kipenzov Добавено Март 4, 2019 Доклад Share Добавено Март 4, 2019 (edited) Прав си докторе! Малко агресивно подходих, проектирайки моята представа, но този страх все си мисля, че се поражда от самосъжаление, а то от липсата на солидност, която пък се трупа от градивни действия във външната среда, които при Човек_88 май не са толкова застъпени поради страх, и така се затваря самопораждащия цикъл, от който пък са соматичните реакции? Визирам и мен самия. Редактирано Март 4, 2019 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 4, 2019 Доклад Share Добавено Март 4, 2019 (edited) Психолог съм, не телесен доктор. Самосъжалението е активна съставка в динамиката, да. То е да изнасяш рационализирано обвинително неразбирането на нежеланите собствени психични съдържания във вярванията за "лошата болест" или лошия друг, причиняващ ми еди си какво си. Действията - както писах, най-често хората с невротични преживявания живеят активно. Относно психотерапевтичните поведения - да, нужно е постоянно себепредизвикващо поведение, абсолютно безжалостно (както писах току що), но обичащо, разбиращо, прегръщащо експлицираните детски ирационални страхове. Защото са собствени, а не нещо външно. Това осъзнаване е ключово! Ето няколко мои реда по темата: Да се обичаш, е да си безжалостен към себе си (клик за статията) Съжаление и самосъжаление? Не, благодаря! Да съжаляваш някого, е да те е страх, че можеш да бъдеш на неговото място. Отвратително чувство, което няма нищо общо със съчувствието и състраданието. Да проектираш несъзнавано страха си, че можеш да бъдеш като съжалявания, докато съзнателно фарисейски се поставяш по-високо от него! Да се самосъжаляваш е да проектираш в света и другите невротичното си вярване, че си онеправдана жертва, чрез което инфантилно отказваш да поемеш зряла отговорност за живота си. Вярване, идващо от непознаване както на себе си, така и на синхроничната неслучайност и житейска мъдрост, предоставящи най-подходящите уроци във всеки един миг в училището на живота. Да си безжалостен към себе си, означава да живееш в любовта, мъдростта и свободата на Себе си! "Оплакването на "жертвата" съдържа всъщност доста враждебност и е маскирано желание за превъзходство." Алекс Заркова Прозорливо видяна и допълваща пъзела динамика! Съжалението към някого, както знаем, няма общо с любовта. То е страх да не бъдеш на мястото на човека, когото съжаляваш. Дотук динамиката на сянката. Сенчестият страх обаче се маскира като поведение на съжалителна грижа, докато всъщност прикрива фарисейската радост от преживяваното превъзходство: "Добре, че не съм на твоето място!". Отвратителна е емоционалната слуз на съжалението. Самосъжалението споделя същата динамика, с тази разлика, че обектът му е самият човек. Съжалявайки и приемайки се за жертва, обвиняваш света, хората, тялото си, съдбата, Бог и какво ли не, поставяйки себе си в нарцистичната позиция на садистично превъзходство над обвиняваното. Ако обвинява човек и той приеме манипулативно натрапваната вина, самосъжаляващият е постигнал целта си. Смърди психодинамиката на съжалението и самосъжалението. Липсва познание, липсва мъдрост в тях. Безжалостността, при такова разбиране, се оказва, че няма нищо общо с невротичното клише за жестокост, а при преработка на невротичните "жертва" програми, е себезаявяваща, истински любяща отговорност за собствения живот! Редактирано Март 4, 2019 от Орлин Баев kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 4, 2019 Доклад Share Добавено Март 4, 2019 Току-що, kipenzov каза: Прав си докторе! Малко агресивно подходих, проектирайки моята представа, но този страх все си мисля, че се поражда от самосъжаление, а то от липсата на солидност, която пък се трупа от градивни действия във външната среда, които при Човек_88 май не са толкова застъпени поради страх, и така се затваря самопораждащия цикъл, от който пък са соматичните реакции? Визирам и мен самия. Първо се запознай с казуса и всичките ми предизвикателства и успехи, споделени в темите и после коментирай. Второ - погледни себе си и собствените си мнения и после давай наклон на другите. За разлика от теб, аз съм изчел твоите и смятам, че не случайно си изпаднал в тази ситуация и това личи от километри, само дето ти не го виждаш, а пък на всичкото отгоре правиш проекции върху другите. Трето - оценявам опита ти да помогнеш и насочиш, но половината от написаното е неотносимо към моя случай. Първо изправи собствените си дефицити и после агресирай спрямо другите. Орлин добре знае какво, кога, къде и как правя и добре ти е отговорил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Март 4, 2019 Доклад Share Добавено Март 4, 2019 (edited) Първо искам да благодаря на Орлин, щото ми показа един аспект, който ми беше мъгляв - за съжалението и самосъжалението! По същия начин ми се разшири кръгозора и като "ми подсказаха" за puer aeternusa. Към момента дори работя по "преработка на невротичните "жертва" програми, е