Перманентна замаяност

[Човек_88]

На кое не съм повярвал? Кажете в какво точно да повярвам. Вярвам във всичко, което има ефект.

[Орлин Баев]

Никакъв особен случай не си и преживяванията ти освен, че са клише за всеки опитен терапевт, са далеч под средностатистическите по сила. Когато колегата ти пише "така ще си до края на живота си..", посланието е парадоксално водещо към доверие в преживяването, учене от симптомите, следването им до страха, опознаването и приемащото му трансформиране. Техника на говорене е. Насочиха те към психотерапия и психотерапевт - не вярваш на насоката и избора на насочилия те, комуто уж вярваш. Казаха ти защо личната терапия е различна от информационното писане и защо си насочен към конкретния терапевт - инатиш се. Ок, избори. Казваш, че загубата на ригидния контрол, хвърляща те в бебешкия страх от безпомощност, ще засили и поддържа нещата. Казваме ти хилядонайсет пъти, че именно поддържането на невротичния контрол изтласква и увековечава страховете ти, но подминаваш тези мнения като бизнесмен кокиче - ни виждаш, ни оценяваш, подминавайки без коментар, пеейки старата си песен "искам да контролирам и махна гадничкото симптомче". ..

Не е дори средностатистически - елементарен е случаят ти както по сила, така и по качество. Наднормено е съмнението, сремежът ти за вкопчване в сигурността. Първата работа на всеки ефективен спрямо случая ти психоерапевт тук е през пълното ви взаимно доверие, да е хвърля пак и пак в загубата на контрола и морето на страха ти, за да те научи да бъдеш добър плувец, вече не стоящ на брега на сигурността, а умеещ да преплаваш на лодката от смирено доверие до земите на смелата сърцатост. Разжира се, меафора - терапията си има структура, анализ, себепознание, когнитивно свързване на точки при разширяване на това себепознание, много поведенческо, психотелесно и трансово педизвикване и преживелищност... Нормално е като малко дете да цивриш - плач, облечен в интелектуализирано спечен контрол. Както и е нормално, тъсейки насоки, когато са ти давани, да проявиш известно доверие и ги приемеш. Д-р Първанов те насочи към терапевт. Послушай го!

 

преди 6 часа, Човек_88 каза:

При мен е страх от симптомите на адреналина + страх че ще загубя контрол, нещо лошо ще ми стане, нещата ще ескалират и никой няма да може да ги спре и да ме спаси, че ще бъда безпомощен. 

 

преди 6 часа, Човек_88 каза:

Безпомощен означава, че това няма да спре и никой на света, бил той и лекар, не може да го спре, което означава, че ще продължа да го изпитвам, ще се чувствам още по-гадно и безизходно и ще ми се иска да умра и да изчезна само и само да спре и да престана да го изпитвам.

В психотерапията ежедневно и ежечасно хвърлям хоата в същата безпомощност, в центъра на ужаса им от безсилие, като умишлено засилвам симптомите, до пълна загуба на контрола. Оказва се, че логиката им, че с потискането на страха (което го захранва и съответно препоражда симптомите) ще контролират  и дори, че могат да контролират загубата на контрола, е била фалшива. То е като при заспиването. Не можеш да контролираш загубата на контрола, както не можеш да контролираш заспиването. Можеш да влезеш в съня, но съзнанието там е медитативно, прехвърлено е в целостта, в самообладаниетона Селфа. Така и при невротичната загуба на контрола. Може да се работи много бавно и плавно, може и предизвикващо - всеки терапевт си има подход и той зависи от личноста му, освен от школите, които ползва. Дали бързо или бавно и постепенно или още по-бързо обаче, този невротиен контрол се губи - оказва се, че се е загубил само невротичният механизъм на защитни механизми, поддържащи страха, че смъртта е била тази на гордостта. Смърт, раждаща провеждане на смисъла - едно оцялостяване, конвергиране около Селфа преживяемо, но неописуемо. Качествен скок е. 

