не са за добро 

[Диляна Колева]

Ако разбирам правилно и двамата имате болезнена ревност един към друг? 

От какво ви е страх?

[krisigirl]

ами това е интересен въпрос .. мен колкото и да  не искам да си го призная ме е страх от това да не остана без него , защото го обичам прекалено много и знам , че  искам да прекарам  живота си с него. Когато сме си говорили ми е казвал,че няма да ме остави  , освен ако не го излъжа или не му изневеря , но това от моя страна няма как да стане , но аз  постоянно си мисля , че  не съм му достатъчна, че няма  нужда от мен така както аз от него ... че  иска да е сам и всякакви такива  глупости. 
В началото на връзката ни той се криеше и казваше как няма нужда от никого и , че сам му било най-добре , но един ден  си призна,че никога не е искал да  е сам и че  има нужда от човек  до него... но и до ден днешен продължава да се крие зад някаква маска и да се прави на много силен, нераним , непобедим , но аз виждам , че това не е така .
Незнам какъв е  неговият страх , според мен е  да не бъде наранен ... 
Защото  сме си  говорили и ми е казвал , че  ревнува , защото му пука за мен и ,че ако не иска да е с мен   няма да  бъде с мен ... 

[Кон Круз]

Той е страдал и не те допуска напълно до себе си от страх, че може да страда още (недопускането му е защитна реакция, която обаче възпрепятства това да сте по - близки : по - голямата близост е предпоставка за по - добро познаване на другия, което е в помощ на изграждането на по - добри взаимоотношения). Ти си страдала - прочетох темата ти от миналата година и разбрах за проблема ти. Навярно и двамата имате душевни и болящи ви рани и всеки един от вас намира в другия своето болкоуспокояващо. Та и затова и двамата сте болезнено ревниви, затова сте вкопчени един в друг. Ревността ви пък е плод на страховете ви (страхуваш се да не изгубиш човека, който е като мехлем за душата ти, страхуваш се, че ще страдаш още в живота си - за него важи същото). Подобните неща се привличат и затова сте заедно. Освен любовта ви, свързва ви и това, че всеки от вас се нуждае от спасителен пояс, за да не потъне в собственото си море от страхове и болки. Но за разкъсването на оковите на страха и за преодоляването на болката, нужно е...гмуркане. То е съпътствано от болка, но е душеполезно. Ако много те обича и държи на теб, нека рискува и те допусне по - близо до себе си. Кое е най - лошото, което може да му се случи, та дори и да бъде наранен още веднъж ? Даже може много да спечели (тоест, да има по - хармонични отношения с теб). Проведете един сериозен разговор (или серия от разговори) - споделете си какво ви тежи, обсъдете ревността си, причините за нея и как да ги преодолеете. Ако трябва, посетете семеен терапевт. В сайта има специалисти, които биха могли да ви насочат към подходящ техен колега. Бихте могли да започнете да четете психология - това също би ви било от полза. В крайна сметка, никой от вас двамата не е собственост на другия - истинската любов не е обсебваща. Обсебването (а проявите на ревност са индикатор именно за съзнателно или несъзнателно опитване да се обсеби съответният обект) е признак на страх, на прекалена зависимост от другия човек (признак на това, че другият се е превърнал в наркотик, в източник на усещане за сигурност и значимост за вкопчения в него). Ако някой от вас двамата иска да изневери на другия, ще го направи въпреки ревността и страховете му. Ако не преодолеете нещата, които ви тласкат към ревнивост, дори и да се разделите, всеки един от вас след време, ще се вкопчи в някой друг...или в нещо друго (ще е налице старата песен на нов глас) - и отново ще има страдане.

[Дори]

Искам да ти кажа ,че това съм го преживяла същото,той ме ревнуваше и то вятърся,все мислеше,че ще го оставя ,все мислеше,че съмс  някого,сърдеше се затваряше телефони,после се обаждаше и казваше страх ме е да не те изгубя,не мога да живея без теб...но съответно толкова много ме обичаше,но не ме допускаше напълно до него усещах го,аз също не усещах сигурност и когато одйде момент и му казах след 2 години или живеем заедно или край,той взе да отлага не сега,не през зимата и след нова година каза охладнях не те обичам искам да се разделим...Дано не стане и при теб така