себезаявяваща, истински любяща отговорност за собствения живот." Човек_88, първият път, когато ми излезна пост от сайта беше преди 3 г., когато се интересувах за херметическите принципи. А вторият - дискусията за употребата на психофармаци преди около няколко седмици. От тогава доста твои постове съм изчел. Да ти върна уважението, че четеш, пък и да ти благодаря за искреността и разбирането, че просто се опитвам до помогна! Вероятно предположението ти за сегашното ми състояние "до което съм се докарал" е от поста ми до Bigapple, но това отразява живота ми преди 4 години. Вече не отричам, че имам проблем, за това и пиша, защото без да запиша мнението си, възможността да се погледна "отстрани" е доста по-малка. А без да имам представа къде ми е проблемът, как да го реша?! Наистина не бих искал да те нараня в деликатната ситуация, в която описваш, че си, защото знам от личен опит колко лесно се "преобръща корабът без котва" и приемам критиката ти! Само искам да разширя смисъла зад самосъжалението, което явно не използвах коректно, извън следващият контекст. Замислял ли си се дали коренът на състоянието ти не е по-дълбок? И по-широк! Защото освен индивидуалности, ние сме и социални индивиди, които трудно се учат "да обичат", както съм стигал до изводи като съм чел Ерих Фром. В тази връзка, не знам дали ми е достоверна хипотезата, но ми е направило впечатление, че си има и регионални колективни мисловни модели. А когато колективната анима, опосредства "натиска" откъм обществото за придържането към обществени идеали, които са доста "трудни" за постигане, с оглед на неофеодалната система в нашия югозападен край, то "програмираната" ни самокритичност е доста вероятно да "избие" в автоагресия и самосъжаление, че не можеш да промениш статуквото. Трудно се "прегръща" отблъскващата безпомощност на "македонското" ни общество към промяна, при положение, че "конците се дърпат" от определени велможи, които се обграждат с послушници, прикрити неблагодарници. Предвид интелекта ти и вътрешното желание да изследваш, няма как още отдавна тази обществена особеност да не ти е направила впечатление, а как е "навлезнала" в съзнанието ти, да е "кокошия трън", който постоянно се "появява". Човек_88, пак ти се извинявам, а зад проекциите се надявам да видиш споделен опит, а не желание да те променям! Редактирано Март 4, 2019 от kipenzov Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 4, 2019 Доклад Share Добавено Март 4, 2019 kipenzov, с такъв тон вече съм съглсен да продължим разговора. Благодаря. Попитах за постовете, понеже имам един отпреди 2 месеца, в който потребителката Донка ме пита с какво друго освен тревожността се занимавам. Там съм отговорил колко многообразно е ежедневието ми, а в същото време прочетох, че ти питаш дали работя и дали кафенето било единственото ми постижение, на фона на всичко споделено от мен. В друг пост, отпреди малко повече време пък д-р Първанов споделя колко подготвен съм на тема ПР и дори прави паралел с подготовката на терапевтите в България. В трети е описано как се справих първия път, с помощта на д-р Първанов и колко усилия, воля и мотивация ми е отнело това. Може би си пропуснал, но при първия епизод аз бях гордостта на д-р Първанов и той ме даваше за пример на други негови клиенти, а той с немотивирани хора не работи. Оттогава досега минаха почти 10 години, за които съм изчел тонове литература по темата, както и споделен опит от други хора. Наред с това, давам обратна връзка и доклад за всички техники, споделени тук от Диляна, Орлин, Инес, д-р Първанов, Борито, Моридин и много други, а не съм като голяма част от пишещите, които капитулират и вече не се знае какво се случва с тях. Може това да е грешка, но дори в момента не съм спрял да опитвам и да искам да променя нещата. Макар и с усилия, правя всичко в ежедневието си. Да твърдиш че не правя нищо е все едно да ме сравниш с някои от даваните от Орлин примери за хора, които имат такава агорафобия, че не могат да отидат от едната стая на апартамента до другата. Ще кажеш, че моята не е такава и ще си прав. Но не е именно заради моята непримиримост и правене. Иначе всеки агорафобик знае, че кръгът постоянно се затваря и зоните на сигурност се стесняват все повече. Още от малък, дори в училище, са ми казвали, че съм много умен и интелигентен, което вече дори не знам дали е плюс, особено когато тази моя аналитичност и интелектуалщина ме държат в проблема. Дори настоящият ми терапевт ми казва, че съм твърде логичен и техничен, което наистина пречи, но има шанс да се промени. Затова в много от разговорите ни той ме съветва и ми показва как да "изключа мозъка". Човек не може да не мисли нищо, но пък има начин да излезе от тази спирала, макар и супер трудно. Може да прилича на самоотхвърляне, но в друг пост тук съм описал как понякога ми се иска изобщо да не съм умен, а да съм елементарен и прост, както например двама подпийнали, прости и раздърпани души, които онзи ден седяха