[Човек_88]

Орлине, не си прав и не знаеш подробностите. Защо не попиташ д-р Първанов дали аз съм се отказал от въпросния човек или той за момента не ме приема и отлага? Първо трябваше да стане преди 2 седмици - не стана. Сега е отложено за след още две седмици - вероятно пак няма да стане. Извън уговорките и посредничеството, аз лично писах над 5 пъти на въпросния човек на мейла - никакъв отговор.

За терапията на живо и аз това казвам - споменах и на Георги Балджиев, и на теб и на д-р Първанов, че искам да ме приемете на живо, защото реалният контакт е много по-различен. Ефектът - също. Дадох ти и пример с моя близка, която е идвала при теб и ти казах какво мисли. Мисля, че няма база за съпоставка между доверието на живо /съчетано с качествата на терапевта/ и това през форума.

Аз не виждам причина щом случаят ми е толкова клиширан това да не се случи, още по-малко, че аз вече съм работил с д-р Първанов /макар и не на живо/ и ефектът беше много добър. Т.е на подсъзнателно ниво аз знам, че изход има, понеже един път вече съм "излизал".

Не съм съгласен, че съм се отказал. Ако беше така, щяха да се случат 2 неща - първо, да стана агорафобичен затворник у дома и второ - да посегна към лекарствата. Но тези неща няма да се случат.

 

 

[Диляна Колева]

преди 7 часа, Човек_88 каза:

Безпомощен означава, че това няма да спре и никой на света, бил той и лекар, не може да го спре, което означава, че ще продължа да го изпитвам, ще се чувствам още по-гадно и безизходно и ще ми се иска да умра и да изчезна само и само да спре и да престана да го изпитвам.

Орлин ме е изпреварил в описанието на това, което мислех да напиша.

В допълнение или по - скоро с други думи мислех си, поредната скрита натрапливост невротично покрита със симптоми, които фиксират, отвличат, заемат време и пространство в мозъка. Отклоняват човека от реалната действителност, в която е важно да се случват други неща.

Цитирах не случайно точно този твой пост, който ясно показва парадокса, в който стоиш.

Това което си написал Е ТВОЕТО ВЯРВАНЕ.

Представи си, че строим къща /защото терапевтичния процес, често е точно това/ залагаме основи, в случая ги проверяваме. Горният цитат са твоите основи. Каквото и да сложим върху тях, те ще се клатят, заради собствената си нестабилност. Написаното от теб показва дълбокия несъзнателен механизъм, нефункционален, през който се опитваш да се справиш с проблема. Ще съкратя написаното от теб в две думи:

НЕ ВИ ВЯРВАМ /НЕ СИ ВЯРВАМ/

Това е твоята основа. Докато тя не се промени, каквото и да кажем, ти ще го пречупваш през /както го наричам аз / "цикълът Тома неверни" - първо да видя, после ще повярвам и ето ти тебе готов саботиран процес. Тъй като успешността се гради в обратното - вярвам, случвам, мога го - тук няма проба - грешка или доказване на каквото и да е.

Събирането на безкрайно много информация, която да пробва и провери обърква още повече човек. Така че, твоето справяне започва от промяна на основата - Вярваш ли, че можеш да се справиш или не вярваш?

Тези които вярват слушат различно, чуват други неща, още при първа среща или контакт за нас е ясно, горе - долу с какво си имаме работа. И тук си прав, въпрос на избор на терапевта е до колко иска да се вложи в работата с даден човек. Защото за нас, успешността носи дълбоко удовлетворение и когато видим, че пред нас стои човек, който не вярва в себе си и чака от нас като през магия да обърнем този процес, веднага успеваемостта пада с поне 50%, защото ние се превръщаме във волове, които орат една земя, в която собственикът не сее, а гледа отстрани и чака резултат.

Парадоксът е, че всички в твоето състояние вярват, че правят супер много и е така, но ако трябва да продължа метафората с воловете и сеяча, то изглежда горе - долу така:

Сеячът обикаля около нивата, която ние орем, оглежда я от всички страни, проверява почвата, мисли какво да сложи в нея, колебае се, отново проверява, взема проби, съветва се с други сеячи, чете информация за семената, културите, проверява кой какво е посял, среща се с други сеячи, които се колебаят като него. Задава купища въпроси с фантазен характер: "ами ако семената не покълнат......, аз ще ги посея, обаче, ако няма резултат до....., ей тук отстрани ще копна малко да проверя какво ще стане, пък ще видим..."

Така след известно време сеячът е тотално изтощен, обезкуражен, потънал в дълбоки колебания и страхове как ще се развие реколтата, направил безкрайни проби по краищата, кое поникнало, кое се подало, отново колебания, кое е по - успешна реколта. Работата на воловете вътре остава пуста и неупотребена. Ето за това, често изобщо не започваме такава работа.

Затова преди всичко ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКО, повярвай, че си по - силен от всичко това, че си най- уникалният сеяч на света и засей твоето мисловно пространство с красиви и продуктивни мисли, които ще те поведат напред. Най - напред това, после може и да не ти трябва терапевт. Сам ще си ореш, сам ще сееш.

Редактирано Октомври 31, 2018 от Диляна Колева

[Човек_88]

Написаното от Диляна е страхотно - за пореден път. Метафорите - също. Мисля, че пътувам към правилната цел, затова моля прочетете написаното долу /особено подчертаното/.

Така е, трябва да си повярвам. Според мен проблемът в случая е това, че аз мисля и вярвам, че това е нещо външно и не зависи от мен, съответно не може да се контролира. Мисля, че тук е ключовият момент. Т.е идва момента, припадаш и нищо не можеш да направиш. Идва силна ПА или животозастрашаващо състояние - нищо не можеш да направиш. Аз се опитвам да си вярвам, но като ме залюлее здравият световъртеж и видя, че наистина не мога да ходя, как да си повярвам че мога и да продължа напред? Аз чувствам обективно, че не мога.

Вече знам и как се е формирал този механизъм при мен. Още от детството винаги ме е било страх от загуба на контрол, от случване на нещо лошо, от безпомощност, от лекари и болници. Но тогава не съм имал физически симптоми и тези страхове съм си ги представял само 1-2 пъти годишно и не е имало за какво да се "закачат". А сега се закачат за физическите симптоми и се получава затворен кръг.

За 10 години вече знам, че нито един път не съм припаднал и не съм умрял. Знам и че тези случвания са ситуативни, т.е обвързани с конкретна ситуация и мисли. Но обективното чувстване физически зле ме кара да дълбая в тях.

Ето пример от снощи - бях ок, но заради преумора през деня получих световъртеж. Тогава опитах препоръчания метод от Диляна, при което се случи следното: Приех и допуснах, че това е световъртеж, провокира се от адреналина и ТОЧКА, няма какво да го мисля. Това имаше много добър ефект, понеже не доведе до ескалиране на ПА или познатите натрапливи мисли. След 4-5 минути обаче, световъртежът се усили до доста по-високо ниво, но това отново не ме уплаши. Това, което стана е, че просто самото преживяване беше супер неприятно, съчетано и с гадене. Не премина дълго време и ми беше доста зле. Въпреки това, продължих да си мисля за друго и да се разсейвам и след 50-60 минути отмина. Т.е не изпитвах почти никакъв страх, което е огромен напредък.

Преди 3 дни бях на фризьор. Още преди отиването там си мислех за съвсем неутрални неща, съответно нямах никакъв страх и симптоми. Докато седях на стола получих определени усещания, но продължих да мисля за друго. Това не позволи те да ескалират до същинска ПА или да се активират мислите "какво ще правя, не мога да стана от стола по всяко време с неподстригана коса, ще ми стане още по-лошо, безпомощност и т.н. Това е съществен напредък, обаче как действам с факта, че се чувствах МНОГО ЗЛЕ? Като победа ли да го приемам /поради липсата на страх/ или...?

Веднага след ставането от фризьорския стол, всичко изчезна и се почувствах много добре.

[Орлин Баев]

Току-що, Човек_88 каза:

Орлине, не си прав и не знаеш подробностите. Защо не попиташ д-р Първанов дали аз съм се отказал от въпросния човек или той за момента не ме приема и отлага? Първо трябваше да стане преди 2 седмици - не стана. Сега е отложено за след още две седмици - вероятно пак няма да стане. Извън уговорките и посредничеството, аз лично писах над 5 пъти на въпросния човек на мейла - никакъв отговор.