до мен в един ресторант. Въпросните бяха някакви общи работници. Единият от тях споделяше за някакво заболяване, а другият отговори "ее, сега, квото е писано, нЕма да живееме с орлите, каквото иска да става". Ето ти едно приемане, на което един не толкова интелигентен човек е способен, а аз не. Иска ми се и предпочитам да започна да живея повече в сърцето, да не ми пука толкова, да се доверя на живота и да се отпусна, да приема каквото има за приемане, да не го обмислям и анализирам. Не съм вярвал, че е толкова трудно. Дано успея да го науча в хода на терапията, но ще направя всичко възможно. В една от най-хубавите възрасти в живота си съм. Вече веднъж съм се справил с това състояние, макар и преди цели 8-9 години. Но съм страшно амбициран да успея и сега. Просто чувствам, че преливам от амбиция, енергия и целеустременост. Няма да приема да стана доброволен затворник у дома, с цената на каквото и да е. Знам, че си зависи от мен и знам, че е трудно. Но ще опитвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
eastman18 Добавено Март 6, 2019 Доклад Share Добавено Март 6, 2019 Ако някой намери връзка с момичето да каже, че не е влизала тук.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Август 13, 2019 Доклад Share Добавено Август 13, 2019 (edited) Здравейте. На 31 години съм. Работя на бюро. Искам и аз да споделя моята история. Януари месец катастрофирах. Сътресение на мозъка. Слава на Бог друго нямаше. Световъртежи на няколко пъти. Силни и стряскащи. Поотминаха, но остана едно замайване, чувство, че нещо в главата ми се обръща, пода ми се движи, краката ми олекват, главата ми тежи, зрението ми се замъглява. Избутала съм мислите, че ще ми се завие свят колоото е възможно от съзнанието. Но от подсъзнанието не съм сигурна. Постоянно се вглеждам в предмети, дали нещо се движи. Не мога да стоя на едно място. Седна ли все едно ще падна. Подскача постоянно с единия крак. Държа се за масата, стола. Лудост голяма. Всеки ден на работа е много тежък и мъчителен. Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. Преди 2 години ме диагностицираха с рак на гърдата. За да запазя хората около себе си, съпруга ми, близките, ходех сама на химиотерапия и прочее, операции и тн. С катастрофата същото. Все казвам добре ми е. Ще мине. Мразя въпроса как си. Как да съм. То се вижда. Ходих на психолог около 4 месеца. Когнитивно поведенческа терапия. Без кой знае какъв резултат, защото аз бях в пъти по добре подготвена от психолога. Гледам положително на нещата. Хващам се за малките дребните неща. Вярващ човек съм. Моля се много на моя Господ. Обиколил съм лекари. Физически проблем няма. Заради рака на гърдата съм въведена в изкуствена менопауза. Имам всички симптоми на това състояние. Решила съм да прекратят лечението, защото не се търпи. Дайте съвет за това ми състояние. Пиша съм и пия билки. За сега не съм посягала към други. Невролог ми е против хапчетата, казва опитвай с всичко друго. Ако не става може да пробваме с най лекото. Грандаксин. И така. Помагайте. Редактирано Август 13, 2019 от Eldi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 13, 2019 Доклад Share Добавено Август 13, 2019 ,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,, Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- ,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,, С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. ПП - може, когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел. VischkoShteSeOpravi, Диляна Колева, yunak и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Август 13, 2019 Доклад Share Добавено Август 13, 2019 преди 4 часа, д-р Тодор Първанов каза: ,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,, Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- ,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,, С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. ПП - може, когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел. Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна. VischkoShteSeOpravi 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Ноември 23, 2019 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2019 Забелязвам, че темата се следи от много хора, поради което искам да приложа линк към към интервю, взето от един от авторитетите по отоневрология в България. Отоневрологът е специалист, който се занимава с болестите на вътрешното ухо, част от което е и вестибуларният апарат. Целта ми е да дам още една гледна точка и да помогна. Цитатът показва, че тревожността понякога може да бъде и СЛЕДСТВИЕ от реален физиологичен проблем. Считам авторът за обективен не само заради авторитета му, но и защото не е "кон с капаци" - признава ролята и на психотерапията, и на рехабилитацията, и на лекарствата, но и на реалния проблем. Личният ми опит в тази насока също е положителен. "Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че ние, отоневролозите, много често използваме психиатрични медикаменти, най-често това са антидепресанти. Защо? Защото вестибуларният апарат има директни връзки с онези структури в мозъка, които отговарят за тревожността и за депресията, т.е. при чието увреждане се появяват тревожност и депресии. Искам да отбележа, че огромна част от нашите пациенти се депресират или стават по-тревожни. Дори има научни проучвания, които доказват, че болните с онкологични и с автоимунни заболявания като лупус да речем, както и със сърдечни болести, не са толкова тревожни, колкото са нашите пациенти със световъртеж. Просто защото световъртежът е драма, която преживява пациентът. И второ, защото наистина има връзки между тези структури, поради което много често на нас ни се налага да използваме антидепресанти при лечението на световъртежа, както вече споменах. Това обхваща медикаментозната терапия." Линк към цялото интервю. https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fipatient.xyz%2F2018%2F06%2F05%2F%D0%B4-%D1%80-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B6%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%2F%3Ffbclid%3DIwAR2rGt5H5ch2t-wM9_nKvIr20CfHNy-cNrUM2aw28xilyZ7LujU3BkXllso&h=AT2GtypNQi7puulnbleygmPahUeSrOCO-d9OZxnv0OcDJHOHwOdAMsExCKEsvs4Q0-DRznReT_Zkp7NlMwEick1tTjJ6zAWS4rgpRdCEzSSjaW4vypADN55JASJ7CVzg2DQg3g Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Май 7, 2020 Доклад Share Добавено Май 7, 2020 Темата се следи от много хора и им е полезна, което ме радва. Поради това публикувам още едно допълнение към нея. Същото е част от тази статия - https://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=1&b=184 Смея да твърдя, че това е и моят проблем. Той не изключва необходимостта от промяна на възприятията и многото необходима работа по себе си. Но отговаря на въпроса защо само едното от двете НЕ Е достатъчно - нито е достатъчна само и единствено работа по себе си/защото имаме реален физически проблем/, нито са достатъчни само лекарства за вестибуларния /понеже имаме и тревожно-депресивна симптоматика/. "Голяма част от потърпевшите страдат от уникално съчетание - лек вестибуларен проблем и лека психиатрична симптоматика. Тези два проблема заедно хората възприемат много тежко. Затова, когато на някой се изпише антидепресант по повод на световъртеж, не трябва да се учудва. От една страна, се овладява тревожността, от друга, се ускорява компенсацията на вестибуларните проблеми." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Веселина97 Добавено Септември 6, 2020 Доклад Share Добавено Септември 6, 2020 В 26.02.2019 г. at 17:23, Диляна Колева каза: Звучи тривиално, но не мога да не ти го напиша. Тази история я чуваме десетки пъти на месец, от различни хора стоели в това състояние от два месеца да 20 години. Повярвай, много е често. Понеже всеки вярва, че положението му е уникално и страшно, започнах да правя групи на мои клиенти със сходни състояния, в които те чуват и виждат други истории, живите хора, успехите им, времето през което са се справили. Действа уникално. Някои хора се мотивират толкова много виждайки други като тях, които са се справили, че бързо развалят старото внушение. Спри с лекарите. Потърси психотерапевт работещ с тревожни разстройства, потърси групи, включи се. Имаш нужда от разкапсулиране. И действай. Ще се получат нещата. Привет,прочетох доста теми тук и то със сходни на моите оплаквания. Това което пишете ми звучи полезно и ефективно,бихте ли ми казали още по въпроса? В профила си съм пуснала тема,ако за вас не е проблем бихте ли я погледнали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Октомври 8, 2020 Доклад Share Добавено Октомври 8, 2020 Включвам се, за да внеса новости по темата. Поради периодичното получаване на лични съобщения, искам да поместя още един материал, посветен на темата. Тези дни, без да съм стресиран, без да съм напрегнат и без никакви други фактори, получих лека, до умерено тежка вестибуларна криза. Пролет и есен има обостряне на състоянието. Копирам статия на отоневролог, в която е обяснена връзката между страха, ПА и вестибуларни симптоми. https://www.mila.bg/article/5617352 Понеже след време линкът може да стане невалиден, а текстът от статията не може да се копира, преписвам собственоръчно частта, която касае пишещите тук. Във вестибуларния апарат има сензори - стражеви клетки, които се активират и от страха. Когато човек се залюлее, при този проблем го хваща страх. Вестибуларният апарат дава информация на продълговатия мозък, той я подава на главния мозък, а той от своя страна дава заповед на големите мускули "хайде да бягаме", защото организмът си мисли, че става земетресение, или нещо подобно. Тези кризи понякога се разчитат като паник атаки. Човек може да изпадне в паника като усети неприятното чувство на потъване или залитане. Помествам още няколко цитата: - вярно ли е, че различните форми на световъртеж се активизират през зимните месеци? - Да, точно така, защото ниските температури предизвикват промени в оросяването. Хора, които имат високо кръвно налягане, го качват още повече през зимата. Освен това вестибуларният апарат има анатомична особеност - кръвоснабдява се само от една артерия.