Често съм чувал от хора, дошли при мен, е не са можели по няколко месеца да се свържат. Но са продължили да настояват. Ако две седмици те отказват и искаш воловете да орат при незасети мотивационни семена (ползвайки чудната метафора на Диляна), подобни колеги много. Когато си готов да покажеш смирена мотивация, отворена готовност за учене, нещата са различни. Не виждам такова смирение в теб - засега. Но е основна част от справянето със страха, който както казваш, е нещо твое си, да, не е нещо външно. Това смирение още може да се нарече доверие или сърцато учене, но е ключово в терапията не само като взаимоотношенческа нагласа, а като вътрепсихичен ключ, отварящ вратата на смелостта. 

 

преди 3 минути, Човек_88 каза:

За терапията на живо и аз това казвам - споменах и на Георги Балджиев, и на теб и на д-р Първанов, че искам да ме приемете на живо, защото реалният контакт е много по-различен.

Аз уважавам мнението на колегата, насочил те към друг. Не желая да проявя неуважение - вярвам в преценката му. 

 

преди 5 минути, Човек_88 каза:

Не съм съгласен, че съм се отказал.

Разбира се, че не си. 

[Човек_88]

Прочетох внимателно Орлин и Дияна. Ако трябва да обобщя в едно изречение - нужно е да пусна контрола и да се оставя на усещанията. Да приема и допусна, че може да стане всичко, каквото е писано и това е извън моят контрол. Грешка е желанието ми да контролирам мислите си, събитията си, живота си, световъртежа си, както и да предвиждам ходове напред, мечтаеки си за някаква сигурност. Стремежът ми да предвидя и управлявам всички евентуални неприятности поражда тревожност. Тази тревожност поражда още по-голямо желание за контрол, а това от своя страна засилва симптомите. 

Струва ми се, че ако пусна юздите всичко ще се обърка, ще настъпи хаос, ще се случат беди. Явно обстоятелствата не мога да ги контролирам, но мога да контролирам отношението ми към тях - затова разпитвам какво да бъде то. Определено приятел с него не си представям как мога да бъда.

В състояние на медитация достигам до следните страхове - от провал, от бъдещето, от неизвестното, от непоправимото, от безпомощността.

Мисля, че стратегията трябва да ми е следната: да не излизам с някакви планове, очаквания, анализи и т.н. Просто по презумпция, още преди излизането да приема, че може да стане всичко, което ТРЯБВА да стане и да почувствам всичко, което е писано да почувствам. Без предварителни очаквания, нагласи, избягвания.

Излизам и ако писано се люлея по площада, но в същото време си мисля за хубавото слънце и хора навън, а не за страха и симптомите, като в същото време просто допускам да стане каквото и да е, без да се съпротивлявам и боря.

Диана е права - справянето е чрез НЕправене. Просто няма какво да правя толкова. Излизам, действам, върша си задачите за деня, работя и оставям да става каквото ще. Принципно моят опит за контрол няма да спре факта ако е писано да припадна или умра.

Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така. Когато се опитам да пусна контрола, оставя се на всичко възможно и прекратя всякакви битки и анализи, страхът и симптомите изчезват, но се заместват от известна тъга, примесена с някакво отчаяние и известно безразличие и изравняване на емоциите. Тези епизоди продължават много малко - по 15-20 минути след пускането на контрола и напускането на страхуваната ситуация.

[д-р Тодор Първанов]

,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,,

Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора.

С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания.

Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените.

И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете  да ги задавате и ще знаете всичко.,,

[Донка]

Цитат

 симптомите изчезват, но се заместват от известна тъга, примесена с някакво отчаяние и известно безразличие и изравняване на емоциите. Тези епизоди продължават много малко - по 15-20 минути след пускането на контрола и напускането на страхуваната ситуация.

Егото, практическият ум тъгуват за изпуснатата власт. Това, което ти наричаш усещане за безразличие, аз наричам мир и свобода. Изравняването на емоциите наричам гладката повърхност на водата, в която единствено може да се отрази истинското Небе...