Всяко допълнително свиване на съдовете в тази зона влошава захранването и затова хроничните форми се обострят в този период. Има и сезонно проявени вестибуларни заболявания, които се отключват през пролетта и есента, точно на базата на тези промени в съдовете. Преминаването от по-топло към по-студено време е рисков период за хората с хронични вестибуларни смущения. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Ноември 1, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2021 Здравейте на всички. Надявам се тук да намеря пътя да се стена и продължа живота си. Претърпя птп през 2019 година, имах много световъртеж тогава които бавно отминаха, поне силните. Остана обаче едно замайване, нон стоп, все едно съм вечно пияна и се намирам на кораб. Има периоди на засилване, и на намаляване. Обиколих всички доктори, няма физическа причина да ми бъде така, остава да е на нервна почва. И един невролог ми предписа деанксит, за 6 месеца, да види как ще съм. Няма някакво кой знае какво подобрение на състоянието ми. Тези дни ми е много замаяно. Имам час за преглед при отоневролог, но се чувствам и много обезпокоена от тези замайвания. Притеснявам се как ще карам кола, да ходя на работа, да се грижа за детето, да пазарувам. Някаква тревожност имам за всички тези ежедневни неща. Усещам, че се задълбочават нещата. Не зная какво и как да направя, деанксита ще го спра, така или иначе не ми помага. Билкови продукти ще включа. Мисля и психолог да посетя. Дайте идеи как мога да се справя с това състояние, докато не ме е победило. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 6, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2021 Цитат Дайте идеи как мога да се справя с това състояние, докато не ме е победило. Когато някой си счупи крак , е по вярно да каже : --Този проблем ми се стовари на главата из невиделица и няма какво да правя освен да чакам оздравяването . Но когато става въпрос за нерви , положението е съвсем различно и е в зависимост от силата на влиянието му , колко ти пречи . Почти 3 г. е доста време за възстановяване след стреса . Очевидно е че има още нещо за преработване по преживяването . Нали гледаш най различни , какво говорят за пандемията . Трябва ти точния специалист и то психотерапевт . За мен проблема е в притесненията и страха . Със замайването се свиква и се преодолява . Е , имал съм само кратки , понякоклко часа . В края на 20 век имах (не съм го виждал от 10 г. ) познат с подобни оплавания . Запознахме се по късно след като даже са му дали трета група инвалидност . Но си работеше , караше колата .Тогава беше много горд човек , докачлив и педантичен . Ти как си с тези черти ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 11, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 11, 2021 Здравей! https://iztok-zapad.eu/12-te-pravila-na-mozaka Това една книга в която е описано как работи нашият мозък. На кратко ще ти разкажа, какво пише за световъртежа . Най - често световъртежа се дължи на стрес. Стреса още се нарича ,, реакция на борба или бягство,,. За да, можем да се борим или бягаме, кръвотока се насочва предимно към краката или ръцете. Така, към мозъка се насочва по-малко кръв, която носи кислород и той остава в състояние на недостиг на кислород, състоянието се нарича ,,хипоксия,,. Тази хипоксия, нарушава работата на частта от мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и това се преживява като ,,виене на свят,,. Трябва да отбележа, че не е възможно в това състояние да се падне на земята, защото това зависи от вестибуларния апарат, който се намира в ушите и не зависи толкова от кислорода. Какво се препоръчва. Спорт, като най- ефективният е простото тичане. Когато спортуваме / бягаме / се отделят хормони, които разширяват предимно кръвоносните съдове на мозъка, това повишава кислорода в него и световъртежа изчезва. Започвате да тичате, може да карате колело и използвате велоергометър. Проявете търпение и всичко ще се оправи. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Ноември 16, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2021 В 6.11.2021 г. at 9:50, АлександърТ.А. каза: Когато някой си счупи крак , е по вярно да каже : --Този проблем ми се стовари на главата из невиделица и няма какво да правя освен да чакам оздравяването . Но когато става въпрос за нерви , положението е съвсем различно и е в зависимост от силата на влиянието му , колко ти пречи . Почти 3 г. е доста време за възстановяване след стреса . Очевидно е че има още нещо за преработване по преживяването . Нали гледаш най различни , какво говорят за пандемията . Трябва ти точния специалист и то психотерапевт . За мен проблема е в притесненията и страха . Със замайването се свиква и се преодолява . Е , имал съм само кратки , понякоклко часа . В края на 20 век имах (не съм го виждал от 10 г. ) познат с подобни оплавания . Запознахме се по късно след като даже са му дали трета група инвалидност . Но си работеше , караше колата .Тогава беше много горд човек , докачлив и педантичен . Ти как си с тези черти ? Благодаря ви за отговора. На периоди ми пречи много, в други успявам да го приемам и сякаш го забравям. Сега обаче определено ми пречи. И ми пречи и това, че пия деанксит. Имам чувството, че от него още се напрягам, безпокойство, треперене, ужасно състояние. Посещавам психолог на първо време да видим накъде ще тръгнат нещата. А относно чертите може би тези, които ме описват мен, е че съм силен човек, който много трудно се оставя да падне, но напоследък не съм така. През 2017 г. Ми се наложи и с рака на гърдата да се справям и след него излезна много благодарен човек, за всичко, което имам и ми се случва. ДА плача пред някой ми бе почти невъзможно, тези дни плаках пред майка ми, сестра ми, мъжа ми. За добро или не. Май ми олекна да си споделя с тях за това, обикновено само с мъжа си говоря. Обичам да контролирам нещата, дори тези, който не зависят от мен, и това ми носи много негативи. Вътрешни противоречия имам спрямо начина на работа в моята работа и това как според мен се върши тя. Аз съм експедитивен, организиран и много подреден човек особено в работата. Шефа ми е другата крайност, последния момент винаги, нещото просто да се свърши без да се гледа качеството и ефективността, срокове и прочее са далеч от неговите виждания. Може би и това ме напряга и ми пречи. На теория добре ги разбирам нещата, или трябва да я приема тази работа, или да я напусна. Но уви, още съм там. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Ноември 16, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 16, 2021 В 11.11.2021 г. at 14:54, д-р Тодор Първанов каза: Здравей! https://iztok-zapad.eu/12-te-pravila-na-mozaka Това една книга в която е описано как работи нашият мозък. На кратко ще ти разкажа, какво пише за световъртежа . Най - често световъртежа се дължи на стрес. Стреса още се нарича ,, реакция на борба или бягство,,. За да, можем да се борим или бягаме, кръвотока се насочва предимно към краката или ръцете. Така, към мозъка се насочва по-малко кръв, която носи кислород и той остава в състояние на недостиг на кислород, състоянието се нарича ,,хипоксия,,. Тази хипоксия, нарушава работата на частта от мозъка, която отговаря за пространствената ориентация и това се преживява като ,,виене на свят,,. Трябва да отбележа, че не е възможно в това състояние да се падне на земята, защото това зависи от вестибуларния апарат, който се намира в ушите и не зависи толкова от кислорода. Какво се препоръчва. Спорт, като най- ефективният е простото тичане. Когато спортуваме / бягаме / се отделят хормони, които разширяват предимно кръвоносните съдове на мозъка, това повишава кислорода в него и световъртежа изчезва. Започвате да тичате, може да карате колело и използвате велоергометър. Проявете търпение и всичко ще се оправи. Може би сте прав за това, доктор Първанов, че замайването се дължи на това, че към главата ми отива малко кислород, защото като ми омекнат краката или ми се разтрепери, вероятно хормоните работят да бягам, а реално няма от какво. Спорт практикувам рядко, но ще коригирам това. Имам велоергометър вкъщи и ще го подкарам.щ зимните месеци. Иначе правя гимнастика, нещо между йога и пилатес. Добре ми се отразява. Но в такива периоди сякаш нищо не ми се прави. Книгата ще я прочета. Винаги има какво да се научи и да влезе в употреба в живота ни. Работя над това да приемам нещата. Не успявам още, но ми е на дневен ред. Имам чувството, че ако се отърва от деанксита голям товар ще падне от плещите ми. От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 22, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 22, 2021 (edited) Здравей! ,,От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. ,, Скоро по повод въпрос за имунизирането срещу Ковид, подробно описах на едно момче, как се преценява истинността на дадена информация. Това, което си прочела- че има симптоми на отнемане при рязкото спиране на Деанксита , не отговаря на истината. При спирането му, за разлика от спирането на много други вещества, не съществува физиологична реакция, която да го обуславя.Такава реакция има към много други вещества - никотина, кафето, бензодиазепиновите транквиланти, барбитуратите, някои обезболяващи / седалгин- нео и др./, анестетици / кетамин и др./ и т.н., но не и към антидепресантите. В България, изписването на всички медикаменти, които създават физическа зависимост подлежи на специален контрол и отчетност. Те се изписват на специални рецепти, така наречените ,,зелени рецепти,, които не се купуват от книжарници, а се дават на всеки лекар лично от РЗИ срещу подпис. Лекарят получил такива рецепти / не всеки лекар има нужда от предписването на такива медикаменти/ отчита пред РЗИ, колко от тях е изписал и с какви медикаменти, като ,,недай боже,, да изгуби някоя от тях - много писане трябва да изпише. Симптомите, които описват много хора, като симптом на отнемане се дължат на психическата зависимост, която ние хората сами си създаваме към лекарствата, които приеме, независимо от коя група са. Като, колкото по-невротичен е човек, толкова по склонен е към тази зависимост.