[Човек_88]

Току-що, Донка каза:

Егото, практическият ум тъгуват за изпуснатата власт. Това, което ти наричаш усещане за безразличие, аз наричам мир и свобода. Изравняването на емоциите наричам гладката повърхност на водата, в която единствено може да се отрази истинското Небе...

Именно, точно както за баща ми например световъртежът е просто някакво си усещане, което в никакъв случай не би подчинило и управлявало живота и емоциите му, дори би му било интересно.

Просто явно ключът е в това - справяне чрез НЕмислене, контролиране чрез отказ за контролиране, печелене чрез допускане за загубване на всичко, сила чрез проявена слабост, победа над страха чрез оставянето да ни погълне в най-лошия си вариант.

[Диляна Колева]

Или да се върнем няколко поста назад към моя въпрос: Как можеш да спреш страха, докато мислиш как да спреш страха?

Просто изключваш наличието на страх, замести го с каквото си искаш. Ясно е, че това не страх, а патологична, нереална форма на проявление. Истинският страх е здравословен и е при реални ситуации.

[Човек_88]

Като спра да мисля за това. Но виж какво се случва. Решавам го вкъщи и наистина спирам да мисля и го изключвам от живота си или пък го замествам. Вследствие на това се кефя яко и се надувам като балон, защото всичко се получава. Обаче Тръгвам някъде с колата сам, усещанията се появяват сами от нищото и тогава вече не мога да изключа нищо. Опитам да го заместя с друга емоция и въобще да не го изпитвам и мисля, но не може да ми се получи - там си е. Ако пък просто не опитвам нищо и продължавам да не мисля и да не го отразявам, той просто си стои там, но пак всичко е много силно и неприятно и не спира. След 5 минути неуспешни опити вече се предавам и неусетно как пак започвам да мисля.

Редактирано Ноември 1, 2018 от Човек_88

[д-р Тодор Първанов]

Да, де. Това е,   отказваш  да приемеш  истината.А , тя е проста -

така ще бъде до смъртта ти. Това имах предвид, когато ти казах,че не мога да работя с човек който не ми вярва.

Ако ми повярваш, че ще си така цял живот, може да  да работя с теб.Но, ако си ми повярвал, че ще си така , то за какво да ме  търсиш?  

 

[Човек_88]

Явно по-скоро имате предвид да приема, че може и да съм така цял живот и да се примиря с това дори то да се случи наистина, а да поработя с вас въпреки всичко защото вследствие на работата то може и да изчезне, но не това ще бъде пряката ми цел, защото ще съм приел, че може да е така и до смъртта ми.

[д-р Тодор Първанов]

Ти пак мислиш. Ужас!

[Човек_88]

Добре, ето не мисля, а приемам, че ще съм така до края. Съответно няма и с какво да се боря и да преодолявам, защото е неизбежно и вярвам, че винаги ще съм така. Но това не ми харесва, измъчва ме и не искам да съм така. Това не е мислене, а просто констатация.

[д-р Тодор Първанов]

Аха, констатацията е плод на нещо, което не е мислене. Сигурно е резултат на  пишкане или нещо друго...например влюбване.

[Човек_88]

Хаха. Добре де, ама така ме обърквате. По тая логика защо изобщо да полагам усилия да се справям и да търся терапевт, който да ми помага. Като ще съм така цял живот и ще изпитвам тези ужасни усещания, тогава да се примиря, депресирам, да спра да правя каквото и да е, за да се измъкна и това е. Това нормално ли Ви звучи?

[АлександърТ.А.]

преди 1 час, Човек_88 каза:

Като спра да мисля за това. Но виж какво се случва. Решавам го вкъщи и наистина спирам да мисля и го изключвам от живота си или пък го замествам. Вследствие на това се кефя яко и се надувам като балон, защото всичко се получава. Обаче Тръгвам някъде с колата сам, усещанията се появяват сами от нищото и тогава вече не мога да изключа нищо. Опитам да го заместя с друга емоция и въобще да не го изпитвам и мисля, но не може да ми се получи - там си е. Ако пък просто не опитвам нищо и продължавам да не мисля и да не го отразявам, той просто си стои там, но пак всичко е много силно и неприятно и не спира. След 5 минути неуспешни опити вече се предавам и неусетно как пак започвам да мисля.

Нищо не си разбрал    . Правиш го със сила--воля , но не в правилната посока .

Цитат

Просто явно ключът е в това - справяне чрез НЕмислене, контролиране чрез отказ за контролиране, печелене чрез допускане за загубване на всичко, сила чрез проявена слабост, победа над страха чрез оставянето да ни погълне в най-лошия си вариант.

Волята я употреби в немислене , неконтролиране , не противене на страха . Нали си на мнение че той--страха е нереален . Воля да си гледаш работата , каквато и да е , а страха го зарежи

Редактирано Ноември 1, 2018 от АлександърТ.А.

[Човек_88]

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Нищо не си разбрал    . Правиш го със сила--воля , но не в правилната посока .

Волята я употреби в немислене , неконтролиране , не противене на страха . Нали си на мнение че той--страха е нереален . Воля да си гледаш работата , каквато и да е , а страха го зарежи

 

Именно, към това се стремя и ще се стремя. Има още доста какво да се желае, понеже макар и страхът да е нереален, нещо в мен си мисли, че ако пусне изцяло илюзорния и съмнителен контрол като спре да мисли и контролира, ще се случи нещо още по-лошо и не може да си позволи това.

[д-р Тодор Първанов]

Ама ти, наистина не може да спреш да мислиш!

[Човек_88]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Ама ти, наистина не може да спреш да мислиш!

Добре, хайде да изясним и за мен и за другите четящи какво означава да спреш да мислиш. Като разбера какво е, ще се стремя да спра, да не мисля и т.н. Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля. Какво точно се иска от мен?

[АлександърТ.А.]

Току-що, Човек_88 каза:

Хаха. Добре де, ама така ме обърквате. По тая логика защо изобщо да полагам усилия да се справям и да търся терапевт, който да ми помага. Като ще съм така цял живот и ще изпитвам тези ужасни усещания, тогава да се примиря, депресирам, да спра да правя каквото и да е, за да се измъкна и това е. Това нормално ли Ви звучи?

Усилията които полагаш са в посока да коментираш прочетеното , Това е твоя досегашен опит . А, когато приемеш фактите , ще е безмълвно разглеждане  . Когато различиш тези две състояния , ще можеш и да си ги контролираш колкото си искаш .За сега  мисленето е рефлексно ---не го контролираш . Само го забелязваш като отделни мисли .

Цитат

Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля.

МНого съм се чудил как да се изкаже това . Най лесно е със пример от аритметиката , Таблицата за умножение е от нещата които учим тогава .Научаваме 7 по 8 равно на 56 . От начало , не всички си го представят визуално , но много , просто го запомнят . Та примера ми е да проследиш мисленето в процеса на умножение в случая . Имаш мисъл за 7 по 8 рвно на ..........56 .   МНоготочието е време/място без мисъл . Този процес можеш да го забележиш и в други случай , когато не можеш да разбереш как ти е дошла мисълта с правилния отговор .

  има различни нива памет . В по дълбоките трябва подчертано да направиш пауза , до като изневиделица се появи,  отговора .

Редактирано Ноември 1, 2018 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

,,Добре, хайде да изясним и за мен и за другите четящи какво означава да спреш да мислиш. Като разбера какво е, ще се стремя да спра, да не мисля и т.н. Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля. Какво точно се иска от мен?,,

Да мислиш, за каквото и да е друго, различно от усещанията, преживяванията , поведението си и всичко свързано с това. Спри бе човек. Ти си уникален и никой не може да ти даде отговор по тези въпроси. Това е.

[Човек_88]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Да мислиш, за каквото и да е друго, различно от усещанията, преживяванията , поведението си и всичко свързано с това. Спри бе човек. Ти си уникален и никой не може да ти даде отговор по тези въпроси. Това е.

Добре, ще действам в тази насока и ще пиша отново.