Аз мога да ти кажа, че голяма част от жените и по-малка от мъжете, не могат да излязат от домът си, без в чантата им да има успокоително, което те никога не ползват, но е за ,,всеки случай,, ако им стане ,,нещо,,. Психическата зависимост, може да не е само към лекарствата - срещал съм хора, които отиват на почивка с три апарата за измерване на кръвното налагане /въпреки , че кръвното им е нормално/- ако два от тях откажа, да го направят с третия. Срещал съм и хора, които на навигациите си имат нанесени всички болници на населените места в пътуват, ако случайно им стане ,,лошо,, да се отправят към най-близката. Така че, деанксита не го мисли. Редактирано Ноември 22, 2021 от д-р Тодор Първанов Eldi 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Ноември 25, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2021 Съгласен съм с написаното от д-р Първанов, а именно - че световъртежът се дължина свиване на кръвоносни съдове в мозъка, провокирано от стрес. Мисля, че ще е полезно за четящите обаче, д-р Първанов, ако има време, желание и възможност, да разясни още две неща: 1. Следва ли по тази логика приемането на съдоразширяващи медикаменти да облекчи или премахне чувството на замаяност в тревожни ситуации? 2. Защо антидепресантите и транквилантите влияят положително върху чувството на световъртеж в стресови ситуации, без да влияят на разширяването или свиването на кръвоносните съдове в мозъка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Ноември 25, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2021 В 22.11.2021 г. at 10:21, д-р Тодор Първанов каза: Здравей! ,,От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. ,, Скоро по повод въпрос за имунизирането срещу Ковид, подробно описах на едно момче, как се преценява истинността на дадена информация. Това, което си прочела- че има симптоми на отнемане при рязкото спиране на Деанксита , не отговаря на истината. При спирането му, за разлика от спирането на много други вещества, не съществува физиологична реакция, която да го обуславя.Такава реакция има към много други вещества - никотина, кафето, бензодиазепиновите транквиланти, барбитуратите, някои обезболяващи / седалгин- нео и др./, анестетици / кетамин и др./ и т.н., но не и към антидепресантите. В България, изписването на всички медикаменти, които създават физическа зависимост подлежи на специален контрол и отчетност. Те се изписват на специални рецепти, така наречените ,,зелени рецепти,, които не се купуват от книжарници, а се дават на всеки лекар лично от РЗИ срещу подпис. Лекарят получил такива рецепти / не всеки лекар има нужда от предписването на такива медикаменти/ отчита пред РЗИ, колко от тях е изписал и с какви медикаменти, като ,,недай боже,, да изгуби някоя от тях - много писане трябва да изпише. Симптомите, които описват много хора, като симптом на отнемане се дължат на психическата зависимост, която ние хората сами си създаваме към лекарствата, които приеме, независимо от коя група са. Като, колкото по-невротичен е човек, толкова по склонен е към тази зависимост.Аз мога да ти кажа, че голяма част от жените и по-малка от мъжете, не могат да излязат от домът си, без в чантата им да има успокоително, което те никога не ползват, но е за ,,всеки случай,, ако им стане ,,нещо,,. Психическата зависимост, може да не е само към лекарствата - срещал съм хора, които отиват на почивка с три апарата за измерване на кръвното налагане /въпреки , че кръвното им е нормално/- ако два от тях откажа, да го направят с третия. Срещал съм и хора, които на навигациите си имат нанесени всички болници на населените места в пътуват, ако случайно им стане ,,лошо,, да се отправят към най-близката. Така че, деанксита не го мисли. Здравейте, доктор Първанов. Четейки всичко, което сте ми написали стигам до истината, че реално деанксита не ми е проблем и трябва час по скоро да оставя, в момента пия по половин таблетка. Попаднах в карантина тези дни и хич не се чувствам добре да бъда само вкъщи. Постоянно си налагах да излизам преди това, колкото и трудно да ми беше. Сега това стоене ще ме върне много назад. Хваща ме страх да излизам, чудя се как ще си карам колата. Постоянно това мисля. Психолога ми помага до някъде да се замислям върху автоматичните мисли, които изкачат в главата ми и да ги заменям с алтернативни. Може би помага. Не зная. Толкова силен и устойчив човек съм по принцип, а днес не мога да се позная. Седя по цял ден и мисля глупости. А ми е толкова ясно, че нищо правенето ми вреди. Въртя колелото само. От това не се отказвам. По 1 час на ден. Време е да се събера и да си кажа искам да направя нещо, а не да си казвам трябва това, трябва онова и нищо да не правя. Всякакви съвети тук са от полза. Благодаря много на всеки, който се включва и пише. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 26, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2021 ,,Психолога ми помага до някъде да се замислям върху автоматичните мисли, които изкачат в главата ми и да ги заменям с алтернативни.,, По-силно действа, да запишеш тези мисли да лист и започнеш писмено да ги оборваш-не заменяш, а логично оборваш. Тази техника е много мощна. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Ноември 28, 2021 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2021 1. Следва ли по тази логика приемането на съдоразширяващи медикаменти да облекчи или премахне чувството на замаяност в тревожни ситуации? Да, съдоразширяващите могат да подействат положително, дори билки- например Гинко билоба. 2. Защо антидепресантите и транквилантите влияят положително върху чувството на световъртеж в стресови ситуации, без да влияят на разширяването или свиването на кръвоносните съдове в мозъка? Транквилантите пряко водят до разширяване на кръвоносните съдове когато са свити. И тук има една тънкост, ако това е в лека степен , добре, / те се връщат в нормално състояние/ , но ако е в по-висока степен, те ще доведат до снижаване на кръвното и влошат нещата. Как на даденият човек е индивидуално. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eldi Добавено Декември 2, 2021 Доклад Share Добавено Декември 2, 2021 В 28.11.2021 г. at 18:15, д-р Тодор Първанов каза: 1. Следва ли по тази логика приемането на съдоразширяващи медикаменти да облекчи или премахне чувството на замаяност в тревожни ситуации? Да, съдоразширяващите могат да подействат положително, дори билки- например Гинко билоба. 2. Защо антидепресантите и транквилантите влияят положително върху чувството на световъртеж в стресови ситуации, без да влияят на разширяването или свиването на кръвоносните съдове в мозъка? Транквилантите пряко водят до разширяване на кръвоносните съдове когато са свити. И тук има една тънкост, ако това е в лека степен , добре, / те се връщат в нормално състояние/ , но ако е в по-висока степен, те ще доведат до снижаване на кръвното и влошат нещата. Как на даденият човек е индивидуално. Много неща научавам от тук, но все още не се чувствам добре. Това замайване страшно много ми пречи. Записах си отново час за отоневролог. На стол да стоя имам чувство, че потъва, като се за седя права пак усещам същото. Постоянно трябва да си мърдам краката, за да не го усещам. Много е неприятно и изнервящо. Като карам кола и спра на едно място, също почвам да тропам с крак. Адски странно и изнервящо. И някак надеждата ми намалява. Не зная какво вече да правя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Fonzie Добавено Декември 29, 2021 Доклад Share Добавено Декември 29, 2021 Здравей и от мен, преди 10тина години аз също катастрофирах не след дълго се появи и въпросният световъртеж за който ти говориш. Отначало беше поносимо, но след време стана перманентно... Стигна се до там че се подпирах по стените докато ходя. Имах моменти в които по цял ден лежах. Ходих на различни невролози и отоневролози във Плевен, София и Варна, имам направени 3 скенера и един ядрено магнитен резонанс. Изпил съм една аптека лекарства като почнеш от съдоразширяващи, различни видове транкивиланти, пил съм и деанксит и Ривотрил, ксанакс и много други в продължение на години.Бях много деен човек а изведнъж се превърнах в развалина.Няма да ти разказвам подорбно какво представляваха опитите ми да шофирам в такова състояние, чувствах се все едно се уча да ходя, Но МНОГО ВАЖНО точката подчертавам точката на пречупване беше когато просто реших да се изправя пред страха от припадане, защото тогава световъртежа и потъването ми бяха толкова усилени че породиха в мен страх от припадане. Отначало е много трудно дори хората постоянно ми казваха че се движа като пиян. Имах много силни кризи на световъртеж, но оставах там където съм дали в колата или мола все тая просто оставах там и се борех. Не след дълго пък може и да е било дълго не помня всичко започна да се нормализира, аа да и много важно тогава реших да спра всички лекарства изведнъж и ходех на психотерапия известно време. Сега се боря с други страхове но наистина от световъртежа няма и спомен. Съвета ми към теб е да спреш да ходиш на лекари защото там успокоение ще намериш но временно когато ти кажат че е на нервна почва ще се успокоиш, но при следващата по сериозна криза или разтрисане всичко ще започне отново и така въртележката ще се върти, вторият ми съвет е да не избягваш местата на които получаваш кризи, третият ми съвет е да намериш добър специалист и да го посещаваш по продължително време и най важното да усетиш че е твоят човек! Eldi, АлександърТ.А. и д-р Тодор Първанов